Кухня

Тук ще си готвим и ще ядем заедно

Двете момичета влязоха в кухнята и завариха Виктор сам да готви нещо и да оправя масата за четирима.
-Ураааа!Храна!-ухили се Кармен,а Вик и Бела се разсмяха.
-Я,карамелчето се радвало и на храна.-успя да каже през смях момчето,а тя му се оплези.-Останах с впечатление,че мразиш да ядеш!
-То онова си беше друго.-изръси тя без да се замисли.
-И кое му беше другото?Храна като храна!-момичето направи замислена физиономия.
-Не ми се ядеше!А сега ми се яде.Къде е Ейнджъл?ЕЙНДЖЪЛ!Вие защо не си поприказвате,а аз отивам да открия гаджето си.-и изхвърча преди някой да и каже нещо.

Вик се доближи до Бела и я прегърна през кръста..тя толкова му беше липсвала..той тръгна да я целуне но тя сложи пръст на устните му..
-Аз..трябва да ти разкажа какво се случи..започна неуверено тя
-Спокойно,всичко знам-каза и нежно той е я погали по косите.Не се притеснявай,разбирам те и не се сърд.
Бела не можеше да повярва че това се случва,тя се засмя и го целуна..а той не отделяше устни от нея..двуседмичната раздяла беше съсипала и двамата и сега имаха нужда да останат заедно..

Когато накрая се пуснаха двамата дълго разговаряха и обсъдиха всичко..на Вик разбира се не му беше приятно случилото се и зададе няколко уточнителни въпроса,от които Бела страшно се затрудни и незнаеше как да отговори,но накрая всичко премина те сложиха край по тмата и си обещаха да не поглеждат назад а да живеят за мига,любовта им бе достатъчно силна да издържи на всякакви изпитания..
-Да вървим при Кармен и Ейндж,а? поипат лукаво Бела.
-Само ако ми обещаеш че тази вечер няма да спим.
Бела се върна и го обгърна с ръце и последва дълга страстна целувка.
-Няма де се спи,то се видяло-усмихна се тя
-Йей..тогава да вървим..и двамата отидоха на терасата,където светеше лампа да намерят приятелите си.

Ейнджъл не знаеше какво става с него,но знаеше,че много го боли от това,което бе направил туко що и едновременно му беше все тая."Наистина какво ми става?Май вече не ме интересува...но онази нощ,когато Бела изчезна тогава....не,тя повече не ме интересува!"С решителна крачка и ледено изражение влезе в кухнята тъкмо когато Бела и Виктор излизаха.
-тц тц да не ви оставим за малко и вие вече ще се изядете от целувки!-ухили се той.-На къде хукнахте?

-Кой бил отвратителен?!-попита Кармен,която тъкмо идваше от там.Изглеждаше много добре в сравнение с до преди малко.Беше спокойна,сменила бе дрехите и прическата си с магия и дори бе усмихната.-Беле,изглеждаш така все едно ще убиеш някого!Спокойно.Не си хаби нервите и силите за нещо,което бе въпрос на време да се случи.-каза момичет махайки пренебрежително с ръка като с това предизвика учудените погледи на Бела и Вик и облекчено-тъжната физиономия на Ейнджъл.-Е какво ще ядем,защото след днескашните случки съм страшно гладна,а и съм много уморена.

-Не!-заяви Кармен,макар че тя и сама го бе разбрала,но пред почиташе да не го показва.За сега.-Ейнджъл просто в момента изживява недоизживяното си детство....
-Това не е истина!-отсече леко ядосан мъжът.
-Нима?Тогава какво искаш,Ейнджъл?Един път за винаги ми изясни какво искаш от мен и защо продължаваш ад си играеш с мен по този ужасен начин!-разбесня се момичето.
-Аз...не знам.-той седна на един стол и се подпря на масата.Но след малко като,че ли се свести и се обърна с ледено изражение към вече бившето си гадже.-Но едно знам със сигурност.Не искам да съм с теб!-стана и излезе с гръм и трясък.Кармен се свлече на земята и заплака отново.
В същия момент сякаш някой я бе повикал Тру влетя през врата....

