~Историята с писмото~

Добре,Ейнджъл..ти върви да намериш подкрепление за всеки случай..веми ако искаш Вик.
Драко ти наглеждай писмото.При промяна сигнализираш както се разбрахме-червени искри.
Кармен изчакай ме за момент да се облека и да взема Светткавицата и идвам.

След по -малко от пет минути Бела се появи преоблечена изключително в неин стил..с дънки с ниска талия и сива теника на зелени цветя.Отгоре беше с дънково яке и носеше в ръка своята Светкавица.
Кармен се усмихна като я видя и предложи да тръгват.
-Е,момчета това беше..действайте по план и ще поддържаме връзка.
-Да вървим,каза глухо тя и двете с Кармен тръгнаха.

Качиха се на метлите си и полетяха в посоката на пещерата.Летяха преспокойно,защото си бяха направили магия за невидимост и сега никой не ги виждаше.Бяха летели около часове когато решиха да слязат в гората,за да изненадат смъртожадните и Волдемор.Приземиха се леко и безшумно.Действието на мягиата свърши и те трябваше да внимават да не ги видят.не можеха да направят повторно магия,защото все някой щеше да я усети.Тихо се придвижваха и разговаряха чрез знаци.Изведнъж...

..се чу далечен шум.Бела сложи пръст на устните си и с Кармен се прикриха зад едно дърво и зачакаха.
Не мина много когато на пътеката в гората се появи висок мъж с голяма черна качулка.Бела направи знак на Кармен,тъй като нейната видимост беше по-добра.
Това беше Снейп..но какво ли щеше да прави сега?
В миг на проблясък Бела се досети какво се готви да направи и излезе из зад дървото.
Снейп за жалост я усети..
-Морсмордее! извика той и побягна в обратна посока.
Бела насочи към него Петрификус Тоталус..но мъжът също бе добър легилимант..докато тичаше той насочи към нея друга магия но тя я възпря.Мъжът спря на място..беше сметнал момичето в черно за няоя от бандата на Потър и определено ябе подценил..сега видя очите й заплаха и се повърна..
-Щом искаш,ще се дуелираме-каза мъжа.
Готови за поклон те бяха прекъснати от Кармен,която..

-Бела,залегни!-извика момичето.Един лъч мина на милиметри от приятелката и,която веднага бе легнала на земята.-Юнда шакис!-извика Кармен срещу нападателя.След това го завърза здраво със змии.След това отправи поглед към небето и запрати едно"La roza neggra",което превърна черния знак в черна роза,същата като на кръста и.Това означаваше,че ако са наблизо някои от хората и да се скрият,защото са разкрити.След това се обърна към Бела и Снейп,като все още не сваляше качулката си.-Бих казала,че можете спокойно да продължите.Аз ще се занимая с него.-Приближи се до заложника си и започна да се рови в съзнанието му.Но там не откри нищо полезно,което те вече да не знаеха.Тя отиде до него и го уби без да и мигне окото.В това време Бела и професора по Отвари продължаваха да се бият...

В миг Бела издебна Снейп и нанесе безмълвно проклятие,от което започваш да си припомняш унизителни спомени и не си способен да спреш.Снейп се сепна.свлече се на земята и се хвана за главата.Бела се почуди,но не го уби..вцепени го със спомените му и го завърза.
Скоро Черната роза отново се превърна в до болка познатия символ на Лорда-черния знак..сега всички верни смъртожадни щярха да се стекат и да осложнят всичко и тогава на Бела и хрумна идея..
-Хайде да се напрвим на едни от тях?предложи Бела,тъкмо ще ни заведат до Лорда и направо ще действаме1

-Звучи страхотно,но има един проблем.Той е забелязал розата,което значи,че съм наблизо.Следователно ще се опитам по някакъв начин да се добера до него.Така,че ще е доста подозрителен към всеки,който се приближава към него.Съмнявам се да успеем.Но тъй като нямам друга идея да пробваме.-Двете взеха мантиите и маските на смъртожадните и си ги сложиха..

-Хрумна ми друга идея..ще се скрием в гората и ще дочакаме утрото..нека решат,че опасността е отминала и сме се подплашили..и точно когато най-малко очакват ще нападнем!

