Красотата на любовта

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Значи..ще помоля админката да не заключва темата,обаче никой друг да не пише тука освен мен.Това е една повест,кяото почнах и много ми се иска да чуя мнението ви.Първата глава е екстравагантна и не знам дали ще ви допадне особено.Искам да чуя обаче няколко коментара,ако може по ЛС.Искам да знам дали да продължавам да пиша.Значи..разправя се за годините на Сириус и Джеймс в Хогуортс и е написана от името на едно момиче-Андреа,която е преместена от Бобатон в Хогуортс след гкато родителите й са убити от смъртожадните.И в Хогуортс тя се запознава
с Лили и мърродерите.И няма да издавам повече.Първата глава не е особено кратка и ако се наеме да я прочете,ще ме зарадва.Ако не ви харесва,също драснете ЛС.Има някой неща,които са леко идиотски,така че не се притеснявайте да ми кажете.Предпочитам искрените критики,вместо лъжливи похвали.И..това е..

Глава първа-Ново начало

"Спокойно Анди."-повтарях си аз,докато ръката на сестра ми ме теглеше към залата-"Всички ще те харесат.Просто бъди естествена".
-Андреа,мърдай!-провлачи Мартина,докато се опитваше да махне впитите ми пръсти от един парапет.
-Не мога,Марти.Няма да успея.Преклаено съм притеснена.-избоботих аз,но думите се заваляха.
-Престани!-извика сестричката ми-И двете знаем,че си тъпа,но просто върви моля те.
При тези думи аз придобих ледено изражениe и мигновено пуснах парапета.Сложих ръцете си на кръстта и се обърнах към Мартина.
-Не смей да ми говориш така-предупредих я аз-Сега след като мама и татко ги няма,аз съм ти настойник.Добре че навърших 17,иначе щяха да те пратят в пансион!И сега ти се осмеляваш да ме обиждаш
Мартина ме прегърна силно.Тя беше с две години по-малка от мен и разбира се,по-дребна.Аз отвърнах на прегръдката й и докато се усетя седяхме пред една огромна врата.
-Анди,спокойно,всички ще те обикнат.Дъмбълдор е високия мъж с бялата брада.В средата на главанта маса е.Отиваш право при него и той ще знае какво да те прави.
Тогава Марти ме остави сама.Аз просто си седях там,пред огромните врати,и сякаш не можех да помръдна.Бях пребеледняла."Защо,защо?"-ядосах се аз на себе си.Родителите ми бяха загинали преди половин година.Досега учих в Бобатон,но понеже някой серизоно трябваше да наглежда Мартина след кризата се преместих да уча в Хогуортс.И така-ето ме.Свежа седмокурсничка,на която й предстоят изпити,стои като закована пред вратата.Изведнъж някой ме извади от унеса ми,като ме избута грубиянски.Момче,с тъмна коса,по-високо от мен мина набързо с приятелите си.
-Ей,надувко-извиках аз и той се обърна-Можеше поне да се извиниш.
-Сириус Блек не се извинява,красавице-каза ми той и продължи.
Край!Този сега на какво ми се прави?На много важен ли?
-Анди!-Мартина махаше ядосано от една маса.
Поех си дълбоко въздух и влязоха вътре.Тогава приковах погледите в мен.Вероятно,защото бях облече с една от онези надиплени сини роклички,които служеха за униформи в Бобатон.Не ми остана време да се преоблека.Вървях гордо напред към голямата маса в средата.Белобрадия директор се изправи и аз,като глупачките,се поклоних.Той леко ми се усмихна и ме насочи към единия ъгъл.Там имаше една магьосница с гърбав нос.Отидох при нея и я поздравих учтиво.
-Г-це Самърс,боя се,че сега трябва да изтърпите разпределянето ни.По-късно ще се срещнете с ръководителя на дома ви,който ще ви насочи кои предмети да запишете и ще ви даде някой брошури за работа.А сега,след думите на директора,ще седнете на онова малко столче там.Вие ще сте първа,а след вас първокурсниците.И недейте да се притеснявате-тя само ми кимна студено
Тогава белобрадия магьоник се изправи и започна речта си:
-Тази година ще бъда кратък.Надявам се годината да бъде спокойна и приятна за всички.Имам само няколко изненади-първо:шести и седми курс имат право да ходят в Хогмийд всяка събота,второ:решихме тази година да ви предоставим Коледен бал за абсолютно всички курсове и трето:сега ще ядете пилешки пържоли.-всички се расмяха-Преди да ги хапенете,ще се наложи да изчакаме разпределянето.Всички знаем,че в нашето училище разпределяме първокурсниците,но тази година има едно ново попълнение в седми курс.Андреа Самърс е учила в Бобатон,но поради наложащи прични се премести в Хогуртс.Надявам се всички да се държите топло към нея и да я приобщите към вас.Г-це Самърс заповядайте на столчето-и той седна
Аз преглътнах силно.Краката ми отново се разптрепераха,но с едно леко побутване се насочих към столчето.Седнах и зачаках.Заех така наречена"Бобатонска поза",в която ръцете се намираха върху колента ми.Профеосрката с гърбавия нос се приблжи към мен с една опърпана шапка.
-Ъъъ..какво е това?-попитах аз
-Това,г-це Самърс,е разпределителната шапка-отговори ми жената-Тя ще каже в кой дом ще отидете.
Аз се ококорих насреща й,но кимнах.Дадох да нахлупят нещото върху русата ми главичка и зачаках.През това време огледах масите.Бяха четири.Над всяка се виждаше герба на дома й името му."Грифиндор,Слидерин,,Рейвнклоу и Хафълпаф"-помислих си аз и забелязах сестра си на масата на Грифиндор.Усмихнах се.За мое съжаление обаче там седеше онзи грубиян,който ме нарече красавице.
-Оу..това е толкова лесно..-прошепна шапката-Грифиндор!!!
Заозъртах се като лудите,но веднага се осъзнах.Изправих се щастлива и се насочих към масата на грифиндорци.Повечето станаха да се ръкуват с мен,а сестра ми даже ме прегърна.Напредък.Едно красиво червенокосо момиче ме покани да седна при нея.
-Лили Еванс-представи се тя-И аз съм седми курс.
Аз въздъхнах облекчено.
-Андреа Самърс-усмихнах се
-Аз съм Джеймс Потър-каза момчето от другата страна на Лили
-О,приятно ми е-аз се ръкувах и с него.Тогава усетих някакво ръчкане в ребрата от другата страна.Реших,че е Марти,затова се обърнах с усмивка.Но сметките ми не бяха верни.Онзи проклетник,където се заяждаше с мен.Аз го погледнах право в очите.Бяха дълбоки и кафяви.Неусетно прехапах леко долната си устна.
-С мен няма да се запознаеш,така ли красавице?-попита ме той-Е,аз съм Сириус Блек.
-Приятно ми е Сириус-излъгах -Аз съм Андреа.Андреа Самърс.
-Оу-той е погледна жално.Явно беше чел "Пророчески вести",където пишеше за смъртта на родителите ми-Съжелявам за загубата ти.
Аз кимнах разбиращо.
-Какво си загубила,Анди?-попита ме Лили и ме извади от транса в който бях изпаднала изведнъж
-Родителите си-прошепнах аз.Тя отвори уста,но аз я спрях-Знам,че съжеляваш,Лили.Няма нужда ми го казваш.
Тя ми се усмихна.
-И така-отново проглуши ушите ни Дъмбълдор-Успешна учебна година.А сега-яжте!
Той пленса три пъти с ръце и всичко пред мен се отрупа с всякакви вкусотии.
-Уау-успях да възкликна
-Харесва ли ти,красавице?-попита ме Сириус.Нямах желание да му отговарям,но все пак кимнах.-Ти май не си много приятелски настроена към мен.-каза ми той
Изкашлях се и отвърнах:
-"Сирису Блек не се извинява"-почти успях да наподобя гласа му
-О,това ли било?-възкликна Сириус невярващо-Е,ок,щом искаш-извинявай
Аз се расмях гръмко и обърнах глава към сестра ми.Сега тя се натискаше с някакво момче.
-Отвратително-ядосах се аз-Погледни я.И всички я виждат.Как..как може?
-Да ти покажа ли,красвице?-попита ме той и докато се усетя беше залепил устните си до моите.
Аз го блъснах силно.
-Какво ти става по дяволите?Туко що се запознахме,пък и си толкова груб-изкрещях аз без да мисля колко погледи бяха вперени в мен-Ти,Сириус Блек,си нещастник!
Станах и излязох.Да,ама къде отивах?
-Помощ ли искаш?-попита ме едно бледо момче,което както изглеждаше също беше грифиндорец.
-Да,искам да си намеря общата стая.От Грифиндор съм-обясних аз-Опс,извинявай.Аз съм Андреа Самърс.
-Аз съм Ремус.Ремус Лупин-ухили ми се той и ме поведе по едни стъпала.Колкото и да не вярвах,те се мърдаха.Тогава се озовахме пред един портрет.
-Ъъъъ-заекнах аз,но Ремус ме прекъсна.
-Слидерин смърди-каза той и дамата се отмести.Отвътре се отваряше прексранса стая.
-Уау!-извиках и прескчоих стълбичките.Беше в червено и жълто,имаше дивани,камина,фотьойли,килими.Вътре все още нямаше никой.Аз започнах да се въртя и сякаш се реех сред красота.
-Извинявай,Анди-прекъсна съня ми Лупин-Ама аз трябва да тръгвам.Е,лека вечер-той ми помаха и се качи по едните стълби.
Аз му помахах игриво и се излегнах на дивана срещу камината.Тя не беше запалена,затова аз просто извадих пръчката си и я запалих.Беше толкова красива.Пламъчетата сякаш тансуваха отвътре.Даваше светлина и топлина.Тогава отново бях прекъсната.И този път бяха Лили,Джеймс,Сириус и един дребен и гърбав.
-Здрасти Анди-поздрави ме Лили и аз веднага се изправих.Тя седна до мен и се разприказвахме.С крайчеца на окото си забелязах как онези тримата и се насочиха нагоре по стълбите.
-Е,ще ми покажеш ли спалните?-попитах и тя мигновено ме задърпа нагоре по другите стълби.Показа ми една стая и аз влязоха преди нея.Леглата бяха четири,всичките имаха балдахин и червени завеси.Над всяко едно имаше златиста табелка.Моето беше това до прозореца,а на Лили до моето.
-Страхотно е Лилс-извиках аз и се метнах на топлото легълце.Багажа ми беше там и всичко си беше чудесно.
-Лилс?-взъкликна тя-Винаги съм искала да ми викат така,но никой не се сети.
Аз се усмихнах.
-Е,нали сме приятелки?-попитах и тя веднага кимна.Дойде при мен и ме прегърна.Бях наистина щастлива.
-Лили!Лили!-извика някой отдолу и Лили въздъхна.
-Джеймс явно няма да спре скоро-каза ми тя и завърши-Отивам да го разкарам и идвам.
-Добре-съгласих се и се обърнах на другата страна.Златния часовник на ръката ми показваше 9 и половина.Озадачих се,но реших,че утре ми предстои голям ден и трябва да спя.
Станах,облякох бледо синята си къса нощничка и се пъхнах под топлите завивки.Очите ми сякаш ме подтикваха да ги затворя и аз не им отказах.Почти веднага заспах..

