По следите на забравеното

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Значи хора,това е фик,който пишем с една приятелка.Много ви се моля да го прочетете и да си кажете мнението,че и двете сме на ръба на криза.Адски ви се мооооооооооля!

Глава първа-Запознанството

На перон 9 ¾ цареше хаос.Всички деца,мъкнейки куфарите си,се опитваха да се откъснат от прегръдките на родителите си и да влязат във влака.Тази година в Хогуортс щяха да постъпят децата на шест от най-чистокръвните фамилии-Малфой,Блек,Нот,Хийп,Вейдж и Забини.Те все още не знаеха,че след време ще им бъде възложена една от най-важните задачи,която Лорда някога е раздавал.Сега тези деца бяха на по 11 години и живота им в училище тепърва започваше..

-Мамо,пусни ме вече-помоли едно русо момченце,докато се опитваше да махне ръцете на майка си от врата си
-Драко,миличък,да се пазите.Не дружете с мътнороди и дръж сестра ти в правия път.-заръча жената
-Все още съм тук,мамо-подвикна ядно момиченцето зад гърба й
-Съжелявам,Калия-извини се Нарциса Малфой.
Последва едно мляс-мляс по бузите на двете деца,което не им беше особено приятно.
-И помнете-Малфой носи стил-Луциус леко вдигна „жезъла” и замахна с него във въздуха.
Калия и Драко се спогледаха и се засмяха.Хванаха куфарите си и ги замъкнаха към влака...

На друго място,на същия перон:
-Лети,недей да се излагаш.Ти си изискана госпожица и не бива да допускаш да бъдеш злепоставяна-каза един мъж с тъмно сиво бомбе
-Знам,татко,не ми го повтаряй вечно-Летиша Хийп прокара пръсти през дългата си черна коса и примигна миличко няколко пъти-Е,ще се видим коледната ваканция.
-Мила и знай,че винаги може да разчиташ на нас-майка й я целуна по челото и момичето се отдалечи заедно с куфара си

Вляво от това семейство,Блек изпращат своите наследници.
-Чао мамо-Хелън Блек прегърна набързо родителите си и се обърна към братовчед си,който беше мачкан от своите
-Моля те,остави меееее-мрънкаше той,но майка му твърдо отказваше да го пусне от силната си хватка
-Лельо,пусни го,че иначе няма да си намерим места-помоли сдържано Хели и жената все пак склони
-Пазете се и си учете уроците-заръчаха бащите им и първокурсниците кимнаха леко ядосано.
С колкото се може по-бързо крачки се запътиха към влака.

-Теодор,това е Блейз Забини-представи Нот старши на сина си едно момче
-Приятно ми е .Теодор Нот-двете момчета се ръкуваха весело-И ти си първи курс,нали?
Блейз кимна леко неохотно.
-Е,дръжте се на ниво-бащата на Забини ги потупа шумно по гърба и заедно с Нот старши се отдалечиха
-Да си намерим купе,а?-Тед вдигна рамене и се качиха във влака.

-Жаклин,ако имаш нужда от нещо,просто ми пиши-г-жа Вейдж гледаше дъщеря си,сякаш е болна от нещо
-Всичко е наред,мамо.Няма нужда да се притесняваш толкова-помоли момичето и лъчезарно се усмихна-Е,време е да вървя.До скоро.
-Дано да е скоро.Вече ми липсваш-жената стисна силно Жаклин.
Първокурсничката прегърна и баща си и забърза към влака,като дърпаше огромния си куфар..