Бела помаха на Тру леко и втренчи поглед в гърба на Ейнджъл а след това без много да му мисли прегърна Кармен и й каза..
-Мисля,че знам какво става Карамелче,той не е виновен...
Бела стана и се свърза по телепания с някого..
-Тук,веднага-каза ледено момичето ипрекъсна връзкта..тя беше насочена към четирима човека...Ейнджъл,Саманта,Драко и Касиди..
Те не се забавиха...скоро ядосаният мъж влетя обратно в залата следван от ухилената Саманта,засрамената Касиди и недоумяващият Драко..
-Кармен има ли нещо,което искаш да ги питаш? попита Блеа с усмивка на лице ишокира гостите.

Кармен първо погледна учудено Бела,но след това се обърна към другите,тръсна глава,за да прогони мсилите си,които бяха в пълен хаос,стана от земята и прие леден вид.
-Коя от двете е?-тихо и ядно,но ясно попита Кармен,която бе схванала каква е работата.Беше страшно бясна,но и много радостна,защото любовта им с Ейнджъл се бе оказала по-силна от една отвара.Насочи се към Саманта първоначално,но след това се отклони към Касиди и и заби такъв шамар,че главата на момичето се завъртя и едва не падна.Ейнджъл веднага се втурна и подхвана момичето,но веднага бе запратен в стената.
-Ти наистина си доста наивна,момиченце!Нима наистина си мислеше,че туко така щеше успееш!Първо ти не можеш да се сравняваш нито с мен,нито с Бела,второ научи какво означава любов и каква сила има това чувство,защото ще се учудиш от силата му.Трето ти си едно нищо!-с всяка дума по-голямата от двете сестри Риддъл се приближаваше към Касиди.След като свърши лицето и бе близо до това на Рукууд и двете се гледаха с нескрита омраза.
-Някой ще ми обяснили какво става тук?-попита Саманта,която гледаше втрещено.Тру,Драко,Виктор,Бела и Ейнджъл се бяха разбрали чрез телепатия и сега всички освен Саманта знаеха какво става.Ейнджъл се отлепи от стената,разтри раменете си и след това се доближи до Кармен и Касиди.
-Аз ще ти кажа,но след като я убия.-и тръгна да души Рукууд.
-Аааа,не това си е мое право,но сега първо нека разберем какво още има да ни казва Бела.А и ми е чудно как се досети толкова бързо?-крамеленото момиче се бе сгушило в мъжа и усещаше целувките му по главата,челото и бузите си,но и чакаше с нетърпение какво ще каже приятелката и.

