На страната на ангелите

И аз имам един фик та реших да ви го пусна да се посмеете на неумението ми да пиша.Приятно четене!
п.п. В процес на писане е така,че може да се бавя с новите глави ако ви хареса де.

-------------------------НА СТРАНАТА НА АНГЕЛИТЕ

Кармен бе много уплашена и разтревожена. Нима да и се случи всичко това не бе просто един кошмар? Колкото и да и се искаше това бе реалност. Реалността, в която имаше прекалено много болка, тъга и прекалено малко любов и щастие. Преди 2 години и се наложи да убие най-добрия си приятел, за да спаси света от апокалипсис. Ейнджъл, така се казваше приятеля и, беше вампир. Той беше на 240 години, но от 40 години имаше душа и вършеше добрини вместо злини, а и те много бързо се сприятелиха. Той винаги и помагаше с не леката и работа на убийца на вампири. „Благодарение” на една случка по време на поредната битка той вкуси човешка кръв и загуби душата си. Два месеца след това откри статуята на Акатла и се опита да засмуче нашия свят в демонското измерение на Ада, но единственото, което бе за смукано кървавото тяло на Ангелус (вампирското му име). Преди една година в битка в Министерството на магията Родолфус Лестранж, един от най-издирваните смъртожадни, уби братовчедка и Натали. С Натали бяха прекарали целия си живот заедно до онзи ужасен момент на нейната смърт.
Двете бяха много близки, въпреки че Натали имаше родители за разлика от Кармен. Майката на Нат обаче не се интересуваше от дъщеря си и единственото, което я развълнува около щерка и и племенницата и беше техния категоричен отказ да станат просто съпруги на някой смъртожаден и единственото им задължение да бъде да раждат и отглеждат деца. Бащата на братовчедка и и брат на майка и бе смъртожаден и не можеше да ги вижда през повечето време и не знаеше почти нищо за тях.
Двете момичета се справяха много добре и сами. Подкрепяха се в трудни моменти и заедно се радваха на щастието на едната. Нямаха тайни една от друга и винаги заставаха една зад друга каквото и да им струваше това и за каквото и да било.
Смъртта на още един близък и любим човек страшно много нарани красивата и умна блондинка. Но съдбата явно нямаше намерение да спре до тук.
Месеци по-късно дядо и бе предаден и убит от негов доверен човек. Албус Дъмбълдор бе много уважаван и мъдър човек, защото вярваше в хората, в доброто, справедливостта и любовта. За него всички бяха равностойни и имаха равни права.
Но явно не беше успял да убеди в това и Сивиръс Снейп, бившия и професор по отвари. Той използва едно от непростимите заклинания. Авада Кедавра, заклинанието, което остави Кармен Том Мерсволуко Риддъл само с приятелите и Хари, Рон, Джини, Хърмаяни и Киара, малката сестра на Натали, брат и Маркъс и с невъзможната и любов към един от смъртожадните.
- Хей, момиче на къде се отнесе? - някой я беше хванал за раменете и я тръскаше. Беше Хари, който се опитваше да я изкара от унеса и. Всички нейни приятели я гледаха разтревожено, а Джини и Хърмаяни дори уплашено. Те единствени знаеха за връзката и и любовта и със смъртожадния.
- Хей, не ме гледайте така се едно съм умряла! Все още съм жива и здрава и отнесена както винаги. Така че вместо да ме жалвате, някой да дойде с мен да взема още бирен шейк от мадам Розмерта! – Кармен се усмихна и стана.Радваше се,че имаше приятели като тях и че сега всички бяха около нея.
- Здравейте, мадам Розмерта! Още 6 бирени шейка. Как е иначе тук?
- Не е на хубаво, Кармен. Хората са уплашени и разтревожени и бизнеса не върви. Но за щастие за сега съм добре, така че смятам да дочакам хубавите времена. - Розмерта и се усмихна очарователно и продължи с по-тих и тъжен глас – Жалко,че Дъмбълдор не е жив и ли пък майка ти,която би се гордяла с теб.
