Разговори в цветната градина

Седнете на някоя тиха пейка и си поговорете с приятели,насладете се на уханието на орхидеи,рози,люляк и всякакви пъстроцветни цветя и растения.

От единия край на градината се зададоха два силуета.Имаха дълги красиви коси и изящни тела.Двете момичета бяха много бледи,имаха много рани и изглеждаха уморени.Бавно и полека Кармен и Бела вървяха през градината мълчейки.Туко що се бяха магипортирали от спалните помещения и сега се отърсваха още от гадното чувство.Само с поглед се разбраах и седнаха на една от пейките заобиколена от красиви и ароматни цветя.
-Ще ми разкажеш ли за Драко?-попита тихичко Кармен.

Бела кимна и започна разказа си..
-Беше седмият ден,от както се разделихме..в двореца на Луи,Лестат и Арманд дойде страннис..казаха ми,че търси мен..а аз дори не можа да го позная.
Слязох долу иподадох ръка на момчето и тогава,той свали качулката си..беше Драко,собственият ми брат,по устните му имаше кръв,беше още по-блед от обикновено и мрачн..поинтересувах се как е разбрал за мен и той ми отвърна,че гаджето му била идвала тук...преметнах наум момичетата,дошли да се запознаят и не открих подходяща за Драко но друго ме втрещи...брат ми,ти знаеш е много жизнен и палав..не обича лигавите неща,дори не се бе за мисслял за гадже а е заобиколен с доста красиви момичета.
Уплаших се и рреших че трябва сериозно да поговоря с него..опитах всичко и успях да измъкна информация че е напуснал института при вестта за смъртта ми..вярвал е че ще ме открие..стигнал е с помощтта на магии до пещерата и тогава се е потресъл..станал е истински вампир..убива без милост..променил се е ...пропушил е и пропил и обвинява за това мен..и моят избор...
когато разбрал,че съм жива от гаджето му Касиди дошъл не за друго,а за да ми покаже колко малко знама вече за него.
Бела приключи разговора и загледа в далечината..

Кармен седеше втрещена.Тя знаеше,че връзката между нея и брат и е голяма и бе виждала достатъчно доказателства за това."Може би трябва по някакъв начин да използвам тяхната връзка,за да го убедя,че е тръгнал по грешен път.Супер!А как ще стане това?Олеле щом Драко е реагирал така как ли е реагирала сестра ми?"мислеше момичето докато гледаше в далечината.Изведнъж се стресна.
-Как каза,че се казва момичето?
-Касиди,но...
-Как изглежда?-попита пак Кармен.

Ами..Бела напрегна паметта си ипрерови образите на всички млади момичета,отбивали се в двореца и изведнъж..в съзнанието й изплува ясна картина на не много високо момиче,с дълга зелена рокля,руса коса и зелени очи..но тя излъчваше някакво странно усещане,беше някак си..неприятна..и не можеше да се каже,красива.
Бела предаде мислите си на Кармен и целия им разговор.
-Приятно ви ее..каза тя с лигав глас
.И на мен,името ми е Албена.
-Аз съм Касиди,Касиди Рукууд..

Лела тогава не бе обърнала внимание,но сега забеляза фамилията.

-Рукууд? Августус Рукууд и е баща?Та той е смъртожаден!Той бе заедно с майка ти в Азкабан!Да не би това пак да е план на баща ми?Или просто нея си е харесал?-но момичето и само не си повярва.-Какво ще правим сега?Трябва да разберем истината и да говорим много бързо с Драко.Ама той как не е разбрал чия дъщеря е?Името определено не е от най-забравящите се!

Кармен зададе толкова въпроси,че Бела трябваше да сложи пръст на устните си,за да я спре..
Виж..дори аз не бях обърнала внимание на името й...а и както ти казах,тя не се отличава с нищо от другите момичета,незнам как Драко се е загледал по нея..
А за фамилията си много права,от леля си и майка си знам,че всички Рукууд са подли хора.възползват се от всички иот всичко..незнам за баща ти,но според мен Саманта има пръст в тази работа..каза замислено Бела.
-Трябва да намерим Драко!каза изведнъж Кармен.
Бела сви рамен и погледна към гората...не знам къде е ,но предполагам из гората за жертви..ако не е напуснал окончателно,разбира се...шесто чувство.Ако искаш да влезем..но Бела не успя да се ддоизкаже защото Кармен я прекъсна.

