~Историята с писмото~

Тук ще бъде поместена тя в цялата си последователност!

Ето откъде започна всичко....
Преди около месеч в стаята на Арвен,Бобатон
Бела сънува прекрасен сън....който ще се окаже предупреждение за бъдещата реалност!

-------------------------------------------------------Вече беше късно и Бела влезе тихо в стаята!
Цял ден се занимаваше със своите си дела и почти не бе успяла да си почине!
В стаята беше приятно топло и мъждукаха приглушено малки лампички!
Тя завари другите момичета да спят дълбок сън...куках бе забравила да се завие и Бела внимателно я зави,след което легна на своето легло което беше точно в края на стаята в ъгълчето озарено от малката лампа и точно да Гуен!Гуен оаче сега я нямаше и Бела скучаеше но неискаше да буди останалите.Тя тих ооблече сатенената си нощница с цвят на вишна и тихо летна на леглото си...но не можа веднага да заспи а се загледа в тавана и се замисли.След известно време се обърна и заспа спокойно и започна да сънува прекрасен сън...или бъдеща реалност(тя имаше дарбата да снува неща,които се случват)

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

Близо час след като Бела беше заспала Гуен влезе в стаята и реши да си легне да спи. Носеше свещ наполовината изгоряла. Беше облечена с красиво тъмнозелено наметало ибеше си сложила качулката. По раменете й имаше пъднали листа...изглежда бе ходила в гората. Точно когато се съблече и беше вече в леглото, тя погледна към прозореца и видя пълната луна. Бе красиво. Изведнъж нещо долу в градините на замъка просветна. Гуен се сепна и бързо стана. Загледа се и разпозна че това е свещ. тя стана бързо се облече и изтича от стаята забравяйки да затвори вратата...всички спяха и никой не подозираше какво става....
_________________
Гуен

Бела се събуди от шума на падащи листа и отвори сънено очи..в стаята нямаше никого но вратата беше отворева!Бела моментално стрелна поглед към нападалите листа а после го премести към гората-тогава видя Гуен да тичка по поляната със недогоряла свещ в ръка.Тя нямаше време да осмисли какво става-наметна се с пурпурното си наметало и също сложи качулката си и след секунди вече тичаше надолу по стълбите на замъка...

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

Останалите също се събуждат,поради вятърът,навлизащ през отворената врата но през това време Бела и Гуен вече се намираха в градините,където се случваха съвсем други неща..

...(продължава от спалнята на Арвен)
Когато излезе от замъка Гуен се затича към човека, когото беше видяла. Навън бе тъмно и почти нищо не се виждаше. Чуваше се само шумоленето на падащите листа във бистрото езеро.
- Какво правиш тек?! Защо изобщо се появяваш след толкова години! Нали се разбрахме да не се срещаме никога повече - каза Гуен на един силует срещу нея
- Но... - продума човекът. Той бе облечен с дълга черна мантия и качулка, която покриваше лицето му. Въпреки непрогледния мрак си личеше, че той е снажен и красив и по-голям от Гуен - Недей така Гуен. Все едно си видяла дявола.
- Та ти направо си си дявол - каза леко засмяна Гуен и се втурна към човекът, който както вече се разбираше беше момче. Тя се хвърли на врата му и го целуна по бузата - О боже, колко време мина...2 - 3 години? какво стана? Нали беше заминал за друга страна...
- Ами нищо особено. Завърших там и реших да дойда да те видя. Как си? Какво правиш?
- Как ли съм? Ми много съм сънена тъй като отдавна мина полунощ...- каза тя на странника- Но трябва да тръгвам. Ако разберат че съм се имъкнала може да ме изгонят.
- Но Гуен почакай, моля те..
- Съжелявам...Ще ти пиша по Айрин - каза Гуен и целуна тайнсвената личност - Трябва да тръгвам...моля те не се сърди...чао!
- Чао...- каза мъжът леко разочарован...

---------------------------------------------------------
В градините
Гуен

Но в същия момент когато Гуен се обръщаше едва не се сблъска с Бела.Тя спря задъхана и свали наметалото си!
-Гуен за бога какво правиш посред нощ в гората?!Трябва да си изгубила ума си тук е пълно с върколаци и други същества...погледнах през прозореца на кулата и те видях да тичаш насам и реших да те последвам!Какво стана?Трябва да си имала много сериозна причина за да излезеш в това време и да рискуваш...Бела изведнъж млъкна.Тя сега забелязваше момчето,което се прикриваше в сянката на голямо дърво.Бела не се стресна но си изуми.никой не можеше да проникне тук около замъка имаше древни магии и...
-Гуен моля те кажи ми какво става?
После се обърна за да погледне пак момчето и да се опита да го разпознае и ахна-той бе свалил наметаалото си и си личаха острите черти на красивото момче,които толкова напомняха на...
-Гуен нима е истина,попита невярвящо Бела.