Пъстрооката блондинка сведе поглед и се опита да се успокои, за да не се разплаче.
- Наистина е много жалко, че не само те, но и много други хора няма да видят децата си, внуците си или правнуците си. Но такъв е животът в момента, но ще се промени. Скоро надявам се. - усмихна се и заедно с Киара се запътиха към масата им в „Трите метли”.
- Те ти липсват, нали? - тихо попита по-малката с 3 години брюнетка.
- Кои те, Киа? - леко учудено попита братовчедка и, въпреки че се досещаше за какво става на въпрос.
- И дядо, и майка ти, и кака - тук гласа на Киара по-затихна - може би дори и Ейнджъл.
- Да, права си, Киа. Липсват ми и то много, даже и Ейнджъл.
- Леле, какви траурни физиономии имате! Да не би да сте видели, че бирения шейк сам се е превърнал в тоалетна вода?
- Рон, не можа ли да измислиш нещо друго? - възкликна Хърмаяни. - Дори и някой смъртожаден би измислил по-хубава шега!
- Да, особено Малфой или Снейп биха измислили много добра шега като например Авада Кедавра! – Рон беше почервенял от това сравнение. Всички в заведението се обърнаха към тях.
- Престанете да се карате! - Джини и Хари го извикаха едновременно.
Но явно Рон нямаше такова намерение, затова Кармен се изправи и тъкмо щеше да го принуди насила да млъкне и да седне. Тъкмо когато посягаше леко да го удари, за да се осъзнае, всички видяха красивия сребърен пръстен с камък, който си сменяше цвета според настроението, на безименния и пръст.
- Какво е това? - попита Хари озадачен.
- Нали каза, че всичко е било само флирт, по повърхностна връзка, нищо особено? - Хърмаяни звучеше объркано, озадачено и леко уплашено. – Кога успя да се омъжиш за него?
В отговор на тези думи получи много озадачени погледи от Хари, Рон и Киара, както и два много притеснени и заплашителни погледи от Кармен и Джини.
- Омъжена си? За кого? – Киара беше се опулила и не можеше да повярва. Кармен Том Мерсволуко Риддъл, непокорната и невероятно луда, по детски, наследница на Слидерин и внучка на един от най-великите и добри магьосници живеели някога, както и нейна братовчедка, беше омъжена за някой без дори да им каже, че има връзка. – Как можа да не ни кажеш,че поне харесваш или се виждаш с някого?Защо не сподели с всички нас? Как можа да го...
- Това започна да звучи като обвинение защо не давам писмен доклад какво правя по цял ден с най-малки подробности! Живота си е мой и аз решавам какво, как, къде, защо и на или с кого! Да омъжена съм, но май не трябваше дори да ти споменавам кого обичам, Хърмаяни, защото да обичам го. - Красивата грифиндорка беше напълно побесняла. - А може би да бяхте помислили, че нарочно не искам никой да не знае!
За първи път от 16 години Кармен беше извън кожата си от гняв. Дори тя самата не знаеше какво точно я ядоса чак толкова, но тя бе невероятно вбесена. Скочи от стола, на който седеше и изхвърча от заведението. „Как смееха те да ми се месят? Как можа Хърмаяни да ме издаде? Господи защо всичко това ми се случва? Защо трябваше да се влюбя точно в смъртожаден?”
Вървеше бързо и не забелязваше нищо и никой.” Имам нужда да помисля, да се успокоя и май ще е по-добре да се разходя преди да се прибера в замъка. Защо избухнах така? Хм, това е странно. Винаги съм била спокойна или поне не съм се ядосвала така. Какво ми става? Май имам не само чертите на майка ми, ами и част от тези на рода Слидерин”. Слидерин бяха известни с арогантността и гордостта си, но най-вече с това, че мразят (да не кажа не навиждат) някой да им се меси в нещата…

