Какво е щастие без сълзи...

Нека ви въведа..разказва се за живота на Лили Еванс от 11 й рожден ден.
Ще видите през какви изпитания и трудности е минала тя за да се превърне в най-добрата магьосница за времето си.Колко приятели е изгубила,колко сълзи е проляла..ще ви разкрия живота й.


~Глава първа~

Семейство Еванс беше просто едно нормално семейство,което живееше в малка двуетажна къща в покрайнините на големия Лондон.Наталия и Питър Еванс бяха работливи и честни хора,трудеха се много и даваха живота си за двете си дъщери.
По-голямата дъщеря ,Петуния,не приличаше на никого от семейството..тя имаше опак характер,беше заядлива и се грижеше само за себе си.Тя обичаше семейството си но по свой начин,който другите не разбираха..
Петуния никога не беше лишавана от нищо но отношенията към нея бяха малко по-хладни в сравнение с малката дъщеря,любимката,красавицата Лили.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.

Беше ранно утро,Петуния вече се бе събудила и заслиза надолу по стълбите към кухнята,като си мислеше как ще прекара поредния обикновен ден..изобщо не подозираше,че този ден ще промени завинаги живота й.
Тя извади маслото от хладилника и започна да си маже препечена филийка,когато по стълбите заслизаха родителите й.
Наталия беше жена,на възраст от 37 години,която притежаваше коса с цвета на огнените езичета,които се гонеха в камината,очите й бяха като елмази..толкова ясно зелени,по лицето й се откриваха лунички,без съмнение бе,че на млади години,тя е била голяма красавица и досега пазеше част от тази красота и топлота.
Мъжът й-Питър беше висок,слабичък,41 годишен адвокат,имаше тъмно кафява коса и медно кафяви очи..беше мъж на честта и внимателен родител.
Малката Лили беше копие на майка си а Петуния приличаше на баща си.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.

Двамата седнаха на масата,поздравиха дъщеря си,която с пълна уста избоботи едно "Добро утро" и продължи да яде филията си.Жената стана да приготви кафе и попита мъжа си:
-Ще желаеш ли нещо,мили?
-Да скъпа,бих те помолил,като приключиш да донесеш вестника.
-Разбира се,усмихна се топло Наталия.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.

След около 10 ина минутки по стълбите се чу тропот и само след миг оттам се показа Лили.
Наталия и Питър исе усмихнаха и поздравиха.
-Добро утро мила,как спа?
Момичето се прозя широко и отвърна"Много добре,а вие?"зададе на свой ред въпрос тя.
-И ние,отвърна баща й.
-Почокай малко миличка..сега идвам.
Майка й се згуби от поглед и след малко се завърна с голям,лосък плик в ръка.
-Ооо-изуми се червенокоската,вие не сте забравили какъв ден е днес!усмихна се весело тя.
-Разбира се,че не сме!!!потвърдиха в един глас родителите и и преди да продължат бяха прекъснати от голямата сестра.
-И какъв ден е днес,че нещо не помня-подметна злобно тя.
Лили не отговори а само япогледна оскърбено.
-Петуния..днес сестра ти има рожден ден,нима не помниш.
-Е и какво от това,една откачалка повече..момичето изсумтя и вмъкна..Чудя се,защо никой не се сеща за моят рожден ден..може би понеже не се увличам по гупости и около мен не се случват куп беди.
Настъпи неловко мълчание.Петуния поклати глава и напусна кухнята с бързи стъпки.
Лили загуби натроението си.
-Хайде миличка,не проваляй най-хубавия си ден,рождения си ден..вземи,подаде й майка й пакета.
Момичето грейна и с нетърпение разкъса плика апри вида на онова,което беше в него само дето не подскочи от стола.
Тя извади оттам една голяма книга,в която се разказваше за магия и прочути магьосници..
Момичето се хвърли на врата на майка си а после и на баща си...
-О,колко съм щастлива..не намираше думи да изрази тя