Отворих очи уплашено.Седнах на леглото си и разтърках очите си."Ох,Анди,пак кошмари"-помислих си ядосано и се изправих.Без да мисля,че съм по нощица,обух пухкавите си чехли и слязох долу в общата стая.Сега тя беше празна и само лек дим излизаше от кламината.И все пак въглените даваха топлина.Аз се отпуснах върху дивана,от който преди няколко часа бях станала и се загледах в тавана.Затворих очи и си представих какво ще стане след като завърша Хогуортс.Изведнъж нещо тежко се стовари отгоре ми и някой се доближи до ухото ми:
-Събуди се,красавице-веднага го познах
Отворих рязко очи и му зашлевих шамар.
-Проклет да си,Сириус Блек-извиках ядосано,а той само ми се усмихваше-Ти следиш ли ме?
-Не,но знаеш ли колко трудно се спи при Джеймс.Постоянно повтаря качествата на Лили:"Меката й червена коса,красивите й очи,нежната й кожа."
-Да,да,представих си-усмихнах се аз-Е,искаш ли нещо от мен?
-Да,моля те,помогни ми да ги съберем-помоли ми се Сириус и аз мигновено кимнах-О ти си злато!-възкликна той и каза-Защо не спиш?
-Ако не забелязваш,все още си върху мен-казах му аз леко ядосано и той веднага се отмести-Ами..просто кошмари.
Изведнъж се загледах в него.Беше само по някакви зелени боксерки,определено с чорапи,черната му коса леко закриваше очите му.Прииска ми се да махна тези кичури,но се овладях.
-Хей,красавице,къде се запиля?-попита ме той
-Аз..тук си бях-Андреа лъжиня такава
-Не ме лъже,красавице.Ума ти витаеше някъде.
-Добре,Сириус,хвана ме.Гледах онези кичури,които закриват очите ти.
-О..нарече ме Сириус-излигави се той-И си си мислила за мен.Значи не ме мразиш
-Внимавай Блек-заплших го на шега аз и затреперах.Камината беше истинала и аз зъзнех
-Ела тук-той разпери ръце и докато се опитам да му откажа деликатно вече ме беше прегърнал
-Много си общителен с непознати-усмихнах се аз в ръцете му и той само сви леко разменете си.
-Лап,човече,къде си?Ремус ме изгони-Джеймс слизаше по стълбите и аз рязко се отдръпнах от Сириус
-Ще ви оставя.Ще се видим на закуска-ох,чакай,аз ли казах това?
-Не,красавице,недей-помоли ме Сириус,но аз вече бях на средата на стълбите.
-Ще те убия Рог!-изкрещя Блек силно.Чух го ясно чак от леглото си.Завих се,но не успях да заспя.Скоро щеше да се съмне и аз останах загледана в прозореца.
Няколко слънчеви лъчи проникнаха през прозореца върху русата ми коса и аз веднаха се изправих.Усетих топлина върху лицето си,тялото си.Почувствах се по-силна от всякога.
-Анди?Защо си станала?-Лили стоеше зад мен
-Добро утро Лилс-поздравих я аз-Аз..се наспах
-Да ходим на закуска?-попита Лили
-Ами..6 часа е..малко е раничко-ухилих й се аз и двете се расмяхме
-Какво ще правим днес?-попита ме Лили
-Предполагам,че часовете започват,а аз нямам програмата си.Професор Макгонагъл трябва да ми я даде-отвърнах й аз,като не отлепях поглед от двора-Тук е много красиво,но с ръка на сърцето казвам,че вечнозелените градини на Бобатон са най-красивите в света
Лили се усмихна лукаво,но се съгласи с мен.Следващите два часа прекарахме в разни безброй глупави приказки,но все пак се опознахме и се забвлявахме.Заключихме,че ние наистина ще станем много добри приятелки.
-Анди,изглеждаш ми умислена-каза Лили,докато се приготвяше за закуската.Решеше червената си коса пред огледалото и с другата ръка си слагаше грим.Наистина беше суетна.
Аз просто си стоях на перваза впрелила поглед навън.Гледах как две момчета опитваха различни магий един върху друг и постоянно се смееха.Понякога даже падаха на земята и се държаха за коремите.Бяха Джеймс Потър и Сириус Блек.Сякаш не можех да отлепя очи от Сириус,сякаш ме примамваше да го гледам и дори без да го познавам,да го харесвам.
-Анди,слушаш ли ме?-извика след малко Лили.Явно ми беше говорила много,но аз бях погълната от онзи проклетник.
-Да-излъгах я,но тя ме усети незабавно.Все едно ме познаваше от години.
-Не е вярно-усмихна ми се тя-Време е да тръгваме за закуска.
Станах от перваза все още по пижама и понечих да тръгна към вратата,но от прокашлянето на Лили се осъзнах.Върнах се обратно и започнах да разравям куфара си.Облякох си униформата и тръгнах надолу заедно с новата ми най-добра приятелка.
-Какичко!-извика Мартина долу,дойде при мен и ме прегърна.
-Здрасти,Марти-поздравих я миличко и лъчезарно й се усмихнах-Кое е онова момче?
Едно русокосо момче я гледаше изпитателно и леко се подсмихваше.
-Видях те вчера с него-продължих-Смяташ ли,че е подходящ?
Мартина ахна едва чуто.Сигурно си мислеше,че я следя
-Ще говорим за това довечера.Получи ли си писмото?Всички седмокурсници получават
Точно се канех да попита за какво говори,когато едно малко момиченце пъхна в ръката ми един плик.Измънка нещо от сорта на:Анди Самърс,от профеоср Макгонагъл и си тръгна.Мартина ме караше с поглед да го отворя и аз се съгласих.Разкъсах хартията и се зачетох.

"Скъпа г-це Самърс,
получавате това писмо във връзка с предстоящите ви изпити и предпочитания за работа.Бих искала да ви насоча какви предмети да изучавате,да науча какви са любимите ви предмети и разбира се,да ви помогна.Чакам ви в кабинета си в два и половина след обяда.
Искрено ваша:
Минерва Макгонагъл,ръководител на дом Грифиндор"

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Ето и втората част на главата:

Кимнах вяло и се огледах къде изчезна Лили.
-Кога е твоя час?-попита ме червенокосата,когато изведнъж изникна зад гърба ми.
-А..два и половина-отвърнах й леко сърдито-Ами твоя?
-11 и половина-кимна Лили и ме повлече към Голямата зала.Влязохме и седнахме на грифиндорската маса,като веднаха се заехме със закуската.Скоро при нас се настаниха Лупин,Сириус,Джеймс и онзи гърбавичкия.
-И това,ако не е моята скъпа Лили-Джеймс веднага й се нахвърли и започна отново да се занася с нея.Тя обаче наистина го игнорираше.Почти през десет минути казваше:"Млъквай!",но без успех.
-О,красавице-поздрави ме Сириус и седна до мен,като си отпи от кафето ми.
-Ъъъъ..аз пиех това,фукльо-озъбих му се по най-неприятния начин,но той дори не трепна
-Ех,красавице,знаеш,че вече ме обичаш.Просто се държиш грубо
-Само в най-смелите ти мечти-отговорих му аз
-Да говорим за нещо друго,а?-предложи той-Сумнамбул ли си,че снощи не спа?
-Не ми напомняй.Знаеш ли,може да свалиш някое и друго килце.Снощи доста ми тежеше-усмихнах му се аз
-Никоя друга не се е оплаквала-затвори ми устата Сириус,като в гласа му се усещаше нотка на обида
-Оу,нима успях да те засегна?-чувствах се горда
-Мне-сви рамене той-Просто си помислих,че си права.Обаче признай,че когато те прегърнах се чувстваше добре.
-Не е вярно,Сириус-казах му аз,но сама усещах,че лъжех.
-Щом казваш,красавице-определено не искаше да спори с мен.
-Страхливец-прошепнах го точно на ухото му и той сви юмрука си.
-Не се дразни с мен,красавице,иначе.--той само се обърна към мен и погледие ни отново се срещнаха-Ще те гъделичкам,докато не умреш от смях
Подсмихнах се криво,но все пак не исках да умирам.
-Да излезем малко.Днес няма часове,а тъй като имам 3 часа до срещата ми,с удоволствие ще чуя за живота ти-предложи ми той и против всички ми принципи се съгласих.
-Лили,ще се видим на обяд-подшушнах на червенокосата си приятелка и дърпана от Сириус излязох от залата.
Двамата излязохме навън и той ме поведе,за да ми покаже езерото.Наистина беше прелестно.
-Е,красавице,разкажи ми повече за себе си.-започна Сириус
-Ами..казвам се Андреа Самърс,на 17 години съм и живея в Лондон.Родителите ми загинаха,бяха убити от.-преглътнах силно-поддържаниците на Волдемор,смъртожадните.Учих в бобатон,но сестра ми остана без надзор и аз станах нейн настойник.Добре,че бях навърпила 17,иначе щяха да я пратят в пансион.Майка ми е магьосница,но баща ми е мъгъл..