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

- Ами Бела...успокой се нищо ми няма. Това не е този човек, за който си мислиш..не е смъртожаден..спокойно. Един мой стар...може да се каже приятел - каза все още леко стресната Гуен на Бела. В същото време тайнствената личност както си беше свалила качулката, извади магическата си пръчка и изстреля във въздуха червени искри във формата на буквата Г, които след това се превърнаха в сърце и изчезнаха
- Ооо, нямаше нужда- Гуен извика на момчето тъй като той бе далеч
- И аз те обичам Фари- каза тя и хвана Бела за ръката. Двете бързо изчезнаха от градината, зад някакъв храст, тъй като искрите предизвикаха доста интерес у незаспалите, а също и събудиха със своята изкрящо червена светлина вече заспалите. Директорката (която ми е чудно къде ли е ) и останалите професори трънаха из училището да търсят виновника, тъй като никой не можеше да влезе в Бобатон през силните защитни полета и да изчезне без никаква следа
- Гуен ще ми обясниш ли какво стана току що - каза Бела леко стресната, но в същото време и доста злобничко засмяна - какво беше това сърце
- Много си любопитан не мислиш ли - каза й Гуен - Но хайде нали сме приятелки ще ти кажа, но не сега, а като се качим в спалнята. Но трябва да побързаме докто директорката ( ) не ни е хванала.
- Добре де...- отвърна й леко ядосана Бела- Хайде тогава да се качваме....

(продължава в коридорите, после в Арвен)

---------------------------------------------------------
Гуен

Ето какво се случи в коридорите на Бобатон..

Бела и Гуен забързано се промъкваха по коридорите и гледаха да останат незабелязани и да не вдигат шум!След тази ярка,заслепяваща светлина нямаше как другите да не са разбрали,че става нещо нередно!В този момент сигурно всички учители бродеха из стаи,подземия и коридори а останалите в гората и търсиха виновниците.През това време Бела и Гуен хванати за ръце и с качулги на главите вече почти тичаха към стаята която беше на няколко метра,когато чуха шум,сякаш от пълзене.Гуен се спря на място.Белатрикс също бе забелязала но усещаше задаваща се опасност и знаеше че не бива да спират
-Хайде Гуен,зарежи трябва да побързаме!
Едва изрекла това Бела едва се сепна а Ген извика.Към тях пълзеше грамадна змия която сякаш обхващаше целия коридор!
Бела прехапа устни и се почуди за миг...тя беше най-добрата по Черни изкуства-знаеше всички зклинания наизуст хмм тя трябваше да се сети но сега в главата й нахлуваха множество въпроси с неизвестни...
В миг трезвата мисъл я озари тъкмо на време защото Гуен вече бе пребледняла и се бе притиснала до стената тогава Бела се обърна хладнокръвно и каза няколко думи на змииски а после и заклинанието
-Еванеско!
В миг змията изчезна сякаш допреди секунди не бестояла но опасно разстояние от тях!
-Бела трябвало е да си в Слидерин!Умееш тези работи прекрасно!-каза успокоена но все още трепереща Гуендалин
-Хаха дам знам!Но това е моят избор!А сега да побързаме да не би да ни очаква нова изненада.След минути те отвориха вратата на общата стая на Арвен и се промъкнаха тихо....
(продължава в Арвен,обща стая)
----------------------------------------------------------
Албена Малфой

През това време всички в стаята се чудеха къде са Бела и Гуен а към тях се присъедини Тру!
Наблюдателната армен скоро забеляза нещо...

----------------------------------------------------------

-Е,човек да не ти се зарадва ама няма да откажа,за да ...-Кармен не успя да довърши изречението,защото точно в този момент видя сърце с буквата "Г" в него.-Леле колко е красиво,но човека,който го е направил е луд и то май по Гуен.Надявам се само да не си навлече нещо лошо така.
Кармен се приближи до прозореца:
-Май не само тя може да си навлече беля.Бела е с нея.Това сърце е привлякло вниманието на всички.Как ще се приберат в спалнята?
--------------------------
Кармен Риддъл

След няколко минути Бела и приятелката й се връщат в стаята!

