Прокълнатия величествен замък

Това е замъка на Луи,Лестат,Арманди Кладия,както и подчинените им вампири.

Лиу въведе Албена вътре.
Момичето се огледа..за разлика от повечето вампирски замъци и скривалища тук беше невероятно красиво.
Отвън замъка беше обвит в гъсто кълбо сивкава мъгла.
Никой не можеше да види замъка през мъглата,която винаги стоеше надвиснала...това беше древно проклятие.
Вътре..О,каква красота..вътре всичко беше от гладък мрамор...и изглеждаше сякаш от лед...
Бела започна да зъзне и Луи се разпореди да пуснато топление и само за миг замъка стана топъл и приятен,уютен..
Бела се чувстваше зле..имаше нещо,което вътрешно е тревожеше и глождее но тя не можеше да разбере точно какво..
Скоро по стълбите заслизаха Лестат и Армен,увлечени в разговора си.При вида на крсивото момиче двамата прекъснаха диалога си и направиха прекрасен реверанс.
Отидоха до ня и последователно цлунаха ръката й.
Настаниха се около голяма маса и решиха да отпразнуват.Лиу се качи до стаята и повика малката Клодия.
Тя слезе за да види дългочакваната изненада.При вида на красивото,но тъжно момиче клодия възкликна.Тя изтича и прегърна силно Бела..
-Най-накрая,най-накрая някой,който да се грижи за мен..
При думите й Бела се сети за Драко и сестра си...за приятелите си.
Тя силно прегърна Кладия и намери утеха и топлота в нея.


След празненството,което продължи до късно тя се качи встаята до Кладия и легна на леглото си потънала в мисли..

На сутринта Бела се събуди от приятна топлота...обърна си е видя как Кладия се бе гушнала до нея.
-Клади,кога дойде?попита Бела
-Отдавна-проточи сънено момичето,чаках те да се събудиш за да те питам нещо.
-Е,питай,отвърна Бела.
-Ами първо докога е остнеш с наси второ..кога..кога ще станеш вампир!
-Ами..усмихна се Бела,смятам да остана при вас за много дълго време а за вампир..аз съм и Бела показа зъбите си..
-Йеейййййййй!извика развълнувано Кладия.
-Вампир си?
-не само,каза спокойно Беал,полувампир,полчовек,магьосник,убийца..заизрежда Бела като свиваше пръстита на ръката си един по един докато достигнаха 17!
.Уау!Ти си супер,възкликна русокосото момиченце и я цунка по бузата!
-Миси!зарадва се Бела
-Лиу събуди ли се?попита поласкана Бела
-Да,тати Луи те чака на закуска!
"Тати" зачуди се Бела.
Да вървим,взе ръкат и малката и я затегли.

Те слязоха,закусиха и прекараха цял ден да показвати обясняват на Бела всички места в къщата.

Измина се цяла седмица,Бела привикна със живота на вампирка..в този божествен замък..привърза се към Клодия а и Луи я гледаше като принциса..
Но нещо в душата и липсваше..и на негово място бе останла дупка..приятеллството си..най-тежката загуба за нея..не можеше да се примири..

Така дните си минаваха,Бела беше станала принцесата на вампирите и ена на Луи..Кладия бе нещо като нейна малка сестра..
Тя беше величествена с корона от чисто злато..златно колие,обици...златна рокля..всичко и жезъл с нейното име.
От всички краища на света се стичаа вампирки за да я видят и да и се кланят защото срд тях няма по-красива от тях...
Макар с нов живот,дори ново име-Емерал..в чест на целия и живот изминал там...
Беше минало време от както умря приятелката й Кармен и тя заряза всиччко в миналото но болкатаи тъгата вървеше с нея..ръка за ръка й придаваше страховта студенина.

Един ден рано сутринта Бела се събуди от поредния кошмар...тя се облече и слезе в кухнята ,където завари чистачката..
-Карен,много рано си започнала да читиш!каза й Бела като видя,че часът е едва 5 сутринта.
-Ами..днес ще идва Дракула и невестите му.
-Така ли?
-Ами да,искат да се запознаят с ваше височество-слугинята се поклони и излезе а Блеа остана загледана през прозореца в безкрая..Странно защо ли имаше такова чувство..сякаш нещо ще се пормени..

