Тру беше много ратроена заради случилото се с Бела.Точно преди да отиде в общият апартамент тя седеше легнала на голямото легло и четеше книга или нещо такова , по-точно белещки написани от баща и' . Когато от малката камина се чу някакъв глас:
-Не ти е добре да си разкъсана , нали?
-И още питаш-каза Тру която се бе стреснала малко-аз обичам и теб и Аби, но животът е така щесток с мен.
-Не мисля че съдбата има нещо общо просто ти си толкова мила със всички, а когато си кажеш чесно мнението се някои се сърди.-каза доста спокойно глесът-още като дете беше така, е не че съм бил до теб, но знаех всичко.
Тру стана без да каже нищо избърса големите си афеви очи и каза разко:
-Чао ще се видим или чуем пак сега ще вървя.
И момичето отиде в общият апартамент където бяха всички други без Бела
.
-Чао-каза гласът и изведнъж голямата стая стана тиха като килия.