-Беле,той каза ли ти как се е измъкнал от Саманта?-в главата на русокоската се преплитаха идеи и мисли.Беше много объркана,но сякаш това не и пречеше,а напротив сякаш и подсказваше,че нещо не е както трябва.

Бела се хвана за главата..изобщо не бе помислила за това..тя изобщо бе забравила,че Драко беше в плен на САманта..
-Нее,изобщо не спомена-отвърна Бела

-Значи ни е наложително да го открием!Бела,не знам какво се е случило,но то определено не е на хубаво!Убедена съм в това!-твърдо заяви Кармен.
-Къде ще го търсим?В гората?-предложи Бела.
-Май другаде няма къде.-замисли се Кармен.-Хайде да отиваме на там.Явно и телата ни са съгласни с нас,защото раните зараснаха най-сетне!-двете момичета се изправиха и с бойна стъпка се отправиха към гората,за да търсят Драко.

Бела и Кармен бяха готови да минат през всичко само за да го намерят..бяха страшно уморени иизнервени от днешния ден..но и на двете нещо им подсказваше,че въпросът е на живот и смърт..
Двете не се замислиха какви опасности крие гората и се отправиха натам..

По-късно след този разговор на двете момичета се появиха смеещите се Кармен и Ейнджъл.Мъжът я придърпа към себе си и започна да си играе с косата и като очите им не се отделяха.Тя се приближи още малко и устните им се сляха в нежна целувка.
-Мммм липсваше ми!-промърка вампира.
-Защо на терасата не ти ли стигна?-усмихна се момичето.
-Карамелче,виж..аз...-но не успя да продължи тъй като тя му запуши устата с втора целувка,която бе повече страстна отколкото нежна.Двамата се разделиха за малко.-Трябва да търсим Саманта!
-Трябва.-отбеляза и гаджето му,но отново започнаха да се целуват.Приближиха се до едно дърво и се облегнаха на него.Целуваха се повече от половин час когато се разделиха.-Хайде да по търсим малко.-направиха няколко крачки като се оглеждаха наоколо.-Стига толкова за сега.-заяви момичето и двамата се върнаха към заниманията си,но тогава...

Тогава Бела се появи отнякъде бясна..и апочна да вика..
-По дяволите Кармен..лигавине се половин час..трябва ли сама да се разправям!Пиклата ми се изплъзна на косъм и добре че,защото щях да я разкъсам...
Боже..реших да не ви прекъсвам ама като видях че нямате намерение да се захванете с нещо сериозно-..каза Бела и се намуси а след това каза нещо от сорта на "Ще се справя и сама.." и продължи.

Кармен и Ейнджъл се спогледаха уплашено и учудено едновременно.Придобиха виновен вид и хукнаха след Бела.Русокоската пусна гаджето си и се хвана за приятелката си.
-Беленце,съжалявам!Не сме искали да те ядосаме просто...-умилкваше се Кармен,за да и прости.-Хайде де не се муси!Нали знаеш колко те обичкам.Хайде,де не можеш да ми се сърдиш много,защото и ти много ме обичкаш!Усмихни се,усмихни се.-продължаваше да се лигави момичето,за да не и се сърди Бела.

-Бела поклати безмълвно глава с вид на упрек...
-Кармен,като малките деца си..просто..
Бела продължаваше да върви,защото имаше чувството че Саманта енякъде тук но същевременно остана с чувството,че някой ги следи инаблюдава..
-Сърдиш ли ми се? попита Кармен миличкои погледна Бел акато я догони.
Бела въздъхна тежко и каза сериозно..не,но не те ипоущрявам..ако беше подходила малко по-сериозно нямаше сега да се занимаваме а щяхме да я държим в ръцете си..безпомощна а не да се сблъскаме с..това..и Бела замахна с пръчката си към един храст точно срещу тях и го изгръгна с корените от земята а зад него се появиха Панси и някакво момче..

