~Силите на злото~

Въведение:Ще се разказва за момиче,което е свидетел на враждата между чистокръвните родове и на множеството злини,които се случват..тя ще разкаже за всичко..просто слушайте..

Първа част ~Как се започна~

~Силите на злото~ 778228

Беше първият ден на Октомври.навън се сипеше пороен дъжд,който миеше прашните улици..в отсрещната къща стоеше момиче..умислено и като чели смутено..и гледаше с надежда надолу.
Само след минути към него забърза едно стройно момче..приликата между тях беше очевидна..
-Какво има пак,Мелани-попита момчето и седна на перваза до сестра си.
-Отново виденията..пак се започна..промълви тихо и уплашено момичето
-Виж,мисля че преувеличаваш,разкажи ми какво виждаш..толкова ли е ужасно-подкани Джонатан.
Момичето се сви и поклати глава..тя трепереше
-Хайде,Мел..успокой се..успокой се..брат й я прегърна и я свили от перваза на прозореца..
Мелани се благодареше на брат си,че винагие до нея и се грижи за нея..особено тази година,когато започна нейния ад..той й даваше морална подкрепа и съвет.
И ако от досега разказаното сте останали с впечатлението че Мелани е малко момиченце,то значи дълбоко грешите..тази година предстоеше Мелани да навърши петнадесет.От пет години учеше в Хогуортс,бе разпределена в Рейвънклоу и бе отличва ученичка.
Брат й Джонатан беше завършил училището за магия предната година и сега работаше като аврор.Техният род-Бенет се водеше за нечистокръвен понеже предците им не бяха били магьосници,това понякога беше повод за подигравки но момчето не обръщаше внимание докато момичето се чувстваше страшно наранено от несправедливостта.Това обаче не беше голяма пречка,тя съумяваше да прекарва добре времето си в своя дом,Рейвънклоу,където това от ко род си нямаше особено значение и макар и често,Слидеринци успяваха само временно да вгорчат живота й..тя ги мразеше...с изключение на едно момиче,което имаше такъв странен,понякога зловещ чар..
~~~~~~
Мелани започна да сънува кошмари и да получава видения близо седмица след смъртта на братовчедка й Алис,с която бяха много близки.Тя я загуби на Тримагическия турнир но все неможеше да разбере как се случи всичко..
Виденията й бяха тъмни..тя виждаше гробища и гори в сънищата си,качулати фигури и кръв..много кръв и убийства.
~~~~~~
-Как спа?попита брат й на сутринта
-Ами..не се оплаквам-простена момичето и понечи да стане но усети куха болка в главата си..
-Джони,защо ме боли глава?попита сепнато тя
-Аа..не се безпокой,това е от лекарствата
Момичето не задава повече въпроси а се обърна и се опита да заспи отново..скоро тя се унесе и се пренесе далеч от дома...накрай света...видя две сенки и уверено тръгна към тях...
На ръба на една скала...изклъчително страна,тъмна скала над съвършено черно море се дуелираха две момичета..Мелани се приближи към тях и се стресна.
-Бела!?- извика момичето зарадвано и същевременно уплашено.
Още повече се уплаши когато видя,че Бела на реагира..тя все така гледаше другто русо момиче в очите с невиждана злоба и увереност.
-Какво става тук?!-изписка Мелани..тя беше почти до ухото на Бела но гарвановата красавица не я чуваше..
Тогава Мелани разбра,че няма смисъл да вика,така или иначе никой нямаше да й обърне внимание..Албена Малфой беше единственото момиче,което Мелани харесваше от Слидерин,тя имаше нещо наистина красиво в себе си освен външността си..имаше толкова качества и умения...а и да не забравяме ча Мелани страшно си падаше по брат й-Драко.
Другото момиче не издаваше по нищо да се бои от Бела.." а би трябвало" помисли си Мелани.
Т не познаваше момичето,макар да й се струваше смътно познато тя нямаше спомени с него.
Мислите й бяха прекъснати от сблъсака между двете..Бела издебна момента и нападна със страховито заклинание но онизи успя да се предпази...тогава Бела с мисъл запрати момичето назад и тя се подхлъзна и полетя към черното море..някак си..необяснимо тя се хвана за скалата и започна да се катери..гледаше Бела със зеленте си очи но момичето не трепваше..няма да ме убиеш толкова лесно..тя скочи и заби нокти в гърбото на Бела и тя настръхна но с един удар я повали на земята..
-Не ме предизвиквай Реджина-просъска Бела и Мелани нищо не разбра.
"Боже..тя съска като змия" изуми се момичето.."но защо?"
Тогава Бела прониза момичето отсреща със заклинание но Реджина се защити и прободе Бела с няколко копия,които се забиха в тялото иоставяйки дълбоки рани..умри!!-извика Реджина..Мелани се събуди с писък:
-Нееее! извика тя.
-Спокойно..просто сън.успокои я брат й и тя не му противоречеше макар да бе убудена че тово не беше само сън...това бяха слите на злото...

