Заведението Пурблууд

Както знаете от превод Чистакръв..само за Чистокръвни!

Албена все имаше чувството че закъснява,но както винаги се оказа точна..в мига,в който прекраче прага с черна качулга на главата и дълга,влачеща се черна мантия ,погледът и попадна на силует,който и навяваше толкова много болка от щастие в миналото.
Ще се запитате как така болка от щастие..но сигурно ви се е случвало..да обичате някого в миналото и да имате хубави моменти и изведнъж да изгубите всичко безвъзвратно..без вина,бе причина,без обратен път.
Най-често няма виновен..просто така се случва,съдбата разчертава хода на нещата.
Но да видим какво става..когато всички тези мисли се въртят в съзнанието на едно момиче,което все още има чувства.

Тя влезе и с грациозна походка тръгна към ъгловата маса,на която се беше настанил той.Тя вървеше с вдигната глава но високата качулка не позволяваше да се прочете иззражението на лицето й,което и без това беше непосилна задача.
Стигна..

-Все още си толкова точна..
-Да..промълви тя.Но едва ли ме извика за да си говорим за предишните години.
-Напротив,точно за това те повиках..има ли нещо лошо да искам да те видя отново..
-Не..принципно..но след толкова време мислиш ли,че е останало нещо да си кажем.
-Имаме много несподелени неща.
-Не е сега оментът,имам собствен живот,предполагам и ти..неможем да върнем лентата назад,все още не съм се научила да заличавам следите от болката..те остават завинаги.Тя понечи да си тръгне още не показала лицето си,но той я хвана за ръката и свали качулката й..минута или повече незнам..стоя бцепенен от красоата и величието,които притежаваше Бела..Тя винаги бе била красива..но сега още повече.
-Кажи ми Бела,защо не искаш да поговорим? сега и той свали своята качулка.
Момичето тъкмо реши да говори когато дъхът и сикна..той беше също толкова хубав,колкото преди..че и повече..с тези остри изчертани черти..с тези зеленикави очи и тъмни коси..
Внезапно,незнайно защо момичето придоби сговорчивост и седна внимателно на стола като свали мантията си и язакачи на една от черните закачалки.
Честър впи поглед в нея..когато очите им се срещнаха той забеляза две кристални сълзи да се стичат от двете страни на бузите й..тя го гледаше и си спомняше..кой по даволите бе измислил това2да помниш?защо мигът не отминава и да се забравя а завинаги остава?

Той започна да говори и да разказва за смъртта на майка му,за убийството на баща му,за работата за Волдемор,за животът без нея.
Тя го слушаше и осъзнаваше,че е прав и че има много голяма истина скрита в думите му..осъзнаваше,че няма вина..
-Кажи нещо за себе си..
Тя помисли за миг и започна бавно от самото начало след раздялата им..разказа накратко целия си живот и като стигна до Виктор в гърлото й сякаш се обръзува буца и заседна някъда отвътре..но тя се реши и доразказа.
Накрая настъпи неловко мълчание но после той каза
-нам какво имаше предивид..не искаш да се намесвам в личния ти живот,няма да го направя спокойно,динственото коетоискав е да си щастлива.Тя стана и каза..да идем да се разходим някъде на по-приятно място.
Той кимна и излязоха бързо от мрачното кафене.

