Масата на директорката и учителите

Тук на прекрасна абаносова маса всеки професор има точно определено място.
Директорката Аби е точно в средата.

Бела седна на мястото си и плъзна поглед по всички маси и ученици..все още не можеше да повярва.
-Моля за вашето внимание,каза тя и в миг шушукането и оживените разговори в залата прекъснаха.
Всички до един впериха поглед в нея.След първия учебен ден тя не беше правила нито едно обръщение към тях и сега това ги притесняваше.
Сякаш прочела мислите им Бела запчна..
-Правилно се досетихте,че щом правя обръщение към всички вас,значи ще става дума за нещо изключително сериозно.
Нещата,които ще ви съобщя са две и ще започна от по-важното затова слушайте.
Имаме сведения с учителите,че към училището са тръгнали група тъмни магьосници придружени от вампирско дружество..Разбира се,ако спазит всичко,което ще ви кажа,нямате повод за притеснение.
Замъкът ,както знаете,е омагьсан с хиляди нерушими заклинания,които никой не може да обезвреди.Също така..-продължи Албена Малфой като видя уплашените физиономии на всички-незнам дали знаете,но зад железните посребрени порти на училището се извива катраненочерна река сголяма дълбочена.
Единствения начин да пострадате ще е да направите глупостта да се промъкнете през единствения таен изход към Дарквил..
Този изход е допустим и видим само за ора от Института..но измъкнете ли се..тогава много лоши неща могат да ви се случат.
Препоръчвам ви да не опитвате,аз ще взема мерки допълнително и ограничете разходките в двора и градината.

Другото,от което останах много изненадана е държанието на някои примерни ученици на дом Снейк..
Изглежда трябва да са имали сериозни причини да нарушат училищното правило и да навлязат навътре в гората..което е можело да завърши много зле.
Мислех,че сте наясно че знам всичко,което се случва в училището.
Ее..по-късно ще се отбия до Снейк за да поговоря с въпросните момичета.

Това е от мен,приятна закуска.

Бела слезе от високия стол,наподобяващ трон и отиде на масата до приятелите си и седна.
Разговорите в залата не започнаха отново,всеки си мислше нещо свое и се хранеше.