Заведението Пурблууд

През това врече Бела се дърпаше усетила замисъла на жената..тя искаше да я използва за лични цели..никакви еднорози не бяха в беда..Бела го осъзна.Но скоро усети,че не може да се бори..студа проникна в нея като хипноза исякаш трайно се настани в нея..кръвта във вените й застина и устинте й посиняха..тя беше полужива.Жената само се усмихна и отнесе момичето на края на подзения проход,чиито вход затвори така,че да не си личи и я постави върху ледено легло.Седна до нея и заочна да и говори...

Момичето започна да се задъхва,но усетиче наближава и усили спринта си.Стигна до някаква пропаст и едва не падна в нея.Застина на мястото си.
"Не,това не е истина!Не!Проклета да си Анжела!"Не знаеше какво да каже или направи,но знаеше,че трябва да спаси Бела...

За съжаление Анжела бе усетила присъствието и и побърза да затвори проасттта,явяваща се като вход.Кармен застина.Анжела нямаше да позволи някой да и попречи...тя някак си успя да зашемети временно Кармен и приключи да се тревожи..

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
По-късно тя се появява в кухнята на общия апартамент и води Бела.

Кармен стана от земята.Беше повече от бясна и разтревожена.Знаеше само един изход ситуацията,но не знаеше дали ще може да го повика.Последният път той бе успял да избяга.Беше я накарал да препуска със Самър през трънаци и бяха обиколили цялата гора,но без резултат.Той се измъкна."Трябва да опитам!Заради Бела!"Момичето тръгна уверено напред.Секунда след първата и крачка се озова пред мрачна и стара къща.Небето беше като пред буря,но това не учуди момичето.Там никога не грееше слънце.То не проникваше зад стените на тази къща.
Тя тръгна бавно,но уверено към къщата.Беше с черна копринена рокля,която смело показваше красотата на момичето.Вратите пред нея сами се отвориха.Всички в предверието се спряха.Поклониха и се ниско и останаха така докато тя не пресече цялото антре и не влезе в един от кабинетите.Личеше си,че ги е страх от нея,но явно на младата жена това не и правеше впечатление.Вървеше целеносочено и не поглеждаше никой.Този,който и се изпречеше на пътя жестоко си плащаше за грешката.
Влизайки в кабинета тя отвори вратите със замаха и ги заби в стената зад тях.
-Къде е Маркъс?-тона и беше леден,нетърпящ възражения и караше и най-смелия човек или същество да затрепери пред нея.
-Ами...
-Той...
-Къде е Маркъс?!-попита още по-ледено и изнервено Кармен.-Не ми губете времето,нещастници!
-Съжлавяме,Ваше Прелестно Благородие,но не знаем.-тя им метна по един убийствен поглед,пред който те се разтрепераха и излязоха на бързо.
-По дяволите,Маркъс,къде си?-изкрещя момичето.
-Зад теб.Не е нужно да викаш или да плашиш хората ни,за да ме откриеш.-спокойно заговори споменатия вампир докато слизаше от тавана.
-Нямам нито време,нито нерви,маркъс,таак че на право.Трябва да ми...
-...помогнеш да спася приятелката си от Анжела.Знам.Видях я когато говореше с Бела.И да ще ти помогна.Със сестра ми имаме много сметки за разчистване,Сесилия,така че с удоволствие.-усмихна се мъжът.
-Защо на всички вампири,демони и т.н. ви доставя удоволствие да ме наричате Сесилия?-поклати глава Кармен и се запъти към института.