-Беле,спри се най-сетне на едната!-каза Кармен леко усмихвайки се.Мразеше когато попаднеше в такава ситуация,но държанието на Бела,незнайно защо,я развеселяваше.Приятелката и я погледна с укор в очите,че се държи неадекватно.Но Кармен нямаше сякаш сили,за да го спре.Изведнъж започна да се кикоти като побъркана или по-точно като фанатичка.-Не мога да...хахаха...спра да се...хаххаха..смея!Добре,че....хахахха....не ми се налага....хаххахах...да дишам,но не ми.....хаххаххаа....се иска да се появят ей...хахахха...сега всички....хахха...смъртожадни!Бела,по-добре...хахахах..... бягай напред.Така ще....хахаха...имаш прикритие.-успя през смях да каже Кармен.
-Не,няма да те оставя!Ние сме....-започна притесненото момиче като едвам се сдържаше да не и запуши с нещо устата.
-Приятелки и винаги ще...хахахаха....бъдем!-блондинката падна на земята хилеща се принудутелно.Болеше я всичко,но не можеше да се спре.Имаше чувството,че ще умре така.Поне нямаше да и е за първи път...

-Боже Кармен..кой ти е приложил това!
Бела се почуди за миг два какво да прави..не можеше да се сети в момента контразаклинание..какво да направя..какво-чудеше се тя.
Накрая измагьоса някаква течност с оранжев цвят и я сипа в устните на Крмен..момичето се успокои но болката не отминаваше..смехът престана напълно след минути но болкато отново не отминаваше..
Бела знаеше много заклинания за обезболяване ..но незнаеше как ще подействат в случая..не искашше да изкара приятелката си от стоя..
-Ела,хвана я за ръката Бела,ще се скрием в гората и ще помислим..

-Не,Бела,бягай!Отиди и го накарай да съжалява за вичко,което ни е причинил!-каза Кармен,която едва се държеше на краката си и едва едва дишаше.Всичко я болеше.Изведнъж от гората се появиха Ейнджъл и Виктор.
-Какво става?Карамелче,какво ти има?-загрижен мъжът я пое от ръцете на приятелката и,която се приближи до гаджето си.Остави я да седне на земята като тя се облегна на едно от дърветата.
-Няма значение.Защо сте тук?
-Видяхме розата и решихме да дойдем,което се оказа леко трудно.Всички смъртожадни са организирани и сега претърсват гората.-той я прегърна и главата и се опря на рамото му.
-Бела,отидете с Ейнджъл и го намерете.Виктор ще ми помогне да се махна от тук,така че спокойно.Не се тревожете.Хем той ще е далеч от татко,хем ще има кой да се грижи за мен.-момичето погледна приятелката си,а след това и човека,който обичаше толкова много.Погледите им се сляха,но този път тя извърна глава към четвъртия безмълвен до сега участник.-Хайде,Вик,да си ходим,че тук не ми харесва.Много е.....напрегнато за моя вкус,а и трябва някой да смени декоратора.-направи опит да се пошегува тя....

Блеа погледна за последно приятелката си и Вик и ги отпрати с поглед.
Ейнджъл да вървим..двамата тръгнаха напред в готовност да нападат...

Кармен и Виктор се магипортираха извън гората.Бяха точно пред имението на Риддъл.Момичето едва вървеше.Той и помагаше,но все пак бяха страшно бавни.Изведнъж вратата се отвори.От нея излезе майката на Виктор.Тя не одобряваше Кармен или Тру да са наблизо.И това беше естествено.Те бяха дъщери на човека,който мразеше.Но сега изражението и бе много по-меко и бе готова да помогне.С общи усилия майка и син и помогнаха по-бързо да влезе.Тъкмо навреме,защото пред врата се появи майката на Волдемор.Тя проклинаше и викаше.Искаше да и предадат Кармен.
Вътре момичето бе поставено на един от креватите,а възрастната жена се опитваше да разбере какво и е.
-Какво стана?
-Не знам.Изведнъж ме напуши смях,а след това цялото тяло започна да ме боли.Албена Малфой успя да ми даде някаква отвара и спрях да се хиля,но болката....болката е ужасна.-момичети стисна силно очи,защото усещаше тялото си така все едно го горят.Жената беше изненадана,че тя и момичето на сина и са приятелки.
Изведнъж Кармен започна да се мята от болка и тогава Вик и майка му забелязаха розата,която бе станала кърваво червена.Самото момиче виждаше в момента спомени и картини от живота на майка си.Постепенно утихна и заспа.Или поне така изглеждаше.Карамелчето беше разбрала какво показваха картините и какво се бе случило.Чу,че те излязоха от стаята,за да я оставят да поспи.Тя стана тихо,облече се и тръгна да излиза от къщата.Излезе през порзореца,спусна се по улука и тихо тупна на земята.Скочи на крака,смени чрез магия дрехите си с красива рокля,огледа се и видя баба си.Тя също я видя и за миг застина.Момичето изглеждаше като ледена принцеса.
-Ти ли ще ме заведеш там?-жената кимна отсечено и навлезе в гората.Кармен не се поколеба и влезе също в гората....(плс не се намесвайте в това)В това време Бела и Ейнджъл...

