Двореца на Дракула

Неговият дворец

Три фигури вървяха бавно сякаш се криеха от някого или от нещо.Кармен бе успяла да се посъвеземе малко,но достатъчно,за да върви сама.Сега тя,Виктор и Ейнджъл вървяха към двореца на граф Дракула.
След около 2-3 часа вървене стигнаха до огромен и величествен дворец.Вратите бяха от масивно дърво,а стените бяха от камъни.Имаше множество кули и кулички,но изглеждаше изоставен.В момента,в който тримата стигнаха до вратата тя сама се отвори пред тях.Влязоха на вътре,а вратата отново сама се затвори.Това обаче не направи на никого впечатление.От някъде се появи жена облечена цялата в бледорозово и бяло.
-Аааа,Карррмен!Мила моя!Колко се ррадвам да те видя.-провлачено заговори тя.-Но какво е това?Ти плачеш?
-Елира!-хвърли се към нея момичето и се отпусна в прегръдката и.Елира бе една от невестите на Дракула,но Кармен я чувстваше като своя майка.-Не можеш да си представиш каква болка се е настанила в сърцето ми.Исками се да спра да чувствам и никога никога повече да не я усещам.
-Но защо.Какво е станало?-разтревожено попита и Дракула,който туко що се бе появил.-Ангелус,Виктор,какво е станало?Защо сте целите потни,мръсни,изподрани и с траурни физиономии?
-Ще ти обясним после.-заговори Ейнджъл.-Влад,надявам се,че няма да имаш нищо против да останем тук за известно време.-Графа поклати глава в знак,че приема да му останат на гости.-Елира,моля те заведи Кармен в стаята и.Има нужда от сън.
-Ррразбиррра се.Хайде,скъпа.-мило и заговори жената.Момичето не се съпротивляваше.
-Верррона и Маррришка ще ви покажат вашите стаи.-каза Дракула с неговия акцент.Другите две невести веднга изпълниха заповедта на мъжа си....(следва продължение ама сега ме мързи )

Елира помогна на Кармен да влезе в стаята си.Момичето легна на леглото си и се сви на кълбо.Стаята и бе в една от куличките,която тя си бе харесала още от първия път когато стъпа тук.В последствие сама декорира стаята си с магия.Никой не и беше помагал и рядко някой влизаше когато нея я нямаше.
-Елира,ще ме оставиш ли сама?Имам нужда да помисля и да съм сама.-Вампирката кимна и тихо излезе оставяйки я сама.Кармен се изтегна на цялото легло и през ума и започнаха да преминават всички моменти прекарани с Бела.Заплака отново,но този път без сълзи,защото такива не и бяха останали.Усещаше,че съзнанието и се променя,но това не я безспокоеше.Сега бе около вампири и нямаше кого да нарани.Дрехите и бяха черни като очите и косата и,а кожата и бе бледа.Изглеждаше точно като майка си в момента.Спомените бяха болезнени,а тя не можеше да спре да си спомня.Накрая се унесе в дълбок сън.Но и това не и донесе покой.Сънуваше как тя самата убива приятелите си,как отново Ейнджъл страда заради нея,а Виктор обвинява нея за смъртта на Бела и накрая сънува майка си,която и повтаряше все едно и също:"Ние сме семейство и винаги ще бъде така!Не можеш да избягаш от това!"След това видя баща си седнал отново на каменният си престол в щаба,майка и и Тру от едната му страна,а баба и от другата.Показваха и,че има място и за нея и че винаги е добре дошла.
Усети как някой я прегръщаше и се сгуши още по-силно в него....

След като Верона му показа стаята Ейнджъл извади от гардероба ежедневни дрехи,хвърли ги на леглото и влезе в банята.Взе си студен душ като се опитваше да отмие цялата болка и тъга,която бе изживял през последните няколко седмици.Уви се в една от кърпите и влезе в спалнята си.
-Какво и е?Защо е толкова тъжна?Кажи ми,моля те!-разтревожено попита Елира,която след като бе излязла от стаята на момичето отиде да говори с Ангелус,за да узнае какво е станало.
-Убиха най-добрата и приятелка,Елира!Преди няколко дни Кармен бе мъртва.Майка и възкръстна и приятелките и сестра и са все още може да са в опасност.-каза бързо мъжът и седна на леглото,подпря лакти на колената си и зарови пръсти в косата си.-Тя е чувствителна както и двамаат знаем,но това и дойде в много повече.Има възможност да има "семейство",но на цената на много животи.А тя не иска това.На всичкото отгоре от няколко седмици сме разделени.По дяволите!-стана и удари близката стена.Елира застина пред гнева му.-Обичам я толкова много,а не мога да съм с нея.
-Нима?Защо?-учудено го погледна жената.-Защо не можеш ад си с нея?
-Защото тя се притеснява за мен.Ако днес не бях там сега Бела нямаше да е мъртва.Ако не бях там Кармен щеше да използва силите си още от начало,а сега...
-Но ако не си бил там тя можеше да не успее да се спрррави с хаоса и щеше да пррриеме пррредложението на майка си.Ако не си бил там тя щеше да умррре от мъка,ако не си бил там тя никога нямаше да съберрре сили и да пррродължи напррред.По-добррре ли е да стррадате и да сте отделени или е по-добрре да сте щастливи заедно?Помисли над това.-с тези думи жената излезе оставяйки го да обмисли добре казаното.Стоя така половин час докато осъзнае правотата на думите на Елира.След това се облече набързо и отиде в стаята на неговото момиче.
Когато влезе видя как тя плачеше и викаше на сън.Не издържа и отиде при нея.Знаеше,че може да я събуди,но легна до нея и я прегърна.Тя се сгуши още повече и се успокой,но не се събуди...

