Конна езда

Тук свободно се разхождат красиви,опитомени коне(е не всички са питомни ими и свободни жребци)
Можете да пояздите спокойно.

Бела и Кармен се съзтезаваха до конюшната..и накрая победител не бе излъчен..Бела тичаше много бързо,но често спираше да си почине,докато Карамелчето поддържаше по-ниско тмпо но не спря...така двете стигнаха едновременно.
Бела изведе черния си кон Тайра а пък Кармен нейната Сам.
Двете се усмихнаха палаво и се покатериха на седлата.
-Как си Ари,най-накрая свобода-потуба Аби коня си и се усмихна,е ще тръгваме ли,погледна тя с очакване към Кармен..

-Да,хайде.Здравей,Сам!-коня изцвили в поздрав.-И аз се радвам да те видя,карамелче.Вафла с карамел?хахаха ще си я получиш ако победим Бела и Тайра в още едно състезание.Какво ще кажете момичета?-обърна се тя към коня и собственичката му ухилена.

Хаха смееше се Бела он сърци..пак ме предизвикваш..Добре,ще си го получиш,каза усмихната Аби.

-Ще те чакам на финала.-оплези се Кармен и двете препуснаха в галоп с конете.Ту едната,ту другата вземаше предимство,но накрая пак завършиха на равно.Или по-точно ан конете им писна да ги пришпорват и ги изхвърлиха от седлаат когато най-малко очакваха.Момичетата се разсмяха и скочиха сега да гонят конете,за да ги връщат обратно от гората.

Бела не се беше смяла от сърце толкова отдавна..добре че сега бе с анталони че иначе това бясно препускане...тя се таркаляше в тревата и с Карамелчето се прикриваха зад едни дървета за да дебнат конете,но на тях определено им харесваше свободата..в пълния смисъл на думата.
Бела се чувстваше много добре в компанията на всичките си приятелки,а с Кармен я свързваха толкова неща..каквато и беля да се готвеше двете винаги щяха да се замесят и да си помагат взаимно в трудности.Бела се радваше да има такива готини приятелки и мисълта,че скоро ще трябва да се разделят естоко я нараняваше ипоттискаше като изпиваше жизнеността и жаждата й за приключения.

След няколко дена..

Ето че и днес беше хубав ден,на Бела много й се яздеше и този път тя отиде до конюшната и взе снежнобелия си кон-адашчето й!
Лъчите на слънцето галеха меката кожа на момичето и се отразяваха в косите й.Тя и конят й просто бавно се разхождаха през зеленините..скоро към тях се присъедини ощеедин ездач.

Това е конят на Виктор

А Драко черният красавец

Бела язди много дълго в покрайнините на Емерал и навън започна да захладнява...момичето пришпори коня си и смени покосака за да се върне към Емерал преди да се е развилняла чудовщна буря и точно тогава пред нея се появи...

От гората изскочиха два коня.Единият бял,а другият кафяв,но със светла грива.Изглеждаше,че двата коня се надбягваха.Кафевия кон беше напред,а другия го следващия го гонеше.Бела успя да познае Самър,но не успя да познае другия.Изведнъж другия кон се изпари,а двете карамелчета се заковаха на място.
-Не пак!-разбесня се Кармен.-Самър,трябва да измислим начин да ги настигнем следващия път.Здравей,Беле!-каза момичето без да се обръща.Стоеше и изчакваше приятелката си да я настигне.-Май ще вали.Хайде да тръгваме към института.

-Хайде..стига да ми обясниш кой бродеше из гората с теб?-каза Бела

-Част от миналото ми.Минало,което искам да забравя и от което искам да избягам,но не мога!-каза тъжно Кармен.Двете с бела пришпориха конете и се понесоха по пътя към Емералд.

-И все пак..извика докато галопираха Бела..това не е отговор на въпроса ми..хайде,нали всичко си казваме.

-Това беше единсвения човек,който може да ми помогне,ако се появи заплахата за нас и приятелството ни.Стига съмненията ми да се потвърдят,но сега е по-добре да бързаме,защото трябва да стигнем до Емералд.Нали трябваше и да излизаме?Или не беше за днес?

Защо ми говориш с недомлъвки..трябва ми просто едно име..каза с упрек Бела но повече не подхвана темата...
Да днес беше,но е рано да се тревожим..излизането е по-късно.

