Дълбините на гората

Достъпът на ученизи е забранен..туксе крият ужасяващи същества..витаят духове и силни проклятия.

Блеа се промъкна в дълбините на гората тихо..трябваше да се справи с тайната си мисия..за която никой дори не подозираше..

Бела внимаваше много,защото не можеше да рискува някой да попречи на успешното изпълнение на мисята й...бе много важна..затова момичето се озърташе често и гледаше да се придвижда възможно най-тихо и незабележимо..
Вървя дълго но това не й направи впечатление..на края на гората забеляза две движещи се фигури...веднага скочи в страни и се скри зад едно голямо дърво като наблюдаваше двамата странници...те се смееха..скоро се доближиха...Бела разпозна в тях Кармен и Ейнджъл и въздъхна..разбира се не можеше да им се разкрие затова влезе по-навътре и продължи своя път по друга пътека а те..

Кийра вървеше бавно, вдигнала полите на дългата си рокля. Имаше мисия и никой не трябваше да я види. Стигна до едно голямо дърво , а до него имаше паднал клон. Момичето го прескочи и налвезе в най-тъмната част на гората. Наоколо беше тихо ...

Бела изчака Кармен и Ейнджъл да се отдалечати да се скрият окончателно от погледа и за да продължи спокойно..сега само интуицията й можеше да я води тъй като в гората не се виждаше нищо..слънцето бе залязло а клоните на дърветата бяха толкова гъсти че не пропускаха лунната светлина..

Кийра вървеше повече от час. Най-накрая стигна до някакво езеро със стъклено черна вода. До него имаше едно много старо дърво. Кийра се наведе и вдигна нещо от земята. Бързо го скри под наметалото си и забърза към една пътека наблизо. След около четвърт час пред нея изкочи фугурата а сестра й.
- Бела, какво правиш тук?

Бела не отговори.тя само изгледа Кийра,сложи пръст на устните си,завъртя на място и изчизна в тишина..

След малко се магипортира още по-дълбоко в гората...там я чакаше един човек с маска,и Драко!
Бела отначало не очакваше това но се направи,че тов е съвсем нормално.
-Здравейте,госпожице Малфой..не питайте къде открих това русокосо момче.
Бела го изгледа с презрение и се обърна към брат си
-Какво е станало Драко? попита спкойно тя
Момчето тръгна към сестра си но онзи,с вид на палач го хвана и го издърпа назад..не е безопосна..просъска той със самодоволно изражение докато гледаше гневът на Бела който се появ инаканен по лицето й..
-Нали знаеш момче..вече не бива да имаш никакво доверие на тази красавица..тя НЕ ТИ Е СЕСТРА!Тогава Бела се засили и се хвърли върху силуетът и го повали на земята..това бе онзи...братът на Саманта..онзи,който я държеше в плен...именно той бе разкрил на Нарциса за това,че Бл ане е нейна дъщеря а сега го натякваше и на Драко..искаше да остави Бела сам сама..а нейната мисия бе..да го убие по жесток начин...

Бела го душеше..мъжът имащ се за непобедим се опитваше да я отбълсе но безуспешно..той изпусна Драко от хватката си и момчетосе отдалечи безучастно...тогава Бела извади от мантията си дълъг нож...и без да се замисли го допря до врата на мъжът,чието име все още незнаеше...тя си спомни онази вечер,когато се озова сред глутницата влци,чиито главатар бе той...
Тя обаче не се чувстваше да го убие толкова жестоко затова просто го преряза ня две три места и се надяваше сам да умре от раните...мъжът се хвана за гърлото след като тя го пусна и се завлачи навътре в гората..Драко стоеше на известно разстояние от Бела и я наблюдаваше..
Момичето незнаеше какво да каже..понякога се обвиняваше затова че не му каза...но знаеше че всичко ще се промени.
Драко мълчеше.
-Да ясно ми е...започна той,това няма нужда от обяснение.
Тогава Бела го погледна и той се стресна от онази болка,която разкриваха очите й...
-Ти си мой брат,независимо от всичко! каза непоколебимо тя.
Драко се почувства зле..чувствашесе сам..а не би трябвало..той се прближи до нея и я прегърна мноого сирлон.
-Ти си единстената сестра,която съм имал,човекът,който обичам повече от себе си..а сега трябва да се простя с теб..каза момчето.
Бела леко го отбълсна и го заудря в гърдите..Драко,не разбираш ли,винаги сме били заедно,независимо дали сме чисто брат и сестра..все пак имаме един баща...аз..обичам те..тя го прегърна силно.
-И аз теб..промълви момчето и отвърна на регръдките на сестра си.
-Драко,прости ми..но знаех,че ти няма да искш да го приемш..но каквото и да си мислиш нищо не се променя..аз и ти сме същите,същите като преди.
-Права си..кимна той и се усмихна..
Блеа си отдъхна..предстоеше им разговор но Бела предчувстваше че всичко ще свърши добре...те тръгнаха да излизатт от гората..