В това време бела и Ейнджъл вървяха замислено напред като незнайно защо не срещаха пречки по пътя си..
Двамата рядко говореха..Бела още упрекваше момчето за постъпкта му,с която толкова нарани приятелката й.
По едно време Ейнджъл спря на място.Бела продължи и след малкко се усети,че Ейнджъл го няма.
-Какво става,защо стоиш там?попита изумено Бела.Предполагаше с,че и двамата знаят какво да правят иначе ще се озоват в ръцете на смъртожадните.
-Виж-каза кратко той и посочи към небето..
При вида на кървавата роза в небето Бела ахна..
-Нещо лошо се случва с Кармен..каза момичето без нотка на съмнеие в гласа.
-Ейнджъл поклати глава
-Не Ейнджъл,слушай ме внимателно,каза заканително Бела..трябва да действаме в екип..така нареди Кармен но сега..сега стана нещо неочаквано..Ти,трягни бързо към замъка на Виктор..там трябва да бъде и Кармен..ако не е там изплзвай ума си и я намери..трябва да я пазиш но без тя да знае,че си там..
-Но,Бела..ти знаеш каква е тя,а и как ще оставя теб сама.
Момичето махна с ръка,всякаш той й беше досадил..
-Стига,каза укорително тя,знаеш че не съм алко дете,е сесправя..важното сега е Кармен да остане невредима!
Ейнджъл се поколеба за миг два с виновна физиономия..
-Върви-извика Бела и му показа пътя,и не се притеснявай,добави когато момчето се раздвижи.
-Той я погледна с лек страх в очите,не можеше да си представи как ще реагира Кармен,като разбере че е зарязал Бела,а недай си боже нещо да й се случи..много щеше да се обвинява защото чернокоската беше и негова приятелка..но трябваше бързо да се действа.
Той се обърна за последно и й помаха,а тя го погледна с кураж в очите след което той се обърна и затича в указаната посока...втълпявайки си че прави това,което е редно.
Бела остана сама и реши да премисли действията си занапред...

ПП.Карамелче,как така да не се намесваме?

Кармен и баба и вървяха шрез гората без да си кажат и думичка.Изведнъж пред тях изскочиха глутница вълци.Момичето пристъпи на пред и ги помете с едно заклинание.Те решиха да я нападнат отново.Тя се преобрази на момента във вампир и ги подплаши.След това възвърна предишната си човешка форма и се обърна към жената,която седеше до сега настрани.
-Ще продължаваме ли?-те се спогледаха и Меропа кимна.
-Какво си ти?-попита след няколко минути жената.
-Вампир,убийца и магьосница.Само две сме съществата с такива способности,но и ние имаме чувства и принципи.Не си мисли,че ще убивам само,защото съм различна от другите!
-Но ако...
-Какво но?Искаш да стана като баща си?!Да убивам и наранявам всички,които се изпречат на пътя ми?НЕ!Никога!
-Ти така или иначе убиваш.Нали си вампир?
-Не ми се налага.По това се различавам от другите вампири.Мога да стоя на светлина,коловете и светената вода не ми действат по начина,по който действат на другите.
-А кой е...?
-Защо се интересуваш?Какво толкова е станало,че привлече вниманието ти към мен?-спря се момичето и погледна другата жена в очите.
-Не е нужно нищо кой знае какво,за да се поинтересувам от внучка си.-Кармен изсумтя,а Меропа я изгледа нервно.-Искаш или не ние сме роднини.Естествено е да се интереувам от теб.
-Естествено е да заемаш страната на баща ми и да се опитваш да ме накараш да му се подчинявам изцяло.Не е естествено да се интересуваш от мен и живота ми.Какво си намислила?Да не би баща ми е да ти е поставил някоя мисия.Като например да разбереш какви сили притежавам и кой е другия с такива сили.Това ли е?-жената изглеждаше стреснато,а очите и се бяха втренчили в нещо зад момичето.Кармен рязко се обърна и застина."Не,не е възможно!"крещеше на ум момичето.
-Май не се радваш да ни видиш,дъще?-попита самодовлно едната от двете качулки застанали в кръг от Смъртожадни.
-Трябва ли да се радвам?-отвърна вледеняващо Кармен.
-Тц тц не така,миличка.Не говори така на родителите си,които толкова те обичат.-Двамата свалиха качулките си и пред нея застанаха родителите и.По някакъв неизвестен за блондинката начин баща и беше съживил майка и,но сега тя бе на негова страна и бе някак си по-покорна и по-ледена и студена от преди смъртта си.Не беше руса както преди това и беше по-бледа,но определено беше нейната майка....

