Чистокръвните-Тайната стая

Албена влезе в стаята като за да успее поряза ръката си и я потърка в една тухла и на мястот й се появи ключалка...тя извади голям,стар ключ принадлежал на дедите й и го пъхна в ключалката,скоро вратата проскърца и се отвори.Бела влезе...беше студено..тя затвори след себе си и се свърза с телепатия с леля си Белатрикс-Лельо,ела тук при първа възможност,вместо отговор се чу някакъв писък,жената от другата страна прекъсна връзката и се опита да проникне в съзнанието на племенничката си за да си спести посещението но Бела беше много опитна и рязко затвори съзнанието си.-Не мога да повярвам,мислеше си тя,та тя самата ме обучаваше да правя това,а хората са казали,че ученика става по-съвършен и от учителя..Бела се усмихна,седна на килимчето пред статуята на накакво дърво и се вгледа.Скоро откри че в това дърво са преплетени 7 други дърва а именно-родословните дървета на най-известните и мощни черни честокръвни родове...тя без изненада видя името Блек и Малфой в дървото,различаваха се още Лестранж,Риддъл,Ейвъри,Снейп и Рукуд..те,разбира се не бяха единствените,но бяха най-добрите из сред всички.През времето,докато чакаше леля си момичето изуаваше статуята.Ето,че след около час,Белатрикс дойде и отметна мантията си.Красивата леля се приближи и прегърна племенничката си-Видам-каза,че доста добре си възприела уроците ми
-Момичето бе видимо доволно..и не само това лельо..вече съм достатъчно подготвена дори за смъртожадна..имам всестранни и до съвършенство владени умения.Лелята ес гордееше
-Защо се забави,попита Албена
-Имах работа с вампирите...но хайде казвай,прекалено съм заета,едвам отделям време...
-Искам да те питам за Виктор..как е той?
-Пак ли онова наивно момче..добре е как да е,само ме разпитва за теб..и не вярва че не съм информирана...разказах му за някои твои способности и той се изуми.Това ли е?
-Не..не разбира се...лельо как е лорда?
-Нещо е раздразнен и го изкарва на нас..но незнам причините..стига съм издавала информация.
-Как е Драко,Бела?
-Добре е,под контрола ми
-Радвам се,мързелят му пречи да се развива и е много по-неспособен от теб ад се защитава,тъй че дръж го под око..говори се че лорда има нова задача за него..(Преплетените семейства Блек,Малфой и Лестранж никога не наричаха Волдемор "господаря")
-Не-каза твърдо Бела,не е готов,наблюдавам го
-проблемът е,Бела,че никой не го пита...добре че и ти не си замесена
-Момичето се замисли и каза мъчително-Бих се разменила за него,знаеш колко обичам Драко..
-Времето ще покаже..майкати и баща ти ти пращат поздрави и на Драко..е ще вървя
-Лельо,извика съвзелата се Бела в последния момент,предай на Вик..и тя запецна..мълчанието се проточи иБелатрикс каза
-Дааа.
-Кажи му,че го обичам и че няма повод за притеснение,всичко е планирано
-Ясно,няма да питам какво,защото достатъчно добре те познавам и знам,че няма да ми кажеш.Лелята помаха и се магипортира обратно там,от където бе дошла
-А дали ме познаваш толкова добре мислеше си Бела...
Тя стана и излезе от стаята потънала в мисли..незнаят на какво съм способна,мислеше тя...

-----------------------------------------------------------------------
Аблена Малфой