Мислех да набера на компа първо всичко,което съм измислила до тук ама все не остава време.Tа за това поствам това,а после другата част и новото,което писах.Enjoy!

Постепенно забави крачка, но съзнанието и все още бе напълно обсебено от мислите за случилото се и дори не забеляза, че се намира на „Диагон-Али” и че навсякъде беше пусто и безмълвно.” Сега какво ще правя? Трябва да измисля нещо и то бързо. Не мога да им кажа истината! Ами ако им кажа, че съм омъжена за друг. Но тогава Хърмаяни може все пак да изпорти нещата. Или може би...” Спря да мисли за това, за да установи телепатична връзка с Джини.
„Хей, ураганче! Как си?”
„Добре. Поуспокоих се и вече съм много по-добре. Но друго ме тревожи в момента.”
„Ами... Наистина трябва да те тревожи.”
„Защо? Какво е станало? Не ми казвай, че Хърмаяни пак се е изпуснала за нещо!”
„Не, не е Хърмаяни този път. Бях аз. Но чакай първо да ти разкажа и след това ще беснееш. След като ти изфуча от заведението Хари, Киара и Рон започнаха да задават въпроси. Опитах се да им обясня, че трябва да зададат тези въпроси на теб, а не на мен. Но те не спряха, а и Хърмаяни не ми помогна никак, защото и беше много гадно, че един вид те е предала. След като зададоха хиляди въпроси като най-често повтаряния въпрос беше: „Кой е съпруга и?” аз се изнервих и се развиках,че дори да е смъртожаден ти никога не би изменила на нашите идеи и възгледи и че не би преминала на страната на баща ти.Е, не знам защо млъкнаха или по-точно знам, защото ги шокирах. Съжалявам не трябваше да си изпускам нервите.”
„Спокойно, Джини. Те може да не са разбрали, а просто да са се шокирали от избухването ти. Кажи на Хърмаяни, че не и се сърдя. Не ми е много приятно, че ме издаде. Както и да е. Кажи и също, че каквото и да кажа да се направи, че това не е нещо ново за нея.”
„Добре. Ще и кажа. Лека нощ, Кармен.”
Блондинката прекъсна връзката. Кармен бе силно притеснена от факта, че ако някой разбере за връзката им много хора щяха да пострадат. Но какво можеше да направи. Любовта си беше любов и не можеше (и не искаше) да спира да го обича.
Увлечена в мислите си тя не забеляза двете черни качулки, които я следяха от както беше излязла от "Трите метли”. Изведнъж обаче единия от тях, явно не гледаше къде върви, се блъсна в една от близките кофи.
- Петрификус Тоталус! - извика Кармен, обръщайки се. Бе успяла да уцели единия. След това се обърна към другия. - Свали си маската ,подлецо!Дуелирай се с мен с открито лице. - Красивите и пъстри очи на момичето блестяха с огнен плам.
- Хей, сестричке, по-леко. - Маркъс си свали маската и качулката и се ухили на сестра си. Тя се усмихна и го гушна. - Май някой здраво е беснял. С Грейбек те следим още от „Трите метли”, а ти дори не ни забеляза.
Маркъс Том Мерсволуко Риддъл беше типичният студен, циничен, лукав и коравосърдечен слидеринец. Освен когато ставаше дума за сестра му. Той и Кармен бяха напълно различни на външен вид и по характер.
Момчето бе пълно копие на баща им. Имаше винаги добре пригладена, черна като нощта коса;тъмно шоколадови очи и усмивка, която кара момичетата да падат в краката му. Беше не много едър, но без много усилия се справяше с някого дори без пръчка.
Момичето пък бе пълно копие на майка им. Снежно руса коса, която ставаше бяла на слънце или ако се ядосаше;в очите и имаше всички познати на хората цветове.Най-често се срещаше пепеляво-розовия цвят в очите и, което означаваше, че е спокойна. И тя като брат си имаше страхотна усмивка, която караше дъха на момчетата да спре.
Двамата дълго време са били разделени, защото години наред тя е живяла при свако им Антон и леля им Саманта, а той живееше при семейство Малфой. Въпреки че двете семейства бяха близки, те не се събираха често, за да не ги заподозрат. Тъй като и двамата мъже бяха "бивши" смъртожадни и беше по-добре да не се събират или ако се събират да е рядко. Чак когато Кармен беше на 6 години, а той на 7 се видяха за първи път.