-Хей!-разпищяха се двамата.-Как смеете!
-Оо я млъквайте!-след по малко от секунда Паркинсон и момчето бяха със залепени усти.-Виж,Беле,нон стоп се бием и сражаваме с някого или с нещо.Просто малко се по отвлякохме с Ейнджъл.Така или иначе Саманта ще я открием и то много скоро.-изведнъж Кармен се преобеази.От лигавото и мило момиче тя се промени в ледена и ядосана жена.-Развикала си се на сестра ми?Мога ли да разбера защо?Защото обича татко и иска да го защити ли?За това?Ти не би ли защитила семейството си!А аз ти се молих и се опитвах да те накарам да ми простиш!-момичето изгледа презрително Бела от главата до петите и направи отвратена физиономия.-И ти ми се пишеш приятелка!Ако наистина бе такава нямаше да се държиш така с мен и сестра ми.-разбесня се Риддъл,обърна се,хвана гаджето си и двамата отидоха да видят как е Тру.
(продължава поне моето мнение в кухнята)

В градината нямаше никой. Изведнъж в сянката на едно дърво се магипортира красивата фигура на Кийра. Дългата и рокля докосваше росната трева. Момичето вървеше бавно. В ранното утро в градината нямаше никой. Момичето повървя още малко, след което застана до една пейка сякаш чакаше някой.

Бела също се разбесня...фалш..това ли е приятелството им?Нима Кармен не разбира какво е нажното,нима не разбира злините,които онзи отвратителен човек..ако може така да се нарече е сторил...а тя не се бе развикала на Тру а простои бе направила забележка задето се опитва да провали всичко...
както и да е ..лигавщината на Кармен и Ейнджъл я бяха извадили от нерви а сега и тези викове на Кармен и теории за истинско приятелство...
Момичето небешше на себе си..свърза се с блондинката и й прати едно едниствено телепатично собщение..
"Мислиш че приятелството ни не е истинско,след всичко,което преживяхме..тогава сега ще разбереш какво е да нямаш истински прятели" Бела вече се бе решила...щеше да зареже всичко и да напусне..нямаше да търпи това отношение нито секунда акоще само заради достойнството и личната й чест..

Кийра, която все още стоеше до онази скамейка, когато видя на стотина метра фигурата на Бела. Поколеба се дали да отиде при нея, но след това решително се запъти натам.
- Аби! Какво става? - попита тя след като се приближи по-близо и чу гневните думи на разгневената си сестра.

-Не питай Кийра...Бела сведе поглед но бързо уся да се поуспокои и седна на пейката и Кийра стори същото.Гарвановото момиче разказа на сестра си случилото се и зачака реакция..

- Не мога да повярвам ... - промълви след малко Кийра. - До преди няколко дни всичко беше толкова спокойно ...
В същия миг по алеята се зададе едно момче. Кийра се сети за срещата и махна безмълвно на момчето. То се приближи.
- Аби ... това е Майкъл.
Бела вдигна тъжен поглед. Момчето беше красиво.
- Аз съм Бела - каза тя, макар че не и беше до това в момента.
Кийра направи знак на Майкъл и той разбра това, затова просто промълви.
- Трябва да свърша няколко неща ... ще се срещнем в Дарквил .Чао! - след тези думи той се магипортира и в градината отново настъпи тишина.

Бела изведнъж се оживи и скочи от пейката...още бе леко замаяна но това не й попречи...току що си бе спомнила онова,което я измъчваше от няколко дена насам..

- Бела ... какво стана? - попита Кийра, но Бела вече бе далече. Момичето остана само в двора. След около десетина минути тя реши да тръгва, но в същия миг се чу някакво пищене от другата страна на двора. Кийра се затича натам и видя едно момиче, което не познаваше, да лежи на земята. Лицето и бе бледо, а погледа и бе странен.
- Добре ли си? - каза Кийра като се наведе внимателно. - Какво стана?
Момичето не можа да отговори. В съшия миг по една алея се зададе ...

...Яна.
- Кийра, здрасти! - викна весело тя, но после забеляза другото момиче и дотича до мястото съдето бе то. - Коя си ти... - попита Яна, но не получи отговор, после се обърна към Кийра - Кое е това момиче?

Точно в този момент Бела се върна,защото също бе чула писъкът и през ума и мина че нещо може да се е случило с Кийра.Сега брюнетката застана до приятелките си стресната...пред очите им седеше напълно непознато момиче с бледа кожа и зелени очи..косите й бяха руси..
"Колко ми прилича на някого.."замисли се Бела но...