-Добре.Ще трябва тогава да отида да говоря с Ейнджъл за една мисия и идвам.Ще се видим после в общата стая.-момичето отклони коня си,но за миг спря.-Името е по-добре да не го знаеш,Беле.-след това се изгуби от погледа и.

Бела поклати глава и продължи напред..."А ти Кармен,е по-добре да не знаеш с какво се занимавам.." каза си наум тя и пришпори коня си толкова бързо,че не виждаше нищо пред себе си..

Кармен пришпори Самър и двете отново полетяха,но този път по различна причина.Мина известно време преди да спрат в снежно поле пред мъж с качулка,който се бе подпрял на едно дърво и бе запалил цигара.
-Закъсняваш!Замръзнах докато те чакам.-скастри я Ейнджъл.
-Хей,по-спокойно.Имах малко пречки по пътя пък и видях Бела.Каза нещо за замръзване.Ела да те стопля.-беше слязла от коня и го бе отпратила,беше взела цигарата му и я бе изхврълила.След това се сгуши в него и започна да го целува страстно.Той и отвръщаше на целувките и сега бяха сменили местата си-тя бе притисната до дървото,а той се притискаше в нея.След малко се поуспокоиха и тя си изомагьоса наметало и тръгнаха към едно близко селце.
-Сигурен ли си,че това е селцето?
-Дам.Ей там е къщата му.Дали ще можем да влезем?
-Естествено.Аз съм му внучка все пак!-двамата се хванаха ръце и уверено тръгнаха към красива и огромна къща.Отвориха портите и влязоха в заснежената градина.Вървяха бавно и внимателно.Стигнаха до вратата.Ейнджъл я погледна и след това почука.Отвори им старо домашно духче.
-Какво ще....Госпожице Риддъл!Но влизайте,влизайте!Господаря ще ви приеме веднага.-поклони се то и те влязоха.-Отивам да му съобщя.- и изчезна.
-От колко време не съм била тук!И всичко си е все така както го помня.-Огледаха огромното и богато обазаведено антре.Трънаха по един коридор и се озоваха в една библиотека.Ейнджъл отиде до книгите,а Кармен махна наметалото,седна на едно кресло,подви краката си под тялото си и оправи полите на тъмночервено-черната си рокля.В стаята влезе мъж на преклонна възраст с дълга до коланчето на мантията му сребриста брада и също така дълга сребриста коса.Кармен не отделяше очите си от него,нито той своите.Другият мъж се отдели от книгите и седна на едно от другите кресла без да ги прекъсва.
-Отдавна не сме се виждали,Кармен.-проговори първи Дъмбълдор.
-Знам,дядо,но все пак да работиш за баща ми не е лесно,а и все някой трябва да му оправя кашите...
-...и с това сте се заели ти,Албена и Драко Малфой,сестра ти,Кийра Лестранж и Кийра Блек.За малко да забравим госпожица Яна Пенчева,Виктор Риддъл и Ейнджъл.-казвайки последното име той се обърна към гаджето на внучка си и му кимна в знак на добре дошъл.Вампирът му отвърна със същото.-Е каква е причината за вашето посещение?
-Един от прадедите ти-Годрик Грифиндор.Какво можеш да ми кажеш за него?-директно попита Кармен.
-За него или за меча му?Знам за плановете на бащата ти,но не мисля,че ще му помогне меча,защото той не е истински грифиндорец.
-За това ще използва мен или Тру предполагам,но сега това мен не ме вълнува...
-Исках да кажа,че му трябва някой с качествата на грифиндорци!Това,че ти имаш роднинска връзка с него не означава,че мечът ще проработи в ръцете ти.-мъдро отбеляза директорът на "Хогуартс".Младата Риддъл придоби отчаян и замислен вид.
-Бихте ли ни разказали за меча,професоре?Баща и да се оправя както иска.-каза уверено Ейнджъл,който бе мълчал до сега,но усещаше,че трябва да каже нещо.
-Бих могъл,но няма да го направя.-внучка му вдигна рязко глава,а в очите и се четеше лека изненада.-Ако той се добере до мечът много ще пострадат,Кармен.Аз не желая това.
-Значи предпочиташ Потър да умре пред това да ми кажеш за мечът?-сега бе ред на дядо и да придобие изненадано изражение.-Нима мислеше,че няма да се подсигуря?Пф,дядо,от старост започна да оглупяваш!Та,чакам да видим какво ще ми кажеш.
-Нищо,защото ти няма да нараниш Хари.Не си такъв човек.-момичето скочи от креслото.
-Промених се страшно много от тогава,дядо!Не убивам за щяло и нещяло като татенцето,но когато е заложен на карта моя или живота на приятелите ми нищо няма да ме спре,за да убия!А в момента живота на всички онези хора,които изброй е застрашен!Няма да позволя те да умрат.Няма!-беснееше Кармен.Беше стигнала до един от прозорците и сега се облегна на него.Студенината от вън я успокояваше.Вдигна поглед и го впери в мъжът,който и бе помогнал да се съвземе след като бе избягала от Анжела.
-Съжалявам,но не мога да ти кажа.-сведе глава възрастния човек.
-Щом така искаш!-изсъска момичето.Погледна към гаджето си и кимна.Той разбра какво трябваше да направи и го направи.Бавно стана,отиде до Дъмбълдор и го потупа по рамото.След това излезе оставяйки ги сами.Тя се отласна от прозореца и отиде до дядо си.
-Ще разбера искаш или не!-отсече момичето и също излезе от стаята като преди това без той да разбере лекичко взе кръв от него.Двамата с Ейнджъл си взеха наметалата от духчето и се потопиха в ноща.Кармен тръгна към Емералд,а той се запъти към тях,за да се постопли и за да почине преди срещата с тях в заведението Пурблууд.

