Дневна

Дневната ми е с гледка към морето,което се пада на юг от замъка.
Там попринцип прекарвам дните в четене на книжки с един охладяващ коктейл и често в компанията на приятели.

Бела прекара 15 минути в търсене на лилавата си жилетка и накрая я намери в дневната ..вчера,когато бяха гледали Призрачен ездач Бела я бе забравила тук.
Момичето я грабна и забърза към стаята си да се преоблече.

Бела влезе в дневната и реши да гледа някой филм,клекна и започна да разглежда дисковоте,с които разполагаше и накрая намери нещото,което търсеше-Подземен свят.
Включи ДВД-то си и се настани на меките дивани,беше решила да отдъхне от толкова работа.
Направи си пуканки и си сипа кола

След половин час,в най-интересната част на филма мобилния й иззвъня..

Предстоеше важен разговор..

-Да-каза Бела в слушалката
Първоначално отговор не прозвуча..
-Ало..повтори момичето,слушам
-Здравей,Бела..проговори един стар до болка познат глас.
Бела се вцепени,както се казва I've become so numb..
-Честър?!
-Позна ме..не очаквах
-А аз не очаквах изобщо да те чуя някога..отново..
-Очаквай неочакваното
-Какво има?попита Бела спирайки двдто
-Трябва ли да има нещо,за да те потърся?попита той
-А защо инече ще ме търсиш след толкова време..или за да ме накараш да премина на страната на Волдемор?
Той разбра накъде бие разговора и каза-Аз не съм смъргожаден..не съм на страната на Волдемр..Нека се видим да поговорим..
-Късно е Чест..
-Не е,преглътни всичко онова..искам да поговорим..моля те
Бела въздъхна..-Кога и къде?
-Утре..в Дарквил..кафене Пурблууд.
-Разбрахме се.
Бела затвори телефона и се отпусна на канапето...Какво по дяволите се случваше..

Тя стана,облече се и излезе.

Прибра се късно на другия ден..беше малко изморена но нямаше време да почива..отвори гардероба си и огледа дрехите си за да избере нещо подходящо.
Накрая облече едно бяло потниче и панталонки защото времето навън беше много хубаво.
Разреса косите си и пръсна от любимия си парфюм няколко пъти..Оставаше и да мине през стаята си преди да излезе за тази странна среща.

Водите на морет,което се виждаше през прозорците се вълнуваха.Бела усещаше опасността със всичките си сетива,но неискаше да се настройва отрицателно още от сега.Тя придоби типичната си самоувереност и продължи нататък.

Бела се бе изтегнала и гледаше филм когато телефона започна да звъни...
-Мамка му..пак ли? не сесържа Бела защото това бе десетото обаждане което прекъсваше филма й и й нарушаваше покоя..
Тя стана бавно от канапетои хвана слушалката.
-Да-каза тя
-Бела?! попита някой тихо в слушалката
-Да,аз съм-отвърна раздразнено момието..но после гласът й стна по непроницаем.А вие сте?
-Аз съм Виктор
-Вик?! стресна се Бела и една сега си даде сметка..че не го бе виждала от около седмица!Къди си?
-Това не е разговор за сега..в беда съм..трябва да ми помогенш..прозвуча сломения глас на Виктор Риддъл..той никога не бе молил за помощ..той бе помагал на всички включително на ня...странно бе това,което се случваше.явно много бе загазил.
-Разбира се,кажи...каза Бела и със скок следе от фотьойла и се отправи към стаята