Точно пред влака я чакаха стари приятели. Хелън и Скай Блек. Хелън и Жаклин се разбираха много добре и обожаваха да дразнят братовчеда на Хел, Скай. Той постоянно им се връзваше и тръгваше да ги гони из имението, в което се събираха. Жаклин се приближи към тях с лъчезарна усмивка.
-Хайде де, Жак... Мръдни, малко. Влака ще тръгне докато се наканиш да направиш няколко крачки... -подмена иронично Скай
- Виж кой го казва.. Благодари се, че те спасих от мамчето иначе ти щеше да бъдеш оставен от влака , затова не се заяждай с Жаклин.. Хайде Жак, да си намерим купе.- усмихна се другото момиче. Жаклин се приближи до нея и започнаха да си говорят оживено за настъпването на първата им учебна година в Хогуортс.
Тримата се движеха сравнително бързо и проверяваха за свободни купета. По коридора на влака беше пренаселено и те едвам се разминаваха с останалите ученици. На двете момичета им беше по-лесно, защото вървяха зад Скай, който си пропряваше път с лакти между хората. Хелън се движеше плътно зад братовчед си за да не изпусне вече разчистения път, докато Жаклин изоставаше малко. Някакво момче я блъсна и тя за малко да не загуби равновесие.
-Хей, внимавай малко къде ходиш! - обади се ядосано момичето и зачака извинение от грубото момче. Той я погледна изпитателно и каза:
-Ти трябва да внимаваш в кой се буташ!
-Кретен!
Жаклин се обърна и последва Хелън и зашепна в ухото й.
-Ако бях момче, щях да го прокълна!-Хелън не вярваше на ушите си. Някакъв си сополанко щеше да се държи така.
-Аз пък съм момиче и ще му сваля самочувствието по мъгълски.- Хелън избърза напред и се развика:
-Хей, ти! Самонадеяния! Трябва да и се извиниш! За какъв се мислиш?!-Хелън гледаше ядосано момчето срещу нея. Той не очакваше такава реакция от момиче.
-Няма да и се извинявам! Тя се блъсна в мен! Да си гледа в краката!-това беше репликата, която накара малката Блек да излезе извън кожа.
-Виж какво, ако не отидеш и не й се извиниш доброволно, ще те завлача на сила и краката и ще целуваш даже!
-Накарай ме!
-Стига, Хел! Идвай не се занимавай с глупости и престани да се заяждаш с хората!- Скай се приближаваше заедно с Жаклин към мястото на схватката. Хелън го погедна на кръв за последно и му просъска:
-Ще се разправяме в Хогуотс. -Тя се отдалечи от него и завървя заедно с групичката. Намериха свободно купе при някакво симпатично момиче и близнакът и.