Бе изминал около месец откакто тя сънува този сън..през това време нямаше никакви сигнали нещо нередно да се случва.Момичето се успокои и започна да мисли за наближаващото училище.
Само след седмици тя щеше да отиде и да учи отново сред приятелите си в Рейвънклоу...това я изпълваше с енергия.
Тя стана и се облече а в кухнята вече я чакаше брат й.
-Е,Мел,готова ли си да идем и да ти вземем всичко нужно от Диагон-али-попита Джонатан
-Да,да вървим-отвърна с усмивка Мелани и двамата излязоха на двора.

След половин час вече кръстосваха Диагон- али и Мелани си избра нова мантия и котел..
По едно време брат и срещна приятелите си и отидоха към Хогсмийд и Мелани остана сама..

Тя тръгна към продънения котел но по пътя чу някакви гласове да се карат..момичето се спря исе обърна..зад нея нямаше никой..още щом се обърна обаче отново чу гласовете.."какво пак става?" почуди се тя и отново се обърна..работата беше същата затова реши да стои заслушана..някъде от далече дочу "ти не заслужаваш да ти помагам Реджина.." и се сети за съня си..Мелани се разстрои и поклати глава за да разсее нахлулите мисли..не искаше да чува тои разговор...но всичко бе без полза...
в главата и кънтеше разправията и постепенно й се зави свят.
Мелани припадна..
Незнаеше колко време е лежала насред улицата но се събуди във влака..
-Боже..как се озомах тук.
За нейно изумление над нея се надвеси Бела
-Аааааа-извика Мелани
-Ей,ей спокойно-отвърна й Бела..е ям хора,нищо че съм от Слидерин.
-Ти,ти..как си?Аз..как ме откри?Офф..извинявай.
-Ами добре съм..но не мисля същото за теб,трябва да се отпуснаеш..да си починеш и да поспиш.
Мелани се усмихна виновно:
-Не ми каза как ме откри..започна тя
-Това не от значение сега..знам за възможностите ти..не се безпокой ще се справим с това
Мелани изгледа Албена Малфой с недоумение и тъкмо когато тръгна да я попита още нещо на мратата на купето се появи още някой..един познат-това беше Драко.
Драко застана на вратата и се усмихна лукаво,по своя начин.
-Бела викат те..трябваш ни,след малко пристигаме.
-Оу.извини ме,Мелани
-Нняма проблем..измрънка момичето без да сваля полед от красивото момче,което както установи се бе разхубавило допълнително през ваканцията.
-Хей,Мелани,добре ли си? подметна той.
Тогава по лицето на Мелани пламна издайническа червенина..
-А.да,аз да..
Той и намигна в отговор и с бързи крачки напусна купето...и се скри от поглед
Мелани въздъхна и се отпусна..какво ставаше тук?

