„Принцесата на мрака”

Това е една нова историйка,която ми хрумна.Трябваше да е мрачна ама май се получи смешна Прияно ви четене.

„Принцесата на мрака”

13 юни;10:00 сутринта

Оооф! Най-сетне сама! Можеш ли да повярваш? Вече почти месец не ме оставят сама освен в редки случаи. Явно все още се страхуват да не свърша някоя глупост. Не мога да разбера защо го отлагат? Така и така ще стана смъртожадна! Рано или късно ще се случи. Знам, че баща ми предпочита да е малко по-късно, но не ми пука какво мисли той! Искам мисии, опасности, а не да седя в имението на баща ми в Русия и да се чудя какво да правя. Все пак аз съм наследницата на Слидерин, а не ми е позволено нищо!Е почти нищо. Но тъй като отдавна не съм писала ще ти разкажа на бързо за какво става на въпрос.
Снейп и Драко здраво пострадаха заради неподчинението си. Макар че Снейп трябваше да е удостоен с почести заради смъртта на Дъмбълдор!Когато Драко се върна в имението беше на границата между живота и смъртта. Едва го спасихме! Добре, че имам способности, за които другите само мечтаят. Използването само на ум за някоя магия определено е предимство. А и аз съм най-добрата в училището по всичко. Не, знаеш, че не съм зубър! Това е функцията на ония мътнород Грейнджър. Аз просто съм... Как беше думата... Кхъ... Умствено надарена! Това, че съм с наситено руса като кората на лимон коса не е от значение. Моите магии са по-силни и по-мощни от на всеки друг. Дори от тези на баща ми, Лорд Волдемор и от тези на другия силен и невероятен магьосник-професор Дъмбълдор... Опа... Отплеснах се!Та, двете с лейди Малфой спасихме Драко. Оказа се, че и Снейп не е в по-хубаво състояние, но той е останал в щаба на смъртожадните. Бе на този човек не е ли имало кой да му каже, че там няма да успеят да му помогнат?! Добре, че леля Бела бе там, че по телепатия и предадох какво да прави. Между другото тя е от малкото хора, които се държат с мен като с голям човек и е една най-истина страхотна магьосница! Жалко,че има такъв лигльо за племенник.Или по-точно беше лигльо,защото след като се посъвзе малко Драко ме помоли да го науча да се дуелира.Представяш ли си?Драко Луциус Малфой каза моля! И аз нямаше как да откажа. Все пак не всеки ден казва тази думичка. Пък и баща му е все още в Азкабан. Още си спомням колко мили бяха с мен щом разбраха името ми, а още по-радостни бяха, когато разбраха, че съм в „Слидерин”. Дам, хубави времена бяха, а сега Лорд Малфой е в онзи проклет затвор. Ако не се върна в „Хогуартс” ще накарам по някакъв начин баща ми да ме включи в мисията за освобождаването на нашите от там. Леле, ама аз пак забравих за какво приказвах!
И се оказа още на първата ни тренировка, че последният от рода Блек не е чак такова лигаве и мамино синче. Въпреки, че беше още много слаб от наказанието и често му се налагаше да става от пода (старах се да не оказвам кой знае колко голяма съпротива и да не атакувам както бих атакувала някой аврор, но...) той не се оплака ни веднъж.Дори напротив крещеше по мен, ако откажа да го атакувам повече. Държеше се до последно. Едва когато краката не го държаха повече или майка му и леля му идваха обезпокоени да го накарат да спре той се отказваше. Това определено не е момчето от училище, което знам.

*****Спомня си*****
- Сас, стига! Драко не е такъв. Той е сладък, готин, чистокръвен, богат и... - Габриел не знае какви ги приказва.
- ...И надут, лигаве и мамино синче! - довърших преди съвсем да се е отнесла да възхвалява Малфой.
- Знаех си, че го обичаш! - извика победоносно французойката.
- О, не! Някой е прекалил с алкохола! - извъртях очи и продължих напред към кабинета по История на магията.
- Може би, но сега някой друг ще седи цял час до любимия си! - с лигав глас ми напомни брюнетката до мен.
- Добре, защо ме мразиш толкова? Мислех, че сме най-добри приятелки! Габи, моля те не ми напомняй, че сядам до този пуяк! Дори Потли бих изтраяла, но не и него – казах с престорено отчаян глас. След това с мъка погледнах към мястото си. Поех дълбоко дъх и се отправих към последния чин на третата редица. Този час или щях да спа или щях да се опитам да не убия съученика си. Знам, че слидеринци трябва да се подкрепяме, но как да подкрепям женкар, лигльо и идиот?!
- Напротив, Саси, ние сме приятелки и за това се опитвам да ти покажа, че имаш чувства към това момче! - двечките още вървяхме заедно. Но за кратко. Тя седеше на втората редица точно в средата до Блейз Цабини, който е сладък и страхотен приятел и който и е гадже вече 3 години. Седнах на чина си, извадих нещата си, качих си единия крак на масата и се заклатих на стола. Знаех, че всичко под късата ми униформена пола се вижда, но не ме интересуваше. Мислите ми бяха заети с разговора ми с най-добрата ми приятелка. „ Как може да си мисли, че го обичам? Почти постоянно съм около него и знам, че определено не струва. Габриела Жарден какво друго да кажа! Трябва да...” Мисления ми монолог беше прекъснат от шума от тупване на две чанти на предния чин и една на моя. Малфой и горилите му дофтасаха. Краб и Гойл седяха пред нас уж, за да пазят Драко.
- Хей, Карамелче, много сладка гледка си, но има и хора със слаби сърца! - провлачено започна слидеринеца до мен.
- Че кой те е карал да гледаш, принце? - най-безцеремонно го отрязах. Мразя да ми казва така и той го знае, но не спира. Чудя се кога ли ще си отнесе нещо заради това. Естествено заради тези си думи получих куп злобни и учудени погледи. Злобни, защото всички момичета са влюбени в „Принца на „Слидерин””.
- Карамелче, няма нужда да официалничим! - ама тоя ми лази здраво по нервите. - Все пак отдавна се знаем. Но ако така ти харесва повече... - в същия момент професора... Да де, духът на професора, се появи.
*****Край на спомена от 6-ти курс*****
Сега е по-съсредоточен. Не се занимава с празноглави кокошки, а се старае много и за един месец е направил страхотен напредък. Използвам почти цялата мощ на обикновен възрастен магьосник и той се справя отлично. Е,не е идеално,но до края на лятото ще бъде също толкова добър колкото и баща ми на седемнайсет.А това вече е невероятен напредък. Имаше и малки почивки, защото имаше няколко мисии, но като цяло тренировките бяха всеки ден.
Знаеш ли чудя се да не би баща ми да иска да шпионирам какво става в „Хогуартс” и да му предавам след това информация?Но това е тъпо! Макгонагъл едва ли ще ми каже точно на мен за какво става. Ама пък тя не е от най-добрите оклуманти, така че ще се справя. Остава въпросът: „Ще отвори ли врати училището?”. Да се надяваме не защото искам по-скоро да стана част от смъртожадните.
Защо ли Драко крещи така? Уроците! Оо, не забравих, че днес имаме тренировка!По дяволите! Чуваш ли как крещи? Чакай (отваря вратата на спалнята: „Самър Риддъл, донеси си сексапилният карамелен задник веднага ТУК!”) Уау! Доста е бесен, но това не значи, че може да ми приказва така. Днес ще е интересен час. Определено! ( Усмихва се злобно.)
Чао!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Злобната кучка (така ми казваха всички грифиндорци)