Той изглеждаше доволен и огромна усмивка се беше появила не лицето му.
-Какво?-зивиках ядно
-За пръв път момиче споменава името му.Повечето хора се страхуват-обясни ми той-Но все пак това е името му.Волдемор-той говореше някак монтонно
-Ами ти Сириус?Аз се изповядах,ти си наред-усмихнах му се аз и леко потръпнах.Беше девет сутринта и си умирах от студ.
Той ме усети и ме прегърна през раменете.Усещах топлината му и ми беше толкова приятно.След това започна историята си:
-Казвам се Сириус Блек,на 17 години съм и живеех в Лондон.Напуснах дома си миналата година и сега живея у Потърови.Имам по-малък брат-Регулус Блек и той е в Слидерин-усети как издядох тихо ахване и само леко ме притисна до себе си-Мразя цялото си семейство с изключения на братовчедка си Андромеда.Тя е най-добрия човек от рода Блек.Аз съм единствения човек,попаднал в Грифиндор.Всички от рода ми са били в Слидерин.В началото имах надежда,че брат ми ще тръгне по моите стъпки,но не познах.Той е същия идиот,като майка ми и баща ми.
След тези признания се чувствах странно.Той сякаш бе споделил живота си с мен.
-Сириус?-започнах аз-Защо ми каза всичко това?Запознахме се едва вчера.
-Колкото и да не ти се вярва,красавице,от пръв поглед усетих,че мога да ти се доверя и че ти ще станеш един от най-близките ми хора--призна си той,а след това ме погледна право в очите-Усещам,че не би ме предала.
И беше прав.Аз наистина никога,никога,за нищо на света,не бих издала всичко това.Настъпи едно неловко мълчание.
-Кога е часа ти при Макгонгъл?-попитах го,колкото да кажа нещо
-Два и половина-отговори ми той-Ами ти?
-Ъъъ..и моя-озадачих се невярващо-Мислех,че вика само по един.
-Ще ни възложи задача-обясни ми Сириус-Искаш ли да научиш повече за Хогуортс?
-О,да,с удоволствие-засмях се и го погледнах с очакване.
И така прекарах сутрна си с него.Със Сириус Блек.Понякога големи групи момичета минавах покрай нас и ни одумваха.Особено мен.Чувах изрази от рода:"Поредната заигравка на Блек" или пък "Още една въртиопашка".Той ми разказа невероятните си преживявания през тези седем години и аз зачпонах наистина да му се върхищавам.Когато една значителна група момичета минаха покрай нас,той ми сподели,че си имал фенклуб и постоянно му се лепели.И рядко им отказвал.
След няколко часа:
Погледнах часовника си и забелязах,че вече е време за обяд.Бях обещала на Лили,затова се изправих.
-Къде отиваш,красавице?-попита ме Сириус
-Ей,мъродер-усмихнах се аз-Отивам на обяд.Идваш ли?
-О..красвицата ме кани на обяд.Разбира се,че идвам-той прие протегнатата ми ръка и се запътихме към замъка.-Искаш ли Лили да бъде щастлива?-попита ме той след малко
-Да,защо?
-Сигурен съм,че ще й е най-добре с Джеймс.Той наистина я обича.-обясни ми Сириус и аз кимнах
-Съжелявам,но с нищо не мога да ти помогна-точно сега наистина бях безпомощна.
Усеащах,че искаше да ми противоречи,но се отказа.Влязохме в Голямата зала и се настанихме срещу Лили и Джеймс.Изглеждаха така,сякаш не са се местили от сутрина.
-Тук ли стояхте цял ден?-попитах ги неврващо
-Не..аз ходих при Макгонгъл,учих малко-обясни ми Лили-Ами вие какво правихте?
-Говорихме-отговорих й плахо-Научих много за училището.Оказа,че часовете ни със Сириус при професорката съвпадат.
-Значи след 10 минути?-обади се Джеймс
-Моя часовник показва 1 часа-възпротивих се,аз но Потър ме прекъсна:
-Нещо не ти е верен часовника,Анди.
Изпуфках ядосано и погледнах към Блек,който вдигна рамене.Стана и ми подаде ръката си.Повдигнах вежди,взех си препечената филийка,намазена от Лили с масло,и се изправих.
-До след малко-казах с пълна уста и тръгнах след него-Къде е кабинета й?
-Ами..на третия етаж-отвърна ми Сириус и ме поведе из коридорите
-Кой е онзи гърбавичкия с вас?-попитах го аз,докато се наслаждавах на филийката
-Казва се Питър Петигрю и е много глупав.Само се мъкне с нас,но не може да се нарече мъродер-поясни ми той-Щом не ме питаш,явно познаваш Ремус.
-О да-отговорих му-Снощи той ме доведе до общата стая.След като ти..и аз си тръгнах
-Оу!-Сирус се расмя гръмко-Имаш предвид онова в залата ли?
-Да,точно това-разсмях се-Е,както и да е.Стигнахме ли?
-Да,това е-каза ми той и посочи един кабинет в дъното-Точно 2 и половина.Влизаме!
Почуках силно на вратата и отворих плахо.Професорката седеше зад катедрата си и пишеше нещо.И двамата измънкахме по едно "Добър ден",при което получихме строг поглед.
-Г-це Самърс,г-н Блек,седнете моля ви-подкани ни тя и ние се настанихме отсреща й-Извиках и двама ви в един час,защото имам молба към г-н Блек,а г-ца Самърс трябва да узнае.И така,Сириус,вие ще бъдете надзорник на Андреа.Ще посещавате еднакви часове,защото тя също иска да стане аврор,нали така?-кимнах вяло и тя продължи-Затова часовете,които ще посещавате ще са еднакви.Искам просто да я ориентирате в началото,защото училището е голямо и има голяма възможност да се изгуби.
-Ъъъ..защо точно аз?-попита Сириус
-Ако не искате,може би някой друг ще се съгласи.Да кажем Скот Уинсдейл-отговори му тя,но той веднага кимна отрицателно.
-С удоволствие ще помогна на кра..Анди-завърши той-Има ли нещо друго?
-Имате си програма нали г-н Блек?-вдигна вежди Макгонагъл.Той кимна в знак на отговор-Тогава сте свободен.И ще ви помоля да изчакате пред вратата г-цата.
Вдигна рамене и излезе.
-Е,Андреа,кои са любимите ти предмети?
-Ами..бих учила всичко и искам да стана аврор-избоботих аз-Ще работя усърдно.Обещавам.
-Ето ви програма тогава.Нещо по специално?-не получи отговор-Е,добре тогава-подаде ми един лист с часовете и махна с ръка.
Изправих се и излязох.Сириус се беше облегнал на стената и изучаваше картинката пред очите му.Изкашлях се,за да привлека вниманието му и той веднага се насочи към мен.
-Е,красавице,май ще се наложи да ме търпиш доста време-каза ми той-Как го намираш това?
-Ще те изтърпя,Блек-присмях му се аз и получих само сърдита физиономия-Добре де,добре.Ще бъде забавно.
-Това исках да чуя-отвърна той и се заискачвахме към грифиндорската кула.
Докато вървяхме почти не говорихме.В общата стая също не намерихме особена тема за разговор,но обсъждахме някакви глупости,колкото да мине номера.На вечеря говорих много с Лили,а после и в спалнята се забвлявахме ужасно много.
-Да си лягаме-предложих аз към 11 часа,след дългите разкази за дните ни-След два дни тук се чувствам смазана
Лили се расмя,но се съгласи и си легнахме.
-Лека нощ,Лилс-пожелах аз,мушната под топлите завивики в копринената ми пижамка
-Лека нощ,Анд-отвърна ми тя и се обърна на другата страна.Последвах примера й и унесена в мисли за деня си,неусетно заспах..

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Ето я втора глава и втори изненади.Лорена казва,че глават е смешна и забавна.Надявам се да ви допадне.