Лили веднага открехна книгата,за която от толкова време мечтаеше..
За нея,баща й бе отишъл до центъра на Лондон за да я купи..никъде наоколо не се продаваха книги освен такива,с готварски рецепти.Сега обаче..като гледаше радостта на дъщеря си и усмивката,гренала на красивото й лице той много се радваше..струваше си сумата,която беше платил,книгата наистина беше голяма.С размерите на средноголяма картин а идостоверни илюстрации.
Лили винаги бе мечтала да бъде магьосница...сънуваше странни сънища и около нея се случваха странни неща,тя усещаше,че не е обикновенна.Скоро тази нейна мисъл щеше да се потвърди.
Тя се качи в стаята,където откри Петуния с гневна физиономия..
-Какво е това2посочи тя книгата в ръцете на сестра си..
-Божествена книга-отговори Лили.
-Дай насам,да я видя-отвърна сестра й
Лили подаде скъпата си книга и наблюдаваше как Петуния я разглежда и добива гнуслива физиономия..Лили се притесни и каза кротко-Хайде стига вече,дай ми я.
-Няма,оплези се момичето.Никога няма да я получиш,луда главо-извика гневно Петуния.В същия момент тя започна да къса и унищожава книгата.
-Лили се разплака и викаше-Не,не,не..защо си толкова жестока.
Другото момиче сякаш не я чуваше и късаше ли късаше.Лили плачеше но скоро събра умът си и се разгневи,помисли си"Де да можех да й причиня такава болка,каквато тя на мен.
В миг Петуния виеше от болка и закриваше лицето си с ръце,безсрамница,безсрамница!Майкооооо!
Лили гледаше оплашено..не за пръв път правеше нещата само с волята си,но не можеше да повярва все още какво стори.
След минути майката на момичетата вече влизаше в стаята..


-Какво има,какво се е случило?-попита притеснено жената като видя и двете момичета да плачат.
Лили започна да разказва как сестра й я бе наскърбила.
От своя страна Петуния показа лицето си,обсипано с големи циреи.
Майката само гледаше ту към дната ,ту към другата.
-Петуния,ти си по-голяма(на 14 години),как можа така да нараниш сестра си и то на рождения и ден..знаеш ли с какво желание баща ти отиде да центъра на Лондон и колко трудно спечелени пари вложи за да достави на мъничката Лили радост?
Майката гледаше ядосано момичето..а за това на лицето ти,незнам как се е случило,но си го заслужила.
-Хайде Лили,мила ела с мен!
Момиченцето хлипаше жално и държеше корицата на книгата.
Слязоха отново в кухнята и баща й при вида на момиченцето си се разстрои.
-Какво се е случило?-попита той
Майката му разказа,тъй като Лили не бе вече в състояние.
-Мила,обърна се той към нея,сега нямам толкова пари да ти купя същата но обещавам за следващия ти рожден ден да я имаш.
Момичето се уживи.
-Наистина ли обещаваш?
-Да.
-Добре тогава,усмихна се плахо момичето.
-Хайде Лили,отиди се облечи,че скоро приятелките ти ще пристигнат!
-Приятелки,какво имаш предвид?
-О,нима мислиш,че няма да рганизираме празненство по повод рождения ти ден?
-Момичето грейна.
-Отидав-изчурулика тя и затича по стълбите..
Наталия и Питър се спогледаха и тихо въздъхнаха..

Много скоро момичето заслиза по стълбите.Облечена в дълга,зелена рокля и с разресана коса,тя приличаше на принцеса.В ръката си носеше бижута.
-Мамо,ще ми сложиш ли колието,попита момичето?
-Да,мила-отвърна жената.
След като я накичи тя се зае с косата й,която сплете на дълга плитка тип "рибена кост".
Лили се завъртя пред огледалото и Ахна.
-Нат,обърна се Питър към жена си,забрави да донесеш сутрешната поща..
-О..да,много съжалява,веднага отивам.
Скоро майката се върна с вестника в ръка и с един жълтеникав пакет.
-Заповядай-подаде внимателно тя вестника на съпруга си.
-Лили,повика дъщеря си,която още се взираше смаяно в огледалото-има писмо за теб.
-Писмо..за мен?попита невярващо момичето,та никой не ми пише на мен..
-Ето,виж го,усмихна се приветливо майка й.
Момичето взе в ръцете си пакета и зачете адреса.
Той беше написан със зелен химикал и с дребен,засукан почерк и тя трудно разчиташе.

