Самотен ден

Не се безпокой,не усещам болката в момента..
Попринцип,когато някой мой близък е в опасност пръстена сигнализира това по този наичин,като ми показва болката на другия..Ако се съди,по раната..и Бела огледа пръста си,Драко засега не е в голяма опасност.
Важното е друго...той не предупреди по свой начин...първия и явен намек беше за Грейбек...готвят ни капан,единствените хора,към които можем да се обърнем са Гейбриъл,Ейндъл и..и..господи Виктор,как можах да забравя!Ще говорим с него!
Кармен повикай Ейнджъл а аз Виктор,ще се срещним...в гората..тъмната гора!
Албена тръгна да излиза но...

-Ами Луциан?Той също може да ни помогне!Селена и Майкъл също могат да ни помогнат.А и Джак ще се присъедини ,се пак чуели убииство и веднага ще се отзове.-всички погледнаха Тру учудено .-а..а..много дълга история.Само с две думи бившето ми гадже.
-Права си не искаме да знаем особенно-обади се Кармен.-Поне не сега.Е,значи всеки да си избира по някой и всеки по задачи.Аз отивам да вкарам в играта Луциан и Дракула.Тру,ти отиваш на среща с бившето.Яна,ти остава да извикаш Ейнджъл.Бела,кажи на Гейбриал,а аз ще кажа на Селена потелепатия.Някой без задача?-русокоската се огледа,но всички си имаха задачи,.Тогава на работа хора нямаме много време.Все пак имаме да спасяваме едно сладурче.Хайде,момичета,марш който където го пратих!

Бела изведнъж се хвана за главата,сякаш някой прониза мозъка й.."Не може да бъде..не може,никой не е успявал да проникне в съзнанието ми"Бела се напрегна и усети,че болката затихна...тогава пръстена й засвети в зелено.Момичето незнаеше какво означава това,пръстена не бе постъпвал така преди..скоро от среброто се одаде едно бутонче.Бела не се поколеба и го натисна.В ухото и зазвуча до болка познат глас..
"Абс,Драко е...Волдемор е бесен,бил разбрал за някаква вашамисия,пазете се.Развилня се здравата,току що се опита да пронкне в съзнанието ти,предполагам усети.."Бела искаше да говори с Драко,но нямаше такава опция..трябваше просто да слуша а в нея напираха въпроси..
"Заряза всичко и идва към вас..остави вратата открехната,сега съм на свобода...скоро ще сме заедно,чао."
Пръстена прие нормалното си състояние и Бела погледна момичетата,всички бяха с напрегнати изражения и чакаха вести.
Бела неочаквано се усмихна и извика
-Той е добре!!!Свободен е!
Всички се зарадваха и прегърнаха момичето..
-Много се радвам,каза Тру
-Аз също,добави Кармен..
Сега остана само да се справим с Волдемор като дойде,така че всеки по задачи,каза Кармен.
Всички кимнаха и се разпръснаха.
Бела вървеше уверено през градината към сградата на Инсттута..беше толкова щастлива..гривната с ангелчета,подарена й още докато учеха в Хогуортс от момичетата сега светеше в розово...

Беше дошъл още един самотен ден..Бела се чувстваше непълноценна..липсваха и риска и високото напрежение колкото и налудничаво да звучеше..
Вече всички се бяха оттърсили от случките и всичко си беше нормално но само привидно..Волдемор все още се таеше някъде по скривалищата си и чакаше удобен момент да действа,господаря беше жив..тя не искаше да стои с кръстени ръце но никой нямаше готовност да я последва.
с не много добро настроение и тягостни мисли,които не я напскаха Бела седна на една пейка и се отдаде изцяло на разсъждения.