Ето че вече беше късна вечер..Албена,следвана от сестра си Кийра и от Кармен,Тру,Яна и Ейнджъл влезе в заведението Пурблууд.Там,както винаги беше мрачно и почти празно..саво на една малка дървена маса стояха три силуета и тихо шушукаха а в дясно от тях,на една по-малка затънтена маса стояха още два стройни силуета.
-Ето ги..посочи натам Бела итръгна следвана от останалите.
При вида на момичето двата силуета се изправиха и направиха лек реверанс.После хванаха близката маса и я съединиха със своята като пренесоха и столовете.
Всички се настаниха и заеха местата си все още мълчешком.Само Бела остана да стои права.
След по-малко от минута тъмните фигури свалиха големите качулки и огледаха новодошлите..сред тях имаше хора,които не познават.
-Здрасти,Бела-започна Честър.Виждам че има непознати,можем ли да им се доверим.
-Не са непознати Честър,те са мои приятели..най-близките ми приятели и също участват в мисията..бъди спокоен.
Честър кимна но незабелязано от Бела стрелна бърз,пронизващ поглед към Тру,от който момичето потръпна.
Майк подаде ръка на Албена и й се усмихна,двамата се прегърнаха след което Майк прегърна и Яна и седна.
Всички стояха и се гледайки преценуващо..Честър бързо усети към кого да се обърне...
Бела и Кармен стояха една до друга и чакаха разговорът да започне и скоро търпението им се увенча с успех..Честър заговори:
-Така,смятам да бъда кратък защото никой от нас няма достатъчно време-започчна той.Общо взето знаете от Бела историята с родителите ми..това е достатъчна причина да искам да отмъстя..готов съм да помогна и да разкрия едно от убежищата на хоркрукса,който открихме с Майк..но за жалост неговото местонахождение често се сменя...Майк също има лична причина да мрази Волдемор..историята при него е подобна..само че още по-брутална..той е избил майка му,брат му и сестра му..оставил е жив само баща му,който е подчинен под империус...това е за историята сега нека да обсъдим плана на действие.
Бела заговори..имаше ясен план на действие в съзнанието си.
-Предлагам да започнем още утре...ще се разделим на две групи..които след малко ще обсъдим..едната група..предлагам аз,Честър и Кармен ще тръгнем в посока последното чместонахождение на хоркрукса..останалите ще се отправят към къщата на Риддъл..за да издирят пръстена на Волдемор..почти убедена съм,че той също е хоркрукс..след това ще се чакаме отново тук...по възможност с хоркруксите а нататък вече ще се убединим и ще издирваме другите.
-Добър план-Кимна Кармен одобрително
-Аз също мисля така-каза Ейнджъл..
-И аз съм за-каза Майк и прегърна седналата до него Яна.
-И аз тогава-пророни тя.

-Кийра,Тру..някакви възражения? попита в очакване Бела

В миг Бела с периферното си зрение забеляза че трите фигури на голямата маса станаха тихо и спряха да шушукат а с бърза крачка се отправиха към вратат..сякаш искаха да се скрият.
-Сойте тук-каза спокойно Бела и стана от масата.Всички наблюдаваха събитията.
Момичето се доближи до трите фигури и с един замах на пръчката си ги повали на земята..при падането качулката на едната се откри..онова момче със Саманта и Панси в гората..Бела бързо свърза двата края...
-Авада Кедавра-извика и безжизненият силует се строполи на земята.
-Не ти ли е жал да убиваш?! изхленчи другата фигура.
-Не,това ми е работата-каза Бела студено и уби безмилостно и приятелката на момчето но през това време третата фигура бе успяла да се изправи и да избяга.
Бела се огледа но не я видя..
-Не може да е далеч-каза Кармен готова да я проследят.
-Напротив,много далече е...може би вече говори с Волдемор..каза ядно Бле а исе върна при останалите..
-Шпиони-каза,трябваше да се досетя..
-Какво? попита Яна.
-Не се ли сещаш коя беше последната фигура? попита лукаво Бела като момичето срещу нея само сви рамене но изражението на Честър и Майк издаваше,че се досещат.
-Саманта-пророни Честър и очите му заблестяха с огнен пламък.
-Точно-заключи Бела с иронична нотка..много ниско е паднала ..да шпионира за Лорда..и Бела замълча..всички осмисляха станалото.

Кийра стоеше умълчана.
- Има нещо странно. Сега като се замисля за мисията дадена ми от Лорда.
Момчетата, които стояха от едната и страна я погледнаха удудено, защото не знаеха много за нейната мисия.
- Имам да намеря един медальон , който е важен ... много важен за Лорда. И се чудя ... вярно минало е много време от както си е направил хокруските, но ... мисля че е възможно той да е решил да си направи още такива.
Всички погледнаха учудено момичето, но тя само махна с ръка и продължи.
- Замислете се за миг ... той знае че са унищожени няколко хоксрукса и знае, че оня тъп Потър се опитва да намери още. Дори и да не предполага за нашията цел, той би могъл да иска да се подсигури. Какво мислите?
Всички се умълчаха .Първи проговори ...

-Много е вероятно..отбеляза Бела и погледна Майк и Честър.
-Вие двамата...ще дойдете с нас в Емерал и няма да се отделяте от мен...
-Окей-каза Майк
-Разбрано-отговори Честър.

Всички се изправиха. Кийра остави две златни монети на масата и всички се запътиха да излизат. В същия момент една сервитьорка се обади зад бара.
- Госпожице Лестранж?
КИйра се обърна учудено.
- Да аз съм ... Какво става? - Кийра погледна доста притеснено.
- Една сова пристигна за вас ... ето писмото.
Момичето веднага грабна писмото и зачете трескаво. С всяка изминала минута лицето и ставаше по-бледо и по- бледо. Тя мълчеше ...