Първият учебен ден дойде и ето че лошите предчувствия на Мелани почти веднага се потвърдиха..
Още в самото начало тя забеляза подсъзнателно някакво напрежение у директора.
Само след малко той стана и изпляска с ръце.
-Моля за внимание!Взимайки предвид наскорошните събития,станали през ваканцита ще се разпоредя:Не искам да виждам ученици ицзвън общите си стаи освен когато са тук да ядът и когато имат час!!!Надявам се да съм ясен..също,никой да не се опитва да излезе незабелязано от училището..гарантирам ви,че няма да успеете.
А специално за някои ученици..над които нямам контрол..и той плъзна незаблежимо поглед към Бела,Реджина,Драко,Наталия и Зак...ще им дам просто един съвет...ДОСТАТЪЧНО БЯХ ТЪРПЕЛИВ С ВАС..НАРУШИТЕ ЛИ ПРАВИЛАТА ЩЕ СИ ПЛАЩАТЕ СЕРИОЗНО..ДОРИ С ЖИВОТА!
Мелани никога не бе виждала директора Дипит толкома сърдит..никой не успяваше видно да го изкара извън нерви!
Това за нея беше лош знак..момичето едвам дочакаразпределителната церемония..не сложи нито залък в устата си и напусна бързо залата..без да се отклонява вървеше право към общата стая на Рейвънклоу..
Едва когато стигна се досети,че незнае паролата и се заоглежда..нямаше ли някой да дойде и да й помогне..тогава тя забеляза нещо нередно..всичките обитатели на картини до един бяха изчезнали..пейзажите бяха опустяли...
-Ехо..има ли някой? повика тихо момичето..Ехо!?извика по-силно тя.
След малко един рицар е показа от картината и треперейки каза:
-Какво те интерсува,млада госпожице?
-Ами..може би защо всички вие не сте по местата си..?
-Крием се,не ели очевидно-каза рицарът с вдигната глава
-Разбирам,но..от кого?
-Не не не..неправилен въпрос...Не от кого..а от какво..от силата на злотооо..не я ли усещаш..тя витае наоколо..тук ще се случат жестоки събития..които ще се помнят с векове..след тези си думи рицарът отново се скри а Мелани остана да стои като вцепенена пред картината..
Изведнэж чу писъци в главата си и се заслуша...
-Не оставете ме..не..не бях аз..нееееееее!
тя се сви на кълбо и завика от болка...