12:00

Вярно, че малко се олях в отмъщението си, за дето ми се развика, ама чак бащата да дойде да ми чете конско?!Покрусена съм! Та какво ги свърших...
След като преди два часа Малфой-младши ми се разкрещя аз слязох по стълбите на имението с ледено изражение. Той се беше подпрял на рамката на голямата врата на залата, където тренираме.
- Време беше! - обърна се рязко и влезе вътре. Аз се ядосах още повече. За кого се мислеше тоя? Реших, че ще му го върна. Влязох спокойно и без да казвам дума. - Е, нападай няма да те чакам цял ден! - започна да нервничи нещастника.
- Искаш да нападам? Готово! - отпратих му няколко по-„леки” заклинания. Около час го запращах на ляво и на дясно из стаята. Мисля, че доста ребра и кости счупих, но да не се е заяждал!
- По дяволите, Риддъл, какво си мислиш, че правиш? - явно упражнението ми по летене не му е харесало. – Искаш да ме убиеш ли?
- Мммм, не. - ама аз още мога да ползвам спокойния си глас?! Напредък. Мразя да ми крещят. Дори и Дракула, при когото живях до 10 годишна възраст не се е осмелявал да ми повишава тон. Никой всъщност не ми е повишавал тон освен той. Побеснях. Нищо, че тъкмо се бях успокоила и за това го оставих да си стъпи на краката.
Изведнъж ми щукна една идея и без да мисля му приложих едно безмълвно „Круциатус”. Загърчи се по пода като червей. Лицето ми остана безизразно. Не знам колко време съм го мъчила така, но се осъзнах едва когато някакво доста силно заклинание ме запрати към стената.
Оказа се, че половин час съм го измъчвала с невероятно силно заклинание и че той е издържал някак си. Майка му и леля Бела са се опитвали да ме накарат да престана, но не са успели. Не знаели какво да правят и за това се свързали с щаба. Вуйчо ми Антон Долохов е дошъл, но и той не успял да направи нищо. Все едно имало някакъв щит около нас. Никой нищо не можел да ни направи. Наложило се самия Черен Лорд да идва, за да спаси един от слугите си от собствената си дъщеря! Той е запратил заклинанието по мен. Само той успял да се справи с щита. Веднага отведоха Драко в болничното крило в щаба. Ето и разговора ни с баща ми малко след като се върна от там:
- Как може да си толкова неразумна, Самър? - започна да беснее той. - Не се ли досети, че от Министерството могат да засекат толкова силно непростимо заклинание?
- Даже не съм и мислила. - леле, ама днеска явно ще поставям рекорди колко време ще мога да използвам спокойния си тон. - Ако не ме беше ядосал нямаше да го прокълна.
- Трябва да се научиш да сдържаш емоциите си, момиче! Те могат само да те провалят. – той седеше с привидно спокойствие срещу мен. Изведнъж разбрах, че се опитва да навлезе в мозъка ми. На бързо успях да го отблъсна, а за отмъщение му пратих някои от спомените от нощта, когато вампири убиха майка ми, Амилия Долохов-Риддъл.
- Емоциите, татко, са моята движеща сила. Те увеличават силата ми. Те са моя източник на енергия. И не се опитвай повече да проникнеш в съзнанието ми. Не можеш и аз никога няма да ти позволя! Ако искаш да знаеш нещо ме попитай. – седях срещу него със същото ледено изражение като неговото. Изведнъж очите му почервеняха и за пръв път той се усмихна мило и топло (чак да не повярва човек!)
- Виждам, че умееш много неща, мила моя. Това ми харесва, но умееш ли и да контролираш тези чувства, сили и умения?
- Почти... Малко... Все още не мога да контролирам силната омраза или внезапния гняв. – завърших плахо. - И май току що го доказах. Надявам се само Драко да е добре. Все пак той с всеки изминал ден ставаше все по-добър и по-добър. Мисля, че стигна почти до твоето равнище на умения, когато си бил на седемнайсет.
- Значи е истина? - видимо учуден и зарадван попита той. Кимнах. Баща ми си възвърна студеното изражение и продължи. –Местиш се в щаба.Там искам да продължиш с неговото обучение и да започнем с твоето да контролираш емоциите си. - след това той стана и тръгна към вратата. Още не можех да повярвам на казаното и не реагирах. - Самър, - обърнах се рязко излизайки от унеса си. – приличаш на нея повече от колкото си мислиш. - и с тези думи изчезна.
Чудя се да се радвам или да плача. Чакай малко защо да плача? Естествено, че ще се радвам! Отивам в щаба! УРА!Е аз да си стягам багажа. Я, лейди Малфой ме вика. Дали ми е ядосана? Дано не! Аз много я обичам и уважавам. Е, отивам да проверя.