Калия и Драко си бяха намерили купе, като изгониха някакво вторукурсници. Макар те да бяха по-малки от тях, се изплашиха при заплахите на двамата Малфой, защото бяха от хафълпаф и се връзваха на рибарски възел на всяка тяхна дума. Калия и Драко се настаниха в най-хубавто купе във влака. Изведнъж вратата се отвори и там нахълтаха трима човека. Две момичета и едно момче. Драко си мислеше, че смътно познава момчето от някъде и тогаво му светна. Скай Блек, много далечен братовчед. Явно и Скай го беше разпознал макар че се бяха виждали най-много два пъти. Двете момчета се усмихнаха и се ръкостискаха.
-Мислех, че онова щеше да е последния път когато те видях, Малфой.
-И аз си мислех същото, Блек.
-Може ли да седнем при вас, защото братовчедка ми не може да си държи устата затворена и скандалите сякаш ходят успоредно с нея.- подигра се Скай.
-Да сядайте.
-Да не пропускам нещо? - за пръв път се обади някакво красиво рускосо момиче. То изключително много приличаше на Драко.
-А да. Близначаката ми, Калия Малфой -представи я Драко.
-Хелън Блек.- каза едното момиче като представи останалите- Братовчед ми Скай Блек и стара приятелка Жаклин Вейдж.
-Не ми изглежда толкова възрастна.- засмя се Калия. Другото момиче схвана намека и се засмя също. Те се настаниха. Жаклин, Хелън и Калия си говореха за новите манитий в магазина на Мадам Молкин и всякакви неща свързани с модата, прическите и парфюмите.
Вратата се отвори за поред път и през нея влетяха две момчета. Едното от тях разказваше на другото нещо, което явно му беше много забавно:
-И представи си после ми каза "ако не отидеш и не й се извиниш доброволно, ще те завлача на сила и краката и ще целуваш" !- то се разхили неудържимо.Хелън повдигна вежда и каза:
-Казах "ако не отидеш и не й се извиниш доброволно, ще те завлача на сила и краката и ще целуваш ДАЖЕ "! Видях, че изглеждаш като тъпак, но не предполагах, че си толкова плиткоумен! Здравей, Теодор!
-Здравей, Хел.
-Ти я познаваш ?!
- Да. Хелън, това е Блейз Забини. Блейз, Хелън Блек. Братовчед й Скай Блек и Жаклин Вейдж.- Драко изслуша момчето и се обади:
-ИИИ Драко и Калия Малфой.
-Приятно ми е.- обадиха се всички освен Калия. Двете приятелки бяха разказали на Калия за случката в коридора и тя реши, че не е дойстойно на момче да се държи по такъв грубиянски начин с момиче. Тя просто не му беше в калибъра.
-На мен пък не!
-Хайде стига, Калия! Не е станало нищо, кой знае колко голямо!-обади се Жаклин
-Голямо е! Виж го. Той е момче, ти си момиче. Не можеше ли да си намери някой на своето равнище?
-Стига, само не искам пак разправий.-обади се Скай. Хелън и Калия изгледаха намусено Скай и продължиха разговора си. След няколко близначката пак се обади.
-Драко, Лети не закъснява ли? Тя каза, че ще се опита да ни намери бързо?
-Точно така. Каза опита!
-Коя е Лети? -полюбопитства Жаклин
-Летиша Хийп. Много свястно и симпатично момиче. Ще се запонаете. -каза Калия
След още 10 минути вратата се отвори отново и вътре влезе Летиша Хийп. Тя изглеждаше много разочарована от Калия и Драко:
-Не можахте ли да се забутате другаде? Това беше последното място, което проверих за вас. Предполагах, че ще е заето от някой седмокурсници!
-Имаше някакви други, но се плашеха лесно и се ометоха за секунди.-ухили се Драко.
-За колко секунди ? Бъди по-точен.-заяде се леко Лети. Тя се огледа и разбра, че в купето не бяха само двамата Малфой, а имаше и още хора. - Летиша Хийп, приятно ми е.
-Знаем-отвърнаха останалите в хор и се засмяха. Лети седна при момичетата и заобсъждаха темата, която най-много вълнуваше всички- Хогуортс. След като се изчерпаха и мина почти целия път се обади Калия и попита всички около нея:
-В кой дом искате да сте и предполагате, че ще бъдете?
-Слидерин! -обадиха се всички заедно и се закискаха. Влака намаляваше ход. Групичката се преоблече набързо, точно преди да спре влака.

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Ето продължението.Другата писателка се регна във форума.Ника й е Suicidaldoll.Похвали и критики чакаме в темата,която пуснах.

Глава втора-Обемния, кафяв проблем

Драко и Лети бяха седнали прегърнати на едно дърво близо до Черното езеро.Те си спомняха как се бяха запознали с най-добрите си приятели и как първоначално никой не понасяше сегашната си половинка.Особено Хелън и Блейз. Драко си мислеше, че на момичето би трябвало първо да се приложи целувка от диментор,за да тръгне заедно със Забини.Изключението на влюбените правеше само тяхната двойка. Летиша винаги си беше падала по Драко, само че нямаше смелостта да му го каже.Драко бе в същото положение и съдеше по държанието на момичето,че тя не изпитва нищо към него.Но по време на един луд купон в общата стая на Слидерин,двамата се бяха напили толкова много,че изразиха истинските си чувства.
-Помниш ли,когато Хел заби главата на Блейз в макароните и той ходи с макарони в косата цяла седмица?-каза въудушевено Лети-Или пък,когато Кали едва не счупи носа на Тед?
-Ех..хубаво ни беше-въздъхна Драко и целуна момичето-А като говорим за сестра ми,тя къде е сега?
-Мисля,че отидоха да играят куидич. Поне Жакли спомена така.Кали и Хел са решили да докажат на момчетата,че са по-добри от тях.
-Ама не са-възмути се Малфой-Блейз и Нот ще ги разбият,ще видиш
Лети се подхилкна лекичко.Драко определено грешеше.Момичетата бяха задобряли особено от миналата година и сега никой не можеше да им се опре.
-Да отидем да ги погледаме-предложи след минутна тишина тя
-Да,защо не.-отвърна Малфой и се изправи.
Подаде ръка на Лети и тя веднага я пое.Докато вървяха към куидичното игрище,продължаваха да обсъждат най-хубавите моменти от миналото си.