Бела и Гуен се промъкнаха до вратата и отвориха леко за да не събудят другите макар че и двете се съмняваа че след сърцето и липсата им другите няма да се събудят!
Онкрехнаха вратата и видяха приятелките си всички до една будн и умислени.На лицето им беше изписана тревога и загриженост-всички усещаха че нещо страховито и необичайно става.Часът бе 4 и нещо сутрента момичетата влязоха и щракането на затварящата се врата привлече вниманието на останалите.Съвсем скоро те започнаха да обсипват едвапоемащите си дъх Гуен и Бела с хиляди въпроси...неразгадани въпроси,загадка дори за самите тях.Но Бела подозираше...силно развитото й шесто чувство и вродена наблюдателност и бяха позволили да забележи добре прикрити неща..следи,за които другите нехаехе и така навярно бе по-добре за тях..затова Бела се стремеше да не издава нищо с външния си вид-бе като каменна не й се искаше да плаши добрата си приятелка Гуен и да безпокои другите...дали щеше да успее да се справи сама?!?

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

защо само седите и мълчите къде бяхте-каза kykah

------------------------
Кийра Блек

Яна, която беше седнала на леглото и разглеждаше някакъв учебник вдигна глава и погледна първо Бела, а после Гуен в очакване на разаказ за това къде са били.

------------------------
Яна

Кармен беше застанала до сестра си и гледаше ту Гуен,ту Бела:
-Мисля,че е по-добре да ги оставим да си починат пък и не е лошо и да поспим все пак.Утре имаме часове и трябва да сме бодри,така че по-добре да лягаме всички.Тру,защо не вземеш леглото до мен?!А пък Гуен и Бела ще ни разкажат всичко утре когато се събудим.Става ли така?-Самата Кармен бе много любопитна да разбере какво става,но предпочиташе да си починат добре.Все пак на повечето от тях им се струпаха много неща тази вечер и беше по-добре първо да поспат и след това да си разправят къде какво е ставало.
_________________
Кармен

След товасе случва нещо неочаквано за Бела и на момичето емоциите му идва вповече за една нощ!

Бела видя укора и любопитството в очете на приятелките си и направи усилие да започне да говори но в съция миг на небето пламна нова яркооранжева,сякаш запалено сърце с инициала Б!!!
Бела остана на мястото си...и сама едвам продума-това не може да е истина,не се случва реално,след което се отпусна и се свлече на земята в безсъзнание!

Гуен и останалите са разтревожени за нея..

----------------------------------------------------------
- Бела! бела! Какво й стана....о боже...тя припадна...бързо трябва да я заведем в болничното крило - каз Гуен свлякла се до бела, придържаща главата й. Наистина ще ви разкажем всичко нека първо да се свести Бела и тогава - каза Гуен и всички момичета излязоха от стаята. Кармен и Тру бяха направили магия за лекота на Бела, а Яна и kykah се заеха с Ливикорпуса...заедно всички помогнаха на бела и я понесоха към крилото


(аре да продължим там РП...Бела се събужда...и после се връщаме да спим...след това ръзказваме....съгласни?)

Приятелките й я водят в болничното крило и на следващия ден идват на свиждане с убав подарък..

--------------------------------------------------------

Кармен,Тру,Кийра,Гуен и Яна дойдоха да видят Бела,защото тя бе припаднала предната вечер и те се тревожиха за нея.
-Бела,как си по-добре ли си?Снощи изглеждаше така все едно си видяла дявола!Какво става?Защо не споделиш може да ти помогнем по някакъв начин.Олеле аз те залях с въпроси,а още не съм ти дала подаръка от всички.-Кармен и подаде гривничка с 5 ангелчета на нея.И всяко имаше име.-Показва как се чувства всяка една от нас.И ние имаме такива,за да знаем когато се случи нещо на някоя да и помогнем.Розовото е ако си щастлива.Синьото е ако си спокоен и си добре.Червеното е ако си ядосан.Бялото е ако си ранен(и психически,и физически).Черното е ако си тъжен,а ако стане сребисто и няма никакъв блясък значи този човек е мъртъв.Дано обаче не се стига до там .Заповядай!

