Отмъщението

Историята започна в Черната Далия,училището на добрата ми приятелка Кармен.Тъй като двете училища са разделени от гората историята продължава в двора на това училище и по-точно "Разходката на кучета"

Беше вече късен следобед..времето навън беше мрачно но Бела дори не обърна внимание на гъстите надвиснали ниско облаци.
Излезе на двора и вървеше прао напред.По лицето й нямаше нито нотка,по която да се познае какво чувства.Лицето й беше студено и като че ли каменно..бяло.
Цялата беше в черно с тесни панталони по тялото,потник и кожено яке и отгоре красиво неметало.Когато ходеше тишината се нарушаваше само от пукането на сухите клонки и от влаченето на наметалото й по опадалите листа.
Наоколо в гората нямаше признаци на живот а бела навлизаше все по-навътре и по-навътре..

Скоро навлезе доста навътре в гората..знаеше за случката разказана от приятелката й,знаеше за думите на Господаря,но никой не разбра колко я нараниха те..не само заради самата нея а и заради приятелите..

Чернокосото момиче обаче реши да разбере всичко сама..застана в центъра на гората и се огледа..след това сложи ръка на стъблото на един дъб и се замисли.правеше безсловесна магия за да възпроизведе случилото се.Скоро пред нея се появи Ейнджъл подпрян на същият този дъб с мрачен вид,ето я и Кармен,обезпокоено от случващото се..чуваше разговора им.Мина се известно време и ето ги пак..но този път и Господарят беше там..Албена наостри случ и чу целия разговор като спря на няколко,според нея ключови моменти-Няма я Албена Малфой,Ние с приятелката ти Бела имаме една уговорка,Ти чувстваш,което не е хубаво..и още няколко думи на Ейнджъл.Момичето прекъсна връзката,знаеше всичко.

рдължи все по навътре,защото шестото чувство я теглеше натам..оо да,без съмнение тя щеше да отмъсти..и за себе си и за нещастието на приятелката си Кармен и Ейнджъл.

Скоро видя това,което я вълнуваше.
До едно грамадно дърво лежеше труп..или така поне изглеждаше...
_________________

Тя се доближи със същото спокойствие и бледеняващ хлад..сякаш бе неодушевено,безчувствено същество.

Спря пред трупа с качулка и го подритна.
За нейна зненада той помръдна.Момичето се наведе и рязко свали качулката му.Оказа се един от вампирите,които побягнаха след боя с Кармен.
Бела го погледна уж жаловито след което се усмихна нагло и го срите силно.
Мъжът извика и попита с приглушен глас-Коя по дяволите си ти?
Бела не отговори а хвана мъжа за якката и го изправи.
-Ти кой си?попита после тя.
-Аз съм просто един човек в беда и те помислих за добродетел..След тези си думи мъжът се преви,тъй като Бела беше използвала Круцио.
-Да опитаме пак.каза кротко тя сякаш досега си беше играла с плюшена играчка.
-Аз съм един от подчинениете на Господаря,надали го знаеш.
-Хаха-чу се леденият смях но Бела..Дали го познавам..и още как.Къде е той-попита тя.
Мъжът явно реши,че е направил грешка,като се е издал и че може да издаде и господаря си и млъкна.
-Говори-изкрещя му Бела.
-Нищо повече няма да кажа.заключи той.
--Ех-въздъхна тя..Империус!След което извади нещо от джоба си и отсипа от едно шише отвара,която изсипа в устата на вампира.Веритасурум.
Мъжът изведнъж загуби придобитата смелост.
-Е -апочна пак Бела,има ли някой убит.
-Трима-оттговори покорно той.
-Ясно.Къде са останалите?
-В скривалището,чакат удобен момент
-Къде е скривалището?
-Нашето убежище е в планината Морткей но в момента се укриваме във вашата гора.
-О,така ли?Отлично,значи няма да се разкарвам много много.
-Да
-Господаря там ли е?
-Там е
-Знаеш ли къде е Ейнджъл?
-Замина..
-Ясно ми е,но къде?
-Надалеч
-КЪДЕ-извика Бела
-Ненам,сви рамене той
Явно отслабна действието на отварата я да сипем още малко..момичето прежали течността и вля още малко в гърлото на мъжът.
-Къде е Ейнджъл?
-Незнам,поклати глава той
-А какви са плановете ви,какво повече искате?
-Да убием Кармен и приятелите й.
-Достатъчно.каза Бела и прекъсна разговора.Остави изтощеният поданник да лжи на влажната земя изапчна да навлиза все по дъброко в гората.
Клоните вече надираха лицето й.Кръв се стичаше от едната й ръка..но тя продължаваше и не обръщаше внимание на нищо,изцяло съсредоочена върху целта си и задачата,която се бе поставиа и щеше да изпълни докрай.Без милост.
_________________