Изведнъж Бела се събуди пребледняла..отново сън..кошмар..а след това тази незначителна сцена с чистачката..Бела се изправи и зарови пръсти в косата си..нещо и говореше,че е сгрешила..че не е постъпила както се е очаквало от нея..но къде можеше да е сгрешила?!
-Кармен...проточи тя..ами ако тя е жива..някъде сама..и аз съм и причинила болка с нсценираната си смърт..не мога да съм била толкова сляпа..а Виктор..Драко..защо не помислих..тя се обвиняваше и незнаеше какво да прави..
Тя стана боса и изтича в стаята на Луи..
-Лиу..заговори му тя,като го милваше..
Луи веднага си отвори очите..-Кажи любов моя..пророни той.
-Не се чувствам добре..някакво чувство ме мъчи..
-Единствения вампир,освен мен,който чвства..
-Това е понеже аз не съм чист вампир..
-Липсват ти приятелите?
-Да...тук намерих нови..но обичам старите си приятели..и Кармен-с нея всичко сме делили.
-Разбирам,ще проуча нещата.
-Благодаря ти-Бела се наведе и го целуна..

На другия ден бела получи добри новини..някой и идваше на гости!
-Бела !!! извика отдолу Луи..имш посетител.
Бела подскочи радостно и погледна от стълбите кой е дошъл..първоначално тя не позна момчето но след това се свести и следе бързо долу..
-Здрасти-каза мило тя.
При думите и момчето се обърна иБела ахна!
Пред нея стоеше не друг а Драко..брат й..толкова променен..беше облечен целият в черно и устните му бяха в кръв.
-Братчето ми,моят брат-Бела се хвърли да го прегръща и да го целува!
Как ме откри?-попита го Бела.
Не аз,гаджето ми,кимна Драко усмихнат.
Блеа се вцепени..толкова и време беше минало..едва две седмици..а Драко се беше променил толкова много..и отношението му към момичетата..тй не обичашелигавщините и допреди тя да изчезне не помисляше за гадже..ревността и се пробуди.
-Ясно-каза тя.
-Ти ни забрави Бела-наблягайки на ТИ каза ледено той..аз вече съм истински вампир,храня се редовно с кръв и съм тъй да се каже женкар..
Блеа започна дълъг разговор с него на четири очи..

Бела разбираше вината,която носеше..неростимата грешка,която бе направила..отпраи Драко,който й говореше само за убийстваа,които е извършил през тази седмица и не искаше да я чуе...

Мноо често се сещаше за Виктор..макар сега да беше момичето на Луи тя още обичаше Вик..беше му благодарна ипредполагаше колко зле се чувства той...
Мислите й я връщаха назад назад..още в онизи ден,когато започна всичко,когато те се запознаха...спомняше си как се запозна с Кармен и станаха страхотни приятелки,после и с Тру,Яна...спомни си сектра й Кийра,с която съвсем скоро разбраха че се близначки..близките й..срещата с Чест...времето,прекарано с Вик,как тоя я спаси и неведнъж се жертва за нея...а тя какво,какво бе сторила..
Толкова пъти бе учмрала и се бе възправяла отново на крака,колко пъти бе подложена на изпитания и рискови мисии..колко пъти чувствтата и бяха омаловажавани..не и сега..
Блеа не можеше да го понесе...тя отиде да се къпе и в банята взе една остра самобръсначка и без страх и двоумене тя сруза вените си...водата в миг се оцвети в розово а после се насити....ваната се пълнеше с кръв и скоро тя започна ад излиза и извън нея а в главата й се мяркаше една мисъл..."не си заслужава да живея,не не не!" искаше й се отдавна вече да е чувства и да е просто един нбесен ангел..бше и втръснало да се мъчи и страда...без миг спокойствие...скоро цялта вана се напълни с кръв а Бела отслабваше...в миг тя се отпусна
и изгуби съзнание (незнаеше какво стана после..)

Малката Кладия се учуди защо скъпата й Бела се забави толкова..тя отвори вратат,която Албена бе забравила да заключи и изпищя,колкото й глас стигаше..
След секунди в банята дойдоха Луи и Лестат..Луи веднага я взе на ръце...занесе я отново в стаята и я постави да легне..чаршфите се оцветиха.
-Тя има още кръв човече-каза Лестат радостно..дай и да пие.
Тя я пробудиха а тя не мжеше да говори...от приживяние шок а само на ум си мислеше.."защо по дяволите дойдохте,щях да приключа всичко веднъж завинаги"
Лиу и однесе китката си но тя поклати глава и токаза да пие...искашевсичко да се свърши..
-Не,недей да се отказваш Бела,помоли й се той,ща направя всичко,само се спаси..
Тя помисли над думите му и отпи достатъчно кръв и потъна в сън...

