Разговори в цветната градина

Не знам - каза след малко Кийра в отговор на въпроса на Яна - Бела ... ти знаеш ли коя е .. прилича ми на някой ... - след малко Кийра се провикна - Аз я познавам ... преди няколко дни я сънувах. Тя пищеше отчаяно. Събудих се точно преди да разбера какво става ... - Кийра погледна двете си приятелки - Какво става ...

Незнам но имам лошо предчувствие,каза Бела като свъси вежди..Кийра и аз познавам от някъде това момиче..въпрос на време е да си спомня от къде..
Изведнъж момичето отвори внезапно очи и ги впери в Бела..а после и в Кийра а после..

... изкрещя от болка, след което отново затвори очи и стана спокойна.
- Какво става?! - попита вече доста притеснено Кийра - Бела колкото и да се опитвам да си спомня по нататък съня не мога да го направя ... Едниственото, ковето виждам е един лабиринт и едно тичащо момиче ... след това се чуват отчаяни писъци ...

Това е тя...промълви едва чуто Бела...това е тя.
-Момичета бързо,трябва да й помогнем..хванете я..да я пренесем в института!

Яна и Кийра се наведоха, за да помогнат на Бела да занесат момичето до института. В същия момент обаче ...

Бела изстена от болка..докосването на момичето беше болезнено..сега младата русокоска гледаше бела право в очита а Блеа иотвърна с омраза..с онзи поглед,който може да изпепели всеки,дръзнал да й противоречи..
-Знаеш ли какво,Реджина,не заслужаваш да ти помагаме..промълви през зъби Бела но все пак се наведе и хвана момичето за едната ръка...

Когато чу името ума на Кийра се просветли. Тя затвори очи и съня нахлу в мислите й.

Едно момиче тичаше ... бе в лабиринт. Зад него се чуваше женски глас.
- Хайде , хайде Алис - не бягай ... не можеш да го направиш ... Ела!
След тези думи целия лабиринт се освети в сияйна светлина. Чу се отдалечен писък и всичко потъна в мрак.

- Коя..коя е Реджина? - попита Яна очудено като погледна сестрите.

Кийра отвори стреснато очите си.
- Какво?
- Коя е Реджина ... - започна Яна, но след миг бе прекъсната от Бела ...