-Драко..

Яна се разхождяше сред дърветата с ръце в джобовете. Все още бе с бялата риза, черните панталони и кецовете. Не изпитваше нито страх нито притеснение, в крайна сметка голяма част от детството си бе изкарала при пра пра пра пра дядо си Леголас (макар, че бе на страшо много години той все още бе жив, все пак е епф) в дълбините на Мраколес, където не бе по-благоприятно... за хората които не познаваха гората. Това място и напомняше за мрачните тунели в Мраколес и много и харесваше. Сети се за разказите на дядо и как много често от там минавали скитници и пътешественици, които се ужасявали от мрака в гората и умирали от страх. Сети се и за дългите вечери, които прекарваха всички елфи там в празненства. По едно време спря и се облекна на едно дърво. Сети се, че бе чувала, че това място някога било населявано от енти (сещатете се - ония дървета дето разговарят и могат да ходят и са близки приятели с горските елфи). Разбира се те сигурно отдавна бяха измряли и вече никой от тях не бе тук. Момичето се огледа наоколо. Духаше лек вятър. По едно време осети как ушите и леко се издължиха и се заосттриха, а сетивата и се изостриха. Вече виждаше много по-добре в мрака. Остана на мястото като се бе замислила. По едно време извади от джоба си нещо - едно от листата дадени и от Галадриел - владетелката на Лотлотлориен. То бе много красиво - зелено, със сребърни жилки. На гърба му имаше закопчалка. Тя го разгледа внимателно. От него излизаше бледа сребриста светлина. Очите на момичето блеснаха с леко синкаво сияние. Прибра го в джоба си и очите и отново станаха нормални, но ушите и си останаха същите. Бе преценила, че ако случайно срещне някой тук ще бъде по-добре приета, ако видят, че елф, макар че в тези времена нищо не можеше да се знае със сигурност.

Някъде в далечината Яна чу шум, но нямаше идея, че това бяха Бела и Драко. Тя остана на мястото си замислено. Изведнъж чу зад гърба си шум. Обърна се бързо, като рязко промени външният си вид - кожата и стана бледолилава, на места със странни сини шарки, очите отново засветиха със светлосиньо сияние, а косата и стана също синя, със сплетени в нея листа. Кучешките и зъби станаха малко по-дълги, а устните и тъмно червени, а на челото и ушите и се появиха тънки сребърни верижки, с малки полумесеци на тях - тя заприлича досущ на нощен елф (в същност бе леко странна гледка да видиш такова създание, с кецове и съвсем обикновенни човещки дрехи, но както и да е).
- Кой е там?! - попита силно тя. В този момент пред нея се изкочи едър черен вълк. Момичето си отдъхна и заговори на някакъв странен език, а животното и отвръщаше с ръмжене. Ето какво си казаха:
- Трябва да спреш да праваш това! - каза леко сопнато Яна
- Не е особенно уместно да говориш така на водача на черните вълци, обитаващи Мраколес.
- О, така ли.... добре - отвърна иронично момиче, а след това продължи: - за какво си дошъл чак до тук?
- Ами... не знам как да ти кажа.... - започна вълкът, а момичето призоби загрижено изражение.
- Какво.... какво е станало? - попита тревожно тя, като премести един кичур, който вятърът беше преместил пред очите и...