Мина и този ден..Блеа се събуди в кръв и първоначално се почуди но после си спомни случката от вчера..до нея Кладия обезпокоено бе притворила очи..

Бела стана и Кладия също се разсъни..
-Бла стани да се оправим,че днес ще имаме гости,усмихна се плахо момичето.
-Не ми едо това,Клади..възрази Бела.
-Но..не искаш ли първо да научиш кои са гостите?
-Не ме интересува..
-Дракула и невестите му..започна момичето но не можа да продължи
-Какво?! стреснато попита Бела..нима ще дойдат..
-О да,оадили са се вчера,докато..докато беше в банята..искат да се запознаят с теб..
-Ами..хубаво тогава,усмихна се топло Бела..ще се приготвим л?попита тя идвете с Кладия се заеха с тоалета си..
През това време Бела мислеше,че сънят и бил някакво предзнамменувание..но странно зщо нямаше лоши предчувствия,напротив,настроението й се подобри.
Тя бързо облече златния си,божествено красив тоалет,среса черните си коси,които нарави на букли с един гел и се напръска с парфюм..
Кладия беше в лилаво.

Двете,хванати за ръка стояха в стаята и се гримираха за последно когато долу се позвъни..

Двете момичета се зарадвах,погледнаха се в огледалото за последен пъти слязоха с величествена походка по мраморните стълби за да посрещнат гостите...
Луи отвори и Бела се хвана за сърцето...
На прага стояха..

Така,както беше застанала Бла никой от гостите не я виждаше..но тя ясно различи очертанията на Кармен...
болката се усилваше но в този момент Бела не можеше а прецени кое е по-силно..болката или радостта..
Кладия силно стисна ръката на Бела и впи очите си в нйните за да забележи две кристални сълзи..
-Какво има?попита тя.Няма ли ад вървим?
-Отиваме,отиваме-отвърна Бела и заслиза по стълбите.

Кармен седеше притеснена през целия път.
-Какво ти е?-попита тихо Ейнджъл.
-Леко ми е притеснено,но ен знам защо.Ще се оправя.-Момичето тръсна русата си коса и подхвана разговор с другите до края ан пътуването.
След още половин час те пристигнаха.Замъка беше невероятен.Кармен се сгуши в гаджето си и се усмихна.
-Е добре.Признавам се за победена.-всички я погледнаха учудено.-Радвам се,че съм тук.Но ми е гадно за Вик.
-Хайде тррръгвай пррреди да си намислила някоя глупост пак,млада госпожице!-каза Верона провлачено.Всички се засмяха и тръгнаха отново към вратата.Там ги посрещнаха първо слугите,а след това стопаните на къщата-Луи и Лестат.Приказваха известно време когато по стълбите слязоха някакво момиченце и....
-Искам да ви представя дъщеря ми Клаудия и съпругата ми Емерал!-гордо се обърна към гостите си Луи,но веднага се втрещи от гледката пред него.Ейнджъл гледаше Бела така все едно е призрак,а момичето до него беше приело леден и ядосан вид.Въпреки това в сърцето на Кармен две чувства се опитваха да вземат връх-щастие,че приялката и е жива и ярост и гняв,че ги бе "изиграла".Дракула си придаде вид,че нищо не е видял и обяви:
-Това са съпррругите ми Елиррра,Маррришка и Верррона.Това е моята дъщеррря Карррмен,а това е Ангелус-моя най-близък пррриятел и може би бъдещ тъст.
-Приятно ми е да се запознаем,госпожо Емерал!-каза със смразяващ тон Кармен,а Ейнджъл дори не си направи труда да и се поклони или да направи какъвто и да е знак,че я е видял...

Бела погледна ледено приятелкта си Кармен...
-И на мен ми е приятно-отвърна от своя страна с не по-малко смръзяваш тон Албена ,след което погледна Кладия и я хвана за ръка..Двете оставиха гостите си да разговарят с Луи,Лестат и Арманд и невестите да се възхищават от красотата й а излезе заедно с момичето навън..
Бела беше бясна..нима Кармен я винеше..нима..не стигаше ли че сама толкова се проклинаше...нима мислеше,че бела е сторила всичко нарочно? нямаше отговор...не можеше да го повярва..в движение момичето разпусна косите си и свали короната..
отиде до конете на гостите и ги пусна на свобода...хвана един от пазачите и го уби,за да се нахрани..като го захвърли пред вратата...
Бела вървеше бързо без да знае накъде..може би отново по пътя към смъртта...
-Бела,какво ти е,защо си тъжна,подтичваше след нея Кладия.
-Не не съм..каза тя,като се опита да прозвучи убедително..незнаеше дали подейства но момичето спря да задава въпроси.
Блеа се усети и я пусна...клекна до уплашеноо момиче и я целуна по челото..
-Пази се Клади..забрави за мен...скоро Луи ще те прибере!Върви към замъка.
Бела тръгна като чуваше виковете и плача намалката Кладия..но не смееше да се обърне..сърцето й беше свито.ако бе останало нещо от него..за нея това беше краят....

