Кармен влезе тихо в апартамента.Влезе в хола и се огледа.Толкова тихо и спокойно беше.Нямаше никой освен нея и Джес.Тя хвърли якето си на дивана и застана до прозореца.Нямаше го Ейнджъл,но спомените бяха тук.Те бяха пресни като раните,които той и причини със заминаването и след това внезапното му връщане,бяха силни като любовта им преди и тя не можеше да ги спре да не идват.Те я нараняваха още повече,но тя беше без силна.Изведнъж се отдалечи от прозореца,взе якето си се запъти към стаята си.