Времето беше прекрасно..може би защото наближаваше лято...слънцето огряваше цялата земя и носеше хубаво,весело настроение.
Бела и вик вървяха хванати за ръка сред високите цветя,най-вече лалета.Минаваха по пътечките иси говореха интересни неща.
Тази сутрин Бела се беше събудила и бе осъзнала отколко отдавна не беше излизала с Виктор.
Денят наистина беше подходящ и те двамата само това и чакаха..след тази дълга разходка из лехата им хрумна идеята да идат да поплуват но преди това седнаха на една пейка исе порадваха,на това че са заедно..
-Само колко те обичам-каза й той.
-Чувствам го-отвърна Бела..аз също..
-Незнам как се привързах толкова силно към теб онзи ми,когато те видях за пръв път..сякаш бе магия
Тя му се усмихна и докоснаха нежно устните си.
Стояха си прегърнати на пейката и слънцето ги галеше.
Бела отдавна не бе била толкова щастлива и бодра.
Дълго време слънцето играеше в черните коси на Бела и в очите на двамата..тя го държешеза ръка и така се чувстваше спокойна,защитена..толкова влюбена.
-Хайде да си вземм карамелизирани пуканки и да отидем край басейна,каза след малко момичето.
-Страхотна идея,отвърна той и я погледна право в очите.
Станаха и тя го прегърна...-Не искам никога да се разделяме-каза сериозно тя и се притисна в него.
-Това няма да се случи,повярвай..отвърна без колебание той.
И така..хванати за ръчичка те тръгнаха отново по алеите и си взеха карамелизирани пуканки като се отправиха към басейна.