Кухня

-Няма да ме заблудите..аз виждм всичко...обиколих целия свят..няма друга такава..така че се откажете!

-Моляте дай ми шанс и само ще се обедиш че иам друго момиче!Моляте!-каза ТРу-сама ще видиш само ни дай шанс.

-Абсурд..отвърна непоколебимо жената...Не ме подценявай а и..плюс това тя вече е загубила неполовина същността си...след още ден два дори няма да знае че някога е имала приятели...всичко това е за нейно добро,моля ви да не се бъркате...-жената тръгна да върви но тогава се случи нещо неподозирано..Бела отвори стъклените си очи,в които се четеше голяма болка и тъга..
-Но..как така? спря се вцепепнена жената..нима наистина етолкова могъща..

-Балаа!?-каза очудено Тру която стоеше неподвижно и гледаше момичето в очите.-Добре ли си?
Тогав аАби я погледна и каза...

Кармен туко що се бе върнала от изморителна тренировка и отиваше към апартамента си,когато и се прииска да отиде да види сестра си.Не бе нужно да се свързва с нея.Чу я да вика от Общия апартамент.Влезе бавно вътре и се огледа.Чу гласовете на другите,но си нямаше и на идея какво става.
-Здравейте!-усмихнато влезе момичето,но усмивката и веднага се стопи и тя застина.Сцената пред нея я накара да се вцепени.Очите и бяха приковани към жената застанала по средата на стаята.-Какво става тук?Коя си ти?Беле,какво се е случило?Беле?

-Бела не ни чува Кармен!Не се мори!-каза Тру която не отделяше поглед от Аби.След което продължи-Тази старанна дама иска да я вземе съсъ себе си и сега я е довела за да се ... отърве...от спомените си...или нещо такова.
След което момичето се обърна към непознатат жена и каза;
-Дай ми шанс !И сестра ми -Тру погледна сестраси въпросително-Ще ми помогнеш нали?Ще намерим друго такова момиче като Аби нали?Само да ни даде ден два и момичето ще е тук готово за нея.
Тогава...

-Естествено,че ще ти помогна,но единствената със силите на Абс съм аз,Тру!-прошепна Кармен.Тя беше вперила поглед в жената,която също не сваляше погледа си от нея.-И съм съгласна.Вземи мен вместо Бела!

Ммм не...тя е момичето,което ми трябва...скоро ще бъде нимфа на мрака...жената се засмя и щракна два пъти с пръсти..при което тя и Бела изчезнаха от кухнята.

-E не! Къде изчезна сега?! - каза Яна силно възмутена - Тая кво очаква, да зарежем Аби ей така ли?! Трябва да я намерим! Предполагам вие сте на същото мнение! - продължи момичето като погледна към останалите.

Тру вече губеше контрол и каза:
-Няма да си ти Кармен, няма да си ти!Ще намеря друго момиче, само тя да ми даде шанс!
И Тру погледна въпросително непознатата дама.

-Мисля,че знам къде трябва да търсим,но не съм сигурна как се стига до там.Но дори и да тръгнем не знам как ще я освободим.-Кармен се подпря на стената и затвори очи.Кървави сълзи започнаха да се стичат по лицето и.Не искаше отново да се връща там,но нямаше как.Искаше приятелката си обратно.Чудеше се дали не е късно.Изведнъж се отласна от стената.-Някой да знае нещо за нимфите?Аз съм чувала,но не мога да си спомня точно какво беше.

При думите й нимфата се появи отново в стаята...Не си правете труда да ме търсите..нито дори ти..Кармен..усетих присъствието ти още в деня,който плених Бела...усетя ли ви наоколо пак..няма да ви пожаля....примирете се...и тя изчезна..
А изречението,което не можеш да си спомниш за нимфите е..че те моат да се появяват и изникват навсякъде..но при тъмните нимфи не е само това.

-Сещам се и за едно друго,Анж!-изсъска момичето.
-Направишли го тя ще умре,Риддъл!-закани се нимфата.
-Хайде бе сериозно!Не бъди чак толкова сигурна!Пък и не съм казала,че ще го кажа аз...-озъби и се Кармен.

Нимфата само я изгледа презрително и тъкмо когато се бе приготвила да и направи магия се хвана за сърцето и изпищя от болка..другите се стреснаха и преместиха поглед от красивата нимфа към Бела..част от леда,обхванал Бела се бе разчупил и сега момичето нервно обикаляше стаята с очи...
Връзката между нимфата и Бела се бе разклатила затова въпреки болките си,нимфата осъзнаваше че може да загуби своята последоватека затова я дръпна за ръката и двете изчезнаха а в стаята отново стана топло.

-Мамка му!-разбесня се Кармен.
-Спокойно следващия път ще се справим с нея.-отвърна спокойно тих глас зад момичето.Черна качулка стоеше за блондинката и изучаваше другите в стаята.
-Маркъс,не си го и помисляй!Стой на страна от тях!-каза на странен език младата Риддъл.
-Не съм си го и помислял.Поне не за дълго.-той се отласна от стената.-Ще тръгваме ли?
Момичетата се спогледаха.Не разбираха нищо от случващото се.Кармен не каза нищо,само им направи знак да ги последват.
Вървяха отново през онази гора.Но сега беше различно.Беше студено,мрачно и зловещо.Никой не продумваше и дума.
-Къде отиваме?!-попита изведнъж изнервената Тру.
-Да спасим Бела.-прекъсна я сестра и,която беше забелязала,че брюнетката смяташе да продължи да разпитва.След това се обърна и продължи да върви без да казва и дума.