Реджина погледна Яна с омраза..тя дори незнаеше име й.
Реджина Джоунс може да бе неизвестна на другите но не и на Бела а и Бела предположи че исестра й е получила същите сънища,тъй като вразката им е дълбока...
Преди да отговори Бела се върна назад..в онзи ужасен ден,който за нея не беше само сън..отвратителен кошмар..а отминала реалност..
И ето Бела стоеше в средата на едно кръгло пространство зад което беше лабиринтът..третото изпитание на Тримагическият турнир.
От едната й страна бе застанало момиче с много лунички и леко червеникава коса,не много високо.
После беше Бела с черната си коса и красиво облекло а от другата й страна беше тя..Реджина..със същата руса коса и зелени очи..
Директорът на Хогуортс даде сигнал итрите момичета се изгледаха високомерно с известна злоба..Бела трябваше да тръгне първа...времето беше мъгливо а в лабиринта звучеше песента,която страшно харесваше на бела Linkin Park-No more sorrow..
Бела уверено водеше в резултата и веднага се втурна водена от шесто чувство и инстинкт напред..след нея пуснаха Алис а после и Реджина..
Бела се справяше с всичко без датруднение докато на финалната пряка,където вече блестеше сиянието на купата тя чу вик и се заслуша..наоколо се чуваше нещо като звуци от боричкане..музиката все още звучеше...Бела се закова но реши,че по-добре да помогне..тя се втурна в обратна посока и пред нея се изтърколиха Алис и Реджина... те наистина се боричкаха и докато Бела стигне до тях лабиринтът се размести и купата се скри...
Алис успя да се отскубне от ръцете на Реджина и тръгна да тича нататък...
тогава прозвучаха думите,които Кийра пресъздаде в съзнанието си:
- Хайде , хайде Алис - не бягай ... не можеш да го направиш ... Ела!
-Нее-извика Бела..продължавай Алис..
Тогава Реджина забеляза присъствието й и й се ухили..
-Значи желаеш да си първа...
Бела нищо не каза..завъртя се грациозно готова за дуел...щеше да се опита да забави Реджина докато Алис успееше да се измъкне и да доведе учител..тогава на Блеа й бяха непознати много от нещата,които умееше сега,макар че итогава беше свършенна.
Те двете с Реджина почнаха да се сръжават но с периферието си Бела видя,че Алис уплашена се бе сгушла до зеления лабиринт..тогава Албена направигрешка и се обърна..
Реджина скочи и събори Блеа на земята а около китките на момичето започнаха да се увиват лиани..през това време Реджина се доближи до момичето от бобатон и се усмихна..-Круцио-бе пръвото което направи..после прибра пръчката си и предо очте на Блеа се разкри нечувана,зверска картина...момичето с джобно ножче прониза Алис на няколко места като я гледаше със жестока физиономия.
-Ти се безчувствена Реджина-извика Блеа но момичето не й обърна внимание..скоро цялата трева бе опръскана с кръв..на земята лежеше Алис без да мърда,от което Бела разбра,че тя е мъртва..тогава тя серазгневи и друпна ръцете си много сирлно..лиана преряза китката й но тя успя да се освободи..тогава Реджина се обърна уплашена...Бела насочи пръчката си към нея и бе готова да я убие но си каза "Защо и аз да се превръщам в такъв звяр.." затова само й каза
-Ти не заслужаваш да живееш.
Тогава онази хвана ръката на Бела и заучи пръчката си..Блеа изкрещя...момичето свали пръчката си и прободе с нея своята ръка..така в нея течеше вече кръвта на Бела...затова именно докосването й страшно болеше...другата причина бе че нейния род-Джоунс и рода Блек винаги бяха враждували...Реджина беше с две години по-голяма от Бела и много отрано се бе насочила към черните изкуства и убийствата...тогава тя причини на Бела огромна болка но Бела не й остана длъжна..не тя не я уби но се изправи бавно от земята..пикривайки болката..със железно изражение и изкрещя някакво латинско проклятие от което Реджина се хвана за гърлото...по ръцете и се появиха тъмни петна и очите й се напълниха със сълзи..освен това младата Бела,по онова време само на 11 години накара Реджина никога да не може да забрави случилото се..
-Моля те,моля те спри-викаше отчаяно Реджина.
-Ти я уби...ти я уби-извика Бела,разстроена от случилото се.
Момичето тогава бе открило възможността си да прониква в съзнането на другите...тя моментно разбра какво мисли Реджина.."и ако можех щях да убия и теб"
Бела я изгледа злобно и я изрита..махай се оттук,не искам да те виждам...извика момичето и тръгна да си върви..но Реджина уцели Бела със сектумсемпра...
тогава Бела пребледня..усити че губи съзнание..тогава брат й я бе спасил..Драко...той беше дошъл навреме със Снейп и професорът бе направил контрапроклятието..
Оттогава се бяха срещали в живота още няколко пъти и имаха много недоизказани неща..Реджина наистина беше силно,опитно момиче,добре обучено в черните изкуства и на което да убива по особено жесток начин му допадаше и доставяше удоволствие..
Блеа помнше сълзите и клетвите на родителите на Алис..помнеше скръбта всичко,знаеше,че Реджина се мисли за най-великата и намесата на Бела я нервираше,тя виждаше у противницата си качества,които тя никога не бе притежавала..виждаше заплаха в нея..и й беше враг..
Бела погледна Яна и каза..
-Да я наречем просто позната...

Тогава Кармен се обади..
-Ей,ние сме ти приятелки,трябва да знаем..нали споделяме всичко
Бела не мислеше,че е нужно те да знаят всичко това и да го изживеят..дължеше обяснение само на Кийра затова й прехвърли спомените си а на другите обеща.
-Добре,нека сега я пренесм а после ще ви разкажа накратко.
Другите кимнаха..

Кийра се приближи към Бела и прошенпа:
- Алис не е мъртва Бела ... Ако помниш аз и професора по легилимантика стигнахме първи до мястото, където бяхте в лабиринта. Тя бе на ръба на смъртта, но все пак оживя. Никой не знае за това освен мен и Алис. Тя се крие и чака времето, в което ще може да отмъсти. Не се обвинявай за нейната смърт ... - Кийра прегърна сестра си и Бела въздъхна дълбоко сякаш сваляше товар от плещите си.

-Въпреки всичко,Кийра..това беше жестоко...беше нечовешка постъпка,за която аз никога няма да простя...
тя наряза Алис пред очите ми..И сега..аз ще отмъстя..