Бела,която досега стоеше подпряна н астената с елмазено зелената си рокля пристъпи бавно напред.
Момичето впи силния си,пълен с величие поглед първо в Саманта,която леко потръпна а след това в Касиди,която се бе прилепила плътно до стената осъзнавайки отчасти какво я очаква..
-Първо на въпроса на Карамелчето,как толкова бързо разбрах..ами много просто,първо забелязах днес доволните физономии на тези двете изнаех,че замислят нещо..разбира се не беше трудно да се поровя из мислите на Касиди..и да намеря това,което ми трябва..приготвянето на отварата..единственото,което не знаех бе,за кого е тази отвара..Тази вечер,когато забелязах странното,напълно нетипично държание на Ейнджъл свързах две и две..и както истинска приятелка нямаше как да оставя нещата така,без да се намеся..повярвай ми Касиди,не беше трудно..
-Аз..нямам общо-заяви Саманта като се опита да звучи нагло както винаги.
-С теб ще се занимая по -късно,каза раздразнено гарвановото момиче.
-А сега Касиди..кажи ми,за толкова прости ли ни мислеше?
Касиди мълчеше и леко потреперваше,всички гледаха към нея и тя постъпи по възможно най-глупавия начин..разрева се и хукна да бяга,което обаче не й се отдаде тъй като Бела я подчини на волята си и я върна на идзходна позиция.Русото момиче стоеше втрещено и уплашено но със злобна физиономия.
-Касиди много си жарлка-подвикна и Драко.
Бела се усмихна и продължи разговора си..
-Знаеш ли,Рукууд..имаш още много да учиш..любовният еликсир,който си искала да направиш се прави от листенца рози,ванилия,парфюма на момчето и твоя мигла..като проникнах в съзнанието не открих никъде да добавяш капка от парфюма на момче..каза уж замислено Бела..това обяснява странното държание на Ейндж..ако елексира бе подейтвал той щеше да е напълно омая но не..той бе раздвоен а и...този елексир трябва да се приема веднъж на седем дни..как мислиш щеше да се справяш без ние да заподдозрем..не,не ми отговаряй.
Касиди,мисля,че те предупредих да си нямаш работа с нас..явно не си го приела на сериозно..
Касиди почна да се съвзема,реши че прекалено много се е унижила и започна да се тресе от нерви и да вика:
-ПУКА МИ МАЛФОЙ!!Ти и твоите приятели си го заслужихте..заради всичко..заради това че..няма значение..овладя се тя.
Бела слушаше с привидна заинтересованост,Кармен също..
-Касиди,не мислиш ли че ставаш нагла..ти не можеш да се мериш с на..а си позволяваш да се държиш така..момиче предполагам знам какво следва..Бела насочи пръчката си към Касиди..
-НЕ!!!НЕДЕЙТЕ КАС! Касиди отново се сви а Албена впери поглед в Саманта..
-И ..защо? попита Бела ледено,искаш ти да си първа,така ли?
Саманта помълча за да събере мислите си и заговори..Тя..трябва ви жива..само тя знае къде е той..а той умира,слаб е..разтрепера се Саманта.Той незнае че сме тук,ако знаеше..и ако не се бяхме скарали..заради..
-Кой е той? прекъсна Кармен момичето
-Честър..промълви тя и извика яростно..Заради теб Бела Малфой с Честър не си говорим...!!! тя се засили и се хвърли върху Бела,като я събори на под..насоччи пръчката си към гърлото й и тъкмо когато всички тръгнаха натам Бела сминимални усилия и напрягане онтблъсна Касиди и я запрати на другия край на стаята,забивайки я в стената..
Саманта стана и избяга.
-Хвани я! викна Ейнджъл.
-Ням нужда от нея,каза Блеа докато бършеше разкървавената си устна,много под моето ниво е..и насочи поглед към Касиди,която на момента изтръпна.
-Говори къде е Честър и какво общо имаш ти!
Явно вразумила се Касиди заговори.
-Честър и Саманта се скараха наскоро..помниш,когато тя дойде на вашата маса да ти крещи..причината бе ти но подробности незная..така близо седмица откакто не си говореха сестрата на Честър Ребека се свърза с мен..каза ми че са се случили ужасни неща..някакъв мъж с черни дрехи и вледеняващи очи решил да нагости Честър в къщата им в Съри..той едва не го убил...не използвал обикновена магия..а неподозирани черни сили..не посмях да кажа на Саманта а и да бях само щеше да се притеснява а Чсетър изрично бе наредил че не иска да я вижда...и отидох аз..направих каквото можах за раните и го укрих в един подземен бункер до нашето имение.Това е накратко..сега често минавам да се грижа за него а той ме пита за теб..а толкова много го обичам..промълви тя ислед това сложи ръка на устата си сякаш току що бе издала тайната на живота и съществуването си..
Бела кимна и учтиво благодари,след това погледна другите и Кармен се обади..

-Олеле станаха прекалено много!-всички впериха учудени погледи в нея.-Почитателките на Честър имах впредвид.Но сега май трябва да ходим да спасяваме самия Честър и то не от кого да е,а от оная змия!Защо ли не взема да го отровя някой път когато е тук?!Какво ще правим сега?
-Мисля,че първо трябва да спрем Саманта преди да е попаднала в неподходящи ръце и да са разбрали,че знаем.-обади се Ейнджъл.
-Ти пък от кога можеш да мислиш?-в место отговор получи доза гъделичкане от страна на обекта на подигравката.
-Хей детстката градина спрете се!-през смях каза Бела.-Хайде да се връщаме към сериозните неща.
-Добрем.Ние отиваме да открием Саманта...
-Ха познайте какво търсене ще пада.-подметна Драко с усмивка,аРиддъл и гаджето и му се оплезиха.
-...а вие откриите писмото,което гепахме от Потли,за да разберете къде е онуй.-още преди някой да е казал каквото и да е Кармен и Ейнджъл изхвърчаха от стаята.