-О,моля те,събуди се-извика някой в ухото ми и аз мигновено отворих очи-О,Анди,реших,че си умряла!
-Не съм Лилс,какво има?-попитах я неврващо
-Ами Сириус те търси.Каза,че е време да те заведе на първия ти час.-обясни ми Лили
Прозях се и се изправих.Облякох се набързо,измих се,грабнах чанатата си и заслизах надолу.
-Добро утро,красавице-поздрави ме Сириус,който изглеждаше наспал се и готов за часове.
-Мхм-успях само да кажа
Той хвана ръката ми и ме задърпа на някъде.Не знаех къде отивам.Доверявах му се напълно.Заведе ме в някакъв кабинет на първия етаж и седна заедно с мен на последния чин.
-Къде ме доведе?-попита го,докато си слагах молив около очите
-Кабинета по ЗСЧИ-обясни Сириус-Изглеждаш ми недоспала,красавице.
-А..не..не..колко часа имаме днес?-попитах уморено аз
-4-успкои ме той и аз извиках тихичко-Да не си сънувала нещо ужасно и просто да не си могла да спиш?
-Не..спах си нормално-казах аз и погледнах към първата маса.Там седяха две момчета.Едното беше с мазна черна коса,гърбав нос,забит в някаква книга.Момчето до него беше по-мускулесто,с черна коса и кафяви очи.Много приличаше на Сириус.
-Кой е това?-прошепнах все едно бях видяла зъл брат близнак
-О..това е Регулус..споменах ти за него,нали?-леко кимване-А това до него е Свиниръс Снейп.Така де..Сивиръс,но мъродерите винаги му казваме Свиниръс.
Разсмях се лекичко и точно тогава срещнах студения поглед на Регулус.Потръпнах.Той ужасно много приличаше на Сириус,но определено беше ужасяващ.
-Нищо няма да ти направи,Анди-каза ми Сириус-Може да е зъл,но все пак едва ли би те наранил.
Сириус ужасно много грешеше.Усещах как той ме изпепелява с погледа си.Тогава в стаята влезе профеоср Уинтроп.Огледа класа и кимна вяло.
-Аз съм професор Уинтроп и ще ви преподавам ЗСЧИ.Сега ще направим един изпит,за да видя какво знаете-замхна с пръчката си и пред всеки един изникна по един лист с различни въпроси.
Хвнаха химикалката си и започнах да пиша.Знаех всичко.Сириус обаче не си направи труда да драсне и ред.Почувствах се гузна,затова му помогнах за повечето въпроси
-Нямаше нужда,красавице-каза той след часа-Все пак ти благодаря.
-Няма проблем-отговорих аз-Има ли някакъв начин да ям нещо преди следващия час?
-За съжаление-не.Сега по вълшебство,поне ще може да поспиш.Сигурно ще правим преговор-зарадва ме Сириус
Не ме излъга за нищо.Правихме преговор,поспах последните 10 минути и все пак успях да се разсъня.Имахме два свободни часа до обяд.
Когато със Сириус застнахме пред кабинета,едно момиче с кестенява коса,дойде при нас.Или по-скоро при него.
-Глупак такъв!-разкрещя се тя и му удари един шамар.
Скрих лицето си в ръцете,за да не ме видят как се смея.Сириус стоеше потресен там,облегнат на стената,а аз просто се заливах от смях.След като си поех дълбоко дъх,го попитах направо.
-Защо те удари?
-Нали си спомняш,че вчера прекарах деня си да те развеждам из Хогуортс.-кимнах-Ами..забравих за срещата ми с нея-обясни ми Блек и аз избухнах в още по-ожесточен смях-Много ли ти е смешно,Андреа?
-О,нима много харесваше това момиче?-продължих през смях.-Извинявай,фукльо!-Помахах му и се отдалечих,все още смеейки се.
След този ден със Сириус си говорехме рядко.Септември постепенно се изниза и аз не усетих как.Сутрин бях на часове,следобред затупана в домашни,а вечерите прекарвах с Лили на женските ни купончета.Постепенно станахме най-добри приятелки и си споделяхме всичко..

Беше към полунощ на 30 семпетмври.Имах 30 въпроса за амортенцията по отвари и сега трябваше да си напиша домашното.Вероятността Слъгхорн да ми отнеме точки беше огромна.Затова съвсем самичка си лежах по корем на дивана в общата стая и се бях подпряла на лактите си,за да пиша.Сега обаче перото беше в устата ми и аз замислено гледах написаното ми заглавие.Започнах да чета на глас.
-Въпрос 1:Каква отвара е амортенцията?-замислих се и започнах да пиша като бавно сричах думите-То..ва..е..лю..бов..на..отва..ра..коя..то..ми..гнове..но..ка..ра..чо..ве..ка..който..я..е..из..пил..да..се...влю..би в..съз..да..те..ля.
Прочетох отново изречението,сметнах го за добро и се усмихнах на себе си.
-Въпрос 2:Кои са основните съставки на амортенцията?.По дяволите не ги знам.-отново захапах ядосано перото и започнах да мрънкам
-Хей,красавице,излеждаш ми тъжна-чух някакъв глас,но воубще не обърнах внимание-Красавице!Андреа!
Този път се принудих да се обърна.
-Мислех,че си ми сърдит,Блек-прозвучах студено и надменно и това и целях
-За какво да съм ти сърдит,красавице?-учуди се той и седна при мен.Аз все още си лежах захапала перото си.Направих се,че не мога да говоря,но Сириус махна перото от устата ми и зачака отговор.
-Защото онова момиче ти заби шамар,понеже заради мен пропусна срещата си и понеже просто ме отбягваш целия месец-обясних и си дръпнах перото.
Обърнах се отново по корем и се надвесих над листа
-Не ти се сърдя,красавице.Просто бях зает-отвърна Сириус,но аз нямах желание да говоря с него-Недей,не ми се сърди.През цялото време си мислих за теб.
-Нямам намерение да се смекча,Блек-отново казах аз
За малко настъпи мълчание и аз решх,че си е тръгнал,но определено грешах.Изведнъж Сириус ме хвана за кръстта и започна да ме дъпра.Опитите да се хвана за дивана бяха неуспешни.Бях безпомощна в ръцете му.Обърна ме към себе си и застанахме лице в лице.
-Какво целиш с това,Сириус?Няма да спя с теб,разбери го-отрязах го набързо
-Явно си чула за репутацията ми,красавице-засмя се той-Но аз няма да ти направя нищо.Просто искам да знам,че ми прощаваш и ще те пусна
-Простено ти е.Сега ме остави да сляза-казах хладно аз и се опитах да мръдна,но той ме държеше силно.
-Ти лъжеш,красавице.-прошепна ми той
-Да,Блек,лъжа.Цял месец ме отбягваш,а аз си мислех,че сме приятели.Е,вече се отказах от това.Няма да ти преча за срещичките-обясних му аз
-Ако не ми простиш,цяла нощ ще стоим така.Лекичка си и няма да те пусна.-той определено говореше сериозно.
-Пусни ме,проклетник такъв!-изивиках ядосано,но той само се усмихна и ме целуна -Какво целиш,фукльо?-следващата целувка-Не смей да ме целуваш,Блек!-отново същото.-Сега серизоно?Какво правиш?
-При всяка обида ще те целувам,за да спреш да ме обиждаш.-обясни ми той
-Добре..наистна ти прощавам..Сириус-наложих се над себе си и си спечелих свобода-бях пусната на земята.-Мерси!-избоботих и се излегнах над пергамента си
-Какво пишеш?-той буквално се настани отгоре ми
-Тежиш!-извиках и той легна до мен-Какво искаш сега?Нали се разбрахме,че сме ок.
-Просто ще ти окажа помощ,красавице-подмсихна се той,преметна едната си ръка през раменете ми и се зачете.-Основните съставки на амортенцията са:златоочица,безоар,око на тритон,косъм от еднорог и..-той ме погледна засмяно-опашка от саламандър
-Благодаря ти много.И ще те помоля нещо:не ме целувай повече,защото хич не ми е приятно-помолих учтиво аз
-Знам,че не ти е приятно,затова ти отмъщавам за обидите.Така няма да има Блек,глупак,фукльо и тем подобни-обясни ми той и аз въздъхнах
-Е,мисля да си лягам-съобщих му и се изправих,като се насочих към стълбите.
-Красавице?-извика той и аз се обърнах-може ли да чуя едно:Честит рожден ден!
Направих учудена физономия и закрих устата си с ръка.
-О,боже Сириус.Ти си роден на 1 октомври?-той кимна-И вече имаш рожден ден!
Аз се затичах обратно към него и го прегърнах с едно силно:"Честит рожден ден!!!".
-Това е страхотно,Сириус.На колко години ставаш?-попитах го аз
-Навършвам 18,понеже тръгнах малко по-късно на училище.-обясни ми той и аз отново го прегърнах.
-Обещавам утре да ти подаря нещо-отгвърнах аз,пожелах лека нощ и се прибрах в спаните.
Часът беше един и половина.Дори без домашно по отвари,аз мигновено си легнах и заспах.....

