Страховитото издирване

Бела и Кармен бяха решили да обиколят гората само и само да намерят Драко..Бела не беше особено по спазване на правилата тъй че не й пукаше особено,че с това си начинание ще нарушат поне 5-6 такива..

Беше им студено затова си измагьосаха по едно нощно наметало и тръгнаха..
Започнаха да навлизат в гората все по-навътре и по-навътре..
В миг бела и Кармне се струснаха от силен трясък и се извърнаха..оказа се,че някакъв кентавър беше пребягал покрай тях..момичетата въздъхнаха и се отпуснаха..
-Боже..за един ден колко приключения само..каза Кармен
-О да..съгласи се Бела и двете продължиха..
След малко спряха и се заслушаха..невероятният им слух,изострен допълнително от тишината в гората ,долови стъпки и някакво влачене,сякаш на мантия..листата под краката на странника,който бе се усмелил да навлезе в гората по това врмее,зловещо скърцаха.
Бела и Кармен се спогледаха в тъмнината и още преди да решат как да дейтват чуха силен,пронизителен писък..някъде съвсем близо до тя..

Двете момичета набързо си направиха магия за безшумност и бързп се отправиха по посока на писъка.Нямаше и минута когато се озоваха пред невероятна картина.
Имаше кръв навсякъде.Тук там се мяркаха и шишета от...огнено уиски,кентавърът,който бяха видели бе изподран,с много рани от ухапване и едва едва дишаше още.На едно дърво се бяха покатерили Драко,Касиди и Саманта с по едно шише във всяка ръка и пееха,крещяха и се наливаха.
Двете приятелки стояха като ударени.Нима това бе възможно?"Но...как?Защо?"Тези въпроси се стелкаха из съзнанието на Кармен.Тя не можеше да повярва.Онова момче,с което тя говорше понякога с часове на най-различни теми.Момчето,с което изиграли номер на профеора по Прорукуване,а после той я бе спасил от наказание (което в крайна сметка тя си изтърпя).Момчето,което винаги бе с тях,за да им помага.тя се подпря на едно дърво,защото имаше чувството,че ще падне на земята."Господи!Как ли се чувства Бела?"Тя погледна приятелкаат си,която бе пребледняла и също едва се държеше на краката си...

В миг Бела много ясно осъзна какво трябва да направи..и щеше да го направи..
-Стой тук,каза бясната Бела на Кармен.
След това премахна магията за безшумност и напук скочи ловвко от възвишението,на което допреди секунди бе стояла.
Тя тръгна към тях..мина време докато момичетата я познаят и осъзнаят за какво може да е дошла..
-Аааа-запищя Касди,която само беше слушала за Бела..страховити неща..
Саманта обаче се хилеше нервно и я сочеше.
Драко бе престанал да се хили и гледаше безизразно.
Бела не се поколеба...по пътя смъкна наметалото си и извади магическата пръчка..но никой не забеляза предмета в ръцете й.
Красавицата беше много бясна..доближи се до дървото и без усилия хвана Касиди за гушата и я накара да вие от болка...погледът на величественатаБела допълнително я изгаряше..
-Остави я!извика Драко и понечи да слезе..
-Млъквай-изсъска му на змийски Бела и впи поглед в Касиди,която припълзяваше по земята под насочената магическа пръчка.
-Коя си ти? попита Бела с тон,който повляваше да й се отговори незабавно..
-Ще кажа,ще кажа..но не ме неренявай..Аз съм Касиди..Рукууд.
-Това го знам,глупачке,научи се да четеш между редовете.Какво е общото ти с Драко?
-Гаджета сме..
-Тц,тц,тц каза отегчено Бела...за нищо не ставаш..КРУЦИО1 извика момичето и нещастницата започна да стене от болка.
-СПРИ!СПРИ!викаше този път Саманта.
Бела прекъсна контакта с магическата си пъчка и Касиди изстнеа.
-Опа..бях забравила,че си тук..Саманта-каза Бела с нотка ирония и сърказъм в гласа.
-Да,тук съм..Какво ти има пак,че го изкарваш на нас?Пречим ли ти?А?Питам те нещожество?За важна ли се имаш?Какво мислиш,че може да ни контролираш? и Саманта,която явно бе доста пийнала за да говори на Албена Малфой така захвърли по гарвановото момиче празна стъклена бутилка от алкохол..
Бела реагира бързо и спря летящата бутилка със заклинание,което беше прекалено силно и я натроши на парчета с големината на сол..
Саманта почервеня от яд и се сви като видя Бела да се приближава към нея.
-БЕЛА! извика Кармен искочи от мястото,на което стоеше.
Бела се обърна и видя Касиди,която се беше засилила към нея..
-Ей,по-полека-каза Бела и насочи дланта си към нея..енергията,която освободи повали момичето долу на земята в несвяст.
-Мерси Кармен,каза Бела,когато карамелчето стигна до нея и се присъедини към случващото се.
-Какво предлагаш,да я убия направо,да япомъча или просто да я обезобразя?попита с насмешка Бела,която явно съзнаваше,че е по-силнта
Внезапно рако скочи от дървото като падна защото не можеше да се крепи на краката си-..
-Ниищщо ннняямаа даа йй наапрраввишш..говореше провлачено той..ттяя ввссииччккоо ммиии ккааззаа..
-Не желая да те слушам..Драко,не й сега..първо изтрезней и тогава ми говори.
-Напълно трезвен съм!извика Драко.
Не мисли че незнам,не мисли че не знам..ти не си Бела..Бела умряя..Бела умряя..викаше пиански Драко,който незнаеше къде се намира.
Бела поклати глава и го изгледа злобно право во очите..със същия строг поглед,който само тя владееше.
-Колко изпи?просъска му тя.
Той замълча и отправи пустия си,разсеян поглед към Кармен..
-Знаеш ли,не те засяга!изписка Саманта,която досега бе стояла мирна.
Бела я изгледа така,сякаш току що Саманта бе направила най-голямата грешка в живота й..
-с теб ще се разправям по-късно!заяви безчувствено Бела исамо направи заклинание за пълно тяловкочанясване..Касиди беше отстранена в безсъзнание..сега Драко им падна..