----------------------------------------------------------Кармен Риддъл

Благодаря ви много,поласкана съм...невероятен подарък.Иначе съм по-добре вси още съм отпаднала и много ми се спи но мадам Помфри прави всичко за да ми помогни и много й благодаря.Бела се усмихна и погледна към приятелките си!О добре че ви има вас иначе незнам какво бих правила..вие винаги ми подкрепяте и се грижите за мен.А това което видях наистина беше призрък...от минелото,името му е Виктор и благодарение на него съм тук сега...не съм ви разказвала но замалко да умра преди година и нещо...но тази тема е за друг път(вижте клуб на зоомаговете в истории за да разберете какво се е случило).Вие как сте?

--------------------------------------------------------
Албена Малфой

Ето я тази история,която ни вълнува...(от клуба на зоомаговете).Така започва всичко...



Сега ще ви разкажа една история,която се случи миналата есен....аз вече знаех че мога да се превръщам в пантера и много се забавлявах да обикалям из широки гори и поляни.Беше студен и мрачен ден и аз скучаех в нас,затова реших че ще ми се отрази добре една дълга разходка но се чудех къде..бях обиколила околността и не ми си щеше да са навъртам наоколо защото по това време(към 6 часа) беше пълно с хора затова реших да използвам силите си да се телепортирам...помислих си за място,голямо,необятно и за чието съществуване никой да не подозира..и мислите ми ме отведоха там...когато отворих очите си останах впечатлена...стоях и гледах високите дървета издигащи се на 2-3 метра и дългите криволичещи пътечки..имаше ручеи..лиани невероятна красота..сякаш всичко бе омагьосано от приказния есенен разкош..листата се ронеха и ромуляха въртейки се във въздуха и изпълнявайки пируети и падаха бавно на земята.Подвуумих се за миг..нещо ми си виждаше нередно но неможах да устоя на прелестта затова дори забравих да се превърна в пантера а бродех така...мина се около час от пристигането ми и изведнъж усетих страшен студ...нещо изскърца зловещо и аз се обърнах...цялата гора от дълбините й започваше да се вледенява...не можех да си обясня какво се случва но чувствах че никак не е хубаво и без да мисля се затичах към мясото от където тръгнах но в миг всички тесни пътечки се преплетоха и беше непосилно за мен да намеря обратния път..започвах да губя самообладание...черни облаци покриха небето и аз почувствах че скоро ще изгубя съзнание защото цялата треперех,мантията ми се вееше от силния безпощаден вятър и бавно температурата на тялото ми спадаше,а аз нямаше къде да се скрия...след около миг отзад едно гигантско растение се показа една жена...жена,която смразяваше само с поглед,присъствието и беше силно и незнайно защо имах чувството че съм я срещала преди, но в друг живот..тя определено не беше красива-дори лико грозновата но изразяваше едновременно нещастие,злоба и тъга...очите и бяха вперени в мен....след миг аз познах мнимата жена-беше онази, която Дъмбълдор ми бе показвал в мислоема...момичето загубило ума си по младия красавец Том Риддъл иии майка на Волдемор!
Незнаех какво иска от мен но се сгуших в очакване до един дълголетен дъб и скоро тя заговори с безчуствен пронизително студен тон...-Коя си ти и какво правиш тук,това място е моя обител и всеки пристъпил границата на Деатлей умира...няма да те лъжа-по изключително мъчителен начин!
Незнаех какво да направя ако останех тук щях да замръзна ако сбърках в отговора ме чакаше отново смърт...нямаше изход..сякаш участта ми бе ясно очертана а съдбата само си играеше игрички с мен,жената вървеше бавно към мен с черна перелина с качулка и тихо оплакваше съдбата си но аз неразбирах езика на който говореше знаех само че скоро щеше да достигне до мен и ...в същия момент от горота се чу вой и жената се огледа извръщайки се назад..към нас наближаваше вълча глутница...мислех си,само това оставаше..опитах докато тя се взираше в големите,оголили зъби вълци да се магипортирам обратно но съзнанието ми бише замъглено ..въпреки всичко се опитах да се съсредоточа но не стана..студът пречеше на мислите ми и бях прекалено уплашена за да затворя за миг дори очите си а и не вярвах да упея защото както се досетих...това място наистина беше омагьосано и то от едно от най-страшните черни проклятия...върнах се в реалността и чух пронизителния писък на жена и видях как всичките вълци на брой към 20 -тина скочиха върху нея и започнеха да раздират платта й...аз треперех от ужас,страх и жал и се обвинявах за глупавото решение да дойда тук...а в този момент бях безпомощна-нямаше какво да сторя и вероятно скоро вълците щяха да нападнат и мен..с какво бях по-различна.Превърнах се в пантера и с болка и потрес наблюдавах как вълците обезобразяваха злата жена...колкото и лоша да бе тя не заслужаваше тази мъчителна смърт...съжалявах я и изведнъж събрах кураж и се приближих по пътеката опръскана с кръв към глутницата..всички се извърнаха към мен..