~Ноир Енж~ величествения замък на Албена и Драко

Някъде в безкрая..в самият център на вечността..обвит от тайнствена мъгла и разположен на най-високата скала,се намира замъкът Ноир Енж.
Замъкът е притежание на родът Блек отдавна и като наследници на Малфой-Блек сестрата и брата получават замъка и го обзавеждат по свой вкус.
Величествената постройка сякаш е кацнала на стръмната скала..от двора и розовата градина се открива гледка към океанът,който мие склоновете на скалата.
Портата е голяма и сребърна и никой не би могъл да влезе без уникалният ключ върху който еиздълбано БЛЕК.
В градината е пълно с бели,червени,черни,розови и жълти рози..те са наредени в спирала и се реливат..сякаш се поделят на сектори а между тях лъкатуше тясна пътечка по която продължи ли отиваш в двора..входът е една каменна врата ,която е обградена от увивни растения.Ето го езерцето в което плуват водни лилии.Тревата е окосена и свежа има всякакви дървета и пейки..
А ето го и замъкът..не случайно получил името си (в превод черен/тъмен ангел).
Страничните му кули ,в които се намират спалните на Драко на север и на Бела на изток имат формата на гигантски крила а самият замък е с прекрасно изваяна структура и прилича на неземен ангел.
Стаите вътре са прекрасни,всичко е от бял мрамор с черни уреди и мебели.
По мраморните стълби нагоре има поставени лостове с ангели.От полилеите висят диамантени спускащи сеполилеи растения се намират във всяко кътче на замъка.
Е..приятен престой!

По пътеката към замъка бавно вървеше фигура с дълга манития и качулка. Когато стигна до портата тя извади ключ, на който се виждаха издълбани буквите Блек. Вратата бавно се отовори. Фигурата продължи напред и след малко стигна до самия дворец. Качулката се изниза и се подадоха дълги къдрици. Това беше Кийра Лестранж. Тя отново извади ключа, след което влезе вътре.
Тук беше топло сравнение с ветъра навън. Стаята, в която се намираше момичето беше прекрасна. От лявата си страна Кийра видя голямо черно огледало. Тя не мобжа да разгледа повече, защото в същия миг мислите и бяха прекъснати от ...

... внезапен шум на втория етаж. Момичето се затича по стълбите. В къщата имаше някой ... и той не бе канен. Задъхана Кийра се изкачи на втория етаж. Тя видя фугура, която се скри зад ъгъла на коридора. В същия миг от стаята на Драко се чу отчаян вик. Момичето хукна натам и отвори вратата. На земята стоеше Драко. Кийра се втурна към брат си ... не знаеше какво да прави. Беше сама ... момчето едва дишаше. Тя седна до него и взе главата му в коленете си. До него имаше обърната чаша с вино. Кийра я разгледа по внимателно - беше отрова. Момичето се изправи бързо и отиде до долния етаж, където семейството държаха нужните им неща за отварите, след което бързо се върна при Драко. Той беше в безсъзнание. Кийра натъпка противоотварата в устата му. Изминаха няколко мига, които и се струваха безкрайни ...

В този миг собственичката,наследила замъка влезе в стаята на брат си.
Бела беше мрачно и по лицето й се бе изписало притеснение.
Тя даде знак на Кийра да се отдръпне.Взе от сестра си чашата и я огледа..
-Даа..същата Жива смърт,която едва не погуби Кармен..поклати глава момичето и настроението й се подобри..тя се усмихна и приклекна до Драко.
Кийра се стресна..какво ли й ставаше на Бела.
-Бела,ти да не би..ти ли го направи?попита момичето.
Бела се обърна с изумен поглед и каза с непоколебим тон
-Не разбира се,ти сама знаеш колко го обичам..от деца винаги сми си грижили един за друг..
-Да,вярвам ти..просто се учудих защо се усмихна..
-Хм усмихна се Бела..може би защото първо знам какво даправя в такъв момент..второ знам кой го е направил и ще си получи заслуженото.
Без повече приказки и без да губи ценно време Бела извади от мантията си джобно ножче.
Опипа пулса на Драко и извади магическата пръчка..направи заклинание,с което затопли Драко,който беше премръзнал и слид това сряза ръката си..по бялата кожа на момичето рукна струя бистра,алена кръв.Момичето подпря главата на Драко и допря ръката си до устните му..когато нужното количество кръв изтече Драко се размърда и дойде в съзнание..понечи да говори но Бла сложи пръст на устните му..
-Замълчи,после ще говорим и вичко ще ти обясня..
Бела тръгна да се изправи но залитна от загубата на кръв.Кийра я хвана за ръката и я удържа.
-Благодаря,каза бела и мило се усмихна.Ще ми направиш ли един портокалов сок за ободряване?