Бела най-накра стигна до посоченето място..една яма в земята..скривалището на вампирите.
Беше в ужасно състояние затова поспря..избърса кръвта от себе си и свали мантията си.

Спря се за миг пред входа за да начертае в ума си примерен план..макар че..неможеше да се надява всичко да е по план..тя беше сам сама..но за честта и приятелите си щеше да направи всичко по слите си.

Тя влезе с високо вдигната глава в ямата и бавно започна да оглежда.Имаше множество тунели и разширения..ако не беше интуицията й,която почти никога не грешеше вероятно никога нямаше да намери онова,което търсеше.
Тя тръгна по тесен коридор в северна посока.
Ходи дълго време..сигурно около половин час,докато не чу гласове,придружени от стъпки..
-Ангелус мисли,че накрая на света може да се скрие,говореше единият вампир
-Ха-изсумтя пренебрежително другия..верно че е най-добрия сред нас ама да се мери с Господаря си е нелеполл
Те приближаваха затова Бела се прилепи до стената изатаи дъх..спряха се наблизо и зашепнаха вече по тихо.

-Кога тръгва пратеникът?
-Вече трябва да е там Джейсън
-Оу отлично..значи в близката седмица да очакваме няколко трупа..начело с армен Риддъл и Албена Малфой.Смъртожадният се ухили и облиза устни..кръв..
Бела причакваше момента.
-Да..и то тка нелепо..изпълнявали незаконна мисия и умрели в премеждия-каза злобно и лукаво другият.
Бела не можа да се стърпи и се засмя.
Двамата не чуха и продължиха разговора си.
-Господарят ще бъде много доволен...това ще го поободри и без друго загуби много енергия и трябва да се възтановява.
-Да,време е да вървим и да се готвим за вечеря-прошушка другият вампир-Карл
Албена се показа на пътя на двамата и ги изгледа трагично..-Тц,тц,тц..накъде така момчета..
-Какво правиш тук?ахнаха от изненада двамата
-Оо..реших да се поразходя..
-Виж Карл..яденето ни идва в ръцете..започна вампът.
-Хей..недейте да ме отписвате още,усмихна се предизвикателно тя и се превърна във вампир пред смутените погледи на момчетата.
Двамата се спогледаха и оголиха зъби.
Бела се вгледа за миг в лицата им..единият бе с отвратителна миша физиономия а другия имаше много нафукан вид.
-Е..да не се отказа,попитаха мъжете.
-Мне,не бих се лишила от такава сочна вечеря,усмихна се спокойно,даже нагло тя.
Единият,явно по неопитен-Карл се хвърли върху нея но тя се отдръпна и впи зъби отзад във врата му.Той започна да се свлича,момичето рязко се обърна и го удари в корема а когато падна на земята го изрита в гърдите.
Мъжът изпадна в невяст.Другият идзчакваше и мислеше тактика..
Накрая Джейсън се приближи до нея и дзапочна да се държи странно.Обикаляше я и я оглеждаше с интерес.
Тя тръгна свирепо към него но той я спря с ръка и проговори
-Бих ти предложил нещо..остави ме жив..няма да те издам..просто съм прекалено млад не ми се умиа,кза усмихнат той..а и ако ме убиеш ще запазя информацията,която е жизненоважна за теб в гроба.
-Така да бъде,каза тя оголи зъби.
-Спри..моля те спри..ще има човек,поставен от Господаря да се представя за Ейнджъл,целта му ще бъде да убие Кармен а после теб..
Бела се заслуша..това беше много важно..наистина.
-Кой е той?
-Брат ми..Дерек...
-Благодаря за информацията братле,но няма да рискувам да те оставя жив..
-Но,ако ме убиеш..брат ми ще остане сам..аз трябва да го нагреждам..това е и неговата първа мисия..само на 17 е..
-Не мога..каза тихо тя..Не й се искаше да го прави но се налагаше.
-Моля те..ще ти помогна...
Тя се замисли за миг и й се стори,че тй лъже,само за да остане жив и да я издаде на господаря си..но все пак беше благодарня за информацията,но се реши..
В миг,тя преглътна разума и чувствата си и иго захапа силно за врата..мъжът извика глухо и я изгледа жално..защо го направи?
-Нямам ти доверие-уточни Бела.
За нейно смущение той се усмихна и й каза..и много правилно..постъпи добре,можех веднага да те издам и другите да те приклещят тук..поздравявам те..макар че аз,не бих го направил..прекалено красива си за да умреш..това бяха последните му думи и той застина.
Бела стоя известно време на мястото си и сдържаше онова,което напираше отвътре..Все пак реши,че е постъпила правилно и продължи.
В същия момент зад нея изникна един вампир и се вкопчи в нея като успя да я удари силно в напраненатаръка..
Тя измагьоса корл и го заби в сърцето му..той за миг застина и тя реши да продължи,но в този момент вампирът се хвърли иззад върху нея и я притисна до земята с насочено окървавено копие към нея.
Мисли бързо БЕЛА..МИСЛЕШЕ СИ ТЯ.
РЕШИ ДА ИЗПОЛЗВА СИЛАТА И БЪРЗИНАТА НА УМА И ДЕЙСТНВИЯТА СИ.
СРИТА ГО СИЛНО ОТНОВО В КОРЕМА И ТОЙ СЕ ПРЕТЪРКУЛИ.ПРОБЯГА ПРЕЗ СТАЯТА ВЗЕ ПИСТОРЕТА СИ СЪС СРБЪРНИ КОРШУМИ И ЗА СИГУРНОСТ ПРОСТРЕЛЯ ВАМПИРЪТ ТРИ ПЪТИ А ТОЙ ОЩЕ ТИЧАШЕ КЪМ НЕЯ..НА КОСЪМ ДА ЗАМИЕ КОПИЕТО В ГУШАТА Й ТЯ ИЗСТРЕЛЯ ОЩЕ ПЕТ ЧЕТИРИ КУРШУМА В ТЯЛОТО МУ И ТОЙ СЕ СВЛЕЧЕ БЕЗЖИЗНЕН.