Стреснати и притеснени от писъците всички учители се отзоваха в коридора на последния етаж при общата стая на Рейвънклоу..там завариха момиче в безсъзнание.Професорите и директорът го наобиколиха а отстрани се стълпиха всички ученици на замъка Хогуортс.
При момичето веднага отидоха професорът по отвари-Оливър Рен и професорът по защита срещу черните изкуства-Дейзи Хюит.
Всички стояха притихнали и тръпнеха в очикване..момичето изглеждаше така,сякаш спи дълбок сън..
Професорите изпробваха отвари,еликсири,контразаклинания...нищо по-различно не се случваше.
Накрая директорът,който и без това беше бесен проговори с доста недружелюбен тон:
-Някой ще благоволи ли накрая да ни каже какво става?Какво му има на момичето? и той погледна с очакване към колегите си.
-Странно..много странно..не мога да разгадая това...мърмореше по-скоро на себе си професор Хюит.
-Говорете без недомлъвки моля ви! И
обяснете какво за бога става!!! извика директорът,когото за втори път след речта си същата вечер виждаха извън нерви...
-Ами..аз..проблемът е,че не мога да разгадая какво й има.Ние с професор Рен изпробвахме всичко,но тя не идва в съзнание...струва ми се,че е била подчинена на старо.смея да кажа дори антично черно проклятие,неизвестно на нас..с такива проклятия си служат..вие знаете кои..говореше на пресекуллки жената.Вълнението й личеше.Ако съм права,то най-вероятно госпожицата е станала жертва на вековно проклятие..което води след себе си и други вреди..
а и убедени сме,че е на друг език..белези от проклятие няма,но се подразбира от сериозността на черната магия че трябва да има нещо друго..нещо друго..но какво? при тези си думи жената млъкна и се загледа към момичето.
Настъпи всеобщо мълчание,тишината изпълни залата..Изражението на директора от ядосано се замени със загрижено и дори тъжно.След малко той проговори:
-Нищо ли не можем да направим?
-Направихме всичко по силите си,не се съмнявайте в това..За жалост вероятно сме безсилни...пробвах с всякакви отвари...и проверих организма за отрови..единственото нещо,което открих е някаква съствака,вероятно от лекарство за сън...преспивателно.Мога да я изследвам,но ще трябва време.
-Е,добре..нека я заведем в болничното крило..каза тихо директорът.
Тогава за изумление на останалите от тълпата напред излезе едно високо и стройно момиче,с гарвановочерна коса и неземна красота.Това беше Бела.
Момичето стигна до директора иго помоли:
-Може ли да се опитам да помогна? попита тя като гледаше възрастният мъж с поглед пълен с увереност и спокойствие.
-Ха...госпожице Албена,никой,абсолютно никой в това училище не се съмнява във вашите умения..но нима мислите,че вие..само на 15 госини ще успеете да се справите със някакво неизвестно древно проклятие,като дори госпожа Хюит,която има 20 годишна практика в тази област не успя? попита леко ядосано и обвинително директорът и стрелна момичето с изпитателен поглед.
Бела стоеше и не искаше да отговаря,за да не сметнат,че иска да се изтъква или да се парви на важна.Цялата тълпа,в случая се явяваше като публика и зорко наблюдаваше всичко случващо се..
Слидеринци бяха най-отпред и гледаха с гордост Албена Малфой,те се изумиха на дързостта на Бела но до един мълчаха.
-А..професоре ..мисля,че няма да егрешка да дадем на госпожица Малфой шанс да помогне,макар че ме съмнява,но така или иначе по-зле от това не би могло да стане-изказа се професор Вайс-ниска жена,която ръководеше Билкологията.
Албена погледна с готовност към директора ,а в отговор той само кимна.
Момичето се приближи с величествена,изправена походка и стигна до Мелани.Тя вес още лежеше все така в безсъзнание и със уплашено изражение..беше спряла да крещи от ужас.
Бела клекна до нея и взе дланта и в своята..на вътрешната страна на дланта а момичето ясно се забелязваше една малка рана,като драскотина.
Професор Хюит възкликна тихо но не проговори.Всички надничаха да видят какво се случва.
Бела наведе глава и порови из спомените си..трябваше да си спомни хулбаво текста на това заклинание за да възпроизведе контрапроклятието...след няколко минути тя вдигна глава и заговори тихо на някакъв език..
Всички се погледаха учудено,никой не разбираше..освен директорът и брат й-Драко..
"Боже господи..откъде това момиче знае древноримски? Или може би по-правилният въпрос,който трябва да си задам е,от къде знае толкова неща,за които другите дори не подозират?"
мисълта на стареца бе прекъсната и той остави въпросите си без отговор.
Момичето леко се размърда..измина време преди да отври очи..но тя събра сила в себе си и дойде в съзнание.Бела само и се усмихна топло идобродуштно и се изпарви в готовност да си върви.
Професорът по отвари въздъхна.
Директорът също се усмихна плахо и се върна на въпросите си а Бела,прочела мислите му само мина покрай него усмихвайки се леко виновно.
Преди да стигне до съучениците си обаче професор Дейзи Хюит я дръпна леко за ръката...
-Кажете,госпожице..кажете какво беше това? попита във възторг но и с лека уплаха жената..
Бела се замисли за миг два но после
кръстоса коридора с поглед и накрая погледна в очите жената..
-Това е вековно проклятие,както вие казахте,зародило се още в Древния Рим,именно затова езикът едревноримски.Много малко хора знаят тези антични,забравени проклятия,много от които съдържат по-голяма мощ в себе си дори от непростимите проклятия,с изключение на Авада Кедавра.Правилно се досетихте и че има допълнителни последствия...нежелани,чужди спомени,пророчества,видяния,зловещи кошмари..
Досетих се точно кое е проклятието по раната на ръката й..вероятно е била ухапана от змия..другият начин да се придобие това проклятие..за съжаление на ми е известен,но подозирам,че именно по него е предадена заразата.След като се доизказа Бела млъкна.
Гледаха я с такъм интерес и възторг..тя забеляза че очите на госпожа Хюит се бяха намокрили от сълзи..
-Браво..възхитена съм!100 точки за Слидерин и за това,че спаси човешки живот! каза на един дъх жената и избърса очи с кърпичка с дантели.
Бела кимна и благодари учтиво а после се смеси с талпата при нейните слидеринци.
Директорът се приближи до момичето,прживяло голям шок.
-Добре ли си?Как се чувстваш?поинтересува се бащински той.
-Ами аз...да..имам леко главоболие но то ще отшуми а друго ме тревожи..видях нещо ужасяващо..говореше леко объркано момичето,нещо,което много скоро ще се случи,но..просто го забравих,сякаш невидима ръка го заличи от съзнанието ми...трябва да ми помогнете...поггледна уплашено към директора мелани
-Ти трябва да си почиваш,доста ти се събра...пък и това може да е бил просто един кошмар..
-КОШМАР ЛИ?Какъв кошмар по дяволите..ако вие живеехте моя животбихте предпочел да сте мъртъв!
измвика Мелани и събра отново погледите на всички.
Тогава дирукторът замълча..всички напираха да задават въпрос но той ги възпря с пръст..
-Нека си почине,после ще говорим..при тези думи директорът се обърна готов да си тръгне.
-Какво..уплашихте ли се?Знаете ли..аз живея отвратителен живот..виждам много страшни нещо,които другите не виждат,знам неща,които другите не подозират..питайте Бела..питайте я..и тя знае..защото тя дори ги преживява!! и при тези си думи момичето затихна и втренчи поглед в Бела търсейки подкрепа...
Най-малкто,което Бела желаеше да се случи бе всички да разберат доколко дълбоко обвързана е с черните изкуства и загадъчни събития..но не можеше да отрича...нямаше да предаде приятелка и да я изкара луда.
Тя тихичко въздъхна и вдигна глава,бе събрала кураж.
-Това..истина ли е госпожице Малфой? попита директърт кат тонът му даваше да се разбере,че изисква незабавен еднозначен отговор.
-Да-отвърна Бела и кимна в знак на потвърждение.
-Утре в 8 часа в кабинета ми..имаме да водим сериозен разговор..каза по-скоро уплашен отколкото разгневен той..защото дълбоко в себе си обичаше това момиче,като своя дъщеря.Директорът нямаше деца и затова с удоволствие помагаше на другите.
-Отведете Мелани в болничното крило..нека мадам Пиърс се погрижи за нея.
Директорът напусна мястто на произшествието а малко след него и Бела,съпроводена от стъписаните погледи на учителите и погледите пълни със завист и възхищение на слидеринци..тя искаше да отиде надалеч от този ураган от събития...