-Каквво има Кийра-попита Бела сестра си и се зачете в писмото,което тя държеше в треперещите си ръце..

Кийра и подаде една бележка:
Аз съм приятел на майка ти. Бяхме заедно на мисията. Тя беше ранена много тежко и я заловиха. Нямаше как да и помогнем, защото министерството ни следеше и щяха да хванат всички. Сега майка ти е в Азкабан ... лявото крило. Това писмо е написано от майка ти и е за теб. Пращам ти го, защото тя е нямала време.

- Какво писмо ... - започна Кармен, но преди да е свършила Бела и подаде писмото, което четеше.

Скъпа Кийра,
Мисията се обърка и имаме големи затруднения. Ще остана известно време тук, за да оправя нещата. Ако се случи нещо с мен моля те внимавай! Вече не е безопастно нито за теб, нито за Бела, където и да сте!

П.С Ако се случи нещо с мен отиди при Черната скала. Там ще намериш помощ.

- Сигурна ли сте, че писмото не е измама.
- Да ... - каза притеснено Бела - Щрифта е нейния, а и това е нейния знак.- Бела посочи горния десен ъгъл, където имаше малък знак - буквите Б и К, оплетени със змия.

( При магьосниците ако някой се опитва да фалшифицира знака на друг умира ... или полудява )

-Е значи имаме един-единствен избор.Отиваме на Черната скала,а след това нападаме Азкабан!-заяви Кармен.Всички я погледнаха така все едно се чудят кога ще порасне.-Какво?Да имаме друг избор или....Аууу!След малко се връщам!-каза момичето като се държеше за кръста и се магипортира далеч от заведението.

- A къде е тази Черна скала - попита Ейнджъл след малко.
Всички се спогледаха. Никой от тях не знаеше къде се намира.
- Веднъж, когато бях малка с мама ходихме до там - започна Кийра и всички я погледнаха - Това е доста отдалечено място и там не можем да се магипортираме. Майка ми го е използвала за скривалище в продължение на няколко месеца ... но не мога да разбера с какво ще ни помогне това ...
Момичето огледа всички ... всички мълчаха.
- За сега е най-добре просто да отидем до там - каза Бела и излезе навън. - Хайде!
Навън валеше. След една минута всички станаха мокри д кости, но никой не се интересуваше.
- Трябва да отидем до Емерал - изика Кийра, като се опитваше да надвика вихрушката. - Оттук!
Всички свиха по една малка уличка ...

Докато се провираха между големите дървета една полярна сова се сниши и пусна върху Бела едно добре опаковано писмо.
Бела и Кийра се спогледаха..Бела спря и отвори писмото..в него бе написано същото,както и в писмото на Кийра само дето имаше един набързо драснат,добавен ред...

Каквото и да правиш дръж под око Честър,това момче може да ви е от помощ и не бива да допускаш нищо да му се случи..

Бела нави писмото на пергамент и го пъхна в мантията си..в същия момент Ейнджъл каза:
-Мразя загадките и недомлъвките.
-Аз пък ги обичам-отвърна Бела,но сега не ми е до това..

Вървяха по една тясна пътечка в гората.
Най-отпред бяха Бела, Кийра и Честър, които се ориентираха много добре. Малко след тях бяха Кармен и Ейнджъл, а Тру, Яна и Майк вървяха най-отзад. Майк беше прегърнал Яна, тъй като на нея както обикновенно и беше студено.
Всички мълчаха и вървяха със сравнително бързо темпо. От както бяха напуснали заведението беше изминал около поовин час и сега бяха мокри, поради бурята, която бе постихнала. Във въздуха витаеше някакво тягосно настроение. В гората бе изключително тихо, което правеше обсановката много зловеща. Изведнъж стигнаха кръстопът. Всичи спряха и се заоглеждаха. Наоколо имаше стари, мокри дървета, по които имаше мъх. Всичко бе покрито с мъгла, което не позволяваше да се вижда много на далеч.
-Мисля, че трябва да тръгнем от тук - каза Бела, и посочи един от пътищата.
- Ммм, да. - каза Кийра.
- Обезателно от тук ще най-добре, ако.... - тръгна да казва Яна, но точно тогава на около стотина метра се чу силен пукот. После нещо или някой, като чели падна на земята...

Бела се затича оттам,откъдето според нея се чу пукотът.И се оказа права..на земята лежеше мъртъв еднорог...
Бела погледна към приятелите си..