-Хел,внимавай-Калия замахна ядно с ръка.Хелън се наведе точно навреме,за да избегне блъджъра пратен от Нот
-Ама че си гадняр,Тед!-извика момичето,а Теодор само се подсмихна.-Стига ни толкова за днес.
Всички кацнаха на земята и Кали и Хелън се спогледаха многозначително
-С колко ви победихме този път?-попита Калия и се ухили лукаво
-160 на 100-обяви Блейз-Как за една година станахте толкова добри?
-Ще го запазим само за нас,нали Кали?-Хел погледна приятелката си и тя кимна-Е,какво ще правим сега?
-Ей,здравейте!-извика Драко от вратата на съблекалнята-Кои победи?
-Те-Забини посочи двете момичета-Отново!
Летиша изпляска доволно и се оплези на Драко.Лицето й извадаваше гримасата"Какво ти казах.."
-Не вярваш,така ли брат ми?-Кали се расмя
-Точно така! Сигурно сте приложили на момчетата някоя заблуждаваща магия, за да не могат да играят пълноценно!
-Ние да не сме от Рейвънклоу, за да се сетим за такова нещо ???
-Ти го каза!-подсмихна се Блейз на Хелън и я прегърна. Моимичето го изгледа обидено и каза:
-Не смей да ми се подиграваш, когато се самоиронизирам.- каза тя. И ощипа Блейз за корема и започна обикаля около групичката, за да може да избегне разбеснелия се Белйз. Те свършиха тази закачка на тревата. Хел се бе облегнала на ръката на Блейз и го хапеше с всичка сила. Блейз се смееше на вече порасналата Блек като я отдръпна от ръката си и я целуна нежно по устните. тя се отдръпна от него и отиде на спринт до Калия и Жаклин, които ги гледаха и се смееха на детинщината на Хелън. Тя ги изгледа пак намусено и каза:
- Хайде да идем за вечеря, зашото ще умра от глад и ако не съм аз жива няма да има кой да ви тероризира.
-Леле, Господи, от къде ще имаме този късмет да си я прибереш при теб! -проплака изкуствено Скай.
-Ако не престанеш, Господ, ще прибере теб и то с голямо желание, защото ще си толкова осъкатен в всички отношения на външния си вид, защото няма да иска да убиваш останалите от уплаха!- Хелън го каза колкото можеше по-бързо за да не бъде прекъсната и накрая му се оплези.Групичката слидеринци се засмя и продължи. Лети бе прегърнала Драко и го гледаше влюбено. Калия разказваше нещо на ухото на Теодор и се смееше лекичко. Всеки път като му кажеше нещо върху лицето на слидеринеца се появяваше по-широка усмивка. Той и каза:
-Ти си гений в това отношение. Как ти хрумна! Есетествено ще го направим !
-Хей влюбените гълъбчета, стига сте си гукали само на вас, а ни попейте! -обади се усмихнат Драко
-На младата г-ца до мен и хрумната брилянтната идея да нападнем Потър и сие. Да уточним обемната, кафява част на една от членките на онзи клуб?
-Аз съм за!- каза Лети ии погледна страшно усмихната Калия
-Подкрепям напълно идеята и ще се постарая да помогна с каквото мога на каузата! - каза въодушевено Хел.
-Значи всички сме ЗА -каза Драко гледайки останалите и те закимаха в знак на съглсие...
-Може да сложим малки къстчета пергамент в косата й с някакви глупости вътре и да я накараме да излезе вечерта в забранената гора.. -каза Жаклин и другите се съгласиха да направят всичко. Момчетата отидоха в голямата зала за да намерят къде точно беше грифиндорското трио. Трябваше да ги намерят и когато тръгнеха да стават да извикат момичетата, които подготвяха останалата част с листчетата.