Разбира се - каза вече по-спокойна Кийра, но все пак погледна подозрително сестра си - Мислех, че си на мисията в Годрик Халоу ... какво стана?

Да на мисия съм..но веднага разбрах чрез пръстена ми(при което тя показа на сестра си дин пръстен на рода Блек какъвто втори няма..той представляваше черна,посребрена змия,увита около пръста и до нокътя,която се извиваше..)
Няямаше как да не се магипортирам веднага..и добре че го сторих..сигурна съм,че и ти щеше да се справиш
Драко бавно дойде в съзнание и се подпря като понечи да се изправя.
-Драко,нали ти казах,полежи-каза спокойно Бела.Имаш нужда от почивка за да възвърнеш енергията си.
-Бела,отново ти дължа живота си-каза сериозно русокоското.
Бела го погледна и стана за да отиде при него но отново залитна.
Тя приклекна до него и го хвана за ръката.
-Ето..започна той,сега заради мен и непредпазливостта ми ти страдаш..не трябваше да ми помагаш.
Бела го изгледа много строго но после се смекчи.
-Драко,добре съм..спокойно.А и тези глупости да съм те оставила и тем подобни не скам да ги чувам..нали знаеш колко те обичам-и тя го погледна въпросително.
Вместо отговор момичето беше задушено от силна братска прегръдка.
-Аби..ти си единствения човек,на когото държа и когото истински обичам.Толкова е силна връзката между нас..каза момчето.
-Така е,Драко,така е..
-Не..да не разберете погрешно аз..много харесвам Яна и Кармен,Кийра,Тру..просто това есестра ми..и нащата връзка епо-дълбока и особен..а и бела се грижи за мен от малък..заедно сме минали през толкоа неща-каза той обърнат към Кийра-момичето му кимна.
-Бела се изтръгна от прегръдката и погледна брат си в очите..
-Драко искам да те перудпредя да внимаваш много за напред..виждаш,че не е безопасно.
-Добре,обещавам-отвърна той и Бела го отпрати към спалнята да си почине ида поспи.
-Ох Кийра..много ми е тежко..ако Драко разбере че не сме от една майка ще бъде съсипан..естествено нищо няма да се промени но ще се чувства сам..а ми е неприятно да преълчавам..
А тази мисия..започна момичето но не можа да продължи...

Кийра погледна стреснато сестра си.
- Какво искаш да кажеш с това ... не можа да продължи. Да не се е объркало нещо?
Бела погледна крадешком към Драко и с това показа, че не иска да говори пред него в момента , защото е прекалено изтощен и не трябва дасе тревожи. В същия миг Драко се опита да стане и се залюля.
- Драко ... прекалено си слаб. - каза нежно Кийра като едва не се издаде, че му е сестра. - Ето вземи още от тази отвара. Момичето подеда един голям бокал, след което помогна на момчето да отиде до кревата. След около една-две минути Драко спеше непробудно. - Е ... сега кажи - каза Кийра и погледна тревожно сестра си.

Бела вдигна поглед и поклати огорчено глава..
Да,мога да кажа че мисията се обърка..поради намесата на хора,които не съм подозирала,че ще ми се бъркат..но това,разбира се не е краят,мисята ми продължава скоро но не в Годрик Холоу..а много по далече..близо седмица няма да ме има..а ми е много неприятно да се занимавам с това..защото,защото познавам и двете момчета и двамата са ми приятели..

А с Драко стават ужасни неща...усещам го неспокоен..промълви Бела."Дали е нормално?"-питаше се.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

След мисията на Бела двете момичета отново стояха в тази стая на замъка...
-Ох,Кийра видя ли..това е усещането ми,че на някой близък ще му се случи нещастие..още тогава усетих промяната в Драко,вероятно се е притеснявал за мен..незная..но ..знаеш..мисията ни с Кармен ни изпрви пред истинско изпитание..той м откри..тръгнал е с Касиди Рукууд..предполагам я познаваш по име..дружи със Саманта..станале жизнен вампир и какво ли още не..сякаш не е същия човек........но няма да оставя нещата така..каза Бела и се замисли...



(ПП. за да видиш какво ствава отиди на в гората на преследването)