Моята любима стая-моята собствена разбира се

Така ето я и моята собствена стая.

това е кучето ми Джесика:
Обожава да спи при мен и да ми се мота из краката.Но аз много си я обичам.
Лаптопа ми:

Имам и много играчки в стаята.Подаръци от гаджето:
,а това е от сестра ми:
Май това е за сега

Кармен се събуди сутринта и се замисли за страхотния сън,който сънува.Още си спомняше за целувките,прегръдките,изречените думи.Изведнъж осъзна,че това не е било сън,а реалност.Или по-точно помириса.Из целия апартамент се разнасяше мирис на палачинки с мед,шоколад и сладолед.Тя скочи като с това предизвика едно изръмжаване от страна на Джесика,влетя в кухнята и се покатери на плота под смеещия се поглед на нейната любов.
-Добро утро,ураганче!Виждам,че си гладна.Палачинки?-очите и светнаха.
-Ти май си решил здраво да ме глезиш?-те се разсмяха и преди той да отговори на вратата се позвъня...

Беше Бела..искаше да види приятелката си.

Кармен скочи от плота и се затича от там.Отвори без да пита кой е,защото вече знеше.
-Добро утро!-извика момичето.-Как сме?Хайде влизай!Право към кухнята.

Кармен влезе в стаята много бавно сякаш я беше страх.Всъщност нея наистина я беше страх.От спомените им,от всичкото време прекарано с него и най-вече,че тук ще е сама с тях.Седна на леглото и в главата и изплуваха веднага спомените за нощите им,за закуските в леглото и всичко,което бяха правили заедно в тази стая.Тя не можа да издържи повече и избяга от там.