Чао отново за сега!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Неконтролируемите чувства (хахаха измислих си нов прякор )

14 юни 15:45

Това пътуване ще ме убие! Мразя да се движа като мравка! Но друг начин, но да продължа, от където спрях. Разговора...
Слязох бавно по стълбите и се запътих към една от близките стаи. Сърцето ми се беше свило от притеснение и колкото и да не ми се искаше да си призная ме бе страх. Страх, че заради неконтролируемите си чувствах загубих човек, който уважавам и обожавам-лейди Нарциса Малфой. Все пак почти убих сина и! Пак я втасах здраво. Само, че този път пострадалия от цялата история съм АЗ!Е и Драко, ама неговото си е само физически, а аз пострадах душевно или щях да пострадам.
Влязох бавно и тихо в стаята. Тя седеше в едно кресло до прозореца и гледаше на вън, но май не виждаше нищо.
- Самър, миличка, седни. Недей да стоиш права. - послушах я и седнах на близкото кресло. - Извикахте, защото знам, че сега в онзи щаб ще сте много време заедно и искам да знаеш някой неща. Синът ми беше много палаво дете като малък, ние с Луциус му и угаждахме много и така той се разглези. Стана прекалено самоуверен, надут и лигльо... - Моля! Правилно ли чух?Как го нарече собствената му майка?! Олеле - ... Но сега той е друг. Променен е. Знае на какво е способен или по-точно на какво не е способен. Иска да е най-добрия и за това те помоли да го тренираш. Но както виждаш той се превърна в един вид тиранин, който иска да контролира всичко, да научи много неща за кратко време и т.н. Искам да те помоля да го контролираш малко. Не те обвинявам за това, което направи днес. Той си го заслужаваше от части и се надявам да го е осъзнал.
- Аз... Забелязах, че се е променил, но не знам дали ще мога да контролирам този нов Драко. Предишният беше лесно. Пращам някое заклинание като „Серпенсортия” или „Кингбушин” и той се спираше, но сега... Сега нещата са различни и той не се плаши от тях. Обещавам, че ще се опитам, но не знам какво ще направя. - казах със същия тих глас като нейния.
- Знам, скъпа, но все пак се надявам, че ще е осъзнал държанието си. А сега за утре. Първо ще трябва да станем в 4 сутринта. Ще се наложи да пътуваме с карета до едно от именията Лестранж, а от там сама ще трябва да минеш през гората и да стигнеш до една пещера. Няма как да я объркаш. Единствената такава е. Ще се изкачиш до нея, но няма да ползваш магия от както тръгнем докато не влезеш в щаба. Когато стигнеш до пещерата там трябва да те посрещне някой, но не знам кой. Той ще ти даде листче...
- ...И аз трябва да го прочета внимателно и да го науча. Знам как работи магията „Фиделиус”. - прекъснах я аз.
- Радвам се, мила. И още нещо преди да се върнеш в стаята си да си оправяш багажа. не ти се сърдя,нито те обвинявам за днешната случка.А сега върви защото трябва да сме готови за утре,а и ще трябва да си легнем рано.
И (прозява се) ето така аз се озовах в тази карета и пиша в теб. Пътуваме вече часове. Спахме, приказвахме, ядохме, но все още не сме стигнали и май (прозява се)няма да стигнем скоро. Е като стигна в щаба ще пиша пак, защото едва ли ще се случи нещо интересно скоро!

Чаооооо!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Прозявката

23 юни 16:47
Съжалявам, ама нямах никакво време да пиша. Цяла седмица тренировки! Аааах!Ту тренирах с Драко, ту с баща ми. Но все пак да кажа нещо и за останалата част от пътуването.
Пътувахме 2 дни до замъка и от там за една вечер прекосих проклетата гора. Почти на зазоряване открих пещерата. Леля Сиси беше права. Беше единствената такава. Беше висока и доста широка. От двете страни на входа сякаш имаше колони, а над тях арка с най-красиви и сложни орнаменти. Изведнъж разбрах, че това не са орнаменти. Това беше описанието на щаба на змийски!Явно нямаше да ме посреща никой или поне така си помислих.
- Я виж ти. Едно Карамелче се отзова на молбите ми. - тих и дрезгав глас се обади иззад мен. Две доста силни ръце се сключиха пред талията ми.-Да не би да се загуби?
- Не, но май ти никога няма да се научиш!
- Да се науча на какво? Или по-точно какво?
- Да не ме наричаш така, Драко. И извинявай за...
- Не, аз си го заслужих. Не се извинявай, но можеш да ме поздравиш за напредъка ми. Тогава даже не издадох звук! - обърнах се с лице към него. Усмихваше по детски.
- Тогава да влизаме в щаба да празнуваме! - усмихнах се и аз. Изведнъж той се наведе леко към мен. Сърцето ми сякаш спря за момент, а дъха ми секна. Целуна ме леко по нослето, но сякаш това накара хиляди пеперуди да залетят из стомаха ми. „Господи! Самър, стегни се!Това е реакция от дългото пътуване!” След мисленото си скарване се окопитих бързо. – Ако това беше за благодаря, че не ме уби все пак, бих те посъветвала повече да не ме ядосваш. Не знаеш дали бих ти простила следващия път.
- Напротив знам! - заяви с онзи негов уверен и същевременно леко плах глас. Намигайки ми ме хвана за ръка и ме поведе към вътрешността на пещерата. Повтарях си думите, които бях прочела отпред. След 5 минутно ходене се озовахме в началото на един коридор.
- Добре дошла в щаба на смъртожадните! – каза той смеейки се на възхитената ми физиономия. Коридорът беше мрачен, но успях да видя, че е изграден от камък и черно дърво. По стените имаше различни гербове.
Ооо, викат ме. После ще ти доразкажа останалата част.
Чао!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Пътешественичката! Хихихи хайде още един прякор!