Мелани беше отведена в болничното крило и подложена на едноседмично лечение.
На втория ден позволика свижданията но ясно беше заявено че всякакви въпросии подмятания са напълно забранени.Изрично напомняше за това састрта Пенелопе Пиърс.
Обградена от грижи и приятели с мили усмивки Мелани постепенно се съвземаше и накрая на седмицатавече беше заредена с енергия и в разгара на силите си..изписаха я и тя се въна към животав училище...

През това време,докато Мелани се възстановяваше под грижите на зорката сестра Бела трябваше да мине през множество изпитания на волята...
Първо..беше Петък..днес тя имаше среща с директорът.Усети се точно на време,както винаги правеше...7:45...имаше време да си вземе душ и да стигне до втория етаж.
Тогава се случи нещо неочаквано...навън задуха силен вятър и слънцето се покри от облаци..стана много тъмно..Бела застана на вратата на банята и се загледа към природната картина.."Това не ми изглежда хубаво" промълви тя след което влече в банята..
Тя свали хавлията си и пусна студената вода..изведнъж се усети че вместо вода течеше кръв..цялата баня бе червена..но не от душа,а от красивия и рожденен белег на черна,блестяща далия...той кървеше..
Бела плъзна ръка по белег си и бързо спря водата...тя наметна хавлията си и излезе...
"Каквооо?питаше се на ум Бела.това не ми се бе случвало досега...как ще отида ри директора.."
След като бе излязла от подводата далията вече не кървеше обилно но все още иваме кръв...Бела погледна навън...времето с бе подобрило..вече едва ръмеше и слънцето си пробиваше път през облаците.
Тя се облаче и излезе бързо от стаята,не искаше да закъснее а първата си официална среща с господин директоърт.
Бела тичаше надолу по стълбите и незабеляза как някой друг слиза..скоро въпросният човек се блъсна в нея..тя залитна но не успя да падне..това не се отнасяше за нея..другото момиче падна на земята и разглезено изстена..
-Разкарай се от пътя ми-каза грубо Бела когато разбра с кого се е сблъскала..
-И защо?На среща ли си..мис красота..попта лигаво Касиди Руккуд
-Това не етво работа,дребос-.
Бела обачаше да нарича нисичката Касиди така,защото това най я засягаше.
Момичето направи обидена и раздразнена физиономия а бела бързо я подмина.

