Прокълнатия величествен замък

Бела се усмихна и прегърна Ейнджъл...после и Кармен го прегърна.
-Хайде..нека се върнем в институт и вие и аз имаме много да си разказваме..предложи Бела.

Гушкай се в Ейнджъл,но без да пуска ръката на Бела Кармен кимна в знак на съгласие.
-Първо обаче трябва да минем през замъка на Дракула.Трябва да вземем от там Виктор.-каза тихо момичето.

Нека отидем до Емерал..Ейнджъл ще отиде да го вземе,не се чувствам готова да говоря.
Кармен кимна и те се магипортираха до института.

Месеци след тази случка в двора на замъка се появи фигура носеща сякаш безжизнено тяло.Истината беше,че след като Лестат я бе вдигнал от земята Кармен се унеси и заспа.Сънуваше невероятни неща,но когато се събуди по средата на поляната не помнеше какво е сънувала.
-Може ли сама да вървя?Моля те.Искам да опитам.-не знаеше нищо за този мъж,но той и харесваше.беше мил с нея и и помагаше.Сега удовлетвори молбата и и подкрепяйки я,за да не падне двамата тръгнаха към извисяващия се замък.
Тъкмо стигнаха вратата когато тя се преумори и той я вдигна отново на ръце.Момичето заспа за секунди.Лестат я гледаше така все едно гледа най-красивото нещо на земята.
-Лестат!Какво става тук?Коя е тя?-попита остро слизащия по стълбите Луи.
-Кармен Риддъл,но не помни нищо.Намерих я припаднала на една пътека.Мисля,че ще е по-добре да остане тук.
-По-добре за кого?-попита скептично другия мъж.Създателя му му метна ядосан поглед и се отправи на горе.
-Коя е тя?-чу се детстко гласче.
-Тя ще се грижи за теб,Клоди.Виждаш ли татко ти мисли за теб!-каза ухилено мъжът,който не изпускаше момичето от обятията си.
-Наистина ли?-зарадва се малката вампирка.
-Да.Но сега трябва да я сложим да поспи.Хайде да и дадем някоя стая близо до твоята.
-Урааа!-момиченцето заподскача радостно,а Лестат тръгна след нея.Единствено Луи не се радваше особено.Имаше чувството,че това момиче ще им довлече неприятности.
През това време мъжът и Клодия оставиха русокоската да спи на едно много меко и удобно легло в най-близката стая до покоите на Клодия.

На другата сутрин Клодия се събуди в плач....Луи стреснат скочи от креслото на което събираше мислите си...
-Какво има Клодия?
-Сънувах Бела...
Луи въздъхна тежко..всеки ден сънуваш Бела Клоди..тя има собствен живот..по-нататък отново ще се срещнем.
-Но ти не разбираш!!!!Бела е в опасност..видях я разкъсвана от върколаци..и това момиче..което Луи доведе се смееше над смъртта и.Момичето се затича и прегърна мъжа,когото обичаше като истински баща и брат.
-Успокой се..няма да позволя нищо да се случи на Бела,ти знаеш..това е било просто сън..
-Не не беше..извика ядосано омичето и се идтръгна от прегръдките на красивият Луи като изтича в голямата градина и повече не се върна..

Кладия тичаше и едва си поемаше дъх..тя беше вампир с доста изострено шесто чувство и имаше лшото усещатне че скоро нещо лошо ще се случи с Бела,към която изключително се е привързала за тези две седмици..които за вампирите разбира се бяха като две минути и дори я бе обикнала..сега тя тичаше бързо към горта не много далеч от замъка.