23 юни 23:38
И така по принцип трябва да спя в момента, но аз предпочитам да ти доразкажа, а утре ще се оправям някак си.
- Невероятно е! - успях да промълвя само.
- Гербовете на всички чистокръвни фамилии по света са окачени тук. Не знам как са били взети тези, които принадлежат на родоотстъпници и подобни, но и те са тук. - той ми разказа всичко, което знаеше за щаба. Оказа се, че има подобни на „Хогуартс” защити. Знаех си, че баща ми е страхотен магьосник, но чак толкова... Обожавам го! Опа. Пак се отплеснах. Естествено докато вървяхме към стаята ми Наджини и Анжела (това е моето 5метрово „змийче”) се присъединиха към нас. Мотаха ни се из краката и ние за наказание си измислихме игра. Трябваше да вървим колкото се може по-надалеч, без да настъпим някоя от тях. Беше забавно. Е, всички, които минаваха покрай нас ни гледаха като паднали от Марс или се спираха и се смееха заедно с нас. След половинчасово обикаляне през половината щаб стигнахме до стаята ми.
- Ще се наложи да делиш стаята си с някой, но не разбрах с кого. - каза Драко леко нервно като се почесваше по тила.
- Не знаеш или не искаш да ми кажеш? - ухилих се дяволито.
- С мен.
- Какво?! - разкрещях се по средата на коридора. Той ме хвана за ръката и ме избута в стаята. - Защо ми го причинява? Нали и Габи е тук? Защо не съм с нея в една стая, а с теб?
- За да може Жарден да се натиска на Блейз. - каза го така все едно оповестява прогнозата за времето. Разсмях се. Смеейки се се подпрях на стената. - Виж какво, Самър и аз не умирам от щастие, но нещата са такива и трябва да ги приемеш. А и ще спим на едно легло. - тъкмо щях да бия отбой и да се примиря, но сега... Когато го каза смеха ми секна. За секунда побеснях.
- Какво в целия щаб няма легла ли? Тази няма да я бъде! Не стига, че ще трябва да те трая почти 24 часа, ами и да спя с теб в едно легло. Не! - Още преди той да се е усетил тръгнах към вратата, но той ме настигна бързо и ме хвана.
- Порасни, Риддъл! Тук не е училище! Това е животът, реалността. Няма го вече Дъмбълдор, за да ни предпазва от нея.
- Да, защото ти го уби! - за пръв път някой ме удари. Заши ми такъв шамар, че ако не ме беше хванал с другата ръка щях да падна на земята. Никога не бях плакала. Не и след смъртта на мама, но тогава не можех да се овладея. Не знаех как да спра. Русото момче пред мен се опита да ме прегърна, но аз не му позволих. Отблъснах се от него и побягнах. Бягах, но не знаех накъде. Чух, когато някой ме повика по едно време, но не спрях. Накрая се озовах пред голяма врата от черно дърво и змии за ръкохватки. Изтрих сълзите си и натиснах една от бравите. Отворих вратата и влязох. Огледах се. Цялата стая бе в сребро, камък, дърво и сатен. Нямаше никой освен Наджини, която се бе свила на една възглавница и изглеждаше така все едно спи. Не знам защо, но си помислих, че ако легна на леглото ще се поуспокоя. И бях права. В момента, в който легнах на леглото на баща ми почувствах как всички ядове, проблеми, всичко си отива от мен. Искаше ми се само да заспа и да не мисля повече. Така и направих. Заспах, но след като премислих отново това, което току що се бе случило. Стигнах до извода, че трябва да науча Малфой на обноски и че може би донякъде е прав.
Добреее... Предавам се! Отивам да спя. Пък и ми се схвана задника на тоя стол. Я Грейбек. Поне не съм единствената луда в целия щаб да стой посред нощ в кухнята и да клюма.
Лека нощ!!!Ще продължа утре!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Откачената писателка

Честита ви нова глава,която май се получи малко дълга ама...да има да четете Razz

24 юни 10:23
Пиша само защото след като ме събудиха с викове и крясъци се оказа, че Драко и татко имат събрание. Затова (прозява се) аз пак клюмам на стола в кухнята и пиша. Да продължим...
Спях неспокойно, но затова пък, без да се будя. Сякаш нещо ме успокояваше и дразнеше едновременно. Знаех кое ме безпокой-сънищата или по-точно това, че всеки път, когато заспя сънувам смъртта на майка си. Но кое ме успокояваше? Това, че в момента спях в леглото на един от най-великите и опасни магьосници или тежкото нещо на корема ми?
Размърдах се и както си лежах по гръб се опънах. Нещото на корема ми се оказа Анжела. Никога няма да се от учи от този навик да ми спи на корема!
„Самър, престани да се мърдаш. Искам да спя!”
„Корема ми не е предназначен за твое легло, така че марш от мен!”
„Да, но не е мек като възглавница, а твърд и стегнат.”
„Благодаря за комплимента, а сега изчезвай от мен!”
„Няма, пък!”
„Анж, изчезвай!”
„Няма на...”
„Има начин.” Вдигнах глава от възглавницата и се разсмях на гледката пред мен. Баща ми насочил пръчката си към нея и я мята напред-назад, а тя се опитва да избяга и да се скрие.
„Така ти се пада!” Оплезих и се аз.
„Саси, помощ!” Сега дори и баща ми се засмя. Пусна я на земята и седна на леглото срещу мен.
- Здравей, дяволче! Как пътува? И как се спи на моето легло? - без да мога да спра една прозявка се ухилих. Той се разсмя.-Явно добре.
- Направо страхотно! Иначе пътуването беше скучно, но поносимо.
- А какво правиш тук? Предполагам, че сте се скарали с Малфой и ти си избягала вбесена като си се опитвала да се успокоиш.
- По-добре от, колкото да го прокълна отново, нали? - усмихнах се.
- Но по-лошо от това да овладееш чувствата си.
- Знам. - казах леко виновно. - Смяташ ли, че се държа детински? - изстрелях въпроса си бързо, но веднага след това съжалих. „Господи, Самър! Ти си жалка!”Това бяха единствените думи на онова гадно гласче, което все ми се кара. Но бяха верни. Преди обаче да кажа каквото и да било той се обади след първоначалното учудване.
- От време на време. И това е добре. Поне за сега. Знам, че би трябвало да те мъмря, да ти крещя и т.н. заради това, но може би е останала малка частица човещина и в мен и тази частица съм я скътал в твоята душа. За това и когато си край мен се държа с теб като нормален баща с дъщеря. - не знам какво ме подтикна тогава, но скочих отгоре му и го прегърнах. Той ме гушна и ми прошепна, че ме обича и винаги ще ме обича.
След това се върнах в моята стая и се разбрахме с Малфой, че ще спим в една стая на едно легло, но нищо повече. И така седмица прекарвам в тренировки, спане и ядене. От време на време седя във всекидневната с книга в ръка и чета или приказвам с някого. Най-често с леля Бела или с някой от братята Лестранж или с Грейбек. Между другото Грейбек може да ти разкаже страхотни истории.
Е, предполагам, че са свършили, защото Драко пак ме издирва. Чудя се дали пък не му харесва нон стоп да ме издирва или да крещи по мен. Е, не че му оставам длъжна за крещенето, но все пак. От както съм тук целия щаб няма и минута спокойствие, ако сме двамата на едно място.
Чаоооо!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Детето!