П.П.за това,Беле,не искам .Защото сама трябва да застана срещу родителите си.Поне на първо време.

В това време..на другия край на гората Бела действаше напълно сама..
Докато приятелката й се срещаше отново с родителите си,незнайно доколко бе и приятно това,Бела търсеше скривалището на Лорда.
Изведнъж на гривната и засвети едно ангелче-умалено копие на Кармен...
-О не,само дано Ейнджъл не е закъснял..мислеше си Бела..
След това в главата й нахлуха мрачни и тягостни мисли..щеше ли да види отново приятелката си?Или това беше раздялата?Незнаеше.
Тя вървеше все напред..не се страхуваше и ето че стигна до целта си...грамадна,страховита пещера от която се излъчваше необясним хлад...
Бела пристъпи исе огледа..усети присъствието на няколко човека.Клекна и оложи ръка на земята...тъй като тя беше на половина Асейшън,наоловина Ноир притежаваше силите на водата и земята едновременно.
Тя е съсредоточи и предизвика леко заметресение..оследствията обаче бяха покъртителни..земята около пещарата се напука и зейна пропаст..Бела ясно видя как двама смъртожадни падат вътре а няколко останаха извън пропастта..
Тя се магипортира и се озова моментно от другата страна..след това продължи уверено като загърна черния си плащ..
Влеззе и се огледа..всеки смъртжаден,който срещнеше не й се виждаше никаква пречка.."Достаса отслабнали..изобщо защо добрите магове се боят толкова от тях"
Тогава момичето прозря зловещата истина...
Как можа да се заблуди така...

Лорда явно бе разбрал за плановете им..Драко беше отвлечен от онази Саманта следователно нямаше как да следи местонахождението на Черния Лорд на писмото..Виктор се притече на помощ на омагьосната с непонятна магия Кармен...и Бела беше сама..тук.
Това беше проста клопка,един лесен черен ход за разчистване на сметките...
Бела беше тук не за друго..а за да умре и Кармен да остане сама..несъмнено така щеше да е много по -лесно
за Волдемор да я привлече на своя страна-като я накара да страда..
Бела мислеше трескаво..тръгна към изхода,но както предположи..той беше запечатан..пещерата беше омагосана и беше хванала като в клопка неподозиращата доскоро Бела..
-Защо не помислих...извика гневно Блеа иудари с юмрък стената...
Тя предположи,че сега Лорда е при Кармен а когато се завърне..ще я убие.
Сама,в тъмната,врлажна и студена пещера..Бела потъна в нямкакво странно състояние между унес и реалност..