В момическата спалня в подземието на Слидерин се бяха разположили четирите най-добри приятелки Калия Малфой, Летиша Хийп, Жаклин Вейдж и Хелън Блек. Това щеше да бъде поредния гаден номер, който щяха да извъртят на Хари Потър и приятелите му. Бяха решили да направят магия за уголемяване на косата на Хърмаяни Грейндър, също така щяха да сложат в нея листчета, с които да я предизвикат на дуел, на който нямаше да отидат...
-Може да ги напишем в стихотворна форма, за да е по-забавно!- предложи Лети
-Да супер! Аз съм съгласна! - каза радостна Жаклин
- Аз ще помогна за написването! -подскочи с пълна уста Хелън
-Хеллл, не говори с пълна уста! Така не си красиваааа!
-Не ме интересува, Жак! Нали ще извъртим номер на рошавата мътнородка! - Хелън вече подскачаше от щастие и като Калия излезе от банята Хелън преглътна карамелизирания еклер, който смучеше от вече близо един час и се хвърли върху нея с думите:
-Обичам те Кал! Имаш такива брилянтни идеи за номера!- при скока си Хел беше съборила Малфой и сега и двете бяха на земята. Другите момичета се запревиваха от смях и тогава Калия се развика:
-Махнете я от мен! Не мога да дишам вече с това същество върху себе си!- Жаклин стана махна Хелън от Калия иии ги избута от момическите спални и като се хилише се чу нещо като:
-Хайде, охладете малко страстите от вън.

След около 15 минути в общата стая влетяха Драко и Блейз. Хелън и Калия играеха на избухващи карти върху канаппето, което се намираше най-близо до камината. Момчетата се изумиха от това, че не помагат на другите две слидеринки и бяха решени да попитат, но двете момичета им хвърлиха по един вледеняващ кръвта поглед. Тогава Блейз се приближи към калия и попита:
-Да не ви изгониха.- самата мисъл забавляваше Забини и той чакаше отговора на Слидеринките...
-Толкова е очевадно!-извика изведнъж Хелън и стана.-Отивам да ги извикам...

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Ето я трета глава.Сори,че се забавих с пускането,ама имах малко проблемиии..Както и да е.Обещавам ви до утре четвърта.

Глава трета-Зле сътворени лъжи

-А вие защо дойдохте?-попита Калия,докато събираше картите
-Грифиндорското трио стана от масата-обясни Драко-Вие сте наред
-Хел!Жак!Летииии-извика с все сила младата Малфой
Трите й приятелки светкавично се подадох откъм стълбите.
-Какво става?Защо крещиш?-Летиша гледаше учудено
-Триото е излязло от залата.Всичко готово ли е?-получи едно одобрително кимване-Тогава тръгвайте.
Момичетата слязоха надолу по стълбите,като пътем извадиха пръчките си.Тръгнаха по коридора към Голямата зала.Точно,където очакваха засякоха грифиндорското трио.Слидеринките се притаиха зад една стена и Калия леко се подаде.Насочи пръчката си точно към косата на Грейджър и промълви:”Рулитес”.Косата на грифиндорката мигом започна да се издува като балон.
-Давах,давай,давай-процеди през зъби Малфой и приятелките й кимнаха.
Всяка измрънка”Уингардиум Левиоса” и четири различни листчета полетяха към косата на Хърмаяни,чието лице сега се губеше от храста на главата й.Грифиндорката пищеше от ужас и не усети как писъмцата кацнаха отгоре й.Хари и Рон стояха вцепенени отстрани и не помръдваха.Слидеринките се разкискаха доволно.Постояха няколко минути загледани в творението си,а след това най-безцеремонно се върнаха в общата стая.Приятелите им се бяха наредили около камината и си говореха тихичко.
-Мисията изпълнена-обяви гордо Лети и седна до Драко,като се подпря на рамото му-Косата й стана голяма,колкото корона на дърво.
-Браво на вас-поздрави ги Блейз и придърпа Хелън при себе си