Ето че вече чукаше на вратата на директора,скоро той отвори.
-А,здравей,имам малко работа,тъкмо сега изникна..моля те,почакай ме..каза делово директорът и напусна собстнетия си кабинет.
Бле астана иразгледа всички предмети без да се докосва до тях...учудваше се колко простички бяха многобройните уреди..и какво други бе виждала..не искаше да си припомня уредите за мъчение в азказан..
Не й се наложи да чака дълго..скоро при нея се върнаха не само Директорът но й леля и Белатрикс.
-Доведох леля ти,за да е свидетел.
Бела стрелна леля си с един поглед,за да разбере какво чувства,но както винаги Белатрикс старша на издаваше по нищо чувствата и емоциите си.В миг обаче Бле аможа да се закълне,че леля й и намигна,
усмихна и се и
я погледна така,сякаш бе извършила някаква беля.
Бела също прие непроницаем вид и започна раговора.
-Аа..откога се занимаваш с черни изкуства.
Бела го погледна и каза..
-никога не съм се насочвала към черните изкуства,те сами избраха мен..
-Как така? нерзбра директорът
-Тя се роди надарена с уменията...такива умения никой до сега не бе притежавал..аз го разбрах веднага...сега сао се доразвива и ви уверявам..много е могъща...
Те водиа дълъг разговор докато по едно време на бела не и стана лошо...усети странен хлад и скоро друхата й се пропи от кръв.
Разгговора бе към своя край затова тя помоли да излезе до тоалетна и изтича навън...задушаваше се..
-На гробищата..веднага.извика някой сякаш в уото й и и Албена събра сили и се магипортира извън училището....

