Кухнята

Моята вълшебна кухня:

За жалост аз по-рядко готвя в нея,но Ейнджъл готви и заради мен когато дойде тук.

Бела видя Кармен да обзавежда и веднага дойде да види как вървят нещата.
-Уау!възкликна момичето!Супер!

ПП.Би ли ми казала от къде се снабдяваш с готини картинки?

-Хахаха и на мен много ми харесва.Да ми оставаше и време и да готвя.-замечта се карамелчето.

П.П. от google и много нерви,за да търся и ровя.

Е,не се оплаквай!Ейнджъл добре те глези,подсмихна се Бела..
-Знаеш ли,Виктор пристигна в СмъртожадниООД,скоро ще дойде и тук! На седмото небе съм.

-Ооо това е чудесно.Радвам се за теб Ох любов,любов!Ще ни побърка тази вълшебница!-двете момичета се разсмяха.-Нещо за ядене или за пиене?

-ЕЙНДЖЪЛ!Имаме гости!-Кармен се провикна още от антрето,а след това хукна към кухнята и се покачи обратно на плота,от който бе станала преди малко.-Е какво има?

Ами просто реших да дойда да ти съобщя и да попъбрим.Какво ще правим с Азкабан?

-Нямам си и на идея!Как само се обърка всичко!Пф,а трябваше да е толкова лесно.-каза унило Кармен.Ейнджъл като ги видя и двете посърнали и моментално се дотресе.
-Палачинки?!Не са приготвяни от Тру ама пак са хубави!-ухили се по детстки той.

О добра идея Ейндж усмихна се Бела и се замисли за хубави работи..видя Вик и го повика.Скоро четиримата се събраха и започнаха весело да приказват.

Кармен влетя в кухнята,но щом осъзна къде се намира се спря на място и замръзна.Картини от преди години,месеци дори дни налуха в съзнанието и.Спомни си за разговора и с Бела и Ейнджъл."Защо не мога просто да го забравя?Защо не мога просто да спра да го обичам?"Тя се свлече на пода и за пореден път заплака с горчиви сълзи като се сви на кълбо.Не знаеше колко време е стояла така нито кога е загубила съзнание.

Изведнъж някой влетя в кухнята.Явно гледката на изпадналото в безсъзнание момиче не бе нова за качулатата фигура или точно това беше причината,но човека,който бе влязал така отиде до нея и се опита да я върне в съзнание.Кармен не помръдваше и не даваше признаци,че е жива.
-Хайде,момиче!Знам,че си силна.Ще се справиш.-шепнеше фигурата,но тъкмо когато беше решила да удари леко момичето в стаята влезе...

Бела..
Тя подозираше какво е станало..беше закъсняла със сведенията си за шпионина,който се преструваше на Ейнджъл..и той явно си беше свършил работата.
Отдръпни се-изкрещя Бела защото сега беше бясна на всички и всичко.Фигурата се обърна и Бела забеляза,че това е истинският Ейнджъл.
-Няма да се махна,обичам я.
-Ти и твоята обич..човек,който обич не бил причинил такава болка на своето момиче..незнаеш колко страдаше.
Мъжът замълча.
-Разкарай се-извика вече злобно Албена и той се дръпна.

Момичето опипа пулса на Кармен.."Отрова...на живата смърт."мислеше Бела.Тя трескаво преравяше ума си и накрая се сети думите от учебника точно както си бяха.
"Съдържа кичур от най.-добрата й приятелка и се сипва в питие."
Бела се закова на мястото си и се сети как в гората бе се закачила на един клон и бе оставила кичур дълга гарвановочерна коса на него..в миг тя се обърна и точно на време.
Мъжът с качулката беше насочил към нея пръчката си и тъкмо се канеше да я убие.
-Не си го и помисляй,отвърна Бела исамо с една мисъл повали момчето право на земята и го изгледа с омраза.
"Значи този..Дерек е пуснал отварата под формата на сироп в сока,който пи кармен на закуска..това обяснява и лошото й настраение.
-Знам какво да направя..сети се Бела.
Излезе от кухнята и затича с всичка сила към своя апартамент.намери безоарът,който търсеше.
Върна се и усстанови,че Кармен няма подобрение..тя пъхна безоара в устата й и след около минута Карамелчето се разшава ивдигна уморено глава.

-Какво?Къде съм?Бела,какво става?Кой е този?-каза обърканото момиче.Тя бе забелязала Дерек,но забеляза и още някой при вратата.изведнъж чертите на лицето и омекнаха и тя се опита да се изправи на крака.
-Момиче,ти може ли да постоиш за малко мирна?-каза леко укорително Бела,но все пак и помогна.Кармен се усмихна,но отдели очи от фигурата.
-Тя никога не е можела да стой мирна!Нали така,Убийце?-тонът,с който говореше мъжът излъчваше студенина и хлад.
-Точно така,Маркъс!Какво искаш?
-Да видя как си.Все пак не всеки ден виждам как излъгват едно от най-умните момичета.-с тези думи той изчезна.Кармен се обърна към Бела.
-Та да се върна на въпроса си.Кой е този?-посочи тя Дерек.

Това..Карамелче е Дерек..когато отидох да отмъстя в гората ървият път намерих един ранен вампир..помислих го за мъртав иго изритах но той помръдна.Разпитах го с отвара за истина Веритасерум..с две думи изпя всичко!
Накрая разбрах че скривалището им е накрая на гората..на границата на двете ни училища и че брата на този вампир на име Дерек е заставен от осподаря да се прави на Ейнджъл..
когато го попитах къде е Ейнджъл,той на два пъти отговори незнам точно къде,но далеч..
Това не остави капка съмнение у мен,че истинският Ейнджъл е добре.
И когато го видях тук се опитах да ти обясня,че това изобщо не е истинският Ейнджъл..но заслепена от чувства не искаше да ме чуеш..но не те виня..ти не беше свидетелка на случилото се.
Скоро ще си разчистим сметките(то вече е станало всъщност като нвлизам в гората и убивам господаря и аз умирам..)

-Каква глупачка съм!Защо не повярвах на теб,а на чувствата си?-започна Кармен,но спря.Знаеше,че няма смисъл от обвинения,защото се бе случило вече.-Хайде да се връщаме при другите.-каза тихичко момичето.

Хайде..и по-добре да не споменаваме за това ,защото ще всеем ужас..предложи умно Бела.

-Определено така ще е по-добре.Леле какво ли има да ни се случи още?-замисли се блондинката докато излизаха.

О..светът е пълен с изненади..очаквай неочакванто!