Усетих как топлината от слънчевите лъчи обля лицето ми и лекичко се усмихнах в съня си.Чувствах се пълна с енергия,но още не ми се ставаше,затова просто си лежах със затворени очи.Изведнъж някой се метна на леглото ми,зад гърба ми,и сложи ръката си на рамото ми.Лили ме будеше така всяка сутрин,затова просто извиках:
-Не ми се става,Лилс.Искам сън!!!
След като чух някакви стъпки,спокойно се обърнах на дръгата страна.Реших да отворя очи за всеки случай.Когато размърдах клепачите ми едва не си изкарах акъла.Сириус лежеше срещу мен и явно той се беше опитвал да ме събуди,а не Лили.Сега лицата ми бяха почти едно до друго.
-Дявол те взел,Блек!Какво правиш тук?-извиках и мигновено му обърнах гръб.Какво си позволяваше този сега?!
-Не ми викай Блек,красавице.-помоли ме учтиво той и аз кимнах леко отегчено,като не смеех да се обърна.
Усетих,че тежестта от леглото ми се маха и отново блажено затворих очите си.Изведнъж някой ме нарами,като чувал с картофи и усетих,че ме мъкнеше към вратата.
-Пусни ме Сириус!Веднага!-виках аз и заудрях по гърба му
-Искам да празнуваме заедно,красавице-каза ми той
-По нощница съм,глупако-извиках и той ме пусна на земята
-Имам рожден ден.Недей да ме обиждаш-помоли ме учтиво той.Аз само се разсмях и го прегърнах
-Отново честит рожде ден,Сириус-ухилих се широко и се върнах обратно при леглото си.-Ъъъ..би ли се обърнал,за да мога да се преоблека?
Той кимна леко несигурно и ми обърна гръб.Извадих униформата си и я наредих на леглото.Погледнах към Сириус,който все още не се беше изкушил да се обърне и се заех с преобличането.Успях да се оправя с голяма скорост,но бях убедена,че ме гледаше на стъклото на вратата.Както и да е.Ще го преживея все някак.
-Всъщност ти защо си тук?-попитах,докато си решех косата
-Искам да празнувам с теб,красавице.Както и с Джеймс и с Лили.И Ремус и Опаш.Умолявам те!Днес няма да ходим на часове-засмя се той
-Ти си луд.Кой ще ни извини?Слъгхорн така и така ще ме убие,но все пак..-беше наистна налудничаво
-Да,луд съм по купоните.Искам да празнувам!!!-извика той и размаха ръце.
Сетих се,че трябваше да му подаря нещо.Отидох при куфара си и започнах да ровя.
-Какво правиш,красавице?-попита ме направо
-Търся..едно...нещо-опитах се да обясня-А ето го!
Измънках една прашасала книга.Духнах леко,за да махна праха и го изчистих с ръка.Приближих се до Сириус и му я подадох
-Е,честит рожден ден-пожелах
-Какво е това,красавице?-възкликна той и се загледа в заглавието.
"Всички известни проклятия и контрапроклятия.Наръчник за аврори.".Той се опули насреща ми.
-Това..това..аз мислех,че вече не съществува.Аз мислех,че..
-Знам,била е на баща ми.Намериха я след пожара у дома.
-Не мога да я взема.-той ми я върна
-Настоявам,Сириус,Аз ти я подарявам..мисля,че никой друг няма такава-усмихна се лъчезарно и получих целувка по бузата-Е,къде ще ходим?
-Значи си съгласна да пропуснем часовете?-кимнах леко и той извика радостно-Значи отиваме в Хогмийд!
-Ъъъ..днес не е ден за посещения,нали?-учудих се аз
-Не,но спокойно-каза ми той,преметна ръка през рамената ми и заслизахме надолу.
Той отиде до стаята,за да вземе нещо,а аз седнах при Лили на дивана.Джеймс мигновено изчезна след Сириус.
-Знаеше ли,че има рожден ден?-попита ме тя и аз кимнах
Тогава Мартина влезе вътре с някакво момче.Той я беше прегърнал и страстно се целуваха.Закрих очите си в рамото на Лили и въздъхнах отегчено.
-Писна ми от лигавщини-промълвих и Лили се засмя гръмко
Марти пусна момчето от обятията си и дойде при мен.
-Здрасти,како-поздрави и седна от другата ми страна-Как си?
-Чудесно.-отвърнах-Кой е онзи там?Стурва ми се нов.
-Не се заяждай с мен-помоли Мартина цивилизовано и това ме учуди.-Къде е баткото от снощи?-направих физиономия в стил:"За какво говориш?" и тя ми обясни-Онзи,който те целуваше.
Край!Тя беше видяла как Сириус ме мъчеше снощи.Не,не,не.Сега трябва да давам обяснения на Лили.
-Е,все тая.Ще ми разкажеш довечера.Чао засега!-тя ме млясна по бузата и се отдалечи
Лили ме погледна невярващо.Какво ли си мислеше за мен?!
-Кой е бил?Кажи,защото ще откача-изстреля тя
-Ами.--заекахн объркано
-Веднага кажи,Анди.Ще се пръсна от любопиство.-извика Лили и ме разтрсе ядосано
-Той...той..беше Сириус-въздъхнах,когато видях как ме гледаше-Аз..пишех си домашното,той дойде и понеже не му обърмнах внимание ме беше вдигнал.И аз съм ужасно твърдоглава и започнах да го обиждам.И понеже знае колко ми е неприятно да ме целува..той..-Лили избухна в смях.-Мале,колко си съпричастна?!-ударих я с една възглавница по главата
-Това е адски смешно,Анди.И си поволила сестра ти да те види-тя отново се расмя
-Не знаех,че е видяла нещо.Пък и той просто ми отмъщава,глупака с глупак.-аз стиснах ядосано юмрука си
-Недей така,че идват насам.Не мога да повярвам,че ще пропуснем часовете и ще се мъкнем с Джеймс и Сириус.-сподели Лили развълувано
Двамата с Джеймс ходеха от около седмица и им беше добре заедно.Затова сега тя беше на седмото небе от радост.Само свих рамене и се изправих.Момчетата дойдоха и шестимата заедно излязохме от общата стая.
-Няма ли да закусваме?-промълвих
-Не,ще ядем в Хогсмий,красавице-отговори ми Сириус-Джеймс!
Потър се спра рязко и ни върна малко назад,тъй като той водеше групата.Застанахме пред една статуя,която си изглеждаше най-обикновена.

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Част две от втора глава

-Лун,моля те-помоли изискано Блек и мен ме нпуши смях
Ремус извади един празен пергманет и насочи пръчката си към него.
-Тържествено се заклевам,че ще върша пакости-каза той ясно и изведнъж започнаха да се появяват някакви букви.Ахнах едва чуто-Чисто е!-обяви след малко той
-Лап,честта се пада на теб-каза Джеймс и Сириус кимна,сякаш ще му се налага да прави нещо кой знае какво.
Той погледна веднъж наляво,после надясно и след това хвана статутяа за носа.Издърпа я със всичка сила и тя се отмести.Пред нас се отри един както ми изглеждаше доста длъг
-Лумос!-каза Сириус и от пръчката му лумна светлина.
Той хвана ръката ми и ме задърпа навътре.След нас се шмугнаха Лили и Джеймс,а накрая Ремус и Опаш.Вревяхме десетина минути,докато не спряхме пред една стена.
-Стигнахме-оповести Блек и бутна тавана.
Там зейна дупка.
-Уау!-възкликнах силно и всички се расмяха-Това за какво служи?
Сириус само ми се усмихна и се качи нагоре.Подаде ми ръка и аз за част от секундата се озовах при него.После Лили,Джеймс,Ремус и Опаш.Огледах се объркано.Намирахме се в нещо като склад и окло нас имаше много кашони.
-Е,красавице,добре дошла в Меденото царство-оповести Сириус и аз само му кимнах зашеметено.-Нагоре сме!Отиваме в Трите метли и аз черпя.
Поведе ме нагоре по едни стъпала и докато се усетя стоях в един магазин,отрупан с безброй много сладкиши.Прехапах устни.Сириус ме дърпаше към изхода,но аз просто не исках да се отлепя от лакомствата.Издадох тих стон,когато напуснахме магазинчето.На всяка минути,обръщах глава отново и отново.Точно,когато за пореден път се обърнах:
-Пристигнахме!-извика Блек и отвори една врата.
Влязох първа и онемях.Заведението не беше много голямо,имаше около 15 маси,един бар,но все пак беше много уютно.В единия ъгъл имаше камина с дърва,коята сега пламтеше.Усетих,че някой ме прегръща през талията и веднага разбрах кой е.Той просто леко ме побутна и отидохме на една крайна маса.Всички се настанихме и Сириус поръча шест бирени шейка.Скоро ги донеса и напиването започна.Джейсм и Сириус изпиваха чашките си за около секунда и продължаваха нататък.Аз и Лили успяхме да изпием само по една и не повече.
-Стига!Стига!-извика Лили след като Джеймс и Сириус наддигнаха 20 чаша.
-Тя е права,момчета-застъпих се за Лили аз-Не е хубаво да се напивате
-Не опявайте-помолиха те и продължиха.
Аз и Лили не се сдъжахме и започнахме да се смеем като полудели.Ремус и Опаш не бяха никаква конкуренция за Джеймс и Сириус,но и те се наливаха.След около половин час,аз не се сдържах и издърпах чашата от ръката на Сириус.Беше пълна догоре.
-Върни ми я,красавице-помоли ме той и посегна,но аз поклатих глава отрицателно
-Нямаш шанс-наддигнах я и я изпих.Имах чувство,че щях да повърна,но все пак се усмихна-Вече няма нищо.Да си тръгваме,моля те..
Той само поклати глава и се изправи.
-Къде така,Лап?-извика Джеймс,мъчейки се да издърпа питието си от Лили
-Красавицата иска да си тръгваме.Айде ставайте!-подкани той и останалите кимнаха
Шестимата се изнесохме от заведението с бурен смях.Погледнах часовника си и едва не получих удар.
-3 часа следобяд е!!!-извиках-Какво сме правили толкова време?
Останалите се расмяха гръмко и се затътрихме към Меденото царство.По пътя на няколко пъти ми се наложи да поддържам Сириус,за да не падне.
-Кога е твоя рожден ден,красавице?-попита ме той вече в тунела към Хогуортс
-14 януари-отвърнах отенсено-Стигнахме ли?
-А,да-той бутна портрета и отново се озовахме в коридора на училището.
-О,чудесно-извика Лили,която теглеше Джеймс навън-Най-сетне у дома.
Усмихнах се и подканих остналите да вървим към общата стая.С викове и смях и с много усилия от моя и на Лили страна стигнахме при портрета на Дебелата дама.
-Слидерин смърди-извиках някак криво и тя веднага кимна.Отвори ни портрета и аз изчаках всички да влязат преди мен.Точно понечих да вляза вътре,когато чух някакъв студен глас зад мен.мигновено дръпнах потрета,за да го затворя и се обърнах.
-Здравей,Андреа-каза някой и се показа откъм един завой
Беше по-малкия брат на Сириус-Регулус и сега ме гледаше втренчено
-Искаш ли нещо,Блек?-попитах ледено,като стиснах пръчката в джоба си
-Блек?-възклинка Регулус-На брат ми не говориш така.Той е просто Сириус,нали?Защо мен не наричаш на първо име?
-Защото не заслужаваш,Блек-наблегнах на фамилията му
Той започна да се приближава.Въпреки,че беше една година по-малък от мен,беше по-висок.Приближаваше се все повече и повече.когато беше на около 50 см от мен измъкнах пръчката си и я опрях в гърлото му.
-Не се доближавай до мен,Регулус-извиках ядосано-А сега ме извини.
Отнов побутнах потрета и влязох в общата стая.Бях пребледняла и дишането ми беше учестено.
-Какво ти е,красавице?-попита ме Сириус,но аз само се усмихнах и отидох при Лили
-Лилс..той...ужасен е-пошушнах на ухото й
-За кого говориш,Анди?За Сириус?
-Не..за Регулус..той..беше отвън..страх ме е от него-обясних и Лили само ахна тихичко.
-Направи ли ти нещо?-попита ме тя
-Не..не успя..но се държа ужасно-говорех пресечено,защото едва си поемах въздух
-Не се притеснявай,Анди.Ние сме с теб.Аз,Джеймс и Сириус-Лили се изправи и ме прегърна
Издадох тих стон и също я прегърнах.
.............................................................................................................................................................................................................................................................................
Докрая на месеца не се сетих повече за Регулус.В часа по ЗСЧИ избягвах усилено погледа му,а през другото време избягвах самия него.Повечето от времето си прекарвах с Лили,но мъродерите също бяха част от ежедневието ми.Обичах да съм с тях.Чувствах се спокойно и защитена от всякакви външни влияния..
..............................................................................................................................................................................................................................................................................