До госпожица,Лили Еванс
Къщата в покрайнините на Лондон,
Кухнята

Момичето погледна майка си и тя само се усмихна.
Лили разкъса плика и зачете,с всеки следващ ред тя добиваше все по изненадано и радостно изражение.Когато завърши писмото тя извика радостно и развълнувано:
-Мамо,чети1!възкликна тя.
Майката се зачете и се изуми.
-Скъпи виж!
Мъжът също зачете й направи стресната физиономия!
Петуния стоеше на стълбите и наблюдаваше сцената.
Лили,ти си магьосница!извика невярващо майка й.Момичето ми.
Жената, странно защо,нито за миг не се усъмни,че писмото може да е просто някаква шега.
За разлика от това,бащата погледна малко скептично,но нищо не каза..
-Ще видим,пророни той,ако пратят още едно посмо,значи нм грешка.
В този момент през камината влетяха не едно,а поне 15 -тина писма.
-Мъжът се възхити..Е,явно няма грешка ,примири се той и се усмихна.
-Ллии стоеше и не вярваше на случващото се,за това бе мечтала в най-смелите си мечти,бе го сънувала..но да се случва наистина..
Беше на седмото небе от радост4Най-хубавия ми роден ден",мислеше си тя.
Петуния не продума,стоеше уплашена и мрачна..това обясняваше всички онези неща,които се случваха..тя се качи горе в стята си с ясното съзнание,че нищо вече няма да е същото.

Приятелките на Лили започнаха да пристигат една по една или на групи.Първото момиче,което пристигна се казваше Анжела Малфой.Тя беше високо,русо момиче,изглежда към 15тина годишно.То водеше брат си Луциус и се усмихваше на Лили..но някак си усмивката й не изглеждаше искрено.
Лили я покани да седнат и да си побъбрят.

След минути на вратата се почука,пет момичета стояха на прага и чакаха домакинята да отвори.
Мелани Нот,Моли Уизли,Лорен Забини,Аманда Джонсън и Натали Грейнджър скоро влязоха в тясната къщурка.
-Здравей Лили,поздрави първо Мелани..тя бе на нейната възраст,с гъста кафява къдрава коса и кафяви очи,не беше много висока.Изглеждаш прекрасно,усмихна се момичето.
-Благодаря ти Мел.намери си място и се чувствай като у дома си.Тя кимна и седна до Луциус,който моментално се разведри.
-Здрасти Лили-поздрави и Моли..тя пък беше с оранжево червеникава коса и много лунички,беше леко закръглена но много жизнена и весела.
-Здравей,радвам се,че дойде.
Тези момичета пистигаха от големия град Лондон спецално заради нея.
-Лилинка..не можа да се стърпи Натали и прегърна приятелката си..с нея се разбираха прекрасно ане се бяха виждали от близо година!Натали беше стройно момиче със рижава коса и светло кафяви очи.
-Няма да повярваш колко се радвам да те видя,както и всички вас-каза ведро и радостно Лили.
Лорен се приближи..тя беше бледолико,високо момиче,със сиви очи и каменно изражение.Косите й бяха мнго дълги,прави и светло кафяви.Момичето се насили да се усмихне и поздрави Лили.
Следващата бе Аманда Джонсън.Тя беше едра за възрастта си,с малко по-тъмна кожа и шоколадови коси.Тя направи искрен комплимент на Лили и се настани на дивана до приятелките си.
Някои от момичетата вече се познаваха,други сега се запознаха..кипеше оживен разговор и не след дълго на вратата отново се почука...бяха забравили сестрите Блек..

Първото момиче,което влезе в стаята беше много високо,стройно и красиво.Имаше начупена, дълга руса коса.Очите й бяха морско сини и дълбоки.Името й беше Нарциса.Тя леко се наклони в знак на уважение,усмихна се на Лили и отиде при останалите.
Последва я сестра й-Белатрикс.Тя също беше много висока,имаше тъмни сивкави очи и бляскава,права гарвановочерна коса.Тя имаше студено изражение.Наведе леко глава и влезе в хола.