- Ами.... дядо ти..... той.... той е мъртъв... За това и днес изведнъж се сети за Мраколес и нещо от вътре те накара да дойдеш тук. - отвърна вълкът.
- Как така! - викна момичето - та той беше само да 70 (при чистокръвните елфи, това е много малка възраст, е за Яна не се отнасяше същото защото все пак във вените и течеше и магьосническа кръв)
- Не... не този ти дядо.... Имам в предвид Леголас.... - отвърна животно. Яна замръзна на ястото си. Не можеше да повярва на ушите си. Как така един толкова велик и почитан елф можеие просто да умре... как можеше именно той да умре.
- Много съжалявам... - продължи вълкът - майка ти пристигна вчера вечерта и ме помоли да дойда да ти предам. Има и още нещо, което трябва да знаеш... не е умрял от естествена смърт.... бил е отровен...
При тези думи очите на момичето за малко станаха ярко червени, а след това отново засветиха в синьо. Истината бе, че тази новина я разстрои страшно много, но и я яоса. И тъй като елфите не обичаха много да тъгуват, а предпочитаха да предприемат някакво действие тя викна:
- КОЙ Е ПОСМЯЛ?! - в гласът и звучеше желание за отмъщение.
- Ами, в реката минаваща през подземният му дворец е имало нещо... нещо човшко... мъгълско.... не помня какво точно беше... петрол....- отвърна вълкът а след това продължи - дядо ти както всяка сутрин е пил една чаша от там и.... сещаш се какво е последвало... Някакви мъгъли са дошли и искат да изсичат гората, като всичките си отпадъци хвърлят в реката....
- Да... тъпите мъгъли.... - отвърна Яна като стискаше ръцете си в юмрук. Беше ужасно ядосана - те ще видят.....
- Ъъъъ, майка ти ме предопреди за това.... Не прави нищо необмислено.... Най-добре ще е да останеш тук. Повярвай ми има кой да се погрижи за това. - отвърна вълкът. Момичето не каза нищо... Мислеше над това, което туко що бе научила. След известно време животно с цел малко да поободри атмосферата (макар, че това бе невъзможно) каза:
- Надушвам страх в въздуха... и ярост.... не твоята. И чувам нещо... има и други магьосници тук....
- И кво от това! Не ми пука! - викна ядосано Яна (ако знаше че Бела и брат и са в опасност, нямаше да реагира така равнодушно, но сега мислите и бяха другаде)...

- Яна, не се дръж като малко дете! - каза вълкът - знам, че тази новина много те разтрои, но недей така да се инатиш! Как вожеш да говориш, че не ти пука, все пак тук имаш приятели, хора на които държиш, нали?
Момичето изсумтя недоволно, но остави животното да довърши думите си:
- наеш, че аз имам силно обоняние и остър слух. Мога да чуя някой от километрите, а ще го надуша много преди това - за това и станах водач на великите вълци. Казвам ти - нещо не е ред! Кога съм те подвеждал. А ако искаш да се правиш на бебе и да се цупиш на всички и всичко за смъртта на Леголас, хубаво - аз те оставям оправяй се сама. Знам, че това място не крие особенни опасности за теб - при нужда можеш да повикаш всички разстения и животни населяващи гората на помощ, но да не обръщаш внимание на проблемите на другите.... на това ли те учи мъдрият ти дядо толкова време?
Яна погледна животното недоверчиво и имрънка:
- И аз кво мога да направя? А и тук има много хора, които не са ми симпатични и не ми пука кво става с тях. А сега имам по-важни проблеми - да отмъстя на тъпаците дето са убили дядо ми и тровят Мраколес.
Вълкът я изгледа и отвърна:
- Еми хубаво, аз тогава си тръгвам ти си троши главата като искаш....
След това се обърна и бавно тръгна на там от където беше дошъл. Яна стоеше на мястото си. Мислеше за това колко искаше отмъщение и възмездие, но в главата и се въртеше и мисълта за това какво ставаше в гората. Огледа се наоколо, подвоуми се и изведнъж хукна след вълкът.
- Добре, де добре, съжалявам! Помогни ми да намерим мястото където се намират другите хора в гората. - казца тя, а животно спря и се обърна:
- Добре, но вече не чувам почти нищо.... все пак мисля, че ще ги намерим.
След това заедно с момичето пое по една пътечка, като муцуната му бе забита в земята и душеше внимателно...