Знам,че е доста смешно,когато се целуват така неприрязъно,нпо...

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Молбата на Аби ще бъде удовлетворена.Пускам трета глава.И моля ви-айде още някой да каже какво мислиии.

Глава трета

Отпих от кафето си и се зачетох в "Пророчески вести".Пишеше за някакъв избягал затворник и на мен ми стана интересно.Беше към 9 сутринта,на 31 откомври.Днес беше първия куидичен мач от сезона и отбора на Грифиндор се чувстваше притенснен.Сириус стоеше до мен и през две минути наддигаше чашата с кафе.След поредното ТУП не се сдържах.
-Престани моля те-казах леко отегчено-Никога не съм те виждала притеснен и точно сега..преди куидичен мач с Хафълпаф.
-Не разбираш,красавице.Ами ако се изложим?-той отново тръгнх да си сипва кафе,но аз издърпах каната от ръката му.На нейно място сложих една препечена филийка и кратко и ясно извиках "Яж!".
Той кимна и захапа хляба.Възъдъхнах и отново погледнах вестника.След няколко секунди отново чух ТУП.
-Стига,Сириус!-опитвах да се владея-Ще си прежаля закуската,но трябва да те изведа оттук.Иначе рискувам да получиш нервна криза.Лилс,ще се видим на мача.
Лили ми помаха и аз дръпнах ръката на Блек.Едва,когато се озовахме на двора към езерото го пуснах.
-О,красавице,къде ме водиш?-попита той
Аз само кимнах към езерото и се загърнах в мантията си.Зимата наближаваше и застудяваше с всеки изминал ден.Кихнах глухо и забързах към брега.Сириус ме следваше неотлъчно.Настанихме се под едно дърво.
-Защо се държиш,като луд?-ядосах се аз
-Притеснен съм..не съм в добра форма..пък и Джеймс не е..казват,че Финъс Смит е страхотен търсач,а Оливър Кукк бил много добър бияч.Освен това Александра..-аз сложих ръката си на устата му
-Не ми се слуша за отбора на Хафълпаф,Сириус-измрънках и го пуснах да диша.
-Извинявай,красавице,просто.разбираш ме.
-Не,Блек,не те разбирам.-срязах го рязко и той се ококори насреща ми.
-Какво има?От месеци не си ме наричала Блек-той се приближи до мен
-Нищо ми няма.Не ми се обсъжда куидич.Идвам на мача,заради теб и Лили...а и заради Джеймс.Нямам никакво желание,затова ако цял ден ми мърмориш затова,ще се побъркам.
-Има ли нещо общо свързано с родителите ти?-той засегна наистина деликатна тема
-Да,има,Блек-отвърнах-Баща ми беше мъгъл,но мама го научи да лети с метла..Беше наистина невероятно..да лети и да държи куофола беше любимото му занимание..намериха го с метлата в ръка-зарових лицето си в ръцете
-О,красавице,съжелявам.Не знаех-той ме притисна до него
Прегърнах го и заплаках на рамото му.Не спирах да си мисля за тях и колкото и да не го показвах се чувствах ужасно.
-Няма нищо,Анди.Успокой се..обещавам,че няма повече да говоря за това-той ме погали нежно по косата
-Ти не си виновен,Сириус.Нямаше откъде да знаеш.-изхлипах и се отдръпнах от него.
Започнах да бърша сълзите в мантията си,като издавах тихи стонове.
-Не си ми разказвала какво е станало с тях,красавице-прошепна той след малко
-Да..знам..аз..не обичам да говоря за това,но..ще ти разкажа-измрънках и се опрях на рамото му
-Целия съм в слух-каза ми той и погледна към езерото.
-И така..беше преди 5 месеца.Бях на лагер с Мартина и ни се обадиха по телефона.Съобщиха ни,че родителите ни са загинали при пожар.Веднага хванахме самолет за вкъщи и това,че е имало пожар,въобще не беше вярно.Над имението ни се рееше огромен череп от чиято уста излизаше змия.Вътре всичко беше обърнато с главата надолу,а роидтелите ми бяха убити.Татко беше прегърнал мам с еднаата ръка,а в другата стискаше любимата си метла.Смята се,че са се опитали да избягат,но не са успяли.Намерили са ги в килера безжизнени.И така семейството ми се разруши напълно.Марти щеше да отиде в пансьон,ако професро Дъмбълдор не беше издействал аз да й стана настойник.И..-не се сдържах.Отново избухнах в силен плач.Не исках да плача пред Сириус,но просто след тази история не можех да направя нищо друго.
Той отново ме прегърна приятелски(е,може би не толкова приятелски)и тихичко ми зашепна да се успокоя.Не можех.
-Успокой се,красавице.Сега си в безопасност тук с нас.Спокойно-когато го слушах успях да намаля сълзите си.Чуваха се само леки хлипове от мен.-Красавице,не плачи.Не ти отива.
Усмихнах се едва едва.Той се засмя леко и се изправи.
-Къде отиваш?-възкликнах
-Никъде не отивам сам.И ти идваш с мен,красавице.-Сириус хвана ръката ми и ми помогна да стана.
-Ама къде?-попитах,докато си бърках в чантата за огледалцето.Имах чувствово,че жестоко съм си размазала грима след този рев.
-Ти къде искаш?-усмихна се Блек
-Не знам-вдигнах рамене-Ти си шефа.
-Чудесно.Значи отиваме в общата стая.
-Какво ще търсим там?
-Не знам,красавице.Просто нямам идеи-сви рамене той
-Пуф-въздъхнах отегчено-Колко е часа?
-10 и половина-отвърна ми Сириус,след като погледна часовника си
-Предавам се.Мача от колко е?
-От 12.
Кимнах.Замислих се какво може да правим час и половина и изведнъж ми просветна.
-Сириус?-погледнах го право в очите-Да поплуваме.
Той зяпна.
-Красавице,безнадеждна си.Зима е,а ти искаш да плуваме.
-Какво иначе ще правим,фукльо?-оплезих му се и се ухилих лукаво.-Хвани ме,ако можеш..глупчо!
Засмях се,пуснах чанатата си на земята и се затичах към другия край на двора.Усетих,че и Сириус тръгна след мен.Смеехме се и се гонехме.След около 20 минути,не можах да продължа.Сириус ме настигна и почти не ме събори.Бях се опряла на ствола на едно дърво,а той се беше облегнал на мен,като се намирахме лице в лице.И двамата едва си поемахме дъх,но се подхлихквахме леко.
-По-бърз си,признавам-вдигнах ръце в знак на примирие аз.
Той само опря главата си на рамото ми и усещах дъха му във врата си.
-Гъделичкаш ме,Блек-измънках и той се отдръпна
-Блек?-възкликна-Какво пак има,Анди?
-О..нарече ме Анди..-ухилих се и двамата се засмяхме
-Какоооооо!-Мартина се задаваше от замъка
Бутнах Сириус да се скрие от другата страна на дървото.
-Какво има,Марти?-попитах,когато тя се приближи
-Къде е онзи батко?-скръсти ръце тя
-Нещо ти се привижда,сестричке-казах възможно най-убедително и я погледнах въпросително
-О,Лили каза да ти дам това-Мартина ми връчи един плик.Разтворих го и прочетох следното:

"Скъпа Анди,
това е официалната ти покана за женския купон,който ще се състои на 23 ноември от 20:00 часа в нашата спалня.Присъстващи ще са:
Лили Еванс
Андреа Самърс
Каролина Патил
Мяариела Джонсън
Сандра Йелс
Ще те очакваме!На теб се полага да купиш пиенето.
С най-добри пожелания:
от организаторите"

