Бела искам да участвам в мисията,знам какво ще кагеш но искам..имам толково да му връщам,ще помогна и на вас..включете ме моля те!!!
Разбирам..вярвам,че можеш много да помогнеш.Обещавам да говоря за това с Кармен!
Мина се още време и двамата тръгнаха да се разделят.Това се оказа най-странният момент.Стояха мълчаливо насред площада и се гледаха
-Мисля,че ако сега си тръгна,няма да те видя отново..
-Твърде е възможно,отвърна Бела и свали поглед.
-Не ме изоставяй мля те,знам колко болка ти причиних иколко си плакала заради мен..жестоко се разкайвам..сега бих предпочел да умра отколкото да суе подчиня на волята на баща ми..
Тя го гледаше и с всяка следваща дума разбираше,че чувствата още са живи някъде вътре..и сега се пробуждат.
-Недей,Бела,не казвай Сбогм а асмо довиждане..
Дори приятелството ти ми стига,за да се чувствам жив..с това той завърши а тя бе непосилна да говори затова само кимна и пристъпи напред.
Доближи се до Чест иго целуна,като горещите й сълзи на отчаяние и стара болка докоснаха лието му.
Когато разделиха устните си тя каза
-Прощавам ти..ще направя всичко възможно да се видим пак..при сведения за мисията ще те потърся..разбери,ще се помъча да поддържаме някакви отношения..тя се усети че започва да говори глупости и безсмислици,затова само му помаха и бързо пое в посока Емерал.
Той остана да стои известно време там и да превърта денят на лента и да мисли,че това е най-хубавото нещо,което дори не е мечтал да му се случи.След това се ободри,макар дазнаеше,ч между него и Бела никога нямаше да има нещо повече..нямаше да е като преди и за всичко..бе виновен той..не виновният бе Волдемор и скоро щеше да си плати..Честър сложи качулката си и пое в обратна посоа.