През това време в общата стая на Грифиндор..
-Помогнете мииии-пискаше Хърмаяни,която за пореден път опитваше да смали косата си,но с никакъв успех.При всеки нов опит,големината се учвеличаваше.
-Не знаем как,Хърмаяни.Не си ли чела за някоя магия против...това..-заекна Рон,като сочеше главата й
-Не знам,разбира се.Ако знаех мислиш ли,че щях да стоя ей така,просто защото ми е забавно-изкрещя ядно тя
-Защо не седнеш?Може да мине от самосебе си-предложи Хари и момичето го стрелна с невярващ поглед.
Тя седна до приятеля си и заплака с все сила.Уизли и Потър се спогледаха отчаяно и потупаха Хърмаяни по гърба в опит да я утешат.
-Хей..ама какво е това?-каза Рон след малко,като насочи пръста си към малко бяло нещо в косата й.
-Прилича на листче-отвърна Хари учудено и го издърпа.Хърмаяно издаде звучно:”Ох!”,но никой не й обърна внимание-Може гребен да използваш ти,но това по-скоро ще ти навреди.-прочете на глас и вдигна очудено глава-Поредния гаден номер на слидеринци.Знаех си,че Малфой ни наблюдаваше в голямата зала
-Ето още едно-Рон подаде следващата открита „следа”
-На залез слънце Хърмс, ела,ти в забранената гора-изрецетира Потър и вдигна рамене-Има ли още?
-Ето тук-този път Хърмаяни се обади,като връчи на момчето друго малко листче
-За отмъщение сладко да им го върнеш,но внимавай дуела да не се обърне.-гласът му ставаше все по-ядосан-Вече съм сигурен,че са те.Проклети хора.Няма миг спокойствие от тях.-той мерна следващата рима и я зачете-Загубените си приятели вземи,
защото иначе няма да ти спори.
-Отиваме в забранената гора да им го върнем-закани се Рон,като стисна силно юмрука си.
-Аз..не мога да изляза така..вижте колко е огромна-ридаеше безутешимо момичето
-Не искаш да си отмъстиш на онези тъпанарки,така ли?!-извика Хари,който вече беше на крака,стиснал здраво пръчката си
-Не искам всички да видят как изглеждам сега..разбери..можеш ли да ми услужиш с мантията невидимка?-тя махна ръцете и подпухналите й червени очи се впиха в неговите.Хари кимна в опит да я успокои.
-Отивам да я взема вие ме чакайте тук.-хари се заизкачва по стъпалата на момчешките спални.

-Хърмаяни, ако се срешеш няма ли да се подобри положението?-попита с надежда Уизли. Хърмаяни го погледна невярващо и после се разплака още по силно. Нима положението беше толкова лошо? Дори Рон го забелязваше, който почти никога не обръщаше внимание на външния си вид.
-Намерих я. -оповести Хари и слезе при приятелите си. Гледката, която забеляза го озадачи още повече, а Рон седеше и незнаеше какво да прави, освен да почуква Хърмаяни лекичко по гърба. Потър слезе още по-надолу и му хвърли въпросителен поглед. Рон сви рамене в знак на безпомощност и гледаше угрижено грифиндорката.
-Хърмаяни, ъъъ, мантията.... донесох я.- момичето го погледна, доколкото се съдеше Хари с поглед изпълнен с благодарност.