Бела се пренесе на едно голямо гробище в покрайнините на едно градче,чието име тя незнаеше.Там тя не беше сама,само след секунди,усетили присъствието й към нея се запридвижваха множество сенки..изглеждаше така,сякаш мъртвите са се събудили и сега се забавляват на гробищата.Бела погледна съмнително странното скупчване на хора около един гроб..
Тя остана на мястото си и се заслуша..ясно можеше да различи мъжки глас и зловещ смях.
Момичето внезапно усети,че болката бе спряла,тя вече не се задушаваше но едно не можеше да разбере..кой я бе повикал тук и с каква цел.
Скро до нея се приближиха две качулати фигури и я огледаха от главата до петите.Изведнъж смъкнаха качулките си и Бела моментално ги позна..Амалия и Родолф Рукууд..какво ли правеха тук?
-Здравей... ухилиха и се превзето двамата.
Тя не отговори а смътно се досети че щом тук бяха тези двамата,то значи и останалите смъртожадни са тук..което включваше баща й,майка й и леля й..
Момичето разблъска двамата Рукууд и си запроправя път между множеството.Тя позна,тук беше цялото войнство на Волдемор,тъй наречените смъртожадни...и явно бяха тук за да отчетата някоя смърт,някой неслучайна смърт..
Бела стигна да гроба,около който се бяха стълпили най-много хора..там мерна много познати лица,но не и хората,които търсеше..роднините й ги нямаше.
Затова пък Албена видя едно момче,което й се струваше смътно познато от някъде..Тя напрегна паметта си и си спомни един сън..
После отвори стреснато очи и ги впи в красивият непознат и веднага го свърза с Мелани..да разбира се,това бе брат й.
Бела застина от неочакваната среща и от изненада..какво по дяволите смъртожадните искаха от това момче..в момента Бела на можеше да си спомни с какво се занимаваше момчето след като напусна Хогуортс,но едва ли бе разгневил някого,защото бе изключително кротък и честен млад мъж.
Бела отново се огледа..видя,че той естегнато завързан за една надгробна плоча а смъртожадните наоколо ликуваха..
Момичето стисна юмруци и тръгна нататък, когато от полумрака изникна Реджина..
-Я виж ти..я виж ти... промънка Реджина лигаво и се ухили като погледна към Джонатан,след което вдигна една чаша с червено съдържание,което всеки би помислил за вино,но Бела,която я познаваше почти колкото себе си знаеше,че това е прясна кръв.
Внезапно Бела си припомни днешната случка в банята и погледна отвратено Реджина.След това си отговори и на въпроса кой я бе довел тук.
-Ти ли си отговорна за този смъртожаден пир? попита направо и без заобиколки Бела.
-Да,и с гордея с това...майка и татко само чакат да им кажа кой ми лази по нервите иведнага го премахваме..така че и на тази твоя..приятелка- Мелани ще и дойде времето-ухили се злобно момичето.
Всъщност никой пчти не знаеше загадката около Реджина..тя бе доведена сестра на Касиди Рукууд и се приемаше за чистокръвна наследница на смъртожадния род.Но за да не разкрива самоличвността си бе запазила старата си фамилия-Джоунс.
Бела се ядоса и удари толкова силно момичето,че я заби в отсрещния гроб.
-Ей,не така,Албенче..няма да се разбереме..
Момичето щракна с пръсти и до Бела се появиха два вампира.
Разбира се,Бела бе милиони пъти по-умна от Реджина и не бе разкрила даже част от картите си.Реджина знаеше за нея само,че се спавя отлично с черните изкуства,не знаеше нито че умее безсловесни магии и древни заклинания,нито легилимантика и оклумантика,нито че е убиец на вампири и сама тя е вампир наполовина.
Реджина залагаше на изненадата,тя не подозираше че Бела веднага разпозна скритите уж вампири а и Бела нямаше намерение да и отваря очите.
-О,кои са тези млади красавци-попита престорено Бела..да не са кандидати за смърт..или може би се редят на опашка за теб? изхили й се Бела.Бас ловя,че нищо не струват но все пак ми е интересно да разбера защо ги покани..?
-Хахахахаха..прозвуча лигавият смях на Реджина който се превърна в студен и тя посегна към Бела но тя се завъртя грациозно и се озова на другия край на гробницта.
-Върни се..ела да видиш защо ги извиках..
-Бела се усмихна лукаво и се озова на мястото,на което стоеше допреди малко.
-ЗА ДА ПРАЗНУВАМ ДВОЙНО!!! Извика русото момиче и даде знак на вампирите да нападат.
-Ауу..не искам да умирам..запреструва се Бела и се хвана за сърцето.

