~Черния замък~-собственост на семейство Риддъл

Това е бил замъка на баща ми преди да изчезне.Сега е на мен и сестра ми.Мрачен е по простата причина,че не можахме със сетра ми да развалим магията .Но от вътре е уютен и гостоприемен

Това е моята стая(светлината и изгледа са направени с магия)

това е стаята на сестра ми Тру
една от гостните
кухнята
трапезарията
всекидневната

Страхотен дом,Кармен!!!
Надявам се нямаш нищо против отвреме навреме да се отбивам за по чаша горещ шоколад

-Естествено,че нямам винаги си добре дошла.С Тру ще те посрещнем с отворени обятия.Та,горещ шоколад казваш.Заповядай.Настанявай се удобно.

-Благодаря много,много е удобно..Как си,харесва ли ти тук?

-Чувтсвам се много на мястото си.А това е много приятно чувство.Определено тук много ми харесва.Надявам се,че скоро пак ще ни се случи нещо и ще поемем по пътя на белите,опасностите и т.н.

-Оо.. ще ни се случи повярвай ми
Много неща ни предстоят!
Страхотен топъл шоколад!

Кармен влезе тихо в двореца.Нямаше абсолютно никой.Дори духчетата ги нямаше.Момичето се огледа.Това бе единственото ясто където нямаха общи спомени с Ейнджъл,така че единственото място където можеше да се скрие от тях.Поразходи се малко и се порадва на замъка.Изведнъ усети,че някой е там.Обърна се и застана очи в очи с Маркъс-един от най-добрите магьисници.Той беше човек,който беше отдал всичко от себе си на магията.Това беше и причината да се разделят.
-Здравей!-прошепна и той и се опита да я помилва по лицето,но тя се отдръпна.-Какво има красавице не се ли радваш,че съм тук?
-Според теб,Маркъс,дали ми е до радост?
-Явно някой пак те е ядосал и ти ще си го изкарваш на мен.
-Не е нужно никой да ме ядосва,за да те презирам и мразя!
-Това са силни думи,хубавице.Не бива да ги...
-Изричам ги,защото ги мисля!А сега се махай,защото не ми е до теб.Освен ако не искаш да ми кажеш нещо?!
-Приятелката ти е права!Ейнджъл е много надалеч от тук.-с тези думи той си тръгна оставяйки още по обърканата Кармен сама.Постоя още малко така,но след това отиде да закусва на масата на "Брейв" като се чудеше какво ше стане.
Нямаше дълго да се чуди обаче.Вечерта се случиха много неща,които тя неочакваше.Случиха се тук.В този замък.

(подължава от "Отмъщението")Кармен не знаеше дали да се радва или да плаче от факта,че Бела е реагирала по някакъв начин.Знаеше само,че щеше да се бори докрай.Знаеше,че на Бела може да и се влоши положението от толкова магипортиране,но тя нямаше да я остави тук.За това я пренесе в замъка,в който живееха с Тру.Там я остави ан своето легло и веднага се свърза с Вик и Драко и им нареди да намерят колкото може повече кръв.След това седна на края на леглото и се вгледа в лицето на приятелката си.
---------------------------------------------------------------
Кармен Риддъл

Лицето на Бела беше безжизнено..тя беше ледена и бледа..нямаше следи от подобрение..странното бе как все още беше жива..при такава загуба най-много се изкарваше по 15 минути а тя вече повече от половин час се бореше за живота си..по-точно Кармен го правеше за нея..

След миг момчетата се магипортираха право в стаята.
При вида на сестра си Драко се закова на място и пребледня..
Виктор стоеше безмълвно и с ужасно ядосан вид
Знаеш ли какво се е случило?попитаха почти едновременно двамата
---------------------------------------------------------------
Албена Малфой

-Да,но ен сега това е важното.Трябва да я спасим и ще го направим!Ще и прелеем кръв и да се надяваме,че това ще помогне.-Кармен стана от леглото и забърза към тях.Взе кръвта и тръгна към кухнята.Направи от няколко сламки тръбичка,пресипа кръвта в една торбичка и и направи вакумираща магия.След това се върна и постави първата "банка" с кръв на Бела.
-От къде знаеш да правиш такива неща?-попита учудено едно от момчетата,които седяха около Бела и се чудеха как ще издържат да я гледат в такова състояние.
-Ейнджъл ме научи.-беше краткия и отговор.След което отиде да приготви и втората,за да скрие сълзите падащи по лицето и.Сълзи,които бяха и за Бела и за Ейнджъл и нейната глупава любов към него.
---------------------------------------------------------------
Кармен Риддъл