чудех се какво да направя и после реших да пробвам да им кажа с думи да престанат но незнаех дали ще разберат но преди да отворя устата си главатаря съзря у мен заплаха и се метна отгоре ми и започнехме да се бием зверски...усещех раните по тялото си,които кървяха,усещах че отмалявам тъй като силите бяха неравни(към възрастния вълк се бяха присъединили още четири) не се предавах щях да се боря и тогава за мое учудване чух някой да крещи Сектумсемпра и разбрах какво става и в този момент възрстият вълк зави от силна болка и се свлече на земята а един силует отново вдигна пръчката и тогава аз извиках Спрете,не им причинявайте болка!!!и последното нещо което видях беше силуетът да сваля магическата си пръчка и да се доближава...след това приех човешката си форма отново и се отпуснах в безсъзнание на земята..бях загубила прекалено много кръв...фатално количество-нямам спомени оттогава но помня когато отново се събудих...Беше хладно,сутрешно утро,отворих бавно очи и се огледах-бях в някакво таванско помещение на стара,по моя преценка магьосническа къща принадлежала някога на чистокръван род..и така и беше-това се оказа къщата на семейство Блек..аз лежах на едно мраморно легло...красивата ми бяла дълга рокля бе с кървави петна по нея ..видях на места превързани с бинт,силно затегнат за да спира притока на кръвта рани...опитах да стана но самото движение ме накара да изстена от болка...тогава вратата на стаята се отвори и вътре влезе едно високо момче с черна мантия.Той беше много красив,с остри черти и тъмно кафява коса...а когато ме погледна потръпнах-очите му бяха стъклено сини и много дълбоки,а пръстите на ръцете му бяха изключително дълги...Той дойде и седна на леглото до мен.Не говорше но провери състоянието на всички рани и на пулса ми..развърза бинта и аз с учудване видях че вече нямах рани..дори и белези не личаха..след около 15 минути той ме погледна отново и попита-Как се чувстваш?Аз бях като онемяла...но все пак пророних
-добре,благодарение на теб!Кой си ти?-попитах на свой ред аз.Тогава момчето се умисли за момент и после заговори много спокойно и увлекателно.Разказа ми невероятни неща-Името му беше Виктор и бе полубрат на Волдемор(от един баща но от различни майки) но той не пожелал да тръгне по неговия път,Волдемор го увещавал да му даде много слава и власт...но той не се поддал колкото и умения да имал..всъщност той бил много по-малък от Волдемор(в момента е на 17 значи е бил към 15) но имал по-големи умения и талант както в черните така и във всички изкуства и магии.Заради неподчинението Волдемор го запратил да прекара остатъка от живота си в онази гора заедно с майка му,която той мразел...аз слушах много внимателно-тогава той направил друго сложно заклинение за връзка между гората и иминието Риддъл и се сближил с вълците тъй като той бил зоомаг и се превръщал във вълк.Така се сдружил с тях и живеели на края на гората.Били във вражда с майката на Волдемор затова поделили гората на две части-северна и южна и всъщност в онази вечер именно моята поява последвана от тази на жената довели вълците тук!Студенината била причинена от тъмните мисли на майката на Волдемор...тогава те ме спасили и й отмъстили за неспазването на законите(попринцип те не я нападали колкото и голяма ненавист да изпитвали но след като тя се изправила срещу общите закони те се почувствали застрашени и нямали друг избор) но тя все пак оцеляла ...заради мен и смелостта ми те пощадили нищожния й живот,иии вълците мислели да убият и мен защото нахлувам на тяхна територия дори Виктор бил зад тях но когато видял благородната ми постъпка и разбрал че идвам с мир той наредил да ме пощадят но главатарят настоявал да ме убият и Виктор не можел да се противи защото щял да загуби доверието на цялата глутница...гледал как се бием и когато осъзнал че съм напът да загубя живота си се намесил и убил главатаря и след това той се превърнал в новия водач на глутницата и се погрижил за мен.И след края на историята аз не можех да изразя колко щастлива и благодарна се чувствах-разказах му и моята история и усетих че съм влюбена в него...толкова бях запленена и възхитена от този младеж и никога досега не се бх чувствала така..тогава аз го погледнах и той се усмихна -разбирахме се без думи...след което ме целуна и мога да се закълна че това бе най-хубавата целувка в живота ми и никога няма да я забравя...попитах го как мога да му се отблагодаря и той каза-Тази целувка ми стига...а сега е време да се върнеш към живота си и навярно никога няма да те видя отново...Забелязах в очите му някаква дълбока,добре прикрита скръб...прегърнахме се и след сбогом той ми каза-Винаги ще те помня-Аз му се усмихнах,казах и аз,след което тихо се разплаках,погледнах го за последно а той ми помаха и се магипортирах право в Бобатон и легнах да спя...бях изтощена и имах нужда от почивка а след това ми предстоеше да осмисля случилото се..а как щях да го забравя-това вече незнаех...
(Това момче именно изриува буквата Б в небето..но година след това..ако сте чели историята)