-Ха,няма нужда да го търсим-подсмихна се Драко и извади от джоба на дънките си сгънатото писмо..Бела се надвисе над него и дългите й коси пречеха на Драко да вижда..след миг тя го погледна право в очите.
-Какво? попита той
-Братле..Волдемор е в имението ни!
-Олеле майко-възкликна Драко
-О не,о не..о не..повтаряше Касиди.
-Какво о не? попита Бела с тон,който повеляваше да и бъде даден отговор.
-Аъ..Саманта..тя тръгна натам..можи и моят Честър ад е там..
Бела внезапно се извърна и й удари шамар..
-Никога не го наричай твой! озъби се тя!
После с Драко се спогледаха и тръгнаха след Кармен и Ейнджъл следвани от Касиди..

Тру се стресна и тръгна след останалите като тичкаше леко леко.Тя достигна Касиди и шеговито и каза :
-Колко бои ще издържиш още?-след това я задмина и стигна до Аби.
-Имам малко бели петна в мозъка си-каза тя плахо- сякаш моменти ми се губях.В отговор на което получи леко изсмиване.-НЕ СЕРИОЗНО ТИ ГОВОРЯ!!!
-Не мисля така!-каза Бела.
-АЛБЕНА МАЛФОЙ за първи път в живота ми съм искренна!А ти?Сега ми кажи защо сме се разбързали за Бога и не помня едно толкоз ли е хубав тоя Честър!За татко да не става дума за него се още разбирам ама...малко ми е странно какво му е направил пък татко че е тплкова наранен ако това е точанта дума!?-каза Тру която говореше адски бързо и накуцваше леко.След което вървеики момичето което дори и не и чу лекцията се обърна и каза....

-Знаеш ли Тру..това,което Лорд Волдемор е направил на Честър не може да се сравни с нищо друго..той му е отнел семейството и го е принудил насила да работи за него..по дяволите майка му е починала..заради Волдемор,баща му се е превърнал в чудовище-заради Волдемор..Бела усети че започва да се ядосва и млъкна като продължи да крачи напред хваната подръка от Драко и следвана от Касиди а Тру се опитваше да я настигне и да не изоства..
-А за това че е Красив..няма съмнение..но това не е най-важното сега-отвърна вече спокойна Бела и с Тру и др продължиха след Кармен и Ейнджъл вероятно към гората

Тру продължаваше да върви все по-бързо и по-борзо, но болката в кракът и се обаждаше още по-вече.Тогава тя се спря наведе се, като се държеше за коленете.Повдигна тъмните си очи, които от яд можеха да станат дори и червени.Помисли си :"Знам, знам, че тя е права, но аз съм Риддъл!!!Не мога да променя това, аз не съм като Кармен, а като татко!" От вътре нещо я глождеше чудеше се как да отърве баща си поне и този път.Тя беше много привързана към него, но не беше на тъмната страна.:"Разбирам сега какво е сторил татко на това момче, но се пак не мога да им позволя да наранят баща ми." Момичето се изправи болката бе отихнала тя върза косата си и забяга след останалите, които бяха изчезнали от погледа и' и най-вероятно вече бяха при Кармен и Ейнджъл.

Бела се оърна и я изгледа на кръв..-Тру не си го и помисляй.няма да ни спреш..и какво ако моите родители бяха иззбили твоето семейство..майка ти,Волдемор и Кармен? Нима нямаше да искаш да отмъстиш със смъртта им..
Бела не дочака отговор а забърза защото видя Саманта.

-Тру,тук ли си?Тру!-извика Кармен сестра си.-Шоколадче?Ехо?Господи къде ли е?Ейнджъл,виждаш ли я?-протеснено попита момичето.
-Мнее.Тру?Къде си?-извика и мъжът.