Бела си пое дъх..и реши да продължи без да се бави нито миг за да не се случи нещо подобно.

Бела продължи по коридора нататък..вървеше и мслеше как да постъпи..
Накрая достигна една горляма широка стая с някакъв грамаден железен,правоъгълен отвор.Тя се приближи и надникна в него без страх,но от това,което видя се отврати.
Той,великият,най-добрият,прекрасният и умен господар..сега лежеше в един издълбан ковчег включен към множество малки кабелчета..имащ вид на извънземен..толкова отвратителени исбръчкан..безпомощен.

-Каква среща,реши се да заговори той.Не те очаквах тук Албена..явно си прекалено умна..единствена ти се дости,за скривалището ни.И все пак не разбрам как ми намери..някой от хората ми ли ме издаде..?каза Господаря с гърлен,сякаш задгробен глас.
-Това сега няма значение.Разбрах какво си говорил..че имаме споразумение и подобни..трябваше да се досетиш че достойнството,ако щеш дори самочувствието ми няма да позволи да се разнасят такива гнусни слухове-направи отвратена физиономия тя.
-Така е..имах го впредвид и какво?
-Просто събрах две и две..не беше трудно..уверявам те..нужните материали бяха..Веритасерум,малко думи,спомени и здрави нерви.
-Не разбирам-каза студено той
-Не ти и трябва да разбираш..скоро няма да имаш нужда от нищо освен да останеш завинаги в този..ковчег.
-О не не...не си мисли,че ще остана тук,понякога нещата не са такива,каквито изглеждат..имам заложени капани..дори да ме няма хората ми ще продължат делото..и скоро ти..колкото и прекрасна да си ще лежиш в подобен съркофаг
Момичето се засмя ледено и запази студения си тон и вид...непроницаема,както винаги към хората,които ненавиждаше.
-Ниа не осъзнаваш,че щом съм тук..значи знам всичко..Знам че един от твоите-Дерек,е заел мястото на Ейнджъл,знам също така за плановете ти и страха ти от Волдемор и то мощтта на мен и приятелите мчи когато сме заедно.
-Е..какво да се прави,красотата прави чудеса-промъмри той,но му пролича колко е изненадан и притеснен въпреки че правише всичко за да прикрие това.
-А второто нещо,за което трябва да се досещаш е,че съм дошла да те убия...
-Щом искаш-сви рамене Господаря и в миг изтръгна всички кабели,антени и системи и се изправи..изглеждаше старховито и зловищо..така,сякаш секи момент ще се разпадне.
-О старче,годините не ти се отразяват добре,заклати глава тя и си пзволи да се усмихне искрено.
-А на теб не ти отива да правиш такива груби грешки и да идваш сама тук..където е пъкълът,адът и където съвсем скоро ще намериш краят си.
-Дори и така да е,дори ако си прав..няма да се откажа,докато не изпълня започнатото ..дори да струва живота ми.
-Наивно момиче-извика гърлено и раздиращо той и се спусна към нея.
Тя избегна атаката му и се предпази.
Започнаха да се бият..продължи дълго.Другите вампири се бяха скрили по скривалището..половината не подозираха какво става..дори не знаеха че някой е проникнал в ямата.
Тези които бяха видели труповете на тримата си съмишлиници се бояха,да не им се случи същото.
Накрая един срещу друг..тя срещу господаря...