Беше страшен купон,всички изглежда се забавляваха по свой си начин..единствената,която се отнасяше с подозрение към младата Лили беше Анжела..сякаш забелязваше нещо,което другите не.
Луциус веднага набеляза Нарциса и се въртеше около нея,момичето не проявяваше интерес и оживено говореше със чернокосата си сестра и тема на разговора им бе Натали Грейнджър,която за прв път виждаха и чуваха.
Случиха се много неща и дойде време,в което Лили се реши да сподели новината за писмото си с приятелките си.
Когато разбраха момичетата се спогледаха и няколко от тях, а именно Мелани,Лорен,Аманда и Моли извадиха от джобовете си съите писма.
Лили за миг си помисли,че всичко е една голяма,жестока измама и че писмото е само измислица но скоро чу смеха на Анжела.Тя се смееше от сърце.Боже..нима ще учите в Хогуортс!изуми се тя..аз съм пети курс там,брат ми също е приет..жалко че сме случили на такъв смахнат директор..прекалено емлад за да контролира училището.
Лили се зарадва..значи не беше измама,истина бе..тя щеше да учи в училище за магия и вълшебство!
Скоро се чу още един смях..студен и безмилостен..Нарциса сочеше Моли и се хилеше..нима Уизли се оказват магьосници..
Белатрикс я изгледа гневно и строго и Нарциса на момента престна.
Не е момент да го обсъждаме.вметна тя и погледна Лили.
Значи и ти си приета..аз и сестра ми сме записани още от мига на раждането си,родът ни е чистокръвен и всички в историята са чистокръвни магьоснци.Бела завърши и после се усети..Не се съмнявайте,истина е..магьосници сме..

Разговорът се насочи към магията,всички в захлас слушаха разказа на по-голямата Анжела..тя разказваше увлекателно..за перон 9 3/4,за експреса,за замъка,гората,куидича,домовете...

~Втора глава~
разходка до Диагон-али

Дните си минаваха бавно и Лили отмяташе на календара всеки изминал ден.
Този ден Лили стана рано,изми си лицето и зъбите и започна да се чуди какво да облича..Днес щеше да е интересен ден,Анжела щеше да заведе нея и другите до някаква улици наречена Диагон-али.
Лили страшно се вълнуваше и се боеше да не закъснее за срещата в центъра на Лондон.
След дълго чудене момичто намъкна едни дънки и блузка в любимия й цвят-зелено.Среса косата си но този път не я прибра а я остави свободно да пада по раменете й.
Беше готова а до срещата в 11 оставаха близо два часа,затова Лили се промъкна до нощното си шкафче и взе оттам писмото и плъзна поглед по него..
"Ще ми трябват комплект учебници,мантия,животинче..пръчка..4 изведнъж тя се сепна.
-Но аз нямам толкова пари,как ще си купя тези неща..предполагам няма да ми ги подаряват..каза тихо тя.
Втренчи поглед в писмото и видя,ч цените на вещите са в галеони,сикли и кнутове..беше чела някъде за тях,магьосническите пари..значи не можеше да помоли майка си за пари,тя не можеше да пазарува с немагически пари.
Настроението й се изпари..


Майката и бащата на Лили станаха и тя веднага скочи от креслото си.Родителите й бяха готови и сега щяха да тръгнат към центъра и Лили нямаше да закъснее.
Докато вървяха към колата момичето сподели каквото я глождеше отвътре.Майката отначало прехапа устни..тя определено не беше разказала някои неща на момичето като например че баба й навремето е учила в Хогуортс и е оставила цялото си наследство,което никак не било млко,на Лили.
-покойно скъпа,ще намериш пари.
-Но,мамо,от къде ще взема тези златни галеони?
Наталия се зачуди за секунда и в съзнанието й изплува името на онази странна банка с охранителите таласъми,за която й бе разказвала майка й.
.От Гринготс,Лили,от Гринготс.Сигурна съм,че приятелките ти ще ти обяснят всичко.
-Лили спря да пита,но остана смаяна че майка й знае за тази банка..имаше нещо несподелено но за това щеше да се поинтересува по-късно.
В главата й отново се наместиха мисли за предстоящата разходка по Диагон-али.