Тру се бе свила го единият прозорец и гледаше луната която и даваше сила, да говори по телепатия с баща си.Тогава тя се осъзна и се върна от "въображаемият" свят като каза:
-Да!Тък съм какво искате?-попита тя студено.

Кармен отиде до нея и седна на земята близо до сестра си.Прегърна я и целуна по главата.
-Каквото и да става искам да знаеш,че много те обичам и че за мен ти си най-важното!Тру,знам,че обичаш татко и искаш да го спасиш,но той никога няма да спре да наранява нас и другите.И все пак се радвам,че искаш да се бориш за това,което обичаш въпреки всичко и всички.Но знай,че аз винаги ще съм с теб!Ако трябва ще преобърна земята и небето,но винаги ще съм с теб!-шепнеше на змийски Кармен докато все още държеше сестра си в обятията си.

Тру я отблъсна леко и каза:
-Спри Кармен!Аз нямам шанс те искат да го убият!Разбирам сичките му злини, но няма да го позволя-момичето стана и продължи-ти си на тяхна страна, аз също, но те...те...!
-Какво те-попита нервоно Ейнджъл, който седеше и гледаше от страни.
-Те... -обърна се Тру към него-те искат да го убият, но аз няма да им попреча, няма и да им помогна, той сам ще се справи.Сички го знаем той янма да умре лесно.
След което момичето се обърна отиде пак до прозореца и каза съсъ злобен поглед и глас:
-Битката ще бъде дълга, но Болдемор няма да бъде победен!
След който думи двойкаат се укокори и казаха...

-Тру,той никога няма да е победен,защото ще има поне един човек,който го обича!А и тримата знаем,че това е много могъщо чувство,което не веднъж е показвало способността си да ранява,но и да спасява!Хайде да отидем в нашия замък да поспим и да продължим разговора на сутринта.Искаш ли?-нежно попита Кармен сестра си като се изправяше.
-Сутринта е по-мъдра от вечерта.-тихо каза Ейнджъл,целуна Тру по бузите,целуна и гаджето си и тръгна дома си,за да остави двете сестри сами.

-Дано да съм по-добре -каза Тру -и се обърна , погледна приятели те си с каменно изражение.-Лека нощ Ейнджъл приятни сънища!-И момичето се усмихна леко.
След което тръгна напред, обърна се и каза на сестра си :
-Хайде няма да те чакам, който стигне последен е Кравичка!-Тру затича куцаики и в главата и се въртяха сякакви мисли малко по малко паметта и се връщаше, или поне за сега ,тя не искаше да казва на никой ,за това което и се бе случило и за причината по която куцаше, но нямаше и скоро да и се наложи да каже защото прикриваше сичко добре.Двете сестри се подгониша бързаики да стигнат към техния замък.

Бела усети че бе сама..всички я бяха изоставили..гарвановата красавица се обърна и повика приятелите си
-Кармен!? Тру?!.. тя дълго вика но никой не отговори..бе минало известно време,откакто тя видя Саманта и й се изплъзна на косъм..нещо и подсказваше,че има нещо странно у Саманта..нещо зловещо.
Бела за миг се разстрои че другите я оставиха да се справя с всичко сама..но тя това го можеше..затова остана до късно в гората,оглеждаше се внимателно с орловия си,студен поглед и се вслушваше внимателно във всеки звук.
Изведнъж чу нещо..нещо като съскане..дали не беше змийски..помисли тя но бързо прогони идеята от съзнанието си,тъй като не можше да разбере значението на тези звуци..но разбра откъде идват..тя се насочи към най-близкия храст и със замах го изтръгна от земята..там в него се бяха сгушили някакви малки гущерчета и при вида им Бела направи странна,развеселена физиономия.
-Явно доста ми идва..каза си тихичко Бела.Няма да е зле да се връщам и да поспя..
Но още не се бе обърнала,когато усети силен вятър..навън се бе рзвихрила буря..Бела забърза и тръгна по едни тесни пътеки..скоро обърка пътя и след дълго лутане се загуби..остна на една буренясала поляна..луната светеше ярко..бурята леко бе поутихнала но все още върлуваше..момичето се сви на една изпотрошена пейка и така заспа..