В един хубав, слънчев, летен ден Яна И Аби пътуваха към ЛА... защо ли?
Бяха решили да посетят старите си приятели Майк Шинода и Честър Бенингтън. Момичетат пристигнаха и веднага се отпаравиха към къщата на Майк. Когато пристигнаха, Аби звънна на звънеца. След малко той отвори и погледна момичетата очудено (но си личеше, че си мислеше "Лелеее какви хубавици, тук в Америка няма такива").
- Ооо Майк, здрасти! Помниш ни нали? - каза Яна и погледна сладура в очите.
- Ъъъ да. - отговори той(макар, че в същност не ги помнеше, защото не ги беше виждал, но каза така от очтивост.)
Но за голяма беда точно тогава отнякъде изникна Анна Шинода - жената на Майк.
- Майкъл Кенжи Шинода, кви са тия, с които разговаряш! Аз такива не ги искам! - изкрещя жената с ревниво изражение и тропна вратата под носа на красавиците.
- Няма да се откажем толкова лесно, нали? - каза Аби.
- Да, бе били сме целият път до тук и да се откажем, няма да я стане тая!- отговори Яна и двете преминаха към план Б.
Отидоха до най-достъпният прозорец и тихо се промъкнаха в къщата. Но какво да заварят там...Анна беше точно до прозореца и каза злобно:
- Очаквах да го направите....
Но тя не беше предвидила, че е застанала точно до паръпета на бълкона. Яна пристъпи напред и бутна жената...Аби се изсмя, а другото момиче каза:
- Тя си го изпроси....
После двете продължиха на вътре в къщата, която бе прекрасна... В хола Майк беше седнал на дивана и гледаше ТВ. Когато видя момичетата той каза:
- Как влязохте тук?
- Няма значение - отговори Яна и се усмихна чаровно.
- Е, сега ще можем да поговорим на 6 очи - каза Аби
- Как така на 6 очи...къде е Анна...- каза мъжът като се огледа
- Ееее защо задаваш толкова въпроси... и това няма значение.. не ти липсва много, нали-отвърна Яна
- Хах, права си - каза Майк и се усмихна, както само той може.
-Добре, стига сладки приказки...Майк, моля те заведи ни при Чес... Трябва да го видя.- изрече Аби и се подсмихна.
- А защо трябва да го видите...Мислих, че идвате при мен... - отговори Майк и погледна жално.
- Спокойно и ти ще ни трябваш, и при теб идваме, ама ни заведи при Честър - отвърна Яна и се ухили.
- Добре, де добре, как мога да откажа на чара ти? - каза Майк и се усмихна мило на момичето
- О, повярвай ми, колкото и странно да звучи отказвали са ми много пъти, но това няма значение сега. - отговори Яна и после тримата поеха към къщата на Честър Бенингтън.
Когато стигнаха целта си, пъзваниха. Отвори Саманта - жената на Чес.
- Здрасти Майк, а тези кви са с теб? - попита тя, като в последните и думи личеше нескрита злоба.
- Споко, те са приятелки на мен и Чес. - каза Майк.
- Добре... влизайте - отговори жената и изгледа момичетата презрително.
- А не ние искаме да ви покажем нещо в мазете, уважаема г-жо Бенингтън... - каза Аби и погледна ехидно Саманта.
- Да, така е.- потвърди Яна
- Хм...добре - отговори жената и трите потеглиха надолу.
Когато пристигнаха при мазето Саманта отвори врата, а Аби бързо я будна вътре по стълбите, които бяха мноооооооого дълги. Двете момичета почакаха малко и като се увериха, че Саманта няма да може да се върне, заклюбиха вратата и се качиха горе.
Чес и Майк бяха седнали и си говориха.
- Къде е жена ми-попита Честър и погледна към момичетата ( и при него си личеше, че си мисли "Лелеее какви хубавици, тук в Америка няма такива" )
- Много питаш, не ти липсва нали? - отговори Аби и се усмихна.
- Опрезелено... Някога казвали ли са ти, че си много хубава - каза Чес
- О, мерси...Много си мил - отвърна Аби.
Иииииииии...Какво стана на края.....
След 2 дни по всички вестници и списания пишеше за най-готината двойна сватба на всички времена-свадбата на Майк с Яна и на Честър с Аби. И така вече двете момичета станаха Албена Бенингтън и Яна Шинода.
The End, Happy End!
П.П. Тази историйка измислихме вчера с Аби, с надеждата някога да стане истина (което естествено е невъзможно
).