-Карамелче,спри!Така няма да решиш нищо!-Ейнджъл опитваше се да убеди твърдоглавата си приятелка да не върши глупости.-Моля те спри!-и двамата спряха едновременно.В момента,в който Бела и Кладия беха излезли Кармен изфуча от някаква друга врата под смутените погледи на Лестат,Арманд,Луи,Дракула и жените му.Гаджето и веднага хукна след нея.-Ако отидеш при него нараняваш не само нея.
-Знам,но не знам какво да направя вече,дяволе!-тя се свлече на земята.Той отиде при нея,седна и я прегърна.-Не мога да повярвам,че тя не се е опитала да се свърже с нас!А и се е омъжила!Добре,че Виктор не дойде.
-И на мен това ми беше първата мисъл когато разбрах,че е омъжена.Но сега трябва да мислим трезво.А не да вършим глупости.-Той я прегърна още по-силно и я целуна по главата.
-Знам,но...-не довърши изреченито си,защото чу как малката плачеше.Станаха и двамата едновременно хукнаха на там.Видяха я отдалеч как стой сама и плаче.Кармен застана пред нея,а Ейнджъл и от едната и страна.
-Какво е станало?-попита първо момичето.
-Емерал...тя...-малкото момиченце посочи посоката,в която жената бе избягала,защото не можеше да продължи от сълзите си.Кармен веднага хукна след приятелката си.Знаеше,че ще потърси утеха в смъртта за това бягаше колкото се може по-бързо.
-Бела!Бела,спри!-викаше момичето....

Бела вървеше напред..вече нищо не съществуваше за нея,вече нямаше нищо,за кои.ето да си струва а живее..
тя съществуваше с надеждата всичко да си дойде на мястото а сега се оказваше,че никой не я бе разбрал...
тникой не се питаше какво й е на нея,колко безсънни нощи бе имала,колко кошмари..колко горчиви сълзи и болка..не.
Тя се чувстваше празна и самотна...вече нищо не си струваше обичта й..единствените хора,които някога бе обичала истински сега й се струваха толкова далеч...а всъщност бяха толкова близо...
Бела си мислеше каква смърт повече би подхождала на случая...сблъсък с изгрева..зауба на кръв...
Опитваше се да не мисли..главата и тялото й сякаш нямапха връзка помежду си..в момента нищо,нищо не помнеше освен онзи гневен поглед,на човека,когото обичаше толкова..онзи пълен с ярост,омраза и обвинение поглед,които я изпълни с пустото...и тя разбра че е загубила всичко..

-Бела!Спри!-Кармен я хвана грубо за ръката и я обърна към себе си.-Какво си мислиш,че правиш?Искаш да умреш?Добре,но първо трябва да дадеш някои отговори на хора,които ти вярват все още.Не мислиш ли,че аз,Ейнджъл,Виктор или някой от другите заслужаваме отговори на въпросите си?Не мислиш ли,че един път да изчезнеш туко така ти е достатъчен?Ти,направи своя избор,Бела.Сега ще трябва да се изправиш срещу последствията!-Очите им се сляха в едно и тогава разбраха.Приятелството им никога нямаше да умре!Те значеха прекалено много една за друга,за да умре така лесно.-Ще се изправим заедно както до сега!

Бела откъсна мъчително поглед от Кармен..-Пусни ме..промълви едва чуто тя..това не беше моят избор,ние всички заедно го направихме..защо само аз да понасям последствията.
Бела говореши тихо,но уверено.
-Ако си мислиш,че ми беше лесно,ако си мислиш че съм си живяла прекрасно грешиш!!Нямаше ден,в който да не тъжа,нямаше минута,в която да не мисля за нашето приятелство...
Онзи ден в пещерата,Луи ме спаси..после ми се искаше това да не се бе случвало,искаше ми се да съм умряла там..усетих,че с теб става нещо лошо..мислех,че си мъртва...писна ми да страдам...
Бела се изтръгна от хватката на Кармен Риддъл и я погледа пронизващо право в очите..
-Моето решение не беше най-доброто..но не мога да понеса тази вина..явно вече не чувстваш същото,щом се остави на сляпата ярост да те заслепи.
в очите на бела пробляснаха две сълзи и
Бела се обърна и зъбърза нанякъде..без да знае накъде и без да подозира какво ще се случи..

