Тясната пътека

Можете да обиколите гората следвайки пътеката..тя минава по цялото протежение на приказната гора.Разхождайки се вие ще минете покрай величествени водопади,красиви язовири,ручеи,езера с водни лилии,ще се натъкнете на чудни магически същества...Заслушан в песента на птичките и ромуленето на водата няма да забележиш опасността.Без придружител не се отклонявайте от пътеката!

Водата от водопадите течеше тихо и ромонеше.Птичките отдавня спяха,но сега тяхната песен бе заместена от песента на щурците.Беше тихо и спокойно.Изведнъж се чуха уморени,но бързи стъпки.Кармен бягаше по пътеката от замъка "Черната роза" към института "Емерал".Беше страшно уморена,но не искаше приятелката и да старада така и да напуска института.Бягаше вече от много дълго време ту като пантера,ту като човек,защото нямаше как да се магипортира в училището освен ако с Бела не си обединяха силите."Хайде,де!Хайде!Трябва да стигна по-бързо.Ами ако закъснея?!Не!Няма!" Мислите и бяха насочени само към това да спре приятелката си.Не искаше да я загуби отново.Знаеше,че това,което каза е лъжа наполовина.Наполовина,защото тя защитаваше сестра си и може би Бела би трябвало да я разбере,защото тя също има сестра.Но Кармен забравяше,че гарвановата красавица имаше семейство за разлика от Тру и нея.Каквато и да беше причината чак да се стига до напускането на момичето от института тя сега не интересуваше блондинката.Интересуваше я само да стигне на време.
Бе стигнала половината гора когато изведнъж и прилоша.Не знаеше какво става,но знаеше,че едвали ще спре да бяга.Тялото и обаче отказваше да и се подчини.Не беше спала,нито яла от дни,седмици,а може би е месеци.Бе загубила апетита,а и нямаше време за ядене от толкова проблеми и събития.А и нямаше как да спи при такива условия.За нея бе важно само да оправи проблемите около себе си като забравяше за самата себе си.Кармен започна да не вижда.Очите и се затваряха,погледа и се замъгли,главата я болеше,усещаше,че и става ужасно студено.Свлече се на земята и потъна в света на мрака.
Бяха минали часове когато отвори очи.Всичко и беше размазано,но чу някой да и приказва.
-Хей,спокойно.Не се мърдай!Може да имаш нещо счупено.-беше мъж или поне на мъжки глас мязаше.
-Къде съм?Какво е станало?Кой сте вие?-момичето не бе спазило указанията и сега седеше на земята хванала глава с ръце.-Защо ме боли главата?Коя съм аз?
-Не помниш ли нищо?-попита тревожно мъжът срещу нея,който я гледаше разтревожено.-Името ми е Лестат.Аз съм вампир,но май и ти.Усещам и човешко и вампирско в теб.Интересно!Чакай ще те отведа на по-хубаво място.Пътеката в гората определено не е приятно място за лежане на човек,който го боли всичко.-тя е вдигна на ръце и я отведе надалеч от там в Кралството на вампирите.

Само миг след това Бела мина по пътеката..момичето беше страшно уморено и изпълнено с лоши мисли..тя вървеше бавно,защото нещата й тежаха...спря до едно дърво изатвори плътно очи..за миг пред очите й изплува ясна картина..видя русокоса жена,толкова красиво руса,сякаш слънцето се бе излегнало на косите й и със зелени очи..до нея стоеше висок мъж с черна коса..смътно познат отнякъде и небесно сини очи...
В миг странен шум накара Бела да отвори очи и да прогони унеса,в който бе изпаднала..
Още не се бе обърнала,когато някой изви ръцете й зад гърба..Бела бе силна но въпреки това мъжът я държеше стабилно..тя се вбеси и се огледа..към нея вървеше една кафявокоса жена,със злобно изражение..

-Здравей,Белатрикс младша..
-Името ми е Албена-почти изръмжа чернокосата
-Е..в случая това,мила моя няма значение.Жената вървеше към Бела а тя мислеше трескаво
-Рейчъл..остави на мен..мъжът силно сръга Бела с нещов ребрата но тя дори не издаде стон..
-Доста е издръжлива..обади се и усата жена..прилича много на Белатрикс.
Бела се обърна и изгледа презрително всички..после неочаквано се дръпна и се изскубна от ръцете на Дейвид и без да поглежда напред се затича към дълбините на гората.
-Стой тук,къде мислиш че отиваш? извика жената и добави..Тръгнеш ли си майка ти ще умре...
Бела чу смътно това и се закова..не можеше заради достойнството си да рискува живота на майка си.
-Какво знаете за майка ми?Къде е тя? попита момичето
-Спокойно,спокойно..заговори брюнетката..само ела с нас и всичко ще ти обясним..Бела стоеше и гледаше свирепо...скро обаче осмисли и сведе глава,което бе разтълкувано от другите за знак на съглесие и че те са победили..хванаха момичето и го завързаха със синджири за ръцете и яповедоха напред..