Реджина Джоунс наблюдавашемалко странно..струваше й се фалш..и не се лъжеше.Когато единият вампир се хвърли върху Блеа тя със светкавично бързина се преобърна на другата страна ивикна на Реджина.
-Мислеше си,че ще ме уплашеш с твоите вампири ли? попита тя без да чака отговор.Е,тогава гледай как умират..
Само със силата на ума си Бела измагьоса едно грамадно копие и сребърен арбалет.
Тя срещна ужасения поглед на Реджина,която правеше знаци на вампирите да се оттеглят..Бела стана и се изправи пред
Реджина,коят обеше пребледняла като платно..След което се усмихна и ясно показа острите си,вампирски зъби..Реджина извика потресна и се почувства хваната в собствния си капан...Въпреки това и тя показа зъбите си но ясно даде да се разбере,че се предава и не иска да се бие с Бела.
Боже мой,тази Албена можешетолкова неща и бе толкова загадъчна..мислеше си тя а през това време..
Бела се хвърли върху единия вампир и го прониза с копието си,като го уби на място а другият вече тичаше.
Бела вдя на къде бяха и затова бързо взе арбалета от земята и се прицели точно...
Точно тогава в един миг се случиха толкова неща..вампирът скочи и захапа за врата Джонатан и в същият този зловещ миг сребърната стрела от арбалета на Бла го прониза и той се строполи върху момчето.Бела погледна с голяма ненавист Реджина,която побягна и се изгуби от поглед от страх,че Бела
ще я убие.
Бела се затича към Джонатан..
-Отдъпнете се! извика строго тя и всички внезапно,стреснато отскочиха назад..
Тя коленичи до момчето и се вгледа в очите му..още имаше живец в тях..тя опипа пулса му и окончателно останови,че той е още жив..
скоро успя да го свести и той отвори изморено очи..
-Джонатан,аз съм Бела,прятелка на сестра ти..започна момичето и видя в очите му надежда
-О..да,тя..много ми е..говорила за теб...а и..съм те виждал навремето..в Хогуортс..каза на пресекулки той,понеже раната от ухапване го болеше и той губеше малко по малко силите си.
-Виж,Джонатан..ти още можеш да живееш,но трябва да направиш своя избор...дали си готов да живееш като дете на мрака,обладан от жажда за кръв или предпочиташ да умреш и да се отървеш от всички страдания.-каза Бела ипогледна с очакаве момчето.
-Не Албена,не мога да живея..вампирът,който ме ухапа умря...
Тя го погледна и наклони глава..
-Мога да ти дам живот..стига да искаш..
Момчето се змисли но след това проговори
-Знам че това е страшен живот..но бих се съгласил и с него само за да бъда до сестра си..но щом ти си тук,няма от какво да се притеснявам,нали? попита той и направи усилие да се усмихне.
Бела не каза нищо а просто го погледна..
"Какво би предпочеле тя..кое ще е по-безболезнено за нея?"
питаше се Бела и накрая решително вдигна глава и погледна Джонатан..
-На добър път-каза тя и му се усмихна.Обешавам ти,че ще се грижа се сестра ти.
-Момчето се усмихна от сърце и сякаш свали товар от плещите си..
той се отпусна и кротко затвори очи...
В миг всички смъртожадни изчезнаха а Бела се обърна,сложи черната си качулка и отново се върна в училището...

Бела се върна в училище,вече беше среднощ така че тя възможно най-тихо се запровира през розите в двора и отвори вратита на Хогуортс..тогава някой запали лампите..
Бела остана на място в очакване някой професор да се разкрещи по нея и да започне с многобройните въпроси,след които с голямо удоволствие щеше да й отнеме максимално количество точки..
Но вместо това тя видя на входа на Голямата зала Мелани Бенет.
Нещо голямо сякаш заседна в гърлото на Бела..
-Била си на гробищата нали? попита тъжно и отнесено Мелани като дори не гледаше в Малфой.
-Да-отвърна честно Бела,като прецени че няма смисъл да я лъже.
-Какво се случи там?-попита другото момиче
Всъщност Мелани бе видяла именно тази сцена,от същите тези гробища по време на транса,в който бе изпаднала пред общата стая на Рейвънклоу..тя знаеше,че е нещо ужасно,но не можеше да си го спомни и напразно поиска помощ от диреккторът..той беше безсилен срещу съдбата.
Бела обмяслеше как да отговри и да подбере точните думи,за да може да смегчи колкото се може ужасът на случилото се тази вечер.
-Хайде,говори Бела..
-Ами бях повикана от Реджина на гробищата,там видях смътно познато изражение..оказа се брат ти..
При тежи думи Мелани леко изстена предчувствайки какво предстои.
-Един вампир го ухапа..беше много слаб Мел,предложих му живот,прокълнат живот...
Другото момиче вече трепереше и се тресеше от страдание...по бузите й се стичаха едри,чисти сълзи.
-Той отказа..и те повери на мен,от сега нататък аз ще се грижа за теб.
Мелани сведе глава и горчиво заплака..
-Знаех си..знаех си,сънувах го но вие не ме чухте...
говореше Мелани.
Бла си приближи до нея и поиска да я успокои но Мелани я отблъсна и я поггледна с тъжните си очи..
-Разчитах на теб,мислех че ти ще се справиш,беше единствената ми надежда..а сега и ти ме предаде...каза момичето.
-Направих всичко,което можах..каза леко виновно Бела и внезапно другото момиче я прегърна силно..
-Съжалявам,че те виня..ти си единственият човек,който ми остана.
Бел я хвана за ръката и и предложи.
-Да отидем горе,ще ти разкажа всичко,което се случи..мисля че заслужаваш и имаш пълно право да знаеш как умря той.
Мелани кимна и двете тръгнаха нагоре...