Наближаваше залез слънце и грифиндорцитесе приготвяха да излизат. Те бяха зорко следени от техните най-големи врагове. Блейз беше застанал до едни доспехи при сълбите, от където се изкачваше за кулата на Грифиндор. Той чу стъпки и забеляза няколко крайника да се показват от нищото. Косата на Грейнджър беше станала толкова голяма, че не можеше да се побере без да се показват краката на момчетата, в мантията невидимка . Забини се разхамелеонизира, когато грифиндорците минаха, защото не можеше да свикне да има върху ръката си част от доспехи, а кожата му да е с цвета на мрамора по стените на училище. Той се затича към коридора на Слидерин, за да може момичетата да предупредят професора по Отвари за измъкващите се ученици. Блейз спря задъхан пред тях и опита да успокои ритъма на сърцето си като вдишваше и издишваше бавно въздух.
-Добре де! Какво чакаш! Казвай какво разбра, преди да видят, че няма никой и да се изнасят!
-Чакай... да... се...... успокоя! -каза задъхвайки се Забини
-Тръгнаха ли, глупако! -раздразни се Хелън и зачака някаква реакция от момчето. Той я погледа много обидено и все пак кимна. После щяха да се разправят за обръщанията на момичето към него. Тя плясна с ръце и започна да подскача.
-Калия... почукай на врата, ние няма да изглеждаме развълнувани, а само ще съобщим новината на професора, като нещо тревиално. Блейз стига си пръхтял като кон! Дразнещо е! -каза Блек като се обърна към, момчето, което се намираше зад нея. Той се начумери и каза:
-Спри да се заяждаш! Не стига, че ви помагам! -извика ядосано слидеринецът.
-Да да! Голяма помощ! Опитваш се да събудиш целия замък и да ни хванат!
-Какви са тези викове.... г-це Малфой може да спрете да почуквате по гръгния ми кош. Все пак вече излязох! - момичетата извърнаха рязко глава. Кал тъкмо чукаше на вратата, когато осъзна, че тя е вече отворена и пред нея седи търсения човек. Малфой, веднага дръпна ръката си и се изчерви, като се изниза по назад от професор Снейп.
-ЪЪЪ професоре, искахме само да ви уведомим, чеее видяхме някакво странно явление из замъка.... Минавахме през стълбите за кулата на грифиндор...
-Аз минавах!-каза още по ядосано Блейз
-Да... ъъъ Забини е минавал ииии видял някаколко крайника в нищото и чул хлипове и гласове...- каза протакащо Жаклин
-Отново, Потър! И какво е правил, г-н Забини при кулата на Грифиндор?-Момчето тъкмо се канеше да кажеше каква му беше задачата възложена му, от слидеринките, когато Летиша го ритна по пищяла и каза:
-Той беше глааааден, а ние стояхме в общата стая ииии Блейз отиде до кухнята...Нали Блейз ?- момичетата му хвърлиха дружен изпепеляващ поглед и единственото, което можеше да се отрони от устата на момчето беше само едно:
-Мхм...- дали заради късния час или заждата си да хване Потър и бандичката му извън правилата, за да може да отнема точки от "любимия" му дом Снейп не виждаше лъжите, които скълъпяха (не съм сиг, че се пише така) учениците му, защото те наистина бяха много зле измислени и непокосано изиграни.
-Добре. отивайте по леглата. А на къде изчезна "явлението" ?
-Отиваше към входната зала професоре, но Блейз ми каза, че е чул нещо за забранената гора... Нещо такова беше нали?-момчето погледна невярващо момичетата и професора, как им се връзваше, но все пак кимна в съгласие, защото ако не го направеше непременно момичетата щяха да го убият преди да стигнат и общата стая на Слидерин.
Снейп се запъти към входната зала като си мърмореше нещо под носа, което смътно приличаше на "Ще ми се измъкват посреднощ! Миналия път като се бяха разхлабили толкова ми изчезна кожата от дървесна змия.... и рибораслите! Ще се правят на алхимици! Непрокопсаници! Каквито родителите такива и децата!"
Слидеринците приеха сприрането на дъдненето на Снейп, като следа, че вече не може да ги чуе и се разсмяха като се придвижваха към общат стая на Слидерин. Само Блейз не беше във връхната точка на настроението си.