Кармен вървеше бавно и уверено към Тайната стая.Не се страхуваше от предстоящата среща,но все пак бе нервна.Чудеше се дали не беше по-добре да вземе и Тру.Все пак това касаеше и нея."Не,този път не.Може би някои от следващите срещи,ако има такива."Момичето отиде до една тухла и прегризвайки си една от вените използва кръвта,за да я намаже на тухлата.От там се подаде голям,стар ключ и тя го сложи в ключалката и отвори вратата много бавно.Усещаше се,че вече има някой там.
-Закъсня!-оабиде се този някой.От гласа му "карамелчето" разбра,че е бесен,но това нея не я засягаше.
-Е,и?Няма да ми е за първи нито за послдене път.Свиквай.-Тя затвори врата и видя черна качулата фигура обърната с лице към нея,но лицето и не се виждаше.Облегна се на стената и се загледа в човека пред нея.-Защо ме извика тук?
-Не може ли да поискам да видя дъщерите си?Макар че нещо не виждам Тру!-Лорд Волдемор свали качулката си и погледна отегчената си дъщеря,която беше се загледала в стълба срещу нея.
-Няма и да я видиш докато аз не реша!Отдавна нямаш власт над мен и нея,татко.Сега аз определям дали ще се виждаш с нея и кога.Пък и ние не сме от подлизурковците ти,защото повечето са точно такива.
-Нима,а дъщеря ми е на страната на един мътнород!-Той здраво се разбесня.
-А ти какъв си?Да не би да си чистокръвен,а?-Кармен беше започнала да избледнява.Явен знак всичко живо да изчезва от очите и,ако не иска да пострада.-Нима си мислиш,че не зная?!Я стига преструвай се пред друг,но не и пред мен!
-Това ми каза и майка ти,когато се запознахме.-гласа му бе станал по-спокоен и тих.Тя също се успокои.-Всъщност дойдох тук,за да видя теб и Тру,за да разбера що за хора сте станали.Ти определено си и одрала кожата и характера.Тя бе абсолютно същата.Темпераментна,правеше всичко с много страст и любов и никога не се отказваше от това,което смяташе за правилно.
-Май много си я обичал?-баща и я погледна и кимна.
-Тя беше единствения човек на света когото съм обичал.След като тя изчезна не можех да живея повече така....
-...и така стана гадняр №1 в световната магическа класация на маговете-гадняри.-Двамата се спогледаха и се засмяха.Харесваше му,че момичето не се боеше.Ако беше друг това щеше да го вбеси,но точно това му хареса в нея.Тя самата не можеше да повярва,че стой тук и се смее с баща си,а до преди 5 минути искаше да го убие,заради Виктор и Бела,заради майка си,заради ада,който наричаше живот.Чувстваше се спокойна и и беше добре.-Трябва да тръгвам,за да оправям кашите ти.
-Имаш впредвид историята с брат ми?!Кармен,не се меси там,ако не искаш да пострадаш.-изведнъж гласа му стана строг и повелителен,което беше голяма грешка.
-Нима!А защо си мсилиш,че ще стоя настрана?Няма,чуваш ли,няма да ти позволя да съсипеш живота и любовта им.НЯМА!-Цялата беше напълно бяла,което означаваше,че е вбесена до краен предел.Тя се оттласна от стената и излезе като тръшна вратата зад себе си.
-Абсолютно същата като майка си си,Кармен.Напълно идентична си с нея.-прошепна Лорда и се магипортира далеч от тук...
_________________
Кармен Риддъл

Минаваше полунощ..Бела със синята си дълга нощница,която се спускаше до пода и пропълзяваше бавно се отправи отново към стаята,която тези дни се бе превърнала в нещо като втори дом за нея..тя използваше всяка възможност да разговаря с леля си.Знаеше много добре,че никой нежелан не би могъл да се озове тук.Но сега посещението й тук я вълнуваше много повече от обикновено..При последната си среща Белатрикс,забелязала колко много страда Албена й бе донесла подарък,който щеше да промени много неща.Този подарък представляваше пръстен,от чиято основа излизаше черна змия и се увиваше около пръста ти чак до нокътя.Бижуто беше прекрасно и изящно,Бела разбра че то е принадлежало на пра пра баба й,която е заръчала да го наследи първородната дъщеря на Нарциса.И ето че това се случи,леля й бе подбрала точно момента,защото този пръстен притежаваше много способности.Имаше система за проследяване вградена в езика на змията,която се движеше като жева,имаше едно огледалце,в което виждаш човека,с когото говориш и стига да желаеш може да го прзовеш,стига да искаш и можеше да изпуска незабелязано отрова.Само един подобен съществуваше...подобен,с разликата,че на него вместо Блек,пишешеРиддъл и змията беше червена.
Бела скоро узна на кого принадлежеше пръстенът близнак..да,а Виктор и тази нощ тя щеше да се срещне именно с него!Така те можеха винаги да поддържат връзка.