Ето че пристигаха точно навреме,Анжела и Луциус вече стояха на площада а пък Моли Уизли подскачаше и махаше с ръка.
Лили целуна за довиждане родителите си и се разбраха да се чакат на същото място след три часа.
Момичето отиде при приятелките си и Моли веднага я заговори.
-Единственото нещо,което ме притеснява са парите,грачеше почти момичето.
-И аз се опасявам за това..промълви тихо Лили и разпъти мислите си от парите.
Анжела ги изгледа и се нацупи.Никой незнаеше какво минава през умът й.
Ето че съвсем скоро от другия край на площада се задаваха сестрите Блек.Нарциса и Белатрикс както винаги изглеждаха приказно.Скоро и те се присъединиха и зачакаха останалите,защото вече нямаха търпение да се озоват на магьосническата улица.
Не чакаха сдълго,Мелани и Лорен-най-добрите приятелки слязоха от един грамаден джип.Моичетата се доближиха и попитаха.
-Кого чакаме?
-Аманда,отговори кротко Анжела и в същия този момент Аманда Джонсън изникна зад тях.
-Да вървим..каза тихоАманда и поведе момичетата.


След дълго ходене през хиляди малки улички най-накрая стигнаха до едно заведение наречено "Продъненият котел".
На Лили й се стори странно заведение да се казва така но замълча.На другите явно не им правеше впечатление.
Анжела застана до една тухлена стена отстрани на заведението и
извади магическата си пръчка от джоба.Почука няколко пъти като обясняваше вничателно на другите как се прави и обеще дори да им го нарисува за по-ясна предтава.
След тези удари по стената тухлите започнаха да се разместват и скоро ня тяхно място имаше един малък проход,колкото да мине един човек..при вида на това от другата страна сички ахнаха.

~Първа стъпка-Гринготс~


Момичетата се спогледаха и с бавни крачки тръгнаха по улицата..те въртяха замаяно главите си на всички страни за да не изпусна нещо.
-Предполагам вече можете да се оправите сами,каза им Анжела.,тъй като туку що бе зърнала приятелите си.
Няколко от момичетата се притеснипха но Нарциса ги погледна със спокоен поглед за да покаже,че знае какво да прави.
-Довиждане Анжи,извикаха момичетата а в отговор тя помаха и се отдалечи към една групичка-вероятно 5то курсници.
Лили се чувстваше неспокойно..тази Гринготс,каквото и да представляваше не й вдъхваше доверие.
-Какво има Лили,защо се умълча? попита я Моли
-Ами притеснявам се..
-Спокойно,каза сдържано чернокоата красавица Бела,ние със сестра им знаем накъде да вървим.
Да тругваме към Гринготс.
Лили и Моли се спогледаха и червенокоската разбра че и приятелката й има опасения.
-Ии ти ли се боиш да не би да нямаш магьоснически пари?попита плахо Моли
-Да.
-Аз също,всички в рода са магьосници но не сме много богати..промълви момичето и прекрати разговора.
Ето че тръгнаха.

Скоро момичетата се озоваха пред портите на голяма бяла сграда.Изглеждаше доста красива.
Влязоха вътре иАманда извика от уплаха.Зад бюрата седяха не хора,а талъсъми..ниски малки и не особено дружелюбни същаств..даже злобни.
-Сега разбирате ли защо никой,никога не е успявал да открадне нещо от банката,защото ако тези създания се разгневят-свършено е.изсушка Мелани.
-аистина ли никой не е успявал да открадне нещо?попита заинтригувано Лили.
-Да-кратко отговориха сестрите Блек и се насочиха към един свободен таласък.
-Добър ден,идваме за трезор 370,707 започнаха сестрите Блек а..Мел твоят?
-465-отговори момичето.
-Луциус?
-Ааа 666..беше май!
-Аманда?
-219
-Лорен ти?
-867
-Моли?
Момичето се изчерви и каза-135
-А твоят Лили?
Лили очакваше този въпрос затова досега беше блъскала главата си за да си спомни разговорът преди да се качи в колата..
В Гринготс,номер 767.
-Моят е 767.
-Така..значи 370,707,767,135,867,219,666 и 465-завърше Нарциса.
-Ключовете моля!каза със странен дрезгав глас талъсъмът.
След миг 7 ключа бяха на мрамората поставка.
Ами аз..нямам ключ-каза притеснено Лили.
-Как така!зашепнаха другите.
-Кои номер госпожице?обади се таласъмът.
-767
-Този трезор няма ключ.Отваря се по друг начин защото е по поръчка.Да вървим.
Лили мълчеше и се чудеше кой ще прави трезор по поръчка и какво ли има в него.