Кармен чу детстки плач и се събуди.Всичко я болеше.Стана и седна в леглото.Учудено се огледа,но нищо не и беше познато.
-Хай,Саси!Наспали се,красавице?-в стаята влезе един мъж заедно с обилна закуска.
-Мда.Благодаря за закуската,Лестат.Предполагам,че това е твоя дом.-той кимна.
-Моя,на Клодия и Луи също.Клодия е дъщеря ни,а Луи е вампир,който създадох и който ми е спътник.А сега към нас се присъединяваш и ти.-Те се засмяха.
-Защо ме нарече Саси?Знаеш ли името ми?-учудено прикова очи в него момичето.
-Ако нямаш нищо против ти измислих ново,защото старото не го знам.Сесилия Ричардс!-той се ухили,а тя се разсмя.-Не ти ли хареса?
-Напротив,хареса ми.Смея се на физиономията ти!-той отиде до нея и започна да я гъделичка.-Ххаха....недей....хахахаха....Лестат,спри...аххаха!-извиваше се в ръцете му и се смееше с пълно гърло.
-Какво става тук?-чу се строг глас.Двамата немирници погледнаха към вратата като все още ръцете му бяха на корема и.-Лестат!
-Луи,не се мръщи като някой ураган!Аз и Сесилия си играем.-той натърти на името и,но това не направи впечатление на момичето.Тя оглеждаше вампира застанал на вратата.Беше невероятно красив също както и Лестат,но бе различен и тя го усещаше.
-Съжалявам,ако сме те притеснили.-каза Сесилия.Луи се стъписа сякаш от думите и,но веднага след това мила усмивка се появи на лицето му.Лестат пък се бе ухили отново и гледаше лукаво към приятеля си.
-Не,не сте ме притеснили.Как се чувствате,госпожице Сесилия?
-Но моля ви няма нужда от такива официалности!-развика се Лес.-Мразя ги!Те са ненужни!
Другите двама се разсмяха.Луи погледна към таблата със закуската и след това се обърна към създателя си.
-Искам да приказвам с теб,а и не е лошо да оставим Сесилия насаме да закуси.-другия мъж кимна с глава,отиде до леглото,целуна момичето по челото и двамата с приятеля си излязоха.Сесилия се отпусна назад в завивките си и се загледа в тавана.Чудеше се какво става тук,но нищо не можеше да измисли.За това стана,направи сутрешния си тоалет и седна на една масичка на терасата да закуси...

Луи издърпа в страни Лестат..Знаеш ли кави ги вършиш..това момиче е някаква от обкръжението на Бела..знаеш ли как разстрои това Кладия..тя избяга Лестат..търся я вече чес!крещеше Луи и нямам намерение да търпя повече това..ще имаме късмет ако открием Бела иКладия живи..между другото..при думите си Луи вдигна глава и напусна стаята пред стъписания поглед на Лестът.
-Луи,спри..какво имаш предвид..?!
-Не мисля за нужно да ти обяснявам като не те вълнува изобщо..
В другата стая Кармен дочу разговора и при името Бела нещо се заглави в гърлото й.

-Бела ли?Името ми е...О,не!-момичето скочи от стола,с магия смени дрехите си на дънки и блузка и изхвърча от стаята.В коридора се сблъска с Лестат,но моментално скочи на крака и без да каже нещо продължи да бяга.
-Саси,къде....?-той спря на средата на изречението.Нима тя си бе спомнила толкова бързо коя е?Той се надяваше тя да стане с тях,но явно щеше да си остане само желание.
Момичето летеше по стълбите.В долния им край седеше Луи и беше крайно учуден от държанието на момичето."Какво ли и стана пък сега?"
-Сесилия,какво...?-но в същия момент вратата на имението се отвори и разплаканата Клаудия влезе.-Миличка,какво ти е?
-Къде е тя?Заведи ме при нея,Клоди.Аз мога да и помогна.-твърдо и уверено заговори момичето.
-Но тя...
-Ти е казала да не казваш.Клоди,нима мислиш,че една забрана е по важна от нейния живот!-ядоса се Кармен.Луи и Лестат гледаха объркани двете момичета,но бързо разбраха за какво става на въпрос.
-Може би...
-Не!Аз забърках Бела в това!Аз ще я измъкна сега.-отсече момичето,а детето пред нея кимна с глава,че ще я заведе.-Хайде да вървим.-хвана я за ръка и двете побягнаха към Студената гора."Дръж се,Беле!Този път няма да те оставя!" каза по телепатия Кармен на приятелката си.

когато стигнаха до мястото в гората,където се състоя всичко там вече нямаше нищо...освен следи пресня, още топла кръв и парче от мантията на Бела закачена за клона на дървото..