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

Тя застана треперейки на мястото,където се правеше дарението,извади ножчето си и преряза ръката си,кръвта шурна и момичето потри лико длан в тухлата,наподобяваща леко череп.Ключа моментално се показа и тя го пъхна в ключалката,появила се на мястото на тухлата и тогава грамадната желязна порта се появи и се открехна а момичето с нетърпение пристъпи в стаята и вратата се стресна силно зад нея...тя си обърна и само след миг,неосъзнателно как,без да го вика,Виктор се озова пред нея и преди да успее да реагира той силно я прегърна и сляха устните си в дълга,сладка целувка...
Не можеха да се насладят един на друг но сега прдстоеше разговорът.
-Бела,защо рискуваш всичко,аз бях нразумен и заложих всичко на карта,но това беше,защото те обичам,а любовта е най-голямата лудост,моля те не се забърквайте в това...не искам да си в опасност!
Бела се доближи още и сложи прст на устните му
-Не говори,изслушай ме..моля те
Момчето се съгласи и кимна,очите му на тази лунна светлина бяха като ледени със сини частици в тях..
-Вик,чуй ме,аз бях виновна това да се случи,глупостта ми причини куп неприятности..аз и моята жажда за доказване и предизвикателства.Н нека не се връщаме в миналото.Аз за нищо не съжалявам,деня,в който те срещнах бе най-прекрасният ден в живота ми..не искам да те загубя разбираш ли..
Той се опита да я прекъсне но тя с болка в гласа си продължи..
-Аз,аз знам какво предстои,знам колко изпитания и бури ни предстоят,знам че залагам живота си и твоя,и този на всичките ми приятели на карта-има само два изхода-да победим в битката или да загубим,но ако сме заедно ще се справим,имай ми доверие
Тя незнаеше дали говори на него или по-скоро убеждава себе си..
-Албена чуй ме..ти си прекрасна,ти си моята любов завинаги...няма да се откажа да те обичам дори от това да зависи края на магьосническия свят..и аз не съжалявам,но любовта и съвестта м няма да ми позволят да те оставя да продължиш замислиното..
-Нее,няма да ме спреш.Осъзнавам опасността но...това е моят избор,вече тръгнах по пътя,остава ми да стигна до края.
-Не,не си разбрала,не си представяш на какво е способен той,когато се ядоса,ако ти стори нещо,няма да си го простя и живота ми отново ще опустее и ще стане тихата гробница,в която съществувах преди да те срещна.
-Същото е и за мен...не мога ад спра да мисля за теб,ако нещо ти се случи няма да издържа,непрекъсното се притеснявам,о боже колко ме е страх.При тези думи Бела се разплака и силно прегърна красивото момче и го притисна към себе си...толково свикнах с теб..с устните ти,с близостта ти,с топлината и добротата ти..непосилно е дори да си представя,че мога отново без теб,че мога да те загубя..
-И аз немога без теб,дори да дишам без теб ме боли..
Двамата седяха така дълго,с часове..умълчани,никой не говореше..незнаеха,кога ще се видят отново и дали няма да им е за последно.Накрая той наруши тишината и каза..
-Разбрах те,ценя мнението ти,няма да те спра,но внимавай,моля те Бела...не съм си представял,че някой ще жертва живота си за мен..и той се замисли
-Готова съм на всичко за теб..от това зависи щастието ни и всичко..няма да се предам,имай вяра в мен
-Ти си най-прекрасното и красиво момиче,което съществува Бела...толкова те обичам
-Не можеш да си представиш какво чувствам аз..каза момичето с проблясващи сълзи на лицето си..почти никога не й се бе случвало да плаче а сега от очите и капеха едри,диамантени сълзи и се топяха...
-Трябва да вървя..пази се,обещай ми,че няма да се страхуваш за мен и че ще бъдеш вничателна
-Не мога да ти обещая първото но ти обещавам да внимавам..
Той отиде отново до нея,погледна я изпитателно и й се усмихна.Те отново се целунаха за раздяла а тя още плачеше.Той я погали нежно и избърса с длан сълзите й
-Недей да плачеш,скоро ще се видим пак...
След тези думи той се обърна и изчезна за секунди...това не беше магипортиране а нещо друго.
-Бела остана известно време в стаята...без него се чувстваше празна,изпълнена с тъга и неизвестност и безкрайно студена..спокойствието и вярата си отиваха с него...и сега тя мислеше дали щеше да удържи на думата си и да стигне до края..да преодолее всичко в името на любовта им..дълго мисли и накрая стана рязко и избърса сълзите си..да ще успея,каза твърдо момичето,щом го искам ще успея...заради Виктор и приятелите ми.Тя се завъртя иизлезе от стаята.След нея там остана само тишината и проникващата гостенка луна..както и споделените истини.

----------------------------------------------------------
Албена Малфой

Те вече бяха заедно но ето че сега момичето имаше друга причина да се ромъкне в стаята.Спешен разговор с баща си.
Тя остави като дарение кръвта си и влезе в тъмната стая.
Баща и никога не закъсняваше и вече стоеше с гръб към нея.Когато чу тропотът от стъпки Луциус се обърна и се усмихна на дъщеря си..
-Здравей татко-каза сдържано тя.
Те се прегърнаха и започнаха да си разказват някои неща които се бяха случили навън и тук..
Дойдоха си на думата..омичето заговори по тихо и сподели на баща си за плана който имат за зкабан
Той я погледна строго..Албена трябва да си луда..но нямам право да те опреквам,прилчаш толкова на мен в това отношение.
Бела кимна.
Но имате ли план?
Мм нее..в момента го обмисляме исках твоята подкрепа и думата ти,че няма да ни предадеш.
-Имаш я-и подкрепата и думата.Но внимавайте и при нужда се свържи с мен.
Тя кимна
-Сега трябва да вървя каза рачно Луциус-по дела на Лорда.
-Татко остани..не съм те виждала от толкова време.
-Не мога Бела но скоро отново ще се видим.
Разделиха се и тя напусна стаята.