Коня на Бела намали ход и тя скочи още в движение.Момичето се приземи много грациозно и вдигна поглвед,които сега бе смразяващ...Само след секунда от тъмнината се появи Честър и тръгна към нея.Тя решително застана до коня си като го държеше за юздите.Мъжът стигна до нея и тогава Бела видя лицето му..бе толкова красив,както го помнеше и както винаги имаше нещо тайнствено в него но сега,това не можеше да я плени..тя не показа с нищо,че се радва да го види,макар че това бе така.
-Здравей..каза той и направи опит да се усмихне но когато срещна студения,решителен и донякъде обвинителен поглед на Бела изражението му замръзна.
-Здрасти-каза Бела и се доближи.Тя обиколи Честър с преценяващ поглед и после застана на много малко разстояние от него,гледайки го с гордости непоколебимост но също така и с някакъв лукав,закачлив поглед..тя го знаеше...а и той,че той не можеше да устои на този изкусителен поглед.Албена бе решила да влезе в ролята си отпреди..на фаталната изкусителка.
Той я погледна и след това тръгна към нея и понечи да я целуне.
Тя обаче отстъпи назад и сложи пръст пред устните му..
-Ей..много бързаш.
Той отново я погледна и от това тя разбра,че си е свършила работата.Тя свали наметалото си докато ходеше и то падна с глух тропот на влажната земя..отдолу бе с невероятна черна рокля с корсет и дантели на ръкавите..тя се влачеше долу и тихо шумолеше..той усещаше аромата на познатия му парфюм...толкова му се искаше да можеше всичко да е като преди и тя да бъде отново неговото момиче..тогава го озари една мисъл...
Тя стоше и го гледаше а и той не откъсваше очи от нея.
Те имаха среща тук за да говорят по работа но вероятно тази идеи вече се бе изпарила от умовете и на двамата.Всъщност Бела имаше друга причина,за да повика Честър тук...
-Какво стана Чес,започна тя докато обикаляше около него...казваш,че ти липсвам.
-Естествено..и да знаеш колко много...
Тя го погледна и видя нещо непознато в очите му...сети се за новата песен на бандата (LP) In pieces тя му се усмихна леко и се доближи...тялото й едвам докосваше неговото..той скри лицето си в косите й а тя леко затанъника в ухото му This truth in your lies down in your fate..той се засмя и я погледна.Тя се подпря с лакти на гърдите му и го погледна с откровен поглед след което леко се оттласна и каза.
-Ами тя?Мислеше,че незнам ли..? оппита тя и окончателно увеличи дистанцията помежду им..
Не..прошепна тихо той и изпсува,след това закри очите си но усети аромата й и отново я погледна..
-Не ме вини
-Оо така ли? каза леко иронично тя и се завъртя грациозно..
-Аби знаеш,че към никого не изпитвам това,което към теб..
Тя се засмя студено както обичаше да прави,когато силно се съмняваше или когато това и се струваше абсурдно,дори смешно.Но от този смях я болеше вътрешно..
-Не можеш да ме виниш..повтори този път леко ядосано и на по високт тон Честър.
Тя го погледна със стаена болка в очите иказа студено,но си личеше че това я тормози..
-Ами Талинда,тя какво..новата Беннингтон ли ще бъде..каза огорчено тя и го погледна право в очите.
-Знаеш за Талинда..мислех че ще подхванем разговор за Саманта..
Бела махна с ръка и се усмихна горчиво.