Виктор седеше вече в продължение на часове на покрива на една от кулите и си мислеше за смъртта на неговата любов.Или по-точно за смъртта на човек,в който бе вложил любовта си.Не можеше и не искаше да приеме,че нея вече я няма."Може би трябваше още от началото да приема предложението на брат ми.Сега Бела щеше да е жива!Какъв идиот съм!Не трябваше да...Не,не трябва да мисля за миналото.Трябва да открия начин да я съживя.Трябва!"С тези мисли той скочи на една от терасите и се отправи към огромната библиотека.Започна да търси заклинание,отвара,някаква магия,която да му помогне.Прегледа няколко книги,но тъй като бе много уморен заспа над една от тях.

Бела и Вик бяха отново заедно.Целуваха се и се смееха.Времето бе невероятно хубаво сякаш и то се радваше с тях.Изведнъж обаче се промени.Настана буря.,която се опитваше да отвлече бела от него.После тази буря се промени и се оказа,че е Волдемор.
-Пусни я!Неее!-събуди се Виктор и се оказа,че Ейнджъл дърпаше книгата над,която бе заспал.Бяха минали вече две седмици от смъртта на Бела,а те не бяха открили нищо в книгите.
През тези две седмици Кармен и Ейнджъл се бяха сдобрили,но цялото им внимание бе насочено към откриването на начина за съживяване на Бела.Дракула и съпругите му им помагаха постоянно,а Елира се грижеше карамелчето да се храни редовно и да спи поне 5-6 часа на ден.Това естествено не беше от най-лесните задачи.Момичето отказваше да се храни или да спи когато можеше да търси през това време.Тогава ставаха страхотни скандали между двете и Кармен прибягваше до детстки тркове,за да избегне яденето или спането.Това предизвикваше смях във всички и малко ги ободряваха.
-Човече,защо не си легнеш в леглото,а се наказваш така?-попита го приятеля му,който сега преглеждаше издърпаната книга.
-Не мисля,че ще заспа.-отговори мрачно Виктор и взе друга книга.Огледа се.Момичето го нямаше още.Тъкмо в този момент тя влезе с гръм и трясък.Беше вбесена.Елира само се подаде през вратата и тъкмо щеше да каже нещо когато се отказа и излезе.
-Какво се е случило?-попита Ангелус все още четейки книгата.
-Успах се!-промърмори виновно момичето.Двамата приятели се погледаха,но нищоне казаха като прикриха смеха си...

-КАРМЕН ТОМ МЕРСВОЛУКО РИДДЪЛ!ВЕДНАГА СЛЕЗ ДОЛУ ИЛИ..-преди Дракула да продължи момичето се появи със сияеща усмивка.Днеска щяха да ходята на гости на Луи и съпругата му.И закъсняваха заради нея.Дракула беше застанал точно в средата на стаята,а съпругите му стояха от двете му страни.Ейнджъл я чакаше в края на стълбището.Виктор седеше до него,но не бе облечен за излизане.
-Ама ти няма ли да дойдеш?-попита момичето.Той кимна,че няма.-Не е честно.Каза,че никой няма да остане тук.И аз искам да остана!Предпочитам да помогна за съживяването на приятелката си отколкото да съм на някаквъ келяв прием с вампири,които не познавам и не ме интересуват.
-Но,миличка,имаш нужда от разнообразие!-започна Елира.
-Ама...
-Виктор е много по-голям от теб,а и той едва за себе си се грижи та камо ли и за теб,така че тръгвай без повече приказки!-изкомандва Ейнджъл.Тя му се оплези,направи кисела физиономия,а след това тръгна заедно с него след графа и жените му.
-Предател!Трябваше да ми кажеш!-изсъска Кармен на Вик.Той само направи една не толкова успешна усмивка и се запъти към библиотеката където прекарваха по-голямата част от времето си вече четири седмици.Шестте вампира се качиха в една каляска със спуснати перденца и тръгнаха към двореца на Луи.Кармен беше леко притеснена сякаш нещо ще се случи,но тя не знаеше какво и това я дразнеше.