Масата на пантерите

Тук се хранят учениците от зона "Пантарен"

Кармен влезе в Мрачната зала и се огледа.Имаше няколко ученика от другите домове,но тя дори не им знаеше имената.На учителската маса бяха седнали няколко от професорите.На масата на"Пантарен" нямаше никой.Тя отиде до масата на дома си и седна там.В следващия момент масата се отрупа с най-различни закуски.Тя си взе плодова салата,сипа си прясно изцеден портокалов сок и започна бавно да яде.В този момент...

-Здравейте!-Тру влезе в залата и веднага се отправи към масата на дома си.-Как сме,пантерки и пантерчовци?Това ми прозвуча все едно сме мажоретки.-седна до сестра си и те двете започнаха да обсъждата съня на Тру и от части обсъждаха момчетата от съседната маса.

-Ние не ядем хора,или поине още не.-каза шеговито Тру -май с повечетро не се познаваме ,така че аз съм Тру Риддъл и съм сестра на Кармен ,а вие сте...маже ли да се запознаем?Абе тука няма ли и момчета?-попита момичето.

-Налии и аз исках малко разнообразие !-каза Тру и се обърна към Лорена-Здравей аз също станах на криво ама по каква причина ще ти обясня друг път просто повечето тук я знаят ,а и не искам да се разчува.Така че по-весело и даи да отидем да разгледаме за момченца.Се пак трябва ад се закачам с някой ама не ми се иска да е с вас ,че да не се скараме.

Кармен също не беше в много добро настроение.Изглеждаше като някоя ледена движеща се статуя.Вида Бела и седна до нея,но даже не знаеше какво да каже.Не и се ядеше,но си взе един банан и се огледа.Много от учениците от другите домове бяха весели,приказваха и се забавляваха.А от техния дом повечето бяха мрачни и намръщени заради случващото се.Погледа и се спря на учителската маса.Как и се искаше само да стане и да им изпрати по едно хубаво заклинание,защото всички учители бяха смъртожадни.Гнева и жаждата за мъст я завладяваха все повече и повече.Знаеше,че това не е на добре,но не искаше да се съпротивлява срещу реакцията на организма и породена от силните чувства.Защото точно сега чуствата и бяха много силни и много мрачни.Което от своя страна значеше,че тя ще разкрие вампирската си страна ако не се съпротивлява.Но поглеждайки към сестра си седнал срещу нея и осъзнавайки,че може да я нарани започна да се съпротивлява и след секунда-две вече беше по-добре,но в същото мрачно настроение.

-Не знам какво да ти кажа,Бела.Никога не ми се е случвало такова нещо.Аз никога не съм сънувала нещо,което ще се случи.Аз сънувам най-често неща от миналото ми или свързани с някое голямо зло,апокалипсис.Такива неща.Но едно ме съмнява.Как Драко ще надхитри оная злобна змия?-Кармен погледна Бела леко учудено.

Точно в това се съмнявам и аз..пък и дори да е успял,как ще се измъкне незабелязано и ще се върне тук,нещо определено не се връзва!Ще почакам известно врема за вести от него и ако не се свърже с нас,ще действаме!
Кармен кимна и Бела каза:

-Нахрани ли се?Хайде да вървим към общата стая!

-Да,добра идея.-момичетата станаха и излязоха от залата.

Е хайде тогава...

Бела влезе забързано в Мрачната стая като гледаше право към своята маса.Когато видя приятелките си тя се насили да се усмихне и след това им каза,че трябва да ги остави за момент за да отиде на директорското място и да съобщи нещо от из0ключително значение.
След тези думи Бела се обърна и се отправи към престола на директора седна и помоли за внимание.

-Майчице,а аз си мислех,че поне тук ще е малко по-спокойно.-заклати глава снежнорусото момиче.Подпря лакти на масата,прокара пръсти през косата си и остана така докато се опитваше да с подреди поне малко мислите в главата.

Видимото понякога подвежда..каза леко филососки Бела,аз имах предчувствие че ни чака опасност..

-Определено.Оф айде да ги убием и да си починем малко,а?-каза с надежда Кармен.

Хаха..да ги почакаме да дойдат и сами да влязат в устата на ада..

Бела беше в добро настроение въпреки опасността..мислеше си за хубави неща а в главата й се въртеше песента на FM-Remember the name..
-Ще се справим..каза тя доста убедително и си вярваше.

-Естествено,че ще се справим!В това съмнение да няма!-Всички се разсмяха и така привлякоха учудените и ококорени погледи на съучниците си.Кармен изведнъж започна да пее:"Няма какво да говорим - ние сме номе едно.
Хайде да не спорим - ние сме номер едно.
И във любовта и в разни други неща без конкуренция."
Момичетата започнаха да и пригласят,макар че на някои от тях този стил не им харесваше,но самата песен и вдъхваше увереност и беше много приятна.

Бела беше в много хубаво настроение,изпълнена с оптимиъм и сигурност..приятно усещане.
През толкова неща бяха минали,че с това ли нямаше да се справят.тя се усмихна на приятелите си и на брат си и за пореден път си даде сметка,колко много ги обича и дърржи на тях и как се подкрепят.

-Е,сега като се позабавлявахме,няма ли да е добре и малко да потренираме?Особено върху някой от другите домове...-усмихна се злобно Кармен.Днес беше в добро настроение и и се искаше то да си остане такова.