-Нямаш право да казваш какво чувствам и какво не,Бела!Ти как би реагирала на мое място?И защо реши,че съм мъртва?Нима мислиш,че на нас не ни се искаше да умрем?А докато се омъжваше помислили за Виктор?А?Нали заради него стана всичко това!Помисли ли?Бела,върни се!-Цялото лице на Кармен бе облято с кървави сълзи,защото малко по малко тя умираше.С всяка отадалечаваща се стъпка на Бела момичето умираше.-Бела...-блондинката се свлече на земята и единственото,което усещаше беше студ и ужасна тъга....

-И защо,защо искаш да се върна?За да родължиш да ме измъчваш с обвинителни въпроси?извика Бела..
Няма да понеса това..стига ми толкова..
Бела продължаваше да върви.
-И..щом искаш да знаеш да..помислих,помислих за всички ви,и знаеш ли..реших,че без мен ще ви е по-добре..и без друго съм виновна за всичко!
Бела вече не се удържаше особено..не понасяше да гледа как приятелството им умира..

Кармен така и не чу думите на приятелката си.Единственото,което усещаше е скуваващия студ в душата и и отново онази болка,която беше изпитала в онази нощ.
Изведнъж сякаш от нищото се появи фигура.Беше жена с дълга черна коса,черни очи и много бледа кожа.Отиде до момичето на земята и изпищя:
-Неееееее!Нееее!Защо?Дъще,събуди се!Погледни ме!Кармен,не умирай!Моля теее!-от очите на жената се стичаха сълзи,а тя продължаваше да държи дете си в ръце и да я прегръща.-Принцесо,моля те събуди се!Ще направя всичко само се събуди!...

Бела спря..незнаеше защо...някакво опустошаващо чувство...и й се стори,че губи най-ценното нещо за нея..в миг усети,че събитията я завъртат,сякаш се намираше в окото на циклон...обгърната от урагани от спомени и думи..думи,от които боли повече отколкто от действия...
Тя се свлече...незнаеше какво я накарра да се обърне и да види Кармен..
-Боже,не..прекалено злини прчиних..няма да позволя тя да умре..Бела се напрегна..едвам се удържаше да не се предаде и да загуби битката между живота и смъртта..защото бе на ръба..
Тя се свърза с Кармен по телепатия..и заговори ледено,но истински..
"-Кармен,чуй ме..така нищо няма да решим...замисли се за какмво си струва да живееш...замисли се..."
След това тя устети отново енергия ,изправи се и се вгледа натам..ясно ззабеляза,че Кармен се изправя отново и се усмихна благодарно а после..продължи по своя път.

-Бела,не разбираш ли?Ако не бяхме приятелки сега щях да съм загубила човешката си същност!Ако не бяхме истински приятелки ти нямаше да ми помогнеш!Но ние сме и винаги сме били!-се усмихваше Кармен.
-Дъщеря ми е права!-момичето се сепна и се досети,че майка и е тук.Но сега тя изглеждаше повече като химера отколкото като човек.-Албена,бях извикана на този свят,защото баща и смяташе,че тя няма на кого да вярва и на кого да се доверява,че има огромна нужда от мен.Но това не е така.Тя има теб за приятелка и сега мога спокойно да се завърна в моя свят или ще мога ако ти приемеш приятелството и отново!

Бела стоеше на другия край на поляната..тя чуваше ясно думите на приятелката си и на майка й..След като изслуша замълча и се умисли..права беше,болезнено права....приятелството им с Кармен бе преминало през огън и лед,бе тествано толкова пъти...и това само бе заздравило вечната връзка между тях..
Албена се спря и тръгна обратно..когато вече доближи до Кармен тясе затича и силно я прегърна...
-Аз никога,никога не съм се отказзвала от приятелството ни...промълви момичето през сълзи и се стрхуваше да пусне приятелката си,за да не я загуби.

Кармен също я прегърна много здраво,а майка и само се усмихна и полетя на горе.
-Радвам се,че не ни се налага да дишаме.-двете момчиета се разсмяха.-Повече никога няма да се разделяме.Никога!
-Хубава идея,ама айде моля ви и аз искам да прегърна бела.Пък и няма да откажа ако гаджето ми се сгуши в мен.-развеселен се обади Ейнджъл,който туко що бе успял да дойде.