-Драко,не мога да повярвам!Какво ти става?Защо го правиш?-попита недоумяващо Кармен,чийто поглед бе насочен право към очите му.-Не,не обвинявай Бела.Това решение си е твое!Можеше да се опиташ да се свържеш с мен или с Виктор или с Ейнджъл!Но ти не го направи,а се насочи към убийствата,пиянстването и жените!
-Нямаш право да ме обвиняваш!Нито ти,нито сестра ми!И двете се запиляхте някъде и ни зарязахте!Защо никой не помисли за нас?!А?!Отговори ми,Кармен!Как би постъпила ти,ако приятелите ти изчезнат?-Беснееше Драко.
-Ще се опитам да ги открия!Защото това правих през цялото време докато ме нямаше!Търсих начин да съживя Бела.А какво направи ти?Напи се и си легна с първата срещната!На всичкото отгоре стана гадже не с коя да е,а с онази лигла Рукууд!С дъщерята на един от най-верните смъртожадни!Какво ние също ли мислиш не сме страда ли?Страдахме и то много,но не постъпихме като теб,а намерихме сили да се справим с болката!Ти намери ли сили,за да застанеш очи в очи с болката?Потърси ли начин да ни откриеш или съживиш?Направили нещо друго освен да пиеш,да убиваш и да се натискаш с Касиди?-Кармен се ядосваше с всяка изминала секунда и дори не остави Бела да говори....

Когато Кармен накрая се изказа Бела впи поглед в Драко..поглед пълен с болка,обвинение,гняв и погнуса..собствения и брат...бе паднал на това ниво...от рода Малфой!
Драко не издължа на погледа на Бела,който бе безмилостен..той съзнаваше истините,които му каза Кармен...но все още настояваше че е прав..
Хвана се за лицето и им обърна гръб..
Бела и без това беше бясна,тя хвана брат си за мантията иго обърна към тях...
Момчето се озова лице в лице със сестра си..която за него олицетворяваше всичко..силата,властта,хладта,топлината,могъществото и дори истината..истината от която много се боеше..

Бела видя стаха му и го изгледа изпепеляващо..
-Собствения ми брат,процеди през дъби тя...моят Драко..
-Винаги съм гледал да правя като теб,да ти подражавам!!!крещеше Драко..и какво?!Какво да сторя според теб...? Да ви заплюя сички и да ходя да си търся нов живот,мъж и деца..той викаше и беснееше.
Бела се изнерви и му удари силен шамар през устните така,че той се заби в отсрещното дърво на което допреди малко пиянски се бе подпирал..
-Не се чуваш какво говориш,безсмислици!
Той мълчеше..от устните му капеха едри капки кръв.

Бела затвори очи за миг..за да се успокои и да задържи напиращата злоба и ярост..тя преброи до седем и отвори очи..