Докато Кармен правеше втората "банка" Виктор и Драко стояха сломени до Бела и не си проговаряха..незнайно защо Драко винеше него за случилото се..сега обаче те се надяваха тя да оцелее.
Изведнъж както лежеше от устните на Бела се стече струйка алена кръв..Драко се уплаши и страховете му се оказаха верни..кръвта,която те вливаха на Бела вероятно не беше точната кръвна група или пък организма й просто не искаше да я поеме защото сега раната й,която беше превързана започна да къви и скоро целият стегнат бинт се оцвети в червено.
-Аби..дръж се,кза Драко и хвана ръката на сетра си..незнам какво ще правя без теб.
Виктор не се двоуми и извика-Кармен!!Ела бързо,положението се усложни имаме нужда от теб!
Те незнаеха дали всичко това достигаше до Бела..но да ,достигаше и тя много се измчваше някак подсъзнателно искаше всичко това да свърши..
Докато Кармен дойте тя вече окончателно беше спряла да диша..
---------------------------------------------------------------
Албена Малфой

-О,не!Тая няма да я бъде!-Кармен знаеше,че това може да бъде смъртта и на двете им,но нямаше друг избор.-Отдръпнете се.-Кармен хвана Бела и и внуши,че е вампир.Бела леко отвори очи,но това беше достатъчно за момичето.Русокоската повдигна леко Бела,одра врата си,сложи главата на приятелката си и я остави да пие кръв.Бела се съвземаше малко по малко.Кармен не знаеше дали само нейната кръв ще и помогне,но не се безпокоеше тъй като имаше още два вампира,които бяха готови да помогнат.Изведнъж карамелчето започна да чувства как силите и спомените и я напускат.Падна на леглото в безсъзнание като последното,което беше в главата и бе:"Успях да спася приятелката си!"След това всичко беше мрак и тя не усещаше повече.
---------------------------------------------------------------
Кармен Риддъл

Бела и Кармен лежаха в безсъзнание без да дават признаци на живот.Драко незнаеше какво се случва..беше толкова изплашеин..и ужасен.
Виктор взе Бела на ръце и я прегърна.
Незнайно колко време стояха така..момчетата мислеха,че двете красавици са мъртви..
---------------------------------------------------------------
Албена Малфой

Изведнъж в стаята влязоха Селена,Майкъл и качулата фигура.Първите двама веднга хукнаха към момичетата.
-Какво се е случло?Какво е станало?-притеснена Селена прошепна.Майкъл се опитваше да я успокой,но не успяваше особено.
-Ами...-започнаха и двете момчета,но никой не можеше да продължи.
-Господаря,опит за убийство,убийство и едно истинско приятелство.-каза качулатата фигура.-Това се е случило.-човека се приближи до тях,но изведнъж спря.Изглеждаше така все едно се вглеждаше в лицето на Кармен и се опитваше да узнае тайните и по този начин.След това се приближи до нея и се надвеси над тялото и.-Съжалявам за всичко.-прошепна той и започна да мълви някакво заклинание.Нямаше никакъв ефект от магията и всички посърнаха отново.
Изведнъж Кармен и Бела стиснаха ръцете си,сякаш за опора в другата.Драко и Виктор не можеха да си намерят място от щастие,а Селена се бе отпуснала в прегръдките на Майкъл и по лицата и на двамата се изписваше облекчение.Момичетата бавно отвориха очи...
---------------------------------------------------------------
Кармен Риддъл

Но другите напразно бързаха да се радват...двете момичета не приличаха на себе си..бяха мъртвешки бледи и зловещи...очите им глеаха в една точка..това беше моментно състояние между живота и смъртта..
загубата на много кръв и усилие от страна на Бела..притеснението и множеството изразходвана енергия от страна на Кармен...
това не родължи дълго..те скоро отново разхлабиха хватката си и зтвориха очи..този път вероятно..завинаги..


Колкото зловещо да звучи това беше краят им..пожертваха се в ието на приятелството си една към друга и в името на хората,които обичаха...

Времето навън се влоши,задуха силен вятър..телата на момичетата стояха неподвижни и отпуснати..а другите..
---------------------------------------------------------------
Албена Малфой

Не знаеха какво да правят.Сърцата им се бяха свили до краен предел.Селена се отпусна в прегръдките на майкъл и заплака с глас,Драко стоеше и не можеше още да осъзнание какво е станало,Виктор отиде до Бела и я прегърна,а от чоите му се стичаха сълзи.Единствен,който седеше от страни това беше Маркъс-бившият на Кармен.Той седеше и не вярваше на чоите си.Никога не си бе представял,че някой може да страда така както всички в тази стая освен него.Но не само те страдаха.Приятелките им разбраха веднага за настъпилата смърт на двете красавици от изгубения блясък на две от ангелчетата на гривните им.Всички се бяха събрали и плачеха...
---------------------------------------------------------------
Кармен Риддъл

От тогава в замъка цареше мрачна и зловеца атмосфера..без присъствието и усмивките на двете момичета нещо сякаш опустя и завинаги угасна..
Никой вче не беше весел и бодър..всички прживяваха случилото се много тежко..днес предстоеше погребението на момичетата..