24юни 13:15
Отивам на бал! Отивам на бал! Мдааа, правилно разбра! Аз, Габс, Блейз и Драко отиваме на бал в някаква къща на някакъв си от Министерството. УУУУУУРААААААААА! Вече 15 минути танцувам като умопобъркана из стаята, а „Принца на Слидерин” се търкаля по пода от смях. Тц тц ще се побърка да ми се хили на детинщината ми. Олеле аз хубаво седнах да пиша, но нямам рокля! ААААААААААА! Не! Не! Това не се случва. Уф как да нямам! В гардероба има всичко. Ама са черни... Бля... Аз не искам черна. Обожавам черния цвят, но може би ще е по-добре розова или бежова. Черното и розовото са ми любими. Ако не съм казала да си кажа, а ако съм да ти напомня. Ама аз магьосница ли съм или не? ( Слага перото в дневника, затваря го и се цапардосва с него в главата.)Ще и направя заклинание и ще и сменя цвета. Ооо, не! Драко ще получи колит, ако не се спре скоро. Я, да му помогнем...
Чао! Ще пиша след като се върна от бала.
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Благородната помощ
(Усмихва се дяволито, вади пръчката и я насочва към хилещото се момче на пода. „Агуаменти!” „САААМЪЪЪЪР! Мъртва си!” „Опа!” Хуква да бяга към коридора. Драко тръгва подир нея. Връщат се след 10 минути мокри, хилещи се и едва-едва дишащи. Просват се на леглото и той започва да я гъделичка. „Това да ти е за урок! Хайде да се оправяме за довечера.”)

25 юни 00:08
Уау! На това му се вика вечер. Едвам гледам, но обещах да пиша, така че... Само трябва да внимавам да не събудя Драко. Хахаха не предполагах, че е толкова сладък като спи. Значи за партито... Имаше много хора от Министерството, Смъртожадни, за които едва ли предполагат, че са такива и естествено „пиленцата” т.е. от онова тъпо Орденче на Дъмбълдор.
Момчетата ни бяха с официални черни мантии, а Габи беше със синя рокля от коприна, която падаше свободно и се държеше на рамената и само заради две тънки презрамки. Аз бях с бежово-сребриста рокля от сатен, която беше по мен, а от средата на бедрата ми надолу се разкрояваше. Беше през врата, а гръцкото ми деколтето стигаше чак до корема ми. Косата ми беше сплетена на плитки до средата на главата ми, а от там следваха малки къдрици. На ушите ми висяха големи кръгли обеци с увити около тях змии. Габриел беше със спусната коса и диамантени обеци в същия цвят като роклята.
На вратата беше застанало някакво духче и събираше поканите. Ние дадохме нашите и влязохме. Помещението беше голямо, но съм виждала и по-големи. Беше цялото позлатено, тук-там имаше и червен цвят. По това заключих, че домакинът е от „Грифиндор”, но така и него видяхме. Намерихме бара с напитките. Взехме си по нещо и седнахме на едно от сепаретата. След известно време станахме и да танцуваме, но не валс или нещо такова, а съвременна музика. Точно когато смятахме да сядаме пуснаха моята любима песен Danity Kane – “Stay with me”. Драко не се държеше на краката, а Габс и Блейз бяха изчезнали. Тъкмо щях да последвам Малфой, когато една доста силна ръка ме хвана през талията.
- Не прави глупости, Риддъл. Ще танцуваш с мен, без да правиш каквато и да е магия. Иначе приятелите ти ще пострадат. - другата ръка на този човек ме хвана за дланта и усетих нещо студено. Когато той махна ръката си видях едната от обеците на Габриел.
- Добре, Потър, ще играя по твоите правила, но само този път. - изсъсках му обръщайки се с лице към него.
- Ще видим това, лейди Волдемор. - беше отговорът му също на змийски. След това ме поведе към дансинга. Притисна ме към себе си, но не каза и дума. Песента си вървеше и ние се движихме в такт с нея:
„Stay with me
Don't let me go
'Cause I can't be without You
Just stay with me
And hold me close
Because I build my world around You
And I don't
Wanna know what it's life without You
So stay with me
Just stay with me”
- Какво искаш от мен, Избрания? - не издържах вече това мълчание, а и исках да се откъсна от прегръдката, която по скоро беше като затвор. - Ако смяташ, че ще ти кажа нещо, което да ти помогне да убиеш баща ми, забрави!
- Може би просто искам да съм с теб?! А да това е невъзможно, защото ти си... А да. Наследницата на Слидерин, която смята да убие всички имали жалкия късмет да застанат на пътя на откачения и баща, който не знае що е чувства и иска само власт. Хайде, Самър, ти си умно момиче. Знам, че се чувстваш не на място там, защото ти изпитваш чувства и знаеш какво значи да загубиш любим човек. Знаеш какво изпитват всички онези невинни хора заради манията на Лорда да бъде велик. –Докато говореше лешниковите ми очи започнаха да блестят и заприличаха на котешки.Идеше ми да го убия,но се чувствах слаба и немощна!Не знаех какво ми става, но знаех, че не ми харесва.
- Върви в Ада и никога не се връщай от там! - прошепнах в ухото му.
- Аз цял живот живея в Ада, Самър, но смятам да променя това. По-добре занеси обецата на притежателката и, защото сега трябва да вървя. Все пак съм домакинът на партито. Но обещавам пак ще се срещнем.
- И тогава ще те убия!
- И аз те обичам. - притисна тялото ми плътно към неговото и устните му съвсем леко и нежно докоснаха моите. След това се отдалечи и изчезна в тълпата. Стоях като препарирана. Съвзех се бързо и отидох на сепарето си. Там ме чакаше изненада. Блейз и Габи седяха спокойно и се опитваха да успокоят и разтревожения Драко. Оказа се, че Габи просто е загубила обецата си. Аз не им казах обаче за срещата с Потър. Не знам защо, но си замълчах и вътрешно беснеех за моментната си слабост. Излъгах ги, че съм била до тоалетната, но по пътя съм се изгубила и съм обикаляла из къщата. Няколко минути по-късно си тръгнахме, защото на някои ни се доспа, а други просто трябваше да се приберат в стаята си преди да са се изяли!
И така това беше един от най-хубавите и най-ужасни балове! Още усещам вкуса на грифиндореца по устните си. Въпреки, че унищожих почти цяла опаковка паста за зъби и сумати и пъти мих устните си с вода и сапун. Сигурно вече излизат от устата ми мехурчета,но вкусът е още там.И защо тогава се усетих толкова слаба,крехка и ранима?Какво става тук, по дяволите?
Ще го мисля утре след като се наспа.
Лека нощ! Чао Чао!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Пенещата се уста