Стояха в широката,тиха и тъмна стая и се нападаха един друг но никой не отстъпваше..
Бела разбра,че той изобщо не бе толкова слаб,коллкото изглеждаше с всички тежи апаратури и в ковчега.
Той също осъзнаваше,че тя е достоен протвник и дори таеше малко страх.
Албена се изтощи страшно а и той изглежда загуби силите си."Още малко,още малко..ще издължиш"мислеше си момичето за стиул.Но дали?
Разсеяна от мислите си тя се разсея и противникът нападна..
Внезапна,остра болка,тъмно петно и безсилие обзеха Бела..тя сякаш губеше сетивността си с всеки миг..
Свлече с грация на пода и се хвана за мястто,където я беше пронизало запаленото сребърно копие..то беше пробило тялото й и излизаше от другата страна..кръвта и обилно се стичаше отстрани на раната.
Тявдигна очи и погледна към великият вампир с омраза и безсилие..усещаше,че й пролошава..макар,че копието не беше пронизало Бела в сърцето то беше достатъчно голяма и опасно и ксе бе дзабило точно под сърцето й,защото явно ръката на Господаря бе трепнала..но тази рана не даваше надежда на Бела да оцелее..но й оставеше малко време,време подарено й от Господаря..през ума й мина целият и живот на забързан кадър..спомни си най-близките си хора и стисна зъби от физическа и морална болка..сети се за мисията,която сама си бе поставила и внезапно събра последните си сили и енергия.
Видя господаря,който се бе надвесил над нея,чакайки да умре пред очите му..без да се замисля особено тя изтръгна копието от тялото си,при което кръвта рукна като река на големи струи но това вече нямаше значение,с ловко движение момичето заби копието право в малкото сърце на Господаря.Той пребледня..направи ужасена физиономия и падна мъртъв.
Последната мсъл,която мина през ума й бе..
"Всичко се връща..струва си да нправя всичко за приятелите си.Обичам ви.."
Бела се свлече безпомощно на пода и притистна с ръка раната си..знаеше,че вече всичко е свършено но беше спокойна..тя нарави това,за което се бореше...
Загуби съзнание..беше въпрос на минути да приключи безспирното,безмилостно приключение,наречено живот.

Незнайно как,точно в този момент някой влезе в помещението и извика уплашено и ужасено..

Беше леля й..когато видя Бела тя веднага разбра,че вероятно е мъртва иизвика от ужас.Веднага се телепортира на север далеч..за да повика Нарциса и Луциус.
Момичето остана само..някъде в главата й витаеха думите "Няма да ви забравя,ще се справите без мен..Бела виждаше себе си облечена в бяло как се усмихва добродушно и маха на приятелите си,по страните й се стекоха две сълзи и тя застина беззжизнено.

Някъде накрай гората,която свързваше двете училища-Емерал и Черната Далия се случи нещо небивало..в двора,приятелите й чуха вика на леля й и нейния последен зов и..