-Хубаво Драко..схванах ти идеята..мислиш си,че с Кармен сме отишли на нещо като почивка..да си намерим момчета и незнам как ти хрумна..деца..грешиш-оттвърна остро тя.
И щом искаш ще ти разкажа какво се случи...Бела започна случката от самото прераждане на двете с Кармен до момента в който стояха тук и Драко с всеки миг осъзнаваше своята заблуда и вина...гордостта и виковете му преминаха във срам..той захвърли бутилкатаи реагираше на всяка дума на Бела..когато историята приключи Драко,който беше доста умно момче..осъзна всичко..обмисли набързо,сякаш пчувства страданието на сестра си и Кармен...свлече се на земята и обгърна колене с ръцете си..

Бела и Кармен го гледаха...а Бела усещаше какво му е ..как се обвинява..видя в погледа му болка и истинско разкаяние..особено при сцената в пещерата Драко заплака...

След извистно време момчето вдигна глава..лицето му бе мокро от сълзи той стана и се засили към Бела..прегърна я толкова силно,че ття едва си поемаше дъх..но тя не се възпротиви..
-Съжалявам,съжалявам..повтаряше Драко..
-Не ти се сърдя Драко,не...просто искам най-доброто за теб..а този път,по който си поел е грешен,много грешен..
-Ще обясня каза той..Аз помислих,че ще ни зарязали,гривните ви също бяха оставени тук..забавихте се много..и се почувствах много сам..тогава това момиче..Касиди,дойде при мен на масата на пантарен..каза ми че еот снейк и седна да си поговорим..опознахме се и не ми направи лошо впечатление..беше голяма купонджийка..показаха ми тайни места и винаги купувахме алкохол..спрях да се прибирам в замъка,спах в гората..бях се отказал да ви търся защото знаех,че ако поискте можете да се скриете така,че никой никога да не ви намери..
-Така си е,вметна Кармен исе усмихна..
-И така,продължи Драко,живеехме в гората..нямаше какво да ядем и ловувахме..като вампири..аз се развличах с тези двете и те подклаждаха яда ми..това ме поддржаше озлобен и издържащ на много алкохол..и така..когато Касиди отиде в двореца се запозна с теб там и ми даде адреса...и вече знаеш...

-Ти каза ли нещо на Саманта и Касиди за мисията ни и плановете ни?
-Всичко-каза Драко с наведена глава от срам и страх..
Бела не проговори повече но прегърна Драко и го притисна към себе си..момчето се отпусна и запплака горчиво.

-Прекрасно,втасахме я-каза Кармен
-Сега ще оправя нещата..тя се доближи до двете момичета и с изумление забеляза,че Касиди я няма а Саманта лежи все още така..
Бела най-голямото презрение,погнуса и студенина насочи пръчката си към саманта и вече бе изрекла Авада,когато Кармен извика зад гърба й..
Към тях тичаха Касиди,някакво друго момиче и високо момче...

-О не..Бела насочи пръчката си към тях и повали първо непознатото момиче после и момчето...и когато насочи пръчката си към Касиди видя,че тя плаче..Бела я пожали и заряза Саманта..стисна силно Драко за ръката защото самият бе насочил пръчкта си срещу Саманта а сега я местеше към Касиди..
-Недей-проговори му на змийски Бела и забеляза изумения поглед на Касиди..
-Ттии..ммоожешш даа говориш змийски?попита заеквайки тя..
-Хаха-изсмя се ледено Бела,аз мога да правя много неща,които ти не можеш..не,които никой не може..и за които не подозираш..
-Тя погледна уплашено и премести очи върху Драко който яизгледа злобно..
-Хубаво ни беше,ааа?проточи лигаво тя.
Той понечи да я удари но Бела заби поглед право в очите на момичето и ззапочна да отнемча енергията й а тя се превиваше от болкаи пищеше...Бела престана.
Момичето погледна ужасено..как го правиш?
-Много си нагла..изсъска Бела и и зашлеви от силните си шамари..тя се свлече отново долу полужива.

-Стой далеч от нас..каза студено Бела..Смятай се за предупредена и не се чудвай ако някой ден те сполети нещо много лошо..по лошо и от смъртта.
Бела поведе Драко за ръка а с другата държеше Кармен,коят досега само ггледаше случващото се и се намесваше в разговора понякога.
Тримата тругнаха къмм замъкапод учудения и изплушен поглед на Касиди..
-Запомни,живей днес,защото вчера няма да се върне а утре може да не дойде !каза Бела и продължи..