-Аз нямам родители от години!-изсъска момичето.Тогава усети защо майка и е жива.Бъфи я удари,така че тя се удари в едно от дърветата и се свлече на земята.Жената беше убийца и с едно старо заклинание,което дъщеря и бе мернала в една от книгите докато търсеше информация,сега тя бе жива.Кармен не скочи веднага на краката.-Истината боли,нали?Най-вече ако е казана от човек,който обичаш или смяташ за близък!-тя насочи всичката си сила и наум благодареше за това,че силата и бе земята.Тъкмо щеше да впие пръсти в земята,когато баща и схвана какво възнамерява да направи.
-Ако го направиш гаджето ти ще умре.-Двама от смъртожадните доведоха Ейнджъл,който не беше в особенно добро състояние.
-Не беше трудно да го подредя така.Но за всичко това трябва да благодарим на баща ти.Нали така,скъпа?-погледна тя настойчиво дъщеря си,която не отделяще поглед от момчето си.-На какво са те научили в онова проклето сиропиталище?-при споменаването на онзи ад прикрит зад дебелите стени на сградата момичето вдигна поглед към майка си.Изправи се бавно.
-Да бъда силна и да не завися от никого освен от хората,който обичам,но това май не включва вас!-каза момичето гледайки жената пред себе си.-Ти не си ми майка.Тя умря преди години.Ти си просто нейно некачествено копие.-Виждаше как гнева в Бъфи растеше с всяка изминала секунда.-Пък и коя майка би изоставила децата си в сиропиталище?Ти просто си ни родила и нищо повече!За това ли тярбва да...-последва втори удар,но този път от страна на баща и.Беше запратил заклинание по нея,за да спре да наранява майка си.Гърба на момичето отново усети грубата кора на дървото.
Ейнджъл не можеше да и помогне,но и не можеше да стои и да гледа как неговото момиче страда.Не знаеше какво да прави освен да и повтаря на ум,че я обича и че трябва да направи това,което бе намислила,а не да го предпазва.Но Кармен сякаш не го чуваше.
-Хайде нека бъдем семейство.Ти,аз,татко ти и Тру.Знам,че това искаш,скъпа.-майка и бе застанала до нея и и бе подала ръка,за да стане.Волдемор стоеше все още в средата на кръга и гледаше към тях.-Хайде свържи се с Тру.Нека и тя дойде.Нека да бъдем семейство.
-Карамелче,знаеш,че това е...-единия от Смъртожадните срита Ейнджъл и той млъкна.
-Какъв е този ужасен прякор?Ти трябва да си "Принцесата на Мрака",а сестра ти-"Черната принцеса".Подобни прякори са сладникави и...
-Но това са прякори дадени от хора,които знаят да обичат и ни познават!
-Те са за слабаци.Хайде,дъще,приеми това,което ти предлагаме.Стани и бъди част от семейството.Бъди принцесата на Мрака.-Невероятен хаос бе настанал в душата на момичето.Искаше и се да избяга от там.Да я оставят на мира.Искаше и се сега Бела да е тук и да и каже,че това са просто думи."Но дори и да ми го каже какво ще промени това?Може би е истина,че можем да сме семейство?Сигурно е истина,но на каква цена!На цената на няколко живота на хора,които не познаваш.Можеш да спасиш приятелите си така."Кармен седеше затворила очи и мислеше.Изведнъж без да отваря очите си тя пое ръката на майка си.....

В този момент Бела усети болка,пронизваща болка и пустота..това ли беше краят,краят на приятелството й с Кармен?Нима?
Бела се превиваше от болка..
-Как боли..никога не съм чувствала такава болка..болка от безпомощност..и самота..
Само след миг Бела осъзна какво се случва,стените на пещерата се стесняваха към нея и въздухът и намаляваше..скоро щеше да остане зазидана в тази пещера за цяла вечност..не,трябваше да стори нещо.
"Но дали..дали Кармен е добре,ако не не искам да живея.."
Бела се опитваше да разсъждава трезво но вътрешното й чувство подсказваше,че Кармен е добре но никога,никога нищо няма да бъде същото...
Бела се съпротивляваше и се бореше..приложи всички заклинания,които знаеше но явно тази черна магия беше много по-силна "Естествено,отбеляза Бела,направили са я кръга на смъртожадните.."
Скоро,момичето спря да се съпротивлява и се свлече на земята...опитваше се да се примири итъкмо бе постигнала целта си и бе започнала да се задушава,когато през малката пукнатина,останала от изхода се подаде ръка...

Стените вече притискаха много силно Бела но освен това някакво заклинание..на което нищо не беше подвластно я караше да крещи...болката я побъркваше като ут се засилваше ту отслабваше но не се махаше.."същата болка като на Кармен",досети се Албена..вече нямаше какво да прави и затвори очи в очакване тялото й да бъде разкъсано от грапавите стени на пещерата..
Тя не забеляза ръката но човекът,на който принадлежеше тя знаеше какво да прави.
Той просто прокара пръст по цепнатината на входа на пещерата и отправи мислите си към това,да успее да влезе..скоро пещерата спря да се стеснява..а ала не смееше да отвори очи..
Входът след около 5 минути зейна отворен сякаш нищо не се бе случило а пред нея се изправи..
-Луи! каза стреснато момичето!
Красивият мъж се доближи до нея с величествена походка..той беше строени висок,с дълги,гъсти и тъмни кафяви коси..очите му бяха много красиви с типичен вампирски блясък..