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

ПП СЛед като вече знаем историята можем да се върнем в болничното крило и да проследим какво се случва там...разговора между момичетата ще ви заинтригува.

Наистина е странно случилото се..Гуен също знае какво имам предвид обещаваме да разкажем с подробностиведнага като се съберем в общата стая на Арвен а аз скоро ще съм сред вас,сестрата ми каз че до два дена ще съм напълно въстановена от..как го нареше..силния емоционален шок и потрес
Е разказвайте,какво ново в училище?

----------------------------------------------------------Албена Малфой

-Ами какво да ти кажа...всички обсъждат двете сърца снощи.Разпитват и искат да узнаят кой ги е направил.Както и аз искам да те питам само едно нещо.Има ли нещо общо с това гората около имението Риддъл или по-точно човек,който живее близо до нея?Бела,не ме лъжи!-Кармен изглеждаше по-бледа и от красивата си съкурсничка.-Моля те кажи ми.Кажи ми,че не си се забъркала с него.Умолявам те!-По страните на момичето се стичаха сълзи,а ангелчето на гривните на момичетата,което бе кръстено на нея стана черно.-Отговори ми.

Кармен Риддъл

Ами Кармен незнам какво да ти кажа...но няма да те лъжа,защото много държа на теб така че отговорът ми е да..свързано е с него...незная какво е намислил но...за мен беше нещо като шок,защото от онзи ден не съм го виждала..а как само се влюбих в него..дължа му живота си

Албена Малфой

А ти..ти защо се разплака?Почакай откъде всъщност разбра за него..нима го познаваш?

Албена Малфой

Кармен естествено отговаря че познава момчето и че Влдемор много се е опитвал да го привлече на своя страна и сега може да използва Бела за примамка.Притеснена и уплашена Карме се свързва теепатично с гаджето си и се разбират да се видят в Гредините и да видят какво могат да направят за допълнителна защита на училището.
Кармен тръгва за срещата а останалите стоят учудени в олничното крило...

Кармен се завръща...


Така довечера ще имаме нужните заклинания,за да те опазим,защото точно сега ти си най-важна.По-важна дори от Потър.Защо ме гледате така учудено?Какво толкова съм казала?-Кармен изглеждаше леко объркана от ококорените погледи на съкурсничките си.
_________________
Кармен Риддъл

Ааа Кармен благодаря-започна смутено Бела,но аз не разбирам защо се налага това...Волдемор никога няма да използва точно мен за примамка...И още нещо ти не оточни откъде познаваш Виктор и какво искаше да кажеш с това че толкова много си го убеждавала да стои далеч от мен..нима той е знаел за съществуването ми преди да се срещнем?Всички стояха притаили дъх и се опитваха да си обяснят случващото се..между Кармен и Бела имаше много несподелени неща за които бе дошъл момента и всички затаиха дъх в чакане на отговора..

--------------------------------------------
Албена Малфой

Идва ред на Кармен да обясни

-Амии,аз не съм ли ви казвала,че ние с Тру сме..хмм,дъщери на Волдемор..
Така започва момичето и разказва една невероятна история как като малък,с майка си,Виктор отишъл при една гадателка да му гледа и тя..предсказала че ще притежава голяма сила и някой много близък негов човек ще иска да я използва за свои цели..Ноо единствения начин,да го накара да се присъеди към него ще е да отвлече,момичето,което се превръща в красива черна пантера.Защотоо..защото той щял да се влюби безумно в нея.Докто говореше Кармен гледаше в земята.Когато свърши с разказа тя погледна останалите..