Масата на пантерите

Кармен прегърна Бела и затвори очи.Знаеше,че колкото и да я боли приятелката и няма да заплаче.
-Двете ще сме винаги заедно!Душевно и физически-винаги!-прошепна блондинката.

-Господ те чул..каза Бела..и отново сведе глава и стисна юмруци...

-Едвали!Той едвали ще ме чуе,но ти и аз го знаем и го вярвае,Това е достатъчно,за да се справим с всичко!-решително отвърна Кармен.

знам че волята е от значение..но се замесих в такава история,че нищо не мога да коментирам...а и Вик...
по-добре е да не знаеш..поне засега

-Въпреки това нищо няма да промени фактаче сме приятелки и че ще сме такива до гроб независимо от всички и всичко!

така е..дано само времето за раздяла не дойде по-скоро..

-Дано...-двете замлъкнаха за момент.Изведнъж Кармен скочи и хукна към конюшните да вземе Самър.Беше забравила за срещата си с един отдавна забравен човек и сега тичаше към коня си,за да отиде да види мъжът.

Бела погледна стреснато след нея..понечи да стане но осъзна колко много я боли главата..
"Както и да е ..,ще се справя.." измънка Бела,стана исе облече с доста стил,след което също излезе.

Яна бавно се настани на масата. Бе облечена с къси черни панталони, малко над коляното, черни кецове, със син надпис и бяла сатенена риза, по тялото с 3/4 ръкави. Косата и бе пусната, като само бе хванала част от бритона си на зад с шнола. Огледа се наколо, но не видя никой познат. Сви рамене и взе да разглежда един вестник оставен на масата. Беше и леко скучно.

След известно време затвори вестника, поседя още малко и стана. Бе решила да се поразходи из мрачната гора - защото се сети за дните прекарани в Мраколес, а мрачната гора много напомняше на мястото където бе прекара голяма част от детските си години. За това се запъти на там.

В същия този момент,Бела се усети,че беше забравила нещо в залата,в която се хранха Пантерите и сега забързано вървеше унесена от мислите си натам.Без да забележи приятелкта си,Яна,момичето се опита да влзе в залата и двете се сблъскаха.
Това изтръгна Бела от мислите и и при вида на момичето,с което бяха много близки,но напоследък рядко се виждаха,по лицето и се изрази топла усмивка.
-Здрасти,как си?Отдавна не те бях виждала тук...каза Бела и побърза да се извини за липсата на наблюдателност...-Сори,че не те забелязах..бях потънала в мисли.

- Здрасти, няма нищо, споко - отвърна Яна и се усмихна, а после продължи - Как си, кво правиш, аз съм добре, бях тръгнала да се поразходя в гората.

-Ами и аз съм добре...сега съм в празнично настроение,нали предстоят празници,ще трябва да украсим института-каза Бела и се усмихна на Яна.
-Но имам и малко проблеми,с които ще трябва да се заема...и така,не мога да се оплача,че ми е скучно-каза тя и намигна на другото момиче.
А ми да не те задържам тогава,ще се видим след около час в общата стая,че и аз имам една мисиля-каза Бела и прегърна приятелката си,след което тръгна нанякъде..