Да,това беше най-старият оцелял вампир-Луи.

Той се доближи до нея и тя го прегърна топло...не бяха е виждали от 7 години.
Момичето развълнувано проговори:
-Как така си тук...не замина ли завинаги за Ню Орлиънс?
-Завинаги и силна дума..каза той с усмивка на лицето.
Тук съм,защото усетих,че нещо лошо ще се случи с теб,просто чувство..нали знаеш,вампирите притежават свръхестествени умения.
Той, както винаги бе отговорил на следващия й въпрос,без дори да го пита..
Сега обаче в отговор Бела не ахна,както правеше когато беше на 7..сега тя го погледна сериозно и после на лицето й се очерта разбиращо изражение и примирена усмивка.
-Променила си се,отбеляза той,станала си умна,оправна и зряла..
-Благодаря ти..каза Бела,но нима няма да се поинтересуваш как се случи това2Как загубих старите си си маниери?Как научих всичко,на което ти ме учеше?
-Разбира се,че се интересувам,разкажи ми..каза спокойно и бавно мъжът като скръсти ръце и се подпря на стената на пещерата.
-Много е просто,зпочна тихо момичето като гледаше красивият Луи право в очите..След раздялата аз заминах за Ангрлия заедно със семейството ми.Остановихме се тук,в едно прекрасно имение..имението Блек.Живеех като принцеса,нелишавана от нищо,любимката на семейството..но дойде време,в което аз осъзнах напълно уменията си и си дадох сметка,че те не са обикновени..
Така открих че съм метаморфмаг,зоомаги магьосник.
След известно време,когато вече бях на 13 години стоях сама в стаята си и ми се искаше да се разходя но на място..непознато на никого и чрез мислите си се ренесох там..Бела разказа на мъжът цялата история с гората,Меропа,вълците и Виктор.Той я слушаше внимателно и сменяше изражението си..вече очакваше какъв ще е развоя на събитията..
-Така..той ме направи вампир..завърши разговора си чернокосата красавица.
Луи са хвърли към нея и я прегърна..
-Предполагам оттогава животът ти се е променил и осеял с трудности,беди и злодяния-каза той,сякаш знаеше точно какво се е случило.
Тя отговори:
-Да,основах този институт,сблъсках се с много болка,предателства,злини..но ето ме тук..справям се..с помощтта на най-добрите ми приятели.
-Той се усмихна и погали момичето по бузата нежно,с външната страна на дланта си..
-А ти,Луи,си все толкова красив,колкото и преди..
Тогава тя го целунна..в момента никой не я интересуваше..нито Виктор,нито Честър..тя обичаше този мъж..толкова много.
Случайността я бе срещнала с него..като малка тя бягаше от вкъщи и прекарваше по цял ден с него,той я бе научил на всичко,беше и показал най-важните уроци на живота,бе я научил да се отнася към всичко с винес и галантност..с много нежности грация..бе развил най-добрите й умения..бе я научил на перфектни обноски..
Тогава той бе за нея прител,баща и всичко..както и най-голямата й любов.
Когато те отлепиха устните си-тя го погледна с дълбока тъга в очите..
-Сега отново ли,отново ли ще ме оставиш и ще си тръгнеш?попита тя
-Той сведе поглед но скоро се овладя..
-Ела с мен,сега си една от нас..той я погледна с надежда.
"Но как,как да тръгна,ами приятелите ми,а родителите ми?"
Бела не бе била в по-трудна ситуация..Кармен ме напусна,каза си жално тя,няма защо да остана тук..всички ме мислят за мъртва..никой няма да разбере дори ч съм се спасила от тази пещера..тя мислеше и накрая взе решение,спонтанно също като това на приятелката и на много киломентри оттук..
-Ще дойда..каза реително тя и мъжът се отпусна.
-Наистина ли ? неповярва той
-Да.отсече Бела с железна нотка в гласа..ще започна ново начало.Писна ми да страдам..
Той ккимна и подкани-Да вървим.
-Момент..каза Бела.
Тя отиде в пещерата и прободе китката си с пръстена на блек.Написа на стената."Никога няма да ви забравя.."след което целуна стената и разпръска кръв по стените..трябваше да я мислят за мъртва,за да не боли...
бела стоеше на колене и плачеше но сря,овладя се и се примири с раздялата и пое ръката на мъжа,който наблюдавае страданието на неговата бела и го споделяше.
След като всичко беше готово те излязоха а пещарата отново започна да се стеснява...