Избухнах в бурен смях,който едва не ме повали на земята.Сестра ми гледаше с недоумение ставащото,
-Благодаря-изкикотих се аз,наведох се и я целунах по бузата
-Какво ти е,Андреа?Да не си пила?-извика Марти
Това ме свести мигновено.Въздъхнах,за още по-голямо успокоение и я погледнах в очите.
-Разбрахме се да не се зажядаш с мен и да не ми се бъркаш,Марти.И ако искаш да знаеш-Не,не съм пила.Обаче и ти щеше да се смееш като мен,ако това писмо беше за теб.
-Искам да го видя-изропта Мартина,но аз само й се оплезих-Е,добре.Ще се видим на мача,какичко.Поздрави на чернокосия батко
Докато се опитам да й противореча,тя вече беше изтичала обратно в замъка.Отново се засмях и тогава Сириус ме сръчка в ребрата.
-Защо трябваше да се крия?-попита той
-Защото така.Виж..прочети го-подадох му писмото от Лили
Гледах как очите му шават из редовете.След две минути и той се смееше бурно като мен.
-Значи вечер по женски,а?-той ми го върна и аз само кимнах
-Да отидем да вземем Джеймс и Лили и да отиваме на игрището-размаха ръце Блек и ме накра да се разсмея
Грабнах чаната си от земята и двамата тръгнахме към замъка.Влязохме в общата стая на Грифиндор и потърсихме с поглед Лили и Джеймс.И почти веднага ги намерихме.Бяха на едно от канапетата и страстно се целуваха.
-Виж колко са сладки-прошепнах и Сириус ме погледна отвратено
-Не е особено забавно да гледаше как се мляскат,но щом казваш-отвърна той и проклетия ми смях отново изби.
Изчакахме ги няколко минути,но тъй като не благоволиха да спрат,аз се прокашлях силно.
-Кхъ-кхъ-опитах се да звуча цивлизовано,но определено не стана-Мисля,че е време за мача.
Лили и Джеймс избухнаха в смях.
-Да,съжеляваме,ние просто..-опита се да каже нещо Лили,но не успя
-Няма нужда от обяснения.-прекъснах я аз-Да тръгваме към игрището.
Джеймс и Сириус тръгнаха напред,а аз останах с Лили да си оправим грима.
-Мерси за поканата,Лилс.С удоволствие ще дойда-засмях се аз,докато чистех черния молив от очите си
-За какво говориш?-възкликна тя
-Онова,което си дала на Мартина-обясних и едва не си извадих окото
-Оу..ама аз й го дадох преди 3 дни-Лили ме погледна учудено
-Сестра ми е много завеяна-вдигнах рамене и двете се разсмяхме-Хайде!Тръгваме
Двете се запътихме към игрището,като почти през цялото време обсъждахме предстоящия ни купон.На Лили се беше паднала храната и тя беше пред голяма дилема-омари или калмари.Казах й,че мразя и двете.Никога не съм си падала по морската храна и точно тези два деликатеса ме отвращаваха.На стадиона седнахме най-отпред,като й двете държахме по едно знаменце на Грифиндор и бяхме с шаловете на дома.След около 45 минути мача започна със страхотни точки за Грифиндор.Каролина Патил,гончийка,правеше най-страхотните удари.
-Давай Грифиндоооооооооооор!-извикахме с Лили едновремено и размахме знаменцата въудушевено.
-И отново точка за Грифиндор.100 на 40-извика коментатора Колин Джордън
Всички в златно-червено изпляскахме доволно.Джеймс се беше извисил на около 500 м височина и наблюдаваше за снича.Никъде не се мяркаше.През това време тримата гончии умело си подаваха червената топка.Май се казваше куофул.Сириус и дугия бияч-Скот буквално си играеха с блъджърите.Удряха ги напосоки,но никога към биячите на Хафълпаф.Един път за малко да отнест главата на търсачката на Хафълпаф.През първия час наистина ми беше забавно,но след това започна да дотъпява.Джеймс явно нямаше никакво намерение да се помрдъне от позицията си,а момичето от другия отбор по никакъв начин не би успяло да хване малката златна топчица.Хората по трибуните насядаха по местата си,отегчени от случващото се.
-Рог,човече-извика Сириус след час-Хвани проклетия снич,че ми омръзна.
-Недей така,Лап.Виж колко е забавно-укори го Джеймс
Бурен смях от трибуните.
-Стига бе-помоли Блек-Хващай проклетата топка и да слизаме от тук.
-Ох..ти си безнадежден.Не ти ли харесва във въздуха?-Потър се правеше на интересен
-Да,да,такъв съм.Само хвани снича!!!-изкрещя Сириус и този път Джеймс се размърда.
Огледа се наоколо и полетя към тробуните на Хафълпаф.Летеше точно срещу пазача и изглеждаше така сякаш всеки момент ще се блъсне в него.На милиметри се засили надолу и след малко кацна.Прозя се и вдигна ръката си.Там пърхаше една малка топчица.
-И..Грифиндор печелят с 320 на 100.Аплодисменти!!-обяви кометаторът и всички радостно извикахме
Отборът на дома ни направи обиколка около трибуните,като всички махаха за поздрав.Бяха толкова сладки и смешни,че ме накараха да се засмея от сърце.След мача нямахме часове и това допълваше щастието ми.Всички заедно се прбрахме в общата стая скандирайки:"ГРИФИНДОР!ГРИФИНДОР!!".До вечерта обаче суматохата от победата утихна и хората се поуспокоиха.Говореха за мача,така сякаш е бил преди векове,а и повече.А всъщност беше едва преди няколко часа.

Пантера Брой мнения : 67 Registration date : 03.04.2007

Ето четвърта глава.До тука съм ги написала..не знам дали ще се хвана да го продължа,защото ми се иска да умра!