-Зарежи Саманта..за нея знам,знам цялата история както и че никога не си имал чувства към нея..но дали е същото с Талинда?
-Незнам какво да ти отговоря..
-Ясно-отсече Бела итръгна към коня си..-не ми се мяркай-добави тя без да се обръща..
-Няма да оставя нещата така..каза Честър и се затича към нея като я прегърна силно и въпреки нейното недоволство не я пусна.
-Добре,кажи ми какво правим или просто е пусни-каза леко ядосано гарвановата красавица.
-Не знам какво правя..това е лудост...права си-женен съм за Талинда,но мисля за теб,целувам нея,но си представям теб,вървя до нея а искам да съм с теб..
Бела се обърна без да се дрпа така,че да може да го гледа.
-Не съм виновна за твоя избор..не съм виновна..за твоите действия преди години..не съм виновна за твоте пропуски..защо трябва аз да си плащам.А сега ме пусни..и без това каза,че имаш чувства към нея.
-Не,няма да те пусна.И пак не-ти преувеличаваш нещата,казах че незнам как да отговоря,защото чувствата ми към Талинда..хмм,са по-скоро приятелски,знам че мога да й се доверявам и да разчитам на нея..
-А може би на мен не..попита Бела
-Остави ме да довърша,каза той като сведе поглед..Знам какво да очаквам от нея,знам че е готова на всичко за мен..мислиш ли,че мога да твърдя същото за теб..
Той не посмя да вдигне поглед и да понесе гнева на Бела но сгреши в реакцията й.
Бела хвана ръката му и той потръпна..Тя го погали нежно по лицето и леко обърна лицето му към себе си..
-Глупчо..прошепна му тя..той я гледаше..едва се сдържаше да не я притисне до себе си и да я окове в прегръдките си..но ситуацията не го позволяваше
Тя отново го погледна и този път му каза:
-Аз бих дала живота си за теб,а ти търсиш подкрепа при друга...тя го прегърна силно а после отново впи поглед в него...устните й..по-меки от коприна,по- гладки от кадифе,по-червени от нар и по-вкусни от ягода бяха много близо до неговите и Бела затвори очи и го целуна струстно а той и отвърна с голяма желание..целувката им сякаш продължи цяла вечност,която нито един от двамата не искаше да свършва.Когато отново отделиха устни Бела се почувства щастлива..така,сякаш отново живееше стария си живот..жалко,че това не можеше да продължи..Той се чувстваше бежествено..само Аби можеше да го накара да се чувства така..сега за него нищо нямаше значение и бе готов да я последва..
Момичето сложи ръце на раменете му иго подкани.
-Идваш ли..
-Където кажеш...
Давамата се хванаха за ръце и тръгнаха към коня на Бела.черният мустанг се бе отдалечил малко и риеше нервно и нетърпеливо земята..тя се приближи,погали го и се качи с ловкост на гърба му,Чезстър се подвоуми но след това се преметна на гърба на коня.Хавана се за кръста на Бела и момичето се обърна усмихвайки се..
-Дръж се..дойде време за екшън..
-Дий...пришпори Бела коня си и той захвърча през нощния мрак а хладът ги обгръщаше...двамата се чувстваха добре и не го криеха.
-Хей Бела..голяма авантюристка си била..
-О ни още нищо незнаеш...подсмихна се тя и конят увеличи още скоростта си!
След около час двамата стигнаха до Емерал и Честър скочи от коня като й подаде ръка..момичето я прие и галантно слезе след това двамата се пуснаха ивлязоха с лукави усмивки в института..бе късно но тепърва им предстоеше среща в Пурблууд.