Тук сме в опасност - каза Кийра споглеждайки притялите си - Трябва да побързаме!
- Но ... еднорога ...
- Нямаме време да мислим за това сега, Майк! - момичето осещаше някаква опасност да се приближава. - Пригответе си пръчките в случай, че ни нападнат.
Всички я погледнаха изплашени, но тя не им обърна внимание. Извади пръчката си и прошепна някакво заклинание, което сякаш разреди мъглата.
- Внимавайте много!

Бела обаче не се забърза..тя стоеше клекнала до животното и разсъждаваше..на кого би му било нужно да живее с кръв от еднорози..това е половин живот..освен Волдемор..което янавеждаше на мисълта,че още някой от хоркруксите е бил унищожен..

Кийра разбра за какво мисли сестра й и се приближи.
- Бела ... знам че ... - момичето не можа да продължи, защото от ляво се чу странен шум и след миг едно заклинание мина на милиметри от лицето на Кийра. Всички извадиха пръчките си, но Кийра беше най-бърза. Тя я вдигна и след миг от мъглата се чу писък.

В суматохата никой не беше забелязал къде изчезна Бела...
Тя не се съмняваше,че Кийра ще се справи сама със зложелателя затова използва случая и навлезе в гората..
Гъста мъгла обвиваше дърветата..и носеше хлад и мирис на роса..и беди.Бела вървеше напред с вдигната глава..мантията й съвсем тихо се приплъзваше по земята а момичето вървеше напред и напред...и сега ред нея в далечината се разкли прекрасна гледка..цяло стадо прекрасни,блестящи коне..еднорози а зад тях..една жена,не по-малко красива..

В това време в другата част на гората ожесточено се биеха. Нападателите бяха с черни качулки. Кийра и останалите не знаеха кой ги напада ... След около 15 -тина минути стана тихо. След като бяха видели, че не могат да ги победят нападателите бяха избягали без да оставят след никъде. Чак тогава всички можаха да се отгледат.
-Къде е Бела? - изведнъж попита Виктор и всички се заоглеждаха притеснено. Нямаше я ...
Кийра огледа наоколо и видя нейните стъпки. Поуспокои се, че не са я заловили, но все пак в гората беше опастно. Всички тръгнаха да я търсят ...

Кармен също първоначално бе помислила за вероятността да е баща и,но след това се отказа.След като се бе магипортирала тя бе отишла при него,за да се скарат както обикновено.Тя не забеляза изчезването на Бела,но видя нещо странно в противоположната част гората и тръгна на там.Светлината,която идваше от тази част на гората бе странна,но и сякаш недоловима за другите.Момичето вдигна полите на роклята си и тръгна на там.Не знайно защо не каза на никого къде отива.Сякаш нещо я влечеше на там...

Бела вървеше като хипнотизирана към източника на светлината..еднорозите бяха образували кръг..голям,завършен кръг а в средата..беше онази жена.
Тя се усмихваше приветливо и сякаш викаше Бела.
Момичето стигна до нея и се огледа.
-Здравей,Албена..усмихна се и нежно каза красавицата..тя беше с бледа кожа,снежнобяла коса и прекрасни дрехи.-Знаеш ли защо си тук? попита добродушно тя.
Бела не сваляше поглед от момичето и същавременно мислеше какво я бе довело точно тук..тя бе тръгнала да разбере какво става с еднорозите а се бе озовала пред рекрасна гледка а и тази светлина..имаше нещо неземно в нея..Бела само поклати отрцателно глава и жената се усмихна.
Да вървим..по пътя всичко ще ти обясня..съпроводени от светлината двете изчезнаха ннякъде и се скриха в нощтта.