Кийра влезе първа. Носеше дълго черно наметало и за разлика от другите на лицето и не беше изписана тъга. Тя вървеше с високо вдигната глава, а погледа и беше странен. Тя се приближи към телата на двете момичета и тихо прошепна : "Ще отмъстя" . След която се обърна и забърза към вратата. Всички я гледаха учудени, но тя не им обърна внимание. След като се оказа в градината тя безжизнено падна на земята и заплака. Чувстваше огромна празнота в сърцето си. След около 10-тина минути момичето се надигна. Не трябваше да плаче ... това нямаше да върне момичетата. Трябваше да отмъсти. Тази мисъл бавно се проплъзна отново в съзнанието й и този път беше по-силна от всякога ...

Вече бяха минали три седмици откакто момичетата се съживиха...Бела и Кармен бяха намисия и живота направи така,че ги раздели за две седмици..сякаш всичко започваше отначало..и двете бяха пролели много горчиви сълзи,бяха страдали и тъжали..но сега бяха тук..предната седмица двете се бяха изплъзнали от разговори с другите момичета за всичко това,защото самите те не бяха осмислили,самите те не се чувстваха готови да говоря затова а и едва ли някой щеше да разбере какво чувстваха те.

И ето че сега,след дълга раздяла,причинене от мисията на Бела,която отсъстваше седмица,момичетата отново се събраха тук,в замъка Риддъл за да си поговорят открито и да продължат напред!

Кармен седеше като на тръни и гледаше ту Кийра Лестранж,ту сестра си,ту Кийра Блек,ту Фей,ту Лорена и се чудеше какво да каже.С Бела се споглеждаха леко виновно задето са били изчезнали преди време и не са им обяснили всичко.
-Е кой ще пита първи?-обади се най-накрая момичето разтревожено.

Тогава всички започнаха една след друга да задават въпроси от сорта на "Защо си оставихте гривните" ,"Защо ви нямаше толкова време","Защо не се опитахте да се свържете с нас"

И Карамелчето и Бела започнаха историята от самото начало до края като не спестиха подробности.
Задоволили любопитството си всички мълчаха и слушаха ивсе повече се ужасяваха от случилото се..

Кармен и Тру се надбягваха,закачаха и смяха рез цялото време докато се приберат.Направиха си обилна вечеря,гледаха филм,приказваха за нещата случващи се около тях,а накрая си легнаха уморени и заспаха спокоен сън.Или поне Тру.Сестра и стана от леглото и отиде в кухнята.Нпарави си кафе и седна на един от столовете.Седеше и гледаше кафето сякаш то ще и даде отговори на всичките и въпроси.
Изведнъж усети,че има някой в стаята.Вдигна глава и видя гаджето си.Усмихна му се леко.Той се приближи и я прегърна.
-Сгреших,нали?-прошепна момичето.-Не трябваше да викам по Бела.
-Кармен,ти защитаваше единствения от семейството си когото обичаш.Е,не бих казал,че беше правилно да и крещиш така и да я обвиняваш,защото и тя защитава приятелите си.-галеше я по главата и и приказваше Ейнджъл.
-Знам,но Тру е цялото ми семейство!Обичам те,обичам и Бела и приятелите си,но...
-Тру винаги е била до теб и те е подкрепяла дори когато мен и Бела ни нямаше.Така е,скъпа,но чак да обвиниш Бела за това,че не е истинска приятелка е прекалено.Защо не поговориш с нея?
-Ще говоря,но първо искам сестра ми да се събуди.Не искам да я оставям сама.-каза Кармен.
-Аз ще съм тук.Спокойно.Всичко ще е наред.-тя се отдръпна леко и го целуна.След това взе чашата с кафето и се запъти към стаята си,за да се преоблече и да отиде при Бела.Оправи се набързо и тръгна към вратата когато...

... на вратата се почука. Беше Кийра ...
- Какво става Кийра - попита изплашено Кармен.
Притялката и беше цялата в кал, а едната и устна кървеше.
- Няма значение - каза Кийра, като видя погледа на Кармен - Трябва бързо да отидеш до Емерал! Бела иска да го напусне и сега си стяга багажа!
След като чу това Кармен грабна бързо наметалото си и изфуча през вратата. В стаята останаха само Кийра и Ейнджъл.
- Какво е станало? - попита той като видя разкървената уста на момичето.
- Не мога да говоря сега, Ейнджъл. Ако остана тук сте в опасност. - при тези думи момичето излезе отново на дъжда и се скри в мъглата ...

Тру се бе събудила от доста време, но се излежаваше в кривата.Когато най-сетне реши да слезе на долу видя само Ейнджъл, който се обличаше.
-Какво е станало?-попита момичето.
-Не разбрах много добре, но май Бела е намислила нещо.-каза много бързо момчето.
-Ох, лелее -въздухна Тру-чакай ме тук.
Момичето се качи облече се на бързо и слезе светкавично долу, след което се свърза по телепатия съсъ сестра си и тя и гаджето на сестра и' тръгнаха към останалите.