Качиха се на една количка и литнаха със страшна скорост из тъмни коридори -имаха чувството че са във влакчето на ужасите.
Беше студено и на стените доста на рядко бяха наредени големи факли.
Спряха първо пред най-близкия трезор-на Моли.Талъсъчът отвори вратата и там едва забеежимо на дъното се виждаха някакви затисти монети.Моли събра няколко и засрамена с порозовели бузки се качи обратно в количката за да продължът.
Спряха пред трезора на Аманда и неможаха да видят какво има вътре-тя скочи бързо загреба няколко шепи галеони и се върна.
Ето че стояха пред трезора на Нарциса Блек,когато вратата му се отвори всички тихо ахнаха без Лорен,Белатрикс и Луциус.
Имаше редици със златни монети,един куп с бронзови и сандък със сребърни-момичето взе доста и напусна трезор 370.
Белатрикс също отвори трезора си.При нея нещата стояха по същия начин.Навремето Блек имаха един общ грамаден трезор 777 но с течетие на времето той се препълни и не събираше жълтиците,затва всички членове на рода бяха получили еднакво състояние и вече добавяха своите печалби.ко се съдеше по това,което притежаваха сестрите без да имат допълнителни печалби..то,представете си какво би било в трезора на майките и бащите им.
Луциус понеже много обичаше да пилее парите си беше намалил наличието на трезора си.
Мелани и Лоревна чиито трезори бяха в непосредствена близост също разполагаха с доста добри суми.

И така..след като всички взеха нужните си пра идойде време за трезора на Лили.
Тя много се боеше от този момент.Слез еот количката и застана пред еда желязна врата обкована със сребро.Видя как таласъма прокара внимателно пръст по един надпис и вратата щракна и се разтвори пред нея.Момичто вече бе заело такова място,че в количката да не се вижда какво има в трезора.Тъй като беше много слабичка не се получи но когато отвори очи пред съдържанието му тя не се сдържа и се усмихна.Притежаваше купчина с магьоснически пари -савнително голяма,но ги имаше!Освен това руги магьоснически предмети.Момичето нямаше време да разглежда затова взе няколко шепи пари за да е сигурна че ще й стигнат и отиде спокойна при останалите.
Много се чудеше откъде родителите й имат тези пари..да не би някой да беше магьосник! И да не й кажат!Или пък някой от рода?Тя незнаеше но това не й даваше мира по пътя обратно с количката.Тя си обеща да пита техните когато има възможност и натрапчивата мисъл беше изместнена от тази за предстоящото вълнуващо пазаруване на улица Диагон-али!

Скоро момичетата се озоваха отново на разкошната Диагон-али.Лили омайно се усмихваше и се чудеше откъде да започне покупките.
Всички момичета се разпръснаха..
Ние ще проследим Лили..