Жената поведе Бела някъде навътре в гората неподозирайки,че Кармен също е запленена от светлината....
Еднорозите следваха двете момичета плътно и не ги оставяха без надзор...скоро те стигнаха до едно закътано местенце и красивата жена пусна ръкатана Бела..момичето сякаш излезе от хипозата,в която се намираше...леко й се виеше свят но това бе нищо.
-И така..Албена,знаеш ли защо си тук сега,с мен? попита нежно милото момиче..
-Аз видях мъртвия еднорог,чух пукота и напавих една проста връзка..Бела разказа какво бе помислила и защо бе дошла..
-Правилно..онзи еднорогумря заради Волдемор..но не от самият него..каза тайнствено жената
-Знаете кой го е убил? попита Бела
-Говори ми на ти...оуу..протчи белокоската..не се представих...Анжел.
-Приятно ми е,Анжел..
-Да знам кой уби еднорога..но друго ме притеснява...сигурно си чувала поговорката за мършавата овца в стадото..само дето при нас не е една..в стадото еднорози не цари предният покой..на седмица умират един два...струва ми се,че някакви зоомагове се правят на еднорози защото никога досега не бях виждала еднорог да напада друг..докато днес..еднорогът бе уит от един друг,който после за секунди изчезна от очите ми..но аз го усетих..не беше животно..нито беше човек...
Бела стоеше и слушаше..
-А аз,защо ме повика,каква беше онази светлина?
-Много въпроси задаваш..каза жената
Повиках те за нещо много важно-усмихна се момичето..Ти,мила,си най-красивото момиче сред магьосниците..освен с безброй умения,качества и интелект,си надарена с огромна,божестена хубост...аз те избрах за моя спътница..отсега нататък,ти ще бъдеш другата нимфа на мрака и блясъка...това ще ти дава правото да се грижиш заедно с мен за всички магически създания и ще придобиеш още знания и умения..
-Е,съгласна ли си?
Бела стоеше на един каммък...и слушаше какво говори Анжел..тя бе най-красивата..момичето се усмихна и скочи ловко и грациозно като лъвица от камъка...
-Разбира се че съм съгласна..но разбери,че имам и друга работа..
-Това не е проблем..не се иска много време...все пак и аз ще помагам-намигна момичето.
-А сега..време е за раздяла..временна..ще се свържа с теб до седмица-обеща блестящата Анжел и изчезна а след нея и еднорозите.
Бела отана сама в тъмнината и извади пръчката си..
-Лумос! каза тихо момичето и светлината пред нея освети друга гледка..

Кармен седеше ред Бела с насълзено лице и цялата черна дори очите.Поседя така миг-два след което побягна от там.Беше чула всичко.Знаеше,че Бела ще ги напусне пак.Знаеше,че Анжел няма да остави приятелката и с тях.Познаваше я.Нимфата на мрака и блясъка....
-----------------------------------------------------------------
-Сесилия,слушаш ли ме какво ти приказвам?!-красива жена седеше с ръце на кръстта и гледаше ядосано 10-годишно момиченце.-Трябва да научиш всичко това,за да можеш да ми помагаш!
-Анж,естествено,че те слушам!И престани да ме наричаш Сесилия!Не се казвам така!-момичето се бе изправила от стола на който седеше до преди малко.-Името ми е Кармен!Няма да го сменям само,защото на теб така ти харесва!
-Пх,ти и твоя инат!Саси,ако искаш да ми помагаш ще правиш това,което ти казвам!Ясна ли съм?!-Анжел се ядосваше.
-Първо ме разделяш от сестра ми,а сега ми наредждаш!За коя се мислиш?-беснееше и Кармен.Дрехите,очите и косата и побеляваха.-Знаеш ли какво?Отказвам се!Няма да оставя,който и да било да командва живота ми!-младата Риддъл изхвърча от стаята в къщата на нимфата.Беше и писнало от всичко това....
---------------------------------------------------------------------------
Кармен се подпря на едно дърво.Беше избягала голямо разстояние за малко време и сега бе изморена.Спомена и от онази нощ се бе появил докато тичаше.Тя никога не се върна повече при онази жена.Мразеше я,но и беше и благодарна за ранният урок,че свободата е ценно нещо и не трябва да я губим.Отпусна се на дървото и се свлече на земята.Обгърна коленете с ръце и се разплака.Не искаше да губи Бела,но не знаеше как да спре Анжела.Изведнъж...

Тя чу силен писък..чувайки се незнайно откъде..от недрата на гората.Тя стана и се огледа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бела стана и изтри къвта,потекла от бузата й.Тя се намираше в дълбока пропаст...пропаст от чиито стени висяха висулки..ледени висулки..бе паднала на една от тя и беше зле ранена..
-оО..ПАК СЕ СРЕЩАМЕ-УСМИХНА СЕ аНЖЕЛ И ХВАНА МОМИЧЕТО ЗА РЪКА.

Кармен не видя никой,но хукна към мястото на вика.Бягаше,защото бе разпознала гласа на най-добрата си приятелка и се молеше всичко да е добре.Препъваше се и падаше,но ставаше и продължаваше.Не обръщаше внимание на раните,които и причиняваха тръните,нито,че дрехите и бяха раздрани.Единствената и мисъл беше да стигне по-бързо при Бела.