Докато момичето ставаше Ейнджъл усети прилив на тъга,болка и ужас от случващото се.
-Неееееееее!Кармен,недей!-последваха няколко много силни удара.По лицето му се стичаха кървави струйки,но очите му все още бяха впити в нея.
Сърцето на момичето се късаше от болка,но тя продължаваше да гледа само усмихнатото лице на майка си.Баща и тържествуваше.Изведнъж тя видя Бела в онази пещера.Виждаше я как страда,а после много ясно чу в ума си:"Но дали..дали Кармен е добре,ако не не искам да живея...".През съзнанието и минаха много спомени и картини докато родителите и и Смъртожадните се радваха на победата си.Спомни си как се бяха запознали с Бела,как бе станала вампир,сети се за купоните,които бяха правили,за щастливите моменти прекарани с момичетата,за номерата погаждани на хора,които не обичат и много други важни и не чак толкова важни неща.Престраши се и погледна към Ейнджъл.В очите му видя болка,тъга и ненавист,че е приела.
"Обичам те!" каза му като се свърза по телепатия с него и веднага прекъсна връзката.Както стоеше гордо изправена по средата на кръга между родителите си тя клекна и призова елемента си-Земя.Цялата поляна се разтресе,Смъртожадните изпопадаха,а родителите и едва се държаха.Ейнджъл се усмихна и се опита да стане като се подпря на едно дърво.Някой го подхвана и му помогна.Оказа се Виктор.Тръгнал след Кармен без тя да подозира,но чак сега решил да се намеси.Двамата навлизаха в гората бавно и полека.Момичето се изправи и застана срещу хората,които би трябвало да обича повече от всичко.
-Никога няма да съм една от вас!Никога!-след това се обърна и побягна след гаджето си и приятеля му.Майка и стоеше уплашена и гледаше невярващо,а баща и беснееше.
-Хванете ги!-изкомандва той Смъртожадните,които едва едва се изправяха.
Кармен настигна момчетата и направи магия на Ейджъл,за да се оправи.
-Трябва бързо да стигнем до пещерата!Бела е в опасност!-каза момичето и тримата хукнаха на там..

Те вървяха брулени от острия вятър и мокри до кости от дъжда..скоро се изкачиха до върха на хълма и Бела за последен път погледна назад..тя видя всичко,оето можеше да нарече свой дом..имението Блек и Институтът Емерал..сбогува се мислено с всичко и каза на Луи,че могат да продължат...защото там,в кралството на вампирите ги чакаха старите познати..Арманд,Кладия,Лестат..

Когато Кармен,Виктор и Ейнджъл стигнаха вече беше късно...те завариха пещерата притворена и цялата в кръв..

Бяха бягали като обезумели.Дори дъжда не им правеше впечатление.Кармен се почувства така все едно умира.Не знаеше какво става,но се надяваше Бела още да е жива.Бяха тичали много дълго време,когато най-накрая се озоваха пред пещерата.Виктор пръв се доближи и застина на място.Веднага разбра ужасната истина.Допря ръка до кръвтта на Бела и стисна зъби от гняв и болка.
-Мъртва е.-оповести той с дрезгав глас.Сълзите му се смесиха с дъжда,а съзнанието му се изпълни с болка и омраза към брат му.
-Неееееееееееееееее!-изпищя Камрен и почти се свлече на земята,но гаджето и успя да я хване на време.Бавно двамата седнаха на земята.Момичето заплака с кървави сълзи за приятелката,с която беше споделила дори смъртта си.Сви се на кълбо и единственото и желание бе да спре да чувства.
-Трябва да се махаме от тук!-прошепна Ейнджъл.Виктор се обърна и кимна,а Кармен не направи нито знак,че е чула.-Предлагам да отидем на сигурно място в замъка на Дракула.Там Волдемор още няма власт,така че той ще ни помогне.
-Съгласен.-отвърна Виктор.Приятеля му вдигна свитото на кълбо момиче и двамата се магипортираха близо до двореца на Дракула.