Събудих се заедно с първите лъчи на слънцето.Днес беше първото ни посещение в Хогмийд и бях наистина щастлива.Вече бях ходила там,но сега щях да успея да разгледам магазините,а и да купя пиене за купона,който щеше да се състои днес вечерта.Не бях усетила как се изниза половината ноември,а и повече.Бях засипана с домашни и учене за изпитите.Почти през цялото време с Лили се затваряхме в библиотеката и понякога Джеймс и Сириус идваха да ни правяр компания.Те не си даваха особен зор с ученето,но покрай нас научаваха по нещо...Станах и отидох до прозореца.Слънцето туко що беше изгряло и осветяваше в оранжев оттенък гората и водата на езерото.Въздъхнах щастливо и се обърнах към Лили.Тя беше станала още по-рано от мен.Вече беше облечена и сега седеше пред огледалото,за да се гримира.
-Много си бърза,Лилс-ухилих се и отидох при куфара си.Имах право да нося мъгълски дрехи,затова се разрових надълбоко.Измъкнах от там любимите си светлосини изтъркани дънки,маратонките си и една небесно синя блуза.
-Уау,Анди,страхотни дрехи-извика Лили и се втурна към мен
-Баща ми беше мъгъл,а и майка ми имаше вкус-обясних и се захванах с обличането.
След половин час бях напълно готова-облечена,даже с кафявото манто отгоре,гримирана с светъл грим и вързана на опашка.Лили каза,че така съм изглеждала добре,затова се съгласих с нея.Двете заедно слязохме в общата стая,като обсъждахме какво ще си купим.Джеймс и Сириус бяха седнали пред камината и мрънкаха нещо.До тях Ремус четеше някаква книга,а Опаш зяпаше Потър все едно е бог.Засмяхме се и така привлякохме вниманието им.Лили и Джеймс веднага започнаха страсните си целувки и ние просто гледахме отегчено отстрани.
-Страхотна си,красавице-похвали ме Сириус и аз само вдигнах неврващо вежди-Казва се благодаря.
-Е,ок,щом искаш-благодаря-отговорих му точно както той преди време
-Връщаш ми го,а?-кимнах и той поклати глава,сякаш недоволстваше.Не му обърнах внимание и трънах към потрета.
Останалите ме последваха и веднага след закуска се наредихме пред входа на училището.С трепетно желание чакахме тръгването ни към Хогмийд.
-И така ученици-прокашля се профеоср Макгонагъл-Всички шестокурсници и седмокурсници след мен.От по-долните курсове ще чакат друг преподавател.И не се разделяйте.
-Сега остава да ни накарате да ходим по двама-подвикнаха няколко слидеринци и Макгонагъл само им хвърли ядосано поглед.
-Тръгваме!-обяви и Филч отвори огромните порти.
Учениците от Хогуортс,като огромна вълна,се изляха извън пределите на училището,за да прекарат един незабравим ден в Хогсмийд.
..............................................................................................................................................................................................................................................................................
Двете с Лили оставихме момчетата пред Трите метли и се запътихме към магазина за рокли.Балът послучай Коледа наближаваше и ние не бяхме забравили този факт.Лили беше сигурна с кой ще ходи,но аз все още нямах кавалер.Е,имаше достатъчно време някой да ме покани,пък и да си купя рокля,щеше да ми е от полза.
-Къде е този магазин?-попитах,когато двете се озовахме в задънена улица.
Лили възъдхна и отвори картата.
-Висшата мода за магьосници се намира до Зонко.Значи сме го пропуснали.-обяви тя след малко
Размсяхме се и тръгнахме обратно по улицата.Нямаше такива,които да вървят срещу нас,но определено имаше и заблудени като нас.Скоро застанхме пред една двуетажна сграда с огромен надпис:"ВИСША МОДА ЗА МАГЬОСНИЦИ".
-Лили,ние или сме кьорави,или сме блейки.-казах аз,докато гледах ядосано надписа.
-Може би и от двете по малко,Анди-отвърна тя и ме задърпа към входа.
Вътре не беше много пълно.Явно момичетата все още не се бяха сетили за бала и не бяха тръгнали да си купуват рокли.Е,това беше по-добре за нас.Спогледахме се щастливо и се втурнахме да разглеждаме.Роклите бяха толкова много,че имах чувство,че ще се заровя в тях.
-Намерих ти рокляяяяяяяя-извика Лили от другия край
Затичах се към нея,за да видя какво е намерила.Тя ми връчи една бледорозова рокля с тънки презрамки и аз веданага отидох в пробната.Когато излязох оттам Лили ахна.
-Какво?Какво?-попитах,защото ме беше страх да се погледна в огледалото
-Анди..невероятна си-изкрещя Лили и размаха въодушевено ръце
Прехапах устни щастливо и въздъхнах.Лили метна по мен сандали със същия цвят,които имаха тънък ток.Взех ги и след малко стоях с две торби в ръка пред пробната.Лили беше вътре и избираше между две рокли-една златна и една зелена.
-Мисля,че зелената ти отива повече-извиках след малко
-И аз така си мисля.Нея ще взема-убеди ме тя,но не стана така.
Тя излезе от пробната сърдита.
-Няма да е тази,Анди.Прави ме дебела-обясни и ми връчи двете вече пробвани рокли.
Аз въздъхнах и тръгнах след нея,като междувременно оставих торбите си на една канапе.
-Лилаво?-попитах
-Не..искам златно,зелено,червено или синьо.
-Жълто?
-Не,Андреа,само онези четири цвята
-Намерих!Намерих!
-Какво?Какво?Дай да я видя-Лили летеше към мен
Аз й подадох една златисто-червена рокля,малко под коляното към която вървяха златни обувчици.
-Ще бъдеш като Пепеляшка-обясних й аз
-Коя е Пепеляшка?-попита ме тя
-Оу..никоя,никоя-отвърнах-Хайде,провай я!
-Не мислиш ли,че е къса?
-Не,Лили,не мисля-хванах я за раменете и почнах да я бутам към пробната
-Добре,добре,Анди..отивам-тя се скри зад завесите
Почаках я няколко минути и когато излезе мигновено й казах,че роклята й стои страхотно и Джеймс щял да си умре от кеф и тем подобни,колкото да тръгне.Да,тя наистина беше хубава,но все още си мисля,че зелената й стои по-добре.Тя започна да ми противоречи,но аз просто нямах намерение да седя повече в този магазин.
-Умолявам те,Лили,да си ходим-събрах ръцете си пред лицето и я погледнах плачливо
-Добре..съгласна съм.ще я взема-каза ми тя и аз извиках радостно
След няколко минути вече седяхме на улицата с торби в ръце.И двете бяхме усмихнати и щастливи.
-Трябва да си купим бижута,а после да пазаруваме за купона-напомни ми Лили и ме задърпа към бижутерския магазин три преки нагоре.
-Аз какво трябваше да пазарувам за довечера?-попитах
-Пиене-бирени и млечни пейкове,а може ако искаш и алкохол.-обясни ми Лили и я погледнах отвратено
-Имам лоши спомени от напиване-признах си-За малко ми оставаше да преспа с гаджето на една приятелка.
-Разкажи ми,разкажи ми-помоли Лили,докато отваряше врата на магазина.
-Приятелката ми-Меги,имаше рожден ден.И бяха накупили много алкохол.Аз уж нямаше да пия,но си взех малко уиски.И продължих да се наливам цяла вечер.И когато изпих бутилка,полудях.И тъй като-Джейк,гаджето й,ми беше най-близо започнах да се целува с него.И той не ми отказа и Меги ми беше много сърдита..-обясних леко стеснително
Лили се расмя гръмогласно и едва не падна на пода от смях.
-Не е толкова смешно-укорих я аз
-Напротив,Анди,супер смешно е!-отвърна тя и ме накара да се засмея
-Какво ще обичате,момичета?-попита ни един мъж зад плота
-Търсим бижута за бал,които да отиват на роклите ни-отговорих усмихнато
-Значи идвате на точно място.Анди с удоволствие ще ви помогне.Скъпа!-извика той и една чернокоса жена се поддаде иззад отзад
-Приятно ми е,момичета.Аз съм Андромеда Блек-представи се тя и аз я зяпнах-Извинявай,добре ли си?
-Аз..аз...приятно ми,Андромеда.Много съм слушала за теб-инстинктивно й подадох ръка
-Ти сигурно си приятелка на Сириус-кимнах лекичко-О,наистина ми е приятно,
Усмихнах се лъчезарно
-Ние дойдохме за бижута-намеси се Лили-Можете ли да ни помгонете?
-Ама разбира се.За приятелки на любимия ми братовчед ще направя всичко-тя плясна тихо с ръце-Е,покажете ми роклите си.
И двете пъхнахме ръцете си в торбите и измънкахме роклите.
-Как се казваш?-попита ме жената,докато взимаше роклята от ръцете ми
-Андреа-отвърнах и тя ме погледна щастливо
-Значи сме почти адашки-заключи тя и се наведе,за да вземе нещо отдолу
-Сириус не ми е споменавал,че работиш тук-казах,за да нарушя мълчанието
-Оу..магазина е на съпруга ми..той е мъгъл,но трябва да живеем все от нещо-обясни ми Андромеда-Ами ти и Сириус да не ходите?
Сепнах се.
-Ъъъ..не-заекнах
-Нали не се обиди?
-Не,разбира се-стана ми много смешно и смехът ми се разнесе из магазина
-Мисля,че това ще ти отива-тя ми подаде едно сребристо колие,заедно с чифт обици.Върху колието висеше бледо розово камъче(по ирония на съдбата същото като роклята) във формата на цвете.Обиците бяха висящи и със същия камък.Ахнах,когато ми ги подаде.-Пробвай ги де-подкани ме
Прехапах устните и преметнах косата си от едната страна.Леко сложих колието и обиците,а след това се погледнах в огледалото.Изумително!Сякаш бяха правени точно по мярка за мен!
-Ще ги взема-извиках-Толкова много ми харесват!
Андромеда и Лили се засмяха при вида на идиотската ми усмивка.
-Ами ти,момиче?Как се казваш?-попита Анди Лили
-Казвам се Лили Еванс-представи се тя и извади роклята си-И търся бижута за нея.
-О имам точно каквото ти трябва,Лили-възкликна жената и измънка отнякъде златно колие,обици и гривна.-Ще ти отиват повярвай ми.
-Убедена съм-въздъхна червенокосата и веднага ги плати
-Искате ли да пием по един чай?-попита ни Андромеда и ние се съгласихме
Тя ни въвъде в задния двор на магазина и ни настани на една масичка.Имаше четири чаши пълни с чай.Съпругът й ни донесе захар и сладки и ние веднага се разприказвахме.
-Вие откога се познавате със Сириус?-попита ни Андромеда
-О..ами аз тази година се преместих в Хогуортс.След загубата на родителите ми някой трябваше да наглежда сестричката ми.-обясних смутено
-От три години-намеси се Лили-Със Джеймс и Сириус започнахме общуване преди три години.До тогава аз не ги виждах и те не ме виждаха
Анди се усмихна и закима.
-Ами..ти на колко си години?-попита я и тя се расмя
-На 24-овърна ми-Скоро ще си имам дете..
-Оу..момче или момиче ще е?-учуди се Лили
-Момиче надявам се.Все още мисля за име.Бихте ли ми помогнали?-тя ни погледна миличко и ние вдигнахме рамене.
-Ребека?-опита Лили-Касандра?Александра?Наима?Лорена?
-Нимфадора?-налучках аз и Андромеда ахна
-Точно това ще е.Нимфадора.Много ми харесва.Благодаря ти,Андреа.Много ти благодаря.
-Радвам се,че помогнах-отпих свенливо от чашата си
След около час празни приказки и опознаване между нас и Андромеда се усетихме,че трябва да си ходим.Казахме си чао и тя ни изпрати до някъде.Двете с Лили,щастливи и доволни от покупките,се запътихме към Трите метли.Трябваше да пазаруваме още-пиене и ядене за довечера.Момчетата също бяха там.Лили и Джеймс отидоха до Меденото царство за сладкиши,Ремус и Опаш се изнизаха на някъде,а аз и Сириус застанхме пред бара в заведението да купим напитки.
-Кажи сега:бирени или млечни шейкове?-попитах ,като гледах умислено щанда
-Теб,красавице-прошепна ми той и ме накара да се усмихна
-Не се шегувай с мен,Блек.Трябва да изберем
-10 бирени и 5 млечни шейка-каза ми той и аз веднага ги поръчах
-Благодаря ти!-казах миличко и си взех плика от продавачката-Лек ден!-пожелах и двамата излязохме отвън.
След няколко минути и останалите се появиха.Лили беше взела всякакви лакомства и дори не беше взела моркси деликатеси.
-Мислех,че ги обичаш-споделих
-Така е,но ти не ги.Искам да се забавляваш,а не да повръщаш цяла вечер-отгвори ми Лили и аз я прегърнах благодарствено.
-А момичета,вие какво правихте,докато ни нямаше?-попита Сириус
-Видяхме твоя приятелка..Чейз-засмях се аз и двете с Лили се спогледахме
Сириус замръзна на място.Беше се усетил за какво става върпос и сега явно му се искаше да ме удуши с голи ръце.Аз само си стоях и го гледах усмихнато,като се опитвах да се правя,че не е нищо особено.
-Ти..вие..откъде знаете?-заекна той
-Две думи:Андромеда Тонкс-отвърнах-Купувахме си бижута от магазина й и тя ни покани на чай,след като разбра,че се познаваме.Разказа ни страхотни неща за теб.
-Да бе страхотни.До колкото познавам братовчедка си ви е описала цялото ми детство-измрънка Сириус
-Така е,Чейз,но не се притеснявай.Остава само между нас.Обещавам-леко примигнах и той кимна насърчително-Пък и не е толкова лошо,че си участвал в пиеса.
-Да бе..сега вечно ще отнасям подигравките ти,красавице.
-Не говори така,Блек.Аз не се подигравам.Не съм създадено за това,нали знаеш?-повдигнах се на пръсти и го целунах по бузата.
Той леко извъртя очи и ме прегърна през раменете.Така цялата компания се запътихме обратно към Хогуортс.На нас с Лили ни предстоеше грандиозен купон,а на момчетата-една дормална вечер в която да ни обсъдят,оплюят и отдъхнат.Е,предполагам,че и ние шяхме да правим точно това..