Вълкът изведтъж спря на мястото си и впери поглед към мястото където беше момчето.
- Какво... какво има? - попита Яна и погледна също на там. Видя момчето и викна:
- Драко.... - след това заедно с животно се затича на там. Когато стигна продължи: - какво става?
Момчето я гледаше малко странно и тя реши, че е заради вида и за това на бърза стана отново на човек.
- Ами... дълга история е... - тръгна момчето и след това на кратко разказа какво се е случило, като обясни, че се опитва да намери Бела, но няма идея къде е. На края попита: - А ти какво правиш тук и как разбра, че става нещо странно?
- Ами... аз.... нищо особенно - отвърна Яна, като предпочете да спести новините за дядо си, а след това продължи - а разбрах благодарение на него. - тя погали по главата вълкът, а той впери големите си чисто черни очи в Драко.
- Ъъъъ, а той е? - попита леко объркано момчето. Яна го изгледа все едно бе престъпление да не знае кое е това животно, но след това се усети, че той едва ли някога е бил в Мраколес и поясни:
- Водачът на великите вълци от Мраколес. А сега стига приказки, нека да намерим Аби!
Вълкът си знаеше работата и макар, че бе леко засегнат от факта, че тук не знаеха кой е, отново заби муцуна в земята и тръгна на някъде, като се доверяваше единствено на силното си обоняние.
Вървяха известно време, като понякога се налагаше да си проправят път през бодливи храсталаци и криви сухи клони на дърветата. На вълкът като че ли му бе най- лесно и той доста бързо се предвижваше, като от време на време спираше да изчака Яна и Драко...

- Кой ви вика? - попита Яна
- Ъъъъ.... не знам дали.... нека после да говорим... - измрънка в отговор Драко, а момичето го изгледа леко раздразнено. После вълкът нещо започна да скимти и ръмжи, което обаче Яна разбра:
- Не се бъркай, където не ти е работа. Ако беше свързано с теб щяха да ти кажат! - заяви мъдро животното.
Яна го изгледа странно.
- Нали точно ти ми разправяше как трябвало да помагаме на другите и да не се интересуваме само от себе си?! - сопна се момичето, а вълкът и хвърли поглед, който тя ясно разбра "Сама можеш да си обясниш този въпрос".
- Каза ли нещо? - попита Драко
- А не - отвърна Яна и махна с ръка. Истината бе, че момичето не можеше да схване особенно, защото животното само си противоречеше. Наистина от много време я напътстваше и ипомагаше с мъдрите си съвети, но много место момичето не разбираше какво има в предвид. Това обаче сега беше от голямо значение.
Продължиха пътя си по една малка криволичешта пътечка. Като че ли пред тях вече се разкриваха светлините от института. Това разбира се ги поободри, но Яна не искаше да се връща в сградата сред всички ученици там. Предпочиташе още малко да поостане тук сама и да помисли върху това как да отмъсти на убийците на Леголас (макар, че мъдрото животно я бе предопредило, че има кой да се погрижи за това и че тя не трябва да се меси). За сега обаче тя реши да продължи с приятелите си...

- А, като цяло не. - отвърна Яна оверено, но усети, че Бела не и се върза много на думите. Вълкът гледаше леко изнервено и каза:
- Те са ти приятели, мисля, че трябва да им кажеш....
Яна го погледна, послед погледна към Бела и брат и отвърна:
- В същност... добре де, ще ви кажа, но и вие трябва да ми разясните какво става.
Аби кимна в знак на съгласие, а Яна продължи:
- Както веже казах на Драко това (тя посочи животното) е водачът на великите вълци от Мраколес. Както сте се досетили идва от Мраколес - домът на горските елфи, предвождани от Леголас - пра пра пра пра пра дядо ми. Вълкът не случайно дойде тук - искаше да ми съобщи, че дядо ми е мъртъв.... утровен е от мъгъли!
- Аз... много съжалявам! - каза Бела и прегърна приятелката си.
- Мойте съболезнование.... тъпи мъгъли! - смъмри Драко.
- Благодаря - отвърна Яна като се постара да запази хладнокръвие и реши после да им каже, че смята да отмъсти. През това време вълкът бе седнал до едно дърво и се оглеждаше наоколо, защото това не бе много сигурно място.
- А сега вие кажете какво става? - попита на свой ред Яна и зачака отговор.

- Аха.... - отвърна леко объркана Яна. В главата си се мъчеше да разбере всичко което туко що бе чула. След това продължи - да... ще дойда.
Вълкът изведнъж се бе изправил и сега следеше много внимателно всяко дума, която си разменяха Бела и другото момиче. Животно бе страшно учно и мъдро и като, че ли схвана абсолютно всичко, което не бе ясно на Яна.
- Ъъъъ, и кога ще тръгваме - попита момичето и погледна Аби и Драко.
Последво мълченание, след което Бела отвърна...

-Веднага-извика Бела,хвана двамата за ръцете и те се магипортираха в някаква низина...

~Продължава в Низината на смъртта-Покрайнини~