Червенокосото момиче все не можеше да се ориентира но за щастие се сблъска с Мелани.
-О,Лили и ти ли се лутаи по улицата-подхили се тя.
-Ами..все още не мога да се ориентирам-каза леко смутена Лили
-Не се безпокой,аз знам къде трябва да отидем.Мелани хвана ръката на Лили и я задърпа към един магазин със златен надпис Оливандър.
-Кой е Оливандър? попита удивена Лили
Мелани сви рамене безгрижно..-Казват,че е най-добрият производител на магически пръчки и помни всяка една излязла от работилницата му.
Двете момичета влязоха в магазина и се огледаха..следа от Оливандър нямаше..
-Къде ли е? попита Лили.
-Ето ме! извика някой и след миг се приплъзна с една стълба към тях.
-Здравейте господин Оливандър..каза Мелани.
-Здравейте момичета..мъжът се вгледа в лицата им и спря поглед на Мелани..-Вие,госпожице,сте от рода на Нот,нали? попита заинтересовано той.
-Да,да-потвърди кимайки Мел
-Чудесно..значи знам какво точно да ви предложа..
След това той изчезна зад множесто малки кутийки с магически пръчки и извади една кафява и докато се приближаваше издекламира официално-29 сантиметра,ясен и косъм от еднорог..усмихна се той.
Вземи.
Момичето пое от ръката му пръчката и усети как се сля с нея..досега не бе изпитвала нищо подобно..тя грейна и каза-Ще я взема.Плати и зачака приятелката си.
Лили бавно се приближи към плота..знаеше какво ще се случи..Оливандър впи странно сивите си очи в нея и сякаш я сканира с рентген..-О,боже..о боже..не мислех,че някога отново ще се срещна с магьосник от Еванс!извика развълнуван той.
Лили стоеше като закована..тя незнаеше,че в нейното семейство е имало магьосник някога..кой ли беше той,и защо ли никой не й е казал..тези въпросизапочнаха да я тормозят но поне си отговори откъде майка и знае за Гринготс и тази улица..
-Пробвайте,млада госпожице..как е името ви?
-Лили-отвърна кратко момичето и сведе глава
-Вижте тази..31 сантиметра,клен,косъм от вийла
Лили взе пръчката но в същия миг видя,че тази пръчка не е за нея..
-О не не не..завайка се Оливандър..по-добре..тази-и той подаде внимателно една друга пръчка..33 сантиметра,ела и перо от феникс..
Оказа се,че пръчката и Лили са като създадени една за друга и тя излезе доволна от магазина като след нея влязоха Луциус и Лорена..той си купи 27 сан пръка от топола,фениксово перо истрашно огъваема атя си взе 36 сан с косъм от вийла и кипарис.
Не след дълго и Нарциса и Белатрикс се отбиха..красивата Белатрикс спря избора си на изключително красива,гъвкава137 сан пръчка с косъм от еднорог и абанос а пък сестра й си купи 34 сан пръчка с липа и косъм от вийла.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Момичетата се събраха по едно време и се спряха пред една сладоледена къща..при вида на вкусните сладоледи те не се замислиха ами направо започнаха да си поръчват..
-Малинов-каза Лорена.
-Искам шоколадов! викаха Натали и Моли
-За мен ягода-не остана по назад Мелани..
-Банан-каза и Нарциса
-Кокос-усмихна се Белатрикс
-За мен киви-каза Луциус.
-Карамел..каза накрая Лили
Те седнаха на сенчеста маса и изядоха спокойно сладоледите си разглеждйки потока от магьосници минаващи покрай тях..
-Виж,виж..ръгаше Нарциса сестра си и очеше към някаква жена..
Чернокосото момиче впери студен поглед натам и после изражението и се смени със злобно..
-Знаете ли коя е тази? поита Нарциса..
-Нее! викнаха всички в хор и продължиха яденето.
-Това-започна тя,е майката на Черния Лорд..чували сте за него предполагам..името й е Меропа и е мъгълка..заяви с погнуса Нарциса и отново се зае със сладоледа.
-Мъгълка? попта учудено Лили..неразбираща за какво говорят.
Лорена,Нарциса,Мелани и Белатрикс изгледаха странно Лили и тя реши,че е сгафила..и че да не знаеш тази дума е недопустимо.
-Обикновена,немагьосница-отвърна после Белатрикс
.Решиха че е време да продължат..
Отбиха се през мадам Молкин и си закупиха прекрасни училищни мантии за всички сезони иедна официална за балове и други такива събития.
После сестрите Блек и Лорен отидоха до единмагазн за магьонически спорт-куидич..заинтригувани другите ги последваха.
-Какво за бога е куидич попитаха в един глас Моли и Натали.
-Това е най-известната магьосническа игра..без лимит време..в отбор играят 7 играча-търсач,пазач,двама биячи и двама гончии..играе се с четири топки..един куофъл,два блъджара и един златен снич..бърз и неуловим..каза възоржено Нарциса..мечтата ми е да стана търсач и да ловя снича-каза тя.
Белатрикс кимна и добави -За тази цел трубва да си закупим метли...най-нов модел.Двете следвани от Лорен влязоха ислед около десетина минути излязоха с две чисто нови метли Метеор 77.
-Готови сме-казаха ухилени те.Бяха готови да продължат..купиха си много неща..следкиши..везни,учебници,пергаменти,пера,котли,мастил
..останаха само животинчетата..за това отидоха до центъра за животни Магическа менажерия..оттам си закупиха любимци.
Лили си взе прекрасна улулица..Луциус- бухал,Натали-сова,Мелани-рижава котка,Аманда-някаква сова,Нарциса-полярна сова,Белатрикс-сиамска коткаМоли-плъх а Лорен-бяла пухкава котка.. с това те завършиха покупките си на улицата и отидоха на посоченото от Анжела място,където тя щеше да ги чака,за да ги заведе на перон 9 и 3/4