25 юни 20:52
Здравей! Пиша ти от... Болничното!Питаш се как се озовах тук ли? Ами едно дума или по-точно име-Малфой!
Когато спрях тази сутрин да пиша в теб си легнах и се опитах да заспа, но не успешно. Внимавах да не се мърдам много, че взема да събудя „огнедишащия дракон” до мен и тогава щеше да стане лошо. Два часа се опитвах да заспа. Накрая се отказах. Надигнах се от възглавницата си и се протегнах да си взема халата, който е черно и розово и е от сатен. Тази материя ми е влязла под кожата, но мога да си го позволя, така че... Пак се отплеснах!Тъкмо щях да го хвана, когато някой хвана мен и ме дръпна обратно в леглото.
- Къде си мислиш, че отиваш в 3 през нощта, Саси? – над мен се бе надвесил Драко, но не се бе отпуснал върху мен, а се подпираше на ръцете си, които държаха моите към леглото.
- Ами след като не успях да заспя...
- ...И не остави и мен да спа. - направих се, че не съм чула забележката му.
- ...Реших да отида в кухнята или във всекидневната, за да те оставя да спиш. - усмихнах се сияйно, но това не ми помогна особено.
- Карамелче, какво става? - попита ме със загрижен глас.
- Нищо. Какво да става?
- Ами от както се върна от „тоалетната”сякаш си нервна и разтревожена. Спокойно Габи и Блейз не разбраха нищо. Но аз го усетих. На всичкото отгоре унищожи цяла опаковка паста за зъби и почти цял сапун. Знам, че обичах да изглеждаш добре и да се чувстваш чиста, но това е прекалено. За това ми кажи истината. Къде всъщност беше и какво се е случило?
- Нищо не се е случило! - инатливо заявих аз. - Просто съм прекалено...мм...развълнувана от бала,за да мога да заспа.
- Аха... А пастата и сапунът бяха за замаскирване на положението или те сами се изхабиха?
- Хаха много смешно, Драко! Просто се изнервих от всичките онези мътнороди и родоотстъпници и по прекалих с миенето.
- Хайде да направим така. Тъй и тъй сме будни. Да отидем в кухнята да пием кафе и ти ще ми кажеш истината. Става ли? - тръгнах да споря с него, но той не ме остави да кажа и дума. Пусна ме и отиде в банята. Все пак фенките му ще избягат, ако не излезе в подобаващ вид. Или поне така си мисли той. Но аз за първи път не казах нищо, а само го изчаках да влезе. В момента, в който душа беше пуснат скочих от леглото и започнах да се обличам, с каквото ми попадне, тоест с дънки и блуза с паднали ръкави и презрамки. На краката си бях обула маратонки, за да не вдигам шум. Отворих внимателно вратата, излязох и тихо затворих. След това хукнах с всичка сила към изхода на пещерата. Нямах намерение да му казвам какво е станало за това избягах. Знаех, че ще го вбеся и че това не е най-доброто решение, но когато направи онази мила физиономия не мога да откажа и най-често се случва да се съглася. Просто рядко го виждам да гледа така мило и умилително и за това.
Не знам колко съм бягала, но след известно време видях светлината на изгрева. Това ми даде нови сили и затичах още по-бързо. Обаче в началото на пещерата имаше някой. Така и не разбрах кой е, защото опитвайки се да спра от набраната скорост и внимавайки да не уцеля човека успях да се цапардосам в една от колоните, а след това явно съм загубила съзнание и съм паднала в пропастта пред пещерата.
Събудих се преди един час с ужасни болки и огромното желание да убия Малфой, защото, ако не ме беше притискал сега щях да съм здрава. А в момента съм... Всъщност както се изрази лечителя: „Единственото здраво нещо по теб това е главата ти.”Габи идва и каза, че Драко бил съкрушен и бил като призрак. Това малко ме успокой. Е, докато не ме заболя всичко отново, де. Искаш да знаеш как пиша тогава в момента? Ами лесно. Със самопишещо перо!Я, някой идва.
Чао!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Първата летяща без метла и оживяла магьосница!

30 юни 12:49
УРА!!! Вън от болничното крило съм! И все пак съм и малко бясна. Наистина е само малко. Просто повече се радвам и за това не съм наистина бясна. Защо съм бясна ли?Ще ти кажа, но да продължа, от където бях спряла.
На посещение ми дойде сестрата с една много гадна отвара. След като я изпих и се въртях напред-назад няколко часа съм заспала.
На сутринта усетих нечие присъствие в стаята. Разсъних се хубаво, без да отварям очи и се опитах да проникна в съзнанието му. Получих доста голяма съпротива.
- Хей! Аз не мога да проникна в твоето значи и ти няма да пробваш да влизаш в моето. - този глас ми е до болка познат. Отворих едното око с отвратена и едновременно развеселена физиономия. Това предизвика смях в съквартиранта ми. Оказа се, че разбирайки за причината, поради която съм в това състояние в момента баща ми е подредил хубаво Малфой. Е, не както бих го подредила аз, но и това му стига.
За жалост трябваше естествено да преустановим тренировките и с двамата. И за това двамата с Драко по цял ден си дрънкахме за всичко, което се сетим, само и само да не умрем от скука. За всичко освен за бала и това, което аз все още криех. Един ден обаче нямаше на къде и тъй като нямаше за какво друго да приказваме, а и баща ми беше на мнението на „мърморещото драконче” както започнах да му викам, когато започнеше да се оплаква.
- Хайде, Саси, бъди добро момиче и ни разкажи.
- Малфой, ако те докопам ще ми станеш само на „добро момиче”. - из имитирах го ядосано. Това обаче само развесели двамата мъже до мен. - Е, добре.Кратката или дългата версия?
- Кратката. - заяви Драко преди баща ми да си отвори устата. - Да знам кого да убивам след това. - сега беше мой ред да се разсмея, докато баща ми само си позволи да се усмихне.
- Потър е открил начин да блокира силите ми или поне до това заключение стигнах.
- Потър? Че какво е правил той на онова парти? Аз защо не го мярнах?
- Еее, пожела кратката! - извъртях очи, когато ме погледна така все едно съм му изсърбала супата с вилица. – Потър е бил домакинът на партито.Появи се тъкмо когато щяхме да сядаме.Държеше в едната си ръка обецата на Габс и така ме принуди да остана да танцувам с него. – изсумтях. Все още беснеех щом си спомнех за това. - Но не може да е обецата,защото и друг път е била близо до мен,но аз можех да правя магии.Остава да е нещо,което било на Потър.
- Нещо като ум? – и тримата избухнахме в смях.
- Г-н Малфой, вашите заключения определено са по-остроумни и от тези на Грейбек и Рабастан. - каза баща ми след като придоби отново ледено изражение.
- А това си е напредък. - допълних аз, след което стигнахме до заключението, че трябва да открием това, което блокира силите ми в най-скоро време.
И така минаха 5-те дена и аз бях отново на крака и извън крилото. Драко щеше да преспи там и тази нощ. Габи ме посрещна отвън и решихме да прекараме целия ден само двете. Отивахме към моята стая, за да се преоблека и после смятахме да излезем на разходка в двора на щаба. Тъкмо бяхме до врата на залата за събирания, когато от нея излезе едно чернокосо и много бледо момиче.
- Жарден, викат те! Влизай! - нареди непознатата.
- Я по-полека с тона, момиченце! - сопнах и се аз. Много мразя да се държи така с моите приятели.
- Саси, не...
- За каква се мислиш, ма? - тръгна да ми отвръща тая, затваряйки вратата.
- За тази дето ще ти срита задника от бой, ако продължиш да ми се отговаряш! - очите ми бяха придобили отново онзи блясък, който означава, че е по-добре да си далеч от мен.
- Ти знаеш ли изобщо коя съм, че си отваряш устата пред мен, а? Всъщност какво правиш изобщо тук? Ти не си смъртожадна!
- Спокойно това не ми пречи да те накарам да се молиш да умреш! - очите ми вече изглеждаха така все едно горят.
- Нима?
- О, да! - и преди да е казала каквото и да е я ударих с такава силна магия само с ума си, че вратата се строши от натиска, а проклетницата се заби в пода и бях почти сигурна, че съм счупила нещо по нея. - Хайде, де! Нали беше много навита? - всички смъртожадни гледаха към нас. На мен обаче не ми пукаше. Бях я намразила още щом си отвори устата. - Давай! Вади пръчката. Прокълни ме!
- Стига! - баща ми се беше изправил, защото аз я гледах с такава омраза, че той явно се бе уплашил, че ще я убия. За това нареди на всички да излязат и да останем само тримата. - Какво е станало?
- Тя ме нападна! - каза самоуверено момичето пред мен.
- Изпробвай ми нервите още веднъж и няма да успееш и гък да кажеш преди да умреш!
- Самър, Морена! Престанете! Говорихме за контрол над чувствата, но май на теб не ти се иска да ги контролираш.
- Лично заради нея бих направила компромис! Какво ще кажеш, богиньо на смъртта?(Морена или още Мора е славянска богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. - б.а.)
- Мъртва си!
- Мечтай си!
- Казах да престанете! Самър, ако не искаш да се върнеш в болничното и да продължиш да правиш компания на Малфой млъкни! - заплаши ме тъкмо когато смятах да си отворя устата. - Господи ще откача с вас двете!Морена, отиди в крилото да проверят дали нямаш нещо счупено. Самър, хващай Жарден и отивайте на разходка. Изчезвайте и двете!
Изгледахме се двете злобно и всяка се запъти в различна посока. Намерих Габи в моята стая. Оправихме се и излязохме коментирайки „пуйката” както я кръстихме. След малко при нас дойдоха Блейз, Тиодор, Дейвид и за моя най-голяма изненада-Драко. Скочих и му се метнах на врата. Той едвам успя да запази равновесие и да не се озовем на земята. Всички се разсмяхме.
- Я, виж ти! Г-ца Вижте-ме-коя съм и горкото и гадже.
- Млъквай, Лигава пуйко! - всички се разсмяха освен нейната компания. Двете моментално се сбихме. Едвам ни разделиха.
- Пусни ме, Драко!
- Лусиен, пусни ме или ще си платиш скъпо!
- Все едно слушам един човек два пъти да казва едно нещо. - изстена Малфой като не ме пускаше въпреки яростната ми съпротива.
- Съгласен. - обади се момчето, което държеше Морена.
- Драко Малфой.
- Лусиен Моргрет.
- Не е сега момента да се запознавате или поне ни пуснете и така се сприятелявайте.
- Съгласна!
- Съжалявам, Карамелче, грешен опит.
- Опитай пак, Сладкишче. - казаха момчетата в един глас.
- Малфой, ще те убия, ако още веднъж ме наречеш така!
- Моргрет, мъртъв си! - викнахме и двете.
- Господи! Да не сте сестри? - обади се Блейз като така си спечели два злобни погледа.
- За жалост, г-н Забини, сте прав!Даже по-зле-близначки! - обади се леден глас. Баща ми стоеше и приказваше с леля Бела близо до нас, но явно са излезли след като Драко и Лусиен са ни разтървали.
- Какво?! - викнахме двете в хор. Тя започна да крещи, а аз седях втрещена. Осъзнавайки се се отскубнах от Малфой и се врътнах към щаба. Влизайки в стаята направих заглушаваща магия и изпотроших всичко пред очите си. И така се успокоих. Е, да вярно, че ръцете ми са целите в кръв и пак пиша чрез самопишещо перо, но това са подробности. Пък и реших, че е по-добре да не отдавам значение на този факт и да продължа да се държа като до сега. Сорка, ама Драко вече 5 минути се опитва да привлече вниманието ми (без викане да не повярва човек!), така че ще пиша после пак.
ЧАО!
Самър Том Мерсволуко Риддъл-Волното ЕДИНСТВЕНО Дете!

Добре де не бях нито спокойна, нито щастлива, когато писах на обяд, но се опитах да бъда. Е провалих се, но всичко по реда си.
Та... След като те затворих и те оставих на една от възглавниците, защото седях на леглото, най-сетне вдигнах поглед към Драко.
- Хей, хайде да отпразнуваме излизането си...
- Самър! - скара ми се блондинът пред мен. Гледахме се в очите миг-два, след което просто станах, отидох при него, сгуших се и заплаках. Той ме притисна към себе си, без да казва нищо. Не можех да повярвам, че в рамките на две седмици плача за втори път, а от смъртта на майка ми т.е. вече 13 години не бях плакала.
Петнайсет минути по-късно се бяхме излегнали на леглото. По-точно той се бе излегнал, а аз използвах корема му за възглавница (сега знам защо Анж се на моя спеше). Той си играеше с кичур от косата ми, а аз лежах и гледах тавана. Бях сложила вече бинтованите си ръце (здраво бях бесняла и доста парчета стъкло извадихме от раните ми) върху гърдите си и се опитвах да спра потока от мисли. „Защо не я помня? Къде ли е живяла? Дали и тя помни смъртта на мама? Защо я е крил от мен?” и т.н.
- Саси, забелязваш ли, че за първи път стоим в една стая и не си крещим или бием? - със замислен глас се обади Драко и най-сетне успях да се отърся от проклетите мисли.
- Мм... Само да не ни стане навик.
- Защо?
- Защото така не е интересно. - разсмяхме се.
- Искаш ли да отида да донеса нещо за обяд? Още не сме яли. - тръгна да става Малфой.
- Не, ще помолим Блейз и Габи тъкмо ще имат оправдание да довтасат.
- Съгласен, но как ще ги извикаме? Нали помниш, че на вратата има заглушаваща магия?
- Ти май подценяваш магическите ми способности, а? – с престорена обида скочих от леглото. Той се усмихна на опуленото ми лице. Не се сдържах и се разсмях. Драко се присъедини към мен.
Изведнъж на вратата се почука. След едно хорово „Влез” извикано от мен и блондина търкалящ се на леглото в рамката и се появиха Блейз, Габи, Лусиен и сестра ми Морена. Смехът застина на устата ми, а очите на „дракончето” не се откъсваха от мен и следяха всяка една моя гримаса, мимика, реакция. Изглеждаше готов да скочи от леглото, за да спре задаваща се буря. Но такава не последва. Приятелката ми изглеждаше притеснена, а Блейз сякаш се чудеше къде да се дене. Морена играеше безразлична, но вътрешно усещах, че и в нейната глава се въртят подобни мисли като моите преди малко. Лусиен следеше Мора със същата внимателност, с която Драко следеше мен.
- Хей, какво става? – попитах вече леко притеснено, защото от 5 минути никой нищо не казва. Седяхме на диванчетата около една стъклена масичка намираща се между вратата и леглото и само мълчахме.
- Амиии... Саси, аз и Блейз отиваме на мисия в Южна Америка. Ще изучаваме тамошните отрови и ще трябва да търсим един човек. Драко и Лусиен отиват на мисия в Сибир, за да говорят с новия директор на „Друмщранг”. С една дума оставате двете сами и...
- С една дума иска да каже, че се притесняват да не се избием. - нагло се намеси Морена, но бях твърде заета да мисля за това, което ми каза току що Габи, че изобщо не и обърнах внимание.
- Южна Америка!? - учудено попитах. Всички освен „милата” ми сестричка ме гледаха притеснено.
- Да. Защо? - този път се обади Блейз.
- Пабло Кортес е човекът, който ще търсите, нали? - изобщо даже не си и направих труда да отговарям на въпроса.
- Да, но...
- Той е един от най-опасните. Не само защото е вампир, но и защото притежава Кристалът. Това е средство, с което той може да неутрализира един вид проклятието... - започна сестра ми, но аз я прекъснах.
- ...Т.е. е неуязвим и не може да бъде убит! - завърших аз. Но след като видях угрижените лица на приятелите ми продължих. - Поне не може да умре от оръжие, което е ковано, но можете да пробвате с магия,което е немислимо, защото е вампир и не му действат или с мъгълски гранатомет.
- Мъгъ...
- Според мен е страхотна идея. Жалко, че няма да съм там.
- Мдам, с удоволствие бих гледала как се пръска на малки парчета. - с отнесени погледи се замислихме двечките с Морена. Жарден и Забини ни гледаха като паднали от Марс, а Моргрет и Малфой се спогледаха и се подсмихнаха. (Колко се лъжат, ако си мислят, че не съм забелязала.) - И кога заминавате? - върнах се бързо в действителността аз.
- Довечера аз и Блейз, а тия двамата по някое време през нощта.
- Значи от довечера започва купона. От коя част на замъка започваме първо? - попитах развеселено сестра си. Тя се из хихика.
- Предлагам с по горните етажи, че ако почнем отдолу...
- Съгласна съм. - двете се разсмяхме заедно с другите.
- Чак не ми се прибира. - каза смеейки се Драко.
- Да, да! Само да си посмял да не се прибереш и лично ще дойда да те удуша! - развиках се аз. Изведнъж осъзнах, че съм го казала на глас си затулих устата с ръце, но вече бе късно. Бях се предала още в нощта на бала. Бях разбрала, че наистина между нас има нещо. А сега се бях издала. Дяволитите пламъчета отново се показаха в очите му. Но той не каза нищо. Никой не посмя дори да подметне някоя забележка. Но всички знаеха. Най-вече той знаеше. Знаеше, че аз наистина се тревожа за него и че между нас има повече от приятелство или просто страст в леглото. Не, че ние сме спали, но... Абе разбираш накъде бия, нали?
И така в момента седим в кухнята и приказваме за всевъзможни неща. Преди малко изпратихме „съпрузите” както кръстихме Габс и Блейз и сега седим и чакаме да изпратим Драко и Лусиен. Не искам да заминава, а и сестра ми не иска да се разделя с нейния. Май че ми хрумна идея.
Чаооо